Атаката в Залива на прасетата, проваленият опит за преврат в

Атаката в Залива на прасетата, проваленият опит за прелом в Куба, извършен от бригада някогашни кубински военни, подкрепяни от Централно разузнавателно управление на САЩ, се случва в средата на април 1961.

Членовете на Бригада 2506 имали за цел да смъкват от власт комунистическото държавно управление на Фидел Кастро и стартирали задачата си от подготвителна база в Гватемала. Пристигнали в Куба тъкмо при Залива на прасетата ( Bahía de Cochinos ) в Плая Хирон .

Т ам обаче силите на Кастро ги очаквали и боевете траяли по-малко от три дни. Оцелелите заговорници се предали. Провалената задача единствено засилила властта на Кастро в Куба и съдействала за още по тесни връзки със Съветския съюз, прокарвайки пътя към Кубинската ракетна рецесия от 1962 година

БРИГАДА 2506, ПАРАВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ, КОЕТО ПРОВЕЖДА ИНВАЗИЯТА В ЗАЛИВА НА ПРАСЕТАТА, ВЗИМА ИМЕТО СИ ОТ ОТ СЕРИЙНИЯ НОМЕР НА ЕДИН ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ СИ.

По-рано през 1960 година президентът Дуайт Айзенхауер оторизира Централно разузнавателно управление на САЩ да вербува кубински бежанци, пребиваващи в Маями и да ги тренира за инвазия в Куба. Групата, станала известна като Бригада 2506 се състояла в началото от 28 члена, включително 10 някогашни кубински офицери от армията, вербувани от доктор Мануел Артайм, лидер на Революционното придвижване за възобновяване на Куба (Movimiento de Recuperación Revolucionaria) – MRR.

След тренинг в секрети бази във Флорида, през март 1960 бригадата ( към този момент с повече членове ) се реалокира в Сиера Мадре, Гватемала, където климатът е сходен на кубинския, а държавното управление – другарски настроено. Именно там през септември същата година един от членовете на бригадата Карлос Родригес Сантана бил погубен по време на подготвителен случай и другарите му решили да кръстят бригадата на неговия сериен номер: 2506.

ЧАСТ ОТ ПЛАНА ЗА ИНВАЗИЯТА ПРЕДВИЖДАЛ ФАЛШИВА АТАКА Пожарна охрана Съединени американски щати ОТ КУБИНСКИ ПИЛОТИ.

На 15 април 1961 година осем бомбардировача В-29 изхвърчали от Никарагуа и бомбардирали кубински боен аероплан на земята с вярата да извадят от строя въздушната защита на Куба с оглед идната инвазия при Плая Хирон ( Playa Girón ). По-късно същия ден два други бомбардировача се приземили в Маями и Кий Уест, Флорида, а техните водачи твърдели, че са част от кубинските Военновъздушни сили и са взели участие във въздушните боеве.

Предполагало се, че тази история, ще удостовери версията за кубинска офанзива като в същото време ще придаде меродавност на отхвърли от интервенция на американското държавно управление. Репортерите обаче забелязали, че самолетите са вид, който нормално не се употребява от кубинската войска, а цевите на техните оръжия изглеждали като да не са стреляли неотдавна.

Политическият отзвук на тази първа самолетна офанзива ( която прочее оставила множеството самолети на Кастро в бойна подготвеност ) принудил президента Кенеди да спре втората планувана самолетна офанзива, която е можело и да докара задачата до по-успешен за Съединените щати край.

Пожарна охрана ВРЕМЕ НА АМЕРИКАНСКА ВЪЗДУШНА АТАКА СРЕЩУ КУБА НА 19 АПРИЛ 1961 Г. СА СВАЛЕНИ ДВА АМЕРИКАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧА В-29В, А ЕКИПАЖИТЕ ИМ ОБЩО ЧЕТИРИМА ОФИЦЕРИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ВЪЗДУШНА ГВАРДИЯ НА АЛАБАМА ЗАГИВАТ.

Официално в провалената инвазия в Залива на прасетата не трябвало да вземат участие никакви американци. Неофициално свръхсекретна ескадрила полетяла на задача за финален опит, оторизиран от президента Кенеди на сутринта на 19 април. Целта била да се направи опит да се поддържат обречените нашественици на Плая Хирон.

По неразбирателство обвързвано с часовите зони самолетите пристигнали един час по-рано от плануваното и не получили конвой и прикритие от самолетоносач на военноморските сили на Съединени американски щати, тъй че били свалени от кубинците. В продължение на четири години Централно разузнавателно управление на САЩ отхвърля присъединяване на американци в интервенцията, макар че държавното управление на Кастро декларира, че е локализирано тялото на американски водач още същия ден при свалянето на самолетите.

След предпазване на телесните остатъци на този водач в продължение на години – капитан Томас Уилард Рей – Куба връща тялото на фамилията му през 1979 година От своя страна Централно разузнавателно управление на САЩ изчаква чак до 1990 година, когато са декласифицирани доста документи, свързани със Залива на прасетата, с цел да признае връзката на Рей с организацията и да го награди посмъртно с високата чест – Звезда на разузнаването (Intelligence Star).

СЛЕД ПУБЛИЧНИ РАЗПИТИ И ЗАКЛЕЙМЕНИ КАТО „ ЖЪЛТИ ЧЕРВЕИ “ ОЦЕЛЕЛИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА БРИГАДА 2506 СА ОСВОБОДЕНИ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1962 Г. СЛЕД 20 МЕСЕЦА АРЕСТ.

През месеците след фиаското при Плая Хирон Куба и Съединени американски щати преговорят за освобождението на стотици оживели „ бригадисти “, държани от държавното управление на Кастро. През май 1961 година самият Фидел Кастро предлага размяната на военнопленниците против 500 огромни трактора, а по-късно трансформира настояването на 28 милиона $.

В последна сметка през декември 1962 година Кастро и американският юрист Джеймс Б. Донован реализират съглашение за замяна на 1113 пандизчии против 53 милиона $ в храни и медикаменти, които да бъдат набрани посредством частни дарения и корпоративни спонсорства.

( По това време Донован таман договаря комплицираната замяна на хванатия американски водач Франсис Гери Пауър и руския разузнавач Рудолф Абел – събитията са драматизирани и разказани във кино лентата на Стивън Спилбърг от 2015 година „ Мост на шпиони / Bridge of spies “ с Том Ханкс в ролята на Донован. )

На 28 декември президентът Кенеди получава флага на бригадата в прочувствена гала за добре пристигнали в Ориндж Боул в Маями и дава обещание, че флагът ще бъде върнат на бригадата в освободена Хавана.

РЕВОЛЦИОННИЯТ ЛИДЕР ЧЕ ГЕВАРА ВСЪЩНОСТ БЛАГОДАРИ НА ПРЕЗИДЕНТА КЕНЕДИ И НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЗА ИНВАЗИЯТА В ЗАЛИВА НА ПРАСЕТАТА

През август 1961 година представителите на американските народи заседават в Пунта дел Есте в Уругвай на Интерамериканския стопански и обществен съвет. На коктейл по време на срещата кубинският революционен водач Ернесто „ Че “ Гевара беседва с Ричард Гудуин, консултант и съставител на речите на президента Кенеди по това време.

Според декласифициран през 1990 година документ, оставен от Гудуин, двамата са разговаряли по доста тематики, включително американската база в Гуантанамо и проблемите пред революционното държавно управление на Кастро. Към края на диалога, написа Гудуин, Че „ стигна до такава степен, че да ни благодари доста за нашествието – че това е била велика политическа победа за тях, която им е дала опция да се консолидират и ги е трансформирала от дребна страна в равна. “