Неутронна звезда разкъса партньора си, за да стане най-тежката позната до момента
Астрономите са определили най-тежката неутронна звезда , известна досега, тежаща 2,35 слънчеви маси, твърди скорошна публикация, оповестена в Astrophysical Journal Letters . Как е станала толкоз огромна? Най-вероятно посредством усвояване на звезда сателит - небесният еквивалент на паяк черна вдовица, поглъщащ своя сътрудник. Изследването оказва помощ да се откри горна граница за това какъв брой огромни могат да станат неутронните звезди, с последствия за нашето схващане на квантовото положение на материята в техните ядра.
Прочетете още
Неутронните звезди са остатъци от свръхнови. С изключение на черните дупки, ядрата на неутронните звезди са най-плътните известни обекти във Вселената и защото са скрити зад хоризонта на събитията, те са сложни за проучване.
„ Знаем почти по какъв начин се държи материята при нуклеарни плътности, като в ядрото на уранов атом “, споделя Алекс Филипенко, астроном от Калифорнийския университет в Бъркли и съавтор на новата публикация. „ Неутронната звезда е като едно гигантско ядро, само че когато имате 1,5 слънчеви маси от това нещо, което е към 500 000 земни маси от ядра, всички прилепнали дружно, въобще не е ясно по какъв начин ще се държат. “
Неутронната звезда, показана в тази последна публикация, е пулсар PSR J0952-0607 или в резюме J0952, ситуиран в съзвездието Sextans сред 3200 и 5700 светлинни години от Земята. Неутронните звезди се раждат въртящи се и въртящото се магнитно поле излъчва лъчи светлина под формата на радиовълни, рентгенови лъчи или гама лъчи. Астрономите могат да виждат пулсари, когато техните лъчи минават през Земята. J0952 беше открит през 2017 година с помощта на радиотелескопа LOFAR (Low-Frequency Array), следвайки данните за мистериозни източници на гама лъчи, събрани от галактическия телескоп Fermi Gamma-ray на NASA.
Средният пулсар се върти с почти едно завъртане в секунда или 60 в минута, само че J0952 се върти с колосалните 42 000 оборота в минута, което го прави вторият най-бърз прочут пулсар до момента. Текущата желана догадка е, че тези типове пулсари в миналото са били част от двойни системи, като последователно са премахвали звездите си спътници, до момента в който последните се изпарят. Ето за какво, такива звезди са известни като пулсари вид черната вдовица.
Този развой би обяснил по какъв начин J0952 е станал толкоз тежък. Такива системи са берекет за учени като Филипенко и неговите сътрудници, които желаят да претеглят точно неутронните звезди. Номерът е да се намерят двойни системи от неутронни звезди, в които съпътстващата звезда е дребна, само че не прекомерно дребна, с цел да бъде открита. От дузината пулсари черни вдовици, които екипът е изследвал през годините, единствено шест дават отговор на тези критерии.
Придружаващата звезда на J0952 е 20 пъти по-голяма от масата на Юпитер и е заключена в орбита с пулсара. Следователно страната, обърната към J0952, е много гореща, достигайки температури от 6 200 Келвина, което я прави задоволително ярка, с цел да бъде видяна с огромен телескоп.
Филипенко и екипът му прекарват последните четири години, правейки шест наблюдения на J0952 с 10-метровия телескоп Keck в Хавай, с цел да заловен звездата-компаньон в избрани точки в нейната 6,4-часова орбита към пулсара. След това те съпоставят получените спектри със спектрите на сходни на Слънцето звезди, с цел да дефинират орбиталната скорост. Това от своя страна им разреши да изчислят масата на пулсара.
Намирането на още повече такива системи би помогнало да се слагат спомагателни ограничавания върху горната граница на това какъв брой огромни могат да станат неутронните звезди, преди да се срутят в черни дупки, както и да се разсеят конкуриращите се теории за природата на супата от кварки в техните ядра.
„ Можем да продължим да търсим черни вдовици и сходни неутронни звезди, които се движат още по-близо до ръба на черната дупка “, споделя Филипенко. „ Но в случай че не открием такива, това ускорява аргумента, че 2,3 слънчеви маси е същинската граница, оттатък която те се трансформират в черни дупки. "
Прочетете още
Неутронните звезди са остатъци от свръхнови. С изключение на черните дупки, ядрата на неутронните звезди са най-плътните известни обекти във Вселената и защото са скрити зад хоризонта на събитията, те са сложни за проучване.
„ Знаем почти по какъв начин се държи материята при нуклеарни плътности, като в ядрото на уранов атом “, споделя Алекс Филипенко, астроном от Калифорнийския университет в Бъркли и съавтор на новата публикация. „ Неутронната звезда е като едно гигантско ядро, само че когато имате 1,5 слънчеви маси от това нещо, което е към 500 000 земни маси от ядра, всички прилепнали дружно, въобще не е ясно по какъв начин ще се държат. “
Неутронната звезда, показана в тази последна публикация, е пулсар PSR J0952-0607 или в резюме J0952, ситуиран в съзвездието Sextans сред 3200 и 5700 светлинни години от Земята. Неутронните звезди се раждат въртящи се и въртящото се магнитно поле излъчва лъчи светлина под формата на радиовълни, рентгенови лъчи или гама лъчи. Астрономите могат да виждат пулсари, когато техните лъчи минават през Земята. J0952 беше открит през 2017 година с помощта на радиотелескопа LOFAR (Low-Frequency Array), следвайки данните за мистериозни източници на гама лъчи, събрани от галактическия телескоп Fermi Gamma-ray на NASA.
Средният пулсар се върти с почти едно завъртане в секунда или 60 в минута, само че J0952 се върти с колосалните 42 000 оборота в минута, което го прави вторият най-бърз прочут пулсар до момента. Текущата желана догадка е, че тези типове пулсари в миналото са били част от двойни системи, като последователно са премахвали звездите си спътници, до момента в който последните се изпарят. Ето за какво, такива звезди са известни като пулсари вид черната вдовица.
Този развой би обяснил по какъв начин J0952 е станал толкоз тежък. Такива системи са берекет за учени като Филипенко и неговите сътрудници, които желаят да претеглят точно неутронните звезди. Номерът е да се намерят двойни системи от неутронни звезди, в които съпътстващата звезда е дребна, само че не прекомерно дребна, с цел да бъде открита. От дузината пулсари черни вдовици, които екипът е изследвал през годините, единствено шест дават отговор на тези критерии.
Придружаващата звезда на J0952 е 20 пъти по-голяма от масата на Юпитер и е заключена в орбита с пулсара. Следователно страната, обърната към J0952, е много гореща, достигайки температури от 6 200 Келвина, което я прави задоволително ярка, с цел да бъде видяна с огромен телескоп.
Филипенко и екипът му прекарват последните четири години, правейки шест наблюдения на J0952 с 10-метровия телескоп Keck в Хавай, с цел да заловен звездата-компаньон в избрани точки в нейната 6,4-часова орбита към пулсара. След това те съпоставят получените спектри със спектрите на сходни на Слънцето звезди, с цел да дефинират орбиталната скорост. Това от своя страна им разреши да изчислят масата на пулсара.
Намирането на още повече такива системи би помогнало да се слагат спомагателни ограничавания върху горната граница на това какъв брой огромни могат да станат неутронните звезди, преди да се срутят в черни дупки, както и да се разсеят конкуриращите се теории за природата на супата от кварки в техните ядра.
„ Можем да продължим да търсим черни вдовици и сходни неутронни звезди, които се движат още по-близо до ръба на черната дупка “, споделя Филипенко. „ Но в случай че не открием такива, това ускорява аргумента, че 2,3 слънчеви маси е същинската граница, оттатък която те се трансформират в черни дупки. "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ