Автор: Боян Рашев, sustainability.bgЩе направя доста крайна и ясна прогноза,

Автор: Боян Рашев, sustainability.bg

Ще направя много последна и ясна прогноза, която ще разочарова доста хора – в това число и моите студентски очаквания – само че пък има доста учредения да се окаже вярна.

ВЕИ революцията се проваля: Глобалните вложения и инсталациите на ВЕИ – на първо място слънчева и вятърна сила – ще стартират да понижават годишно още преди 2020 година Не мисля, че в миналото слънчевата и вятърната сила ще доближат важен дял в световното ползване на сила.

Ясно помня първите лекции по „ Възобновяеми енергийни източници “ в университета в Германия. Беше 2000 година, а преподавателят ни беше супер запалянко, който към този момент имаше и дребна компания за инсталиране на слънчеви панели. Вдъхновено обясняваше по какъв начин Германия към този момент работи, за едно десетилетие ще промени енергийната си система и целият свят ще я последва. Субсидиите щели да бъдат нужни единствено първоначално – за до 0.01 марки/квтч идеше тирада – а след това планетата щяла да има безгранично количество безвъзмездна сила, която ще я избави от световното стопляне. Помня, че върших курсова работа за капацитета на геотермалната сила и мечтаех по какъв начин ще ги случваме тези неща като се върна в България.

Е, върнах се! И след няколко години работа в действителната стопанска система, изключително след взрива на ВЕИ в България през 2011-2012 година, изтрезнях. Днес съзнавам, че ВЕИ имат преимущества в избрани приложения и места, изключително отвън мрежата, само че в никакъв случай няма да бъдат в основата на енергийната система на индустриална стопанска система. Поне до момента в който нямаме извънредно евтини решения за депозиране и транспорт на великански количества електричество на големи дистанции. Последното към момента е научна фантастика и съгласно известната ми физика най-вероятно ще си остане там.

Какво се случи? Германският възторг се съюзи с Холивуд, а оттова болестта плъзна по целия свят. На крилете на предпочитано включване и потребление в мрежата, субсидирани цени и червен килим за вложителите, слънцето и вятърът годишно отбелязваха голям растеж на инсталациите. Стремителният спад на цените на оборудването откакто Китай влезе в играта сътвори илюзията, че напълно скоро в действителност ще имаме съвсем безвъзмездна сила.

Да, но не! Звучи контра-интуитивно, само че се оказва, че колкото по-евтини и всеобщо публикувани са фотоволтаичните панели и ветрогенераторите, толкоз по-висока е цената на електричеството за крайния консуматор. Защото системата заплаща прекомерно скъпо за ниската им енергийна компактност, нулевата надеждност и безконтролното разминаване сред произвеждане и ползване – на практика всеки конфигуриран ват ВЕИ изисква съществуването на подсигуряваща мощ, която на доктрина би могла да бъде ПАВЕЦ или биомаса, само че действително е на газ или дори въглища. Днес жителите на пионерите във ВЕИ – като Германия (зелената добавка там към този момент стигна 0.07 Евро/квтч и пораства ежегодно), Дания и Калифорния – които имат най-вече конфигурирани мощности, се радват и на най-високите и пълзящи нагоре цени на тока. Разбира се, това води до естествено ограничение на потреблението на електрическа енергия в промишлеността, отоплението и превоза, което фосилните горива на драго сърце запълват. Нетният резултат за въглеродните излъчвания е нулев – в Германия да вземем за пример не са намалели и с един грам след 2009 година, а на световно равнище макар всички върхове във ВЕИ инсталациите през 2017 година още веднъж имаме скок с към 1.5%.

Най-неочаквано, първите жертви на ВЕИ революцията се оказаха слънчевите колектори за топла вода. Тъй като са много по-ефективни и смислени за обособения консуматор, техният пазар растеше без доста подкрепяне и главно в страните с максимален запас като Гърция. В Европа този развой продължи до 2008 година и от този момент стартира чудноват спад, който продължава до през днешния ден без признаци за възобновяване (виж графиката; Solar Heat Europe).



Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в концепцията за тотална декарбонизация, започнаха всеобщо да субсидират фотоволатичните панели и сътвориха голямо деформиране в търсенето. Хората бяха подтиквани да поставят от тях, вместо термални – въпреки всичко всеки има стеснен запас за вложения. Подобен развой се случи по целия свят и през днешния ден слънчевите термални съоръжения към този момент записват годишен растеж от единствено 4% (виж графиката долу), което е под равнището на обезценка, т.е. в идващите години към този момент ще има повече отпадащи, в сравнение с новоинсталирани термални колектори. Така, целейки се във фосилните горива, слънцето за ток умъртви слънцето за стопляне на вода , а потреблението на газ дори скочи. Защото нещо би трябвало да вкарва електрони в мрежата, до момента в който слънцето и вятърът са в заплатен отпуск без предупреждение, нали?



Пикът в инсталациите на фотоволтаици и въобще вложенията във ВЕИ първо удариха тавана в Германия – още през 2010 година Следващата година се оказа пикова за Европа и по-късно пазарът се срина до към 30% от върха. Същият характерен boom&bust цикъл се случи в Япония и Съединени американски щати. Китай – последният огромен пазар за ВЕИ – направи връх през 2017 година като записва съвсем 50% от световните вложения. През 2018 година обаче внезапно дръпна спирачката на дотациите и ще запише голям срив. Не остана стопанска система, която да ги замести в сходен мащаб. Да, в Индия, Арабския свят, Латинска Америка и Африка пиковете предстоят – евентуално още тази или идната година – само че те ще бъдат доста по-малки и няма по какъв начин да компенсират застоя във водещите стопански системи. Подобна е и историята на вятърната сила, която доближи световния си пик на нови съоръжения през 2015 година и в идващите няколко години евентуално ще последва кривата на термалните панели.



Според последните прогнози на Goldman Sachs , през 2018 година ще забележим срив в новоинсталираните слънчеви мощности на световно равнище с 24%, а спадът в вложенията ще бъде още по-голям. Само за съпоставяне – вложенията в петрол и газ тази година още веднъж ще надвишават 800 милиарда $, т.е. ще бъдат най-малко 4 пъти повече от тези във ВЕИ. А делът на фосилните горива (нефт, газ, въглища) от световните енергийни вложения евентуално още веднъж ще доближи още веднъж към 70%, което ще върне ВЕИ революцията в изходна позиция (виж сивата линия на долната графика; IEA, World Energy Investment, 2018).



Това е началото на края. И никакви приказки за понижаване на СО2 излъчванията, прекъсване на световното стопляне и политически пазарни изкривявания не могат да го отсрочат прекомерно задълго. Защото светът е гладен за изобилна, надеждна и евтина сила, която ВЕИ не могат да обезпечат.