„Хъбъл“ надникна назад във времето и пак не успя да открие първите звезди
Астрономите не знаят по кое време са се зародили първите звезди във Вселената, защото те към момента не са ги следили. А в този момент нови наблюдения, направени с телескопа „ Хъбъл “, демонстрират, че първите звезди и галактики най-вероятно са се формирали доста по-рано, в сравнение с смятахме досега.
Защо? Все още не сме ги видели – даже и с най-хубавия телескоп, който разполагаме сега.
Изследователи са употребявали „ Хъбъл “, с цел да надникнат обратно във времето (и пространството) – до абсолютния механически най-много – с вярата да зърнат това първо потомство звезди (т.нар. Population III) при започване на Вселената.
“Хъбъл “ надниква във време, в което Вселената е била на едвам 500 млн. години (смята се, че това е лимитът на телескопа) и отново не открива доказателства за тези ранни звезди.
Името Population III е малко объркващи. Не би трябвало ли да се споделят Population I? Каквото и да си приказваме, астрономите изобщо не ги бива в наименуването.
Името Population I към този момент е било заето – с него астрономите класифицират звездите в Млечния път (нашето Собствено слънце, което е богато на по-тежки детайли, е Population I). Впоследствие името Population II се употребява за класифицирането на по-старите звезди в Млечния път, в които има по-малко тежки детайли.
И по този начин стигаме до Population III – единствено това име остава за класифицирането на звездите, основани от първичната материя, която се е появила от Големия гърмеж преди почти 13.8 милиарда години.
Най-вероятно звездите Population III са основани напълно от водород, хелий и литий – единствените детайли, които са съществували преди процесите в ядрата на тези звезди да могат да основават по-тежки детайли като О2, азот, въглерод и желязо.
Екипът, проучвал ранната Вселена от към 500 млн. до 1 милиарда години след Големия гърмеж, е управителен от Рахана Батавдекар от Европейската галактическа организация. Изследователите са изучили в детайли звездния куп MACSJ0416 (име, което единствено удостоверява горното изказване във връзка с имената) и прилежащия регион благодарение на „ Хъбъл “ (използвани са и данни от „ Спицър “ и Много огромния телескоп на Европейската южна обсерватория.
Източник: NASA and Feild
Тези наблюдения са били част от програмата Frontier Fields на „ Хъбъл “, при която са следени 6 далечни космически купа в интервала 2012-2017. Благодарение на нея получаваме най-дълбоките наблюдения, правени в миналото на космически купове, както и на галактиките зад тях.
Всичко това се реализира с помощта на резултата на гравитационната леща - явлението на деформиране на траекторията на светлината при прекосяване наоколо до солидни астро-обекти като звезди или галактики. Тези солидни обекти извършват ролята на великански галактически лупи, които ни разрешават да надникнем доста по-надалече към обектите зад тях (отвъд техническите качества на " Хъбъл " ). Наблюденията разкриват галактики, които са от 10 до 100 пъти по-бледи от всичко, което сме виждали досега.
Батавдекар и нейният екип създават нова техника, която отстранява светлината от ярките галактики на напред във времето, които съставляват въпросната гравитационна леща. Вследствие на това откриват галактики с по-ниска маса, които до момента не са били следени с „ Хъбъл “. Те се намират на разстояние, на което Вселената е била на по-малко от 1 милиард години.
„ Не открихме доказателства за тези звезди Population III от първо потомство във въпросния галактически времеви период “, споделя Батавдекар. – Резултатите демонстрират, че галактиките най-вероятно са се образували доста по-рано, в сравнение с предполагахме до момента.
Източник:
