Май се задава втори междузвезден пътешественик
Астрономи считат, че са разкрили междузвезден обект, който се доближава към нашата Слънчева система.
Наречен „ C / 2019 Q4 “ наподобява, че обектът следва път, приближаващ отвън Слънчевата система. Може да премине покрай Марс през октомври.
Това би бил едвам вторият междузвезден обект, следен в миналото в нашата Слънчева система. Първият сходен клиент – Оумуамуа (Oumuamua), изненада учените през 2017 година Този път те се готвят да следят Q / 2019 Q4 с „ всичко, с което могат “, споделят от астрономическата общественост.
Ако C / 2019 Q4 в действителност е междузвезден обект, учените би трябвало да могат да го изучат в детайли, до момента в който той не стане прекомерно неразбираем, с цел да се вижда, при започване на 2021 година
Обектът може да премине покрай Марс по-късно тази година, макар че към момента е надалеч.
В момента възможностите са доста по-високи, че обектът, прочут като кометата „ C / 2019 Q4 (Борисов) “ е междузвезден, а не канара от Слънчевата система.
Първият сходен междузвезден обект, открит в миналото – тайнствената и спорна галактическа канара с формата на пура ‘Oumuamua – мина през нашата слънчева система през 2017 година.
Украинският астроном дилетант Генадий Борисов евентуално е първият, който видя C / 2019 Q4 в небето на 30 август. Все още обектът не е навлязъл в нашата Слънчева система, само че астрономите събират данни с вярата да намерят пътя на обекта през космоса и да предвиждат от кое място идва.
„ Това е толкоз вълнуващо, че ние изоставихме всички останали наши планове сега “, съобщи Оливие Ено, астроном от Европейската южна обсерватория, пред Business Insider. Ено беше част от световен екип от астрономи, които изучаваха Оумуамуа, до момента в който минаваше през Слънчевата система преди две години.
„ Основната разлика сред Оумуамуа и този обект е, че в този момент получихме информация за приближаването му доста по-рано “, добави той. „ Сега астрономите са доста по-подготвени. “
Ранните изображения допускат, че C / 2019 Q4 е последван от дребна опашка или ореол от прахуляк. Това е отличителна линия на кометите – те съдържат лед, който се нагрява от околните звезди, което води до изстрелването на газ и песъчинки в космоса. Прахът може да направи C / 2019 Q4 по-лесен за следене от Оумуамуа защото блестящо отразява слънчевата светлина.
Това би могло също по този начин да разреши на учените по-лесно да изучат състава на обекта, защото технологиите разрешават да се открият посредством разбор на светлината химически подписи от обекта.
„ Тук имаме нещо, което се е родило към друга звезда и пътува към нас. Това е идващото най-хубаво нещо след изпращането на сонда към друга слънчева система “, споделя Ено.
„ Може да минат няколко дни или няколко седмици, преди да имаме задоволително данни, с цел да кажем дефинитивно, че това е междузвезден обект. Но даже и с най-хубавите данни, може да ни трябват повече доказателства “, сподели той. „ Това е разочароващо. “
Когато Оумаамуа мина около Земята на разстояние от едвам 15 милиона благи през октомври 2017 година, астрономите нямаха визия, че идва.
„ Трябваше да се борим за време на телескопа “, сподели Ено. „ Този път сме подготвени. “
Ако е междузвезден обект, C / 2019 Q4 ще доближи най-близката си точка до слънцето в края на декември и учените би трябвало да могат да го следят до януари 2021 година.
Ено и неговите сътрудници разполагат с няколко по-малки телескопа, които са сложени на опашка за наблюдения, само че той сподели, че би желал да употребява „ всичко “, с цел да следи C / 2019 Q4. Екипът му се пробва да откри време за „ огромните момчета “: доста огромния телескоп в Чили, обсерваторията Кек, телескопа „ Близнаци “ на Хаваите и други.
Той сподели, че един негов сътрудник се пробва да подсигури и галактическият телескоп Хъбъл, който да огледа, до момента в който други търсят потреблението на двата инфрачервени галактически телескопа на НАСА: Spitzer и Infrared Infrared Survey Explore (WISE).
Ако C / 2019 Q4 се окаже втори междузвезден обект, това би подкрепило концепцията препоръчана от Ено за изпращането на роботизирани сонди в космоса за прехващане на бъдещи обекти, като този.
„ Един от главните проблеми е: Колко такива обекти има? Ако откриваме по един на всеки век, е мъчно да планираме задача за прихващането им „, споделя той.
Ако сходни обекти обаче идват на всеки няколко години, астрономите може даже да избират кой от тях да прихванат.
„ Това допуска, откакто организираме задача, че можем да си позволим да изчакаме една или две или три години, с цел да прихванем най-подходящия от междузвездните обекти, а не първия, който виждаме споделя Ено.
