Астрономите са забелязали необичайно явление, че умираща звезда е изяла“

Астрономите са забелязали извънредно събитие, че умираща звезда е „ изяла “ част от планета, която обикаля към нея: те са видели железен белег на повърхността на звездата, написа Си Ен Ен.

Той свети 500 трилиона пъти по-ярко от Слънцето

Според учените откритието хвърля светлина върху динамичната природа на планетарните системи даже в крайните стадии от виталния цикъл на една звезда - и може да предскаже възможната орис на нашата лична Слънчева система.

Снимка: iStock

Планетите се образуват от вихри от газ и прахуляк, наречени протопланетен диск, които обкръжават новообразувана звезда. Но когато звездата остарява и умира, звездният обект може да погълне самите планети и метеорити.

SpaceMIRA извърши първата си интервенция на синтетична тъкан на Международната галактическа станция

Астрономи следят мъртва звезда, известна като бяло джудже, намираща се на към 63 светлинни години от Земята, благодарение на огромния телескоп на Европейската южна обсерватория в Чили. Наблюдението разкри железен детайл на повърхността на звездата, която откривателите дефинираха като обвързвана с смяна, открита в магнитното поле на звездата. Новото проучване, в което в детайли е разказано наблюдението, се появи в понеделник в The Astrophysical Journal Letters.

„ Добре знае се, че някои бели джуджета - постепенно охлаждащи се въглени на звезди като нашето Слънце – „ канибализират “ елементи от своите планетни системи. Сега открихме, че магнитното поле на звездата играе основна роля в този развой, вследствие на което на повърхността на бялото джудже се появява белег “, споделя водещият създател на проучването доктор Стефано Багнуло, астроном в Обсерваторията и планетариума в Армаг, Северна Ирландия.

Снимка: Личен списък на Милен Минев

Бялото джудже, наречено WD 0816-310, е излишък от звезда, с размерите на Земята, която в миналото е била като нашето Слънце, само че по-голяма. Звездният обект придобива забележима тъмна диря на повърхността си, която се оказва централизация на метали.

„ Доказахме, че тези метали произлизат от планетарен откъс, огромен колкото или евентуално по-голям от Веста, която е с диаметър към 500 км и е вторият по величина метеорит в Слънчевата система “, споделя съавторът на проучването Джей Фарихи, професор по астрофизика в Университетския лицей в Лондон.

Снимка: iStock

При работата си с огромния телескоп екипът разчита на инструмента FORS2, който откривателите считат за „ швейцарски армейски нож “, с цел да дефинира по какъв начин металът е станал част от звездата. FORS2 е редуциране от Focal Reducer/low dispersion Spectrograph 2 или фокален редуктор/спектрограф с ниска дисперсия 2.

Докато астрономите следят звездата, те виждат, че концентрацията на открития метал се трансформира, до момента в който звездата се върти. Вместо да се разпръсне по повърхността на звездата, както планува астрономическата доктрина, металът се концентрира в една област - споделя съавторът на проучването Джон Ландстрийт, който е почетен професор по физика и астрономия в Западния университет в Канада.

Силата на открития метал също по този начин се синхронизира с следените промени в магнитното поле на звездата, което кара екипа да дефинира, че металният белег се намира на един от магнитните полюси на звездата.

Магнитното поле на звездата е привличало металите към звездата, което е довело до съществуването на белега, допуска откритието.

А какво ще стане с нашето Слънце?

Предишни наблюдения на бели джуджета демонстрираха, че мъртвите звезди имат повърхности с разпръснати метали. Металните детайли евентуално са от планети или метеорити, които са се доближили прекомерно покрай звездата - сходно на кометите, които прелитат покрай Слънцето в нашата Слънчева система.

Снимка: bTV

Но WD 0816-310 показва напълно друг сюжет, проведен от магнитното поле на звездата. Процесът е сходен на метода, по който полярните сияния основават ярки проявления наоколо до земните полюси, когато енергийни частици от Слънцето се сблъскват със земната атмосфера.

Размерите му също са забавно решение на учените

Авторите на проучването настояват, че наблюденията им демонстрират динамичните дейности, които могат да се случат в други планетни системи, даже откакто звездата хазаин загине.

Очаква се след към 5 милиарда години нашето слънце да се трансформира в бяло джудже.

Но преди този момент златното кълбо ще се трансформира в червен колос, който ще се надува и уголемява, до момента в който освобождава пластове от материал. Червените колоси се образуват, когато звездите са изчерпали запасите си от водород за нуклеарен синтез и стартират да умират.

Като червен колос Слънцето евентуално ще изпари вътрешните планети на Слънчевата система като Меркурий и Венера, макар че ориста на Земята остава неразбираема, съгласно НАСА.