Да бъдеш щастлив е престъпление. Ето защо щастието се наказва | Аугуст СТРИНДБЕРГ
Аугуст Стриндберг е роден през 1849 година в Стокхолм. Син е на богат предприемач-аристократ и някогашната му слугиня. Бъдещият публицист и драматург учи хармония и непознати езици в Университета на Упсала, работи като преподавател, помощник-библиотекар в Кралската социална библиотека и артист. Талантите на Стриндберг са доста – фотограф, художник, мъдрец, създател на пиеси, поетични и белетристични произведения. Съвременната сцена отдава заслуженото на огромния шведски създател, който мнозина назовават „ татко на модерния спектакъл ”. Сам себе си той назовава „ поземлен социалист ”. Първата си огромна историческа драма „ Майстор Олаф ” Стриндберг написа през 1872 година 7 години по-късно сатиричният разказ „ Червеният салон ” му донася заслужена популярност, а критиците дефинират творбата като първия съвременен шведски разказ. С три несполучливи брака зад тила си, творчеството на Стриндберг неслучайно подчертава върху тематиката за любовта и брака. Кризите в персоналния си живот той лекува с изобразяване, а през 1907 година основава „ Интимен спектакъл ”, чийто репертоар се състои напълно от негови пиеси.
(1849 ~ 1912 )
Бракът е людоедство – в случай че не те изям, ти мен ще изядеш. Ти ме погълна и аз не мога повече да те обичам.
Ний живеем единствено поради любовта и с помощта на нея.
С любовта не може да се играе и да се глуми безнаказано.
Любовта без ревнивост не може, както светла страна – без сянка.
Всичките наши бълнувания се крият под черупката на възпитанието.
Жената би трябвало да обича с нежността на сестра, а не с каприза на флиртаджийка.
Да бъдеш благополучен е закононарушение. Ето за какво щастието се санкционира.
Първото, за което ни пробужда самотата – да се помирим със себе си и своето минало.
***
– Защо хората плачат, когато им е тъжно?
– За да изплакнат очите си и за почнат да виждат по-добре.
***
За Боговете годината е като минута. А за хората, минутата може да бъде година!
Това, което хората назовават триумф, постоянно се трансформира в мотив за неуспех. Успехите, които реализирах в живота си, ме погубиха. Работата е там, че хората изпитват инстинктивно омерзение към благополучието на другите – коства им се, че ориста постъпва незаслужено, оказва желание на едни за сметка на други, по тази причина те се стремят да възстановят равновесието, хвърляйки по пътя им камъни. Да притежаваш гений е смъртно рисково, нищо не коства да умреш от апетит!
Когато дамата укорява своя ухажор, че не я обича повече, това значи, че тя самата е престанала да го обича.
Ненавиждам обществото, тъй като то е учредено не на свободни връзки, а на хитро сплетени неистини – и аз с наслада тичам от него!
Впрочем, всички ние сме врагове един на различен, а другари ставаме едвам тогава, когато е нужно да се бием дружно.
Накрая, има мигове, в които оказва помощ само будизмът. Толкова рядко получаваш това, което си желал – коства ли си тогава въобще да искаш нещо? Не искай, не очаквай нищо от хората, от живота, и постоянно ще си благополучен, че си получил повече, в сравнение с си мечтал – това разбираш самичък от своя опит. Когато въжделеното е в ръцете ни, ние се радваме не толкоз на стремежи подарък, колкото на сбъдването на фантазията. Понякога вътрешният ни глас пита: „ Ти самият, вярваш ли? ” И аз незабавно бързам да заглуша тоя глас, тъй като зная: вярата е единствено положение на душата, а не плод на мисълта, и за мен това е положение потребно и благодетелно.
Изображение: August Strindberg, 1875, commons.wikimedia.org
