Гравитацията пази Земята от астероиди
Астероидите не са просто блуждаещи галактически скали, а евентуална опасност за Земята. Но какво ще стане, в случай че Земята към този момент има лична вградена отбрана против тях? Скорошни проучвания, оповестени на сървъра за предпечат arXiv, показват необикновена доктрина: гравитационните сили на Земята може да служат като неин скришен щит против метеорити.
Нашата планета употребява мощни гравитационни взаимоотношения с други небесни тела, с цел да разрушава метеорити, които се доближават до нея. Тези приливни сили, сходни на тези, които изясняват приливите и отливите на Земята, породени от Луната, могат да бъдат толкоз интензивни, че обектите да претърпят приливни разстройства, което ги кара да бъдат разкъсвани на части.
Наблюденията на фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 след конфликта й с Юпитер през 1994 година дават първото удостоверение на това събитие. От десетилетия обаче астрономите търсят доказателства, че Земята или други земни планети могат да имат сходен резултат върху метеоритите и кометите.
Планетарният академик Микаел Гранвик от Шведския софтуерен университет Лулео управлява проучването, което се приближава до разрешаването на горния феномен. Неговото изобретение е обвързвано с търсенето на гравитационни нарушавания при околните до Земята метеорити (NEAS) и дава
безапелационни доказателства, че гравитационните сили на нашата планета не са просто нереална идея, а фактор, кадърен да разбие метеоритите на дребни части.
Въз основа на моделиране на траектории на метеорити, Гранвик и сътрудника му Кевин Уолш от Югозападния проучвателен институт откриват, че конфликти със скалисти планети могат да накарат метеоритите да изгубят забележителна част от масата си, трансформирайки ги в потоци от парчета. Нови данни демонстрират, че дребните фрагменти от метеорити, въпреки и да не съставляват опасност за живота на планетата, могат въпреки всичко да усилят вероятността от местни конфликти.
Грануик твърди, че метеоритите с диаметър по-малък от 1 км не са сериозна опасност, само че усилват вероятността от произшествия. Въпреки това си коства да не се подценяват спомагателните опасности, които могат да зародят заради образуването на нови парчета.
Нашата планета употребява мощни гравитационни взаимоотношения с други небесни тела, с цел да разрушава метеорити, които се доближават до нея. Тези приливни сили, сходни на тези, които изясняват приливите и отливите на Земята, породени от Луната, могат да бъдат толкоз интензивни, че обектите да претърпят приливни разстройства, което ги кара да бъдат разкъсвани на части.
Наблюденията на фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 след конфликта й с Юпитер през 1994 година дават първото удостоверение на това събитие. От десетилетия обаче астрономите търсят доказателства, че Земята или други земни планети могат да имат сходен резултат върху метеоритите и кометите.
Планетарният академик Микаел Гранвик от Шведския софтуерен университет Лулео управлява проучването, което се приближава до разрешаването на горния феномен. Неговото изобретение е обвързвано с търсенето на гравитационни нарушавания при околните до Земята метеорити (NEAS) и дава
безапелационни доказателства, че гравитационните сили на нашата планета не са просто нереална идея, а фактор, кадърен да разбие метеоритите на дребни части.
Въз основа на моделиране на траектории на метеорити, Гранвик и сътрудника му Кевин Уолш от Югозападния проучвателен институт откриват, че конфликти със скалисти планети могат да накарат метеоритите да изгубят забележителна част от масата си, трансформирайки ги в потоци от парчета. Нови данни демонстрират, че дребните фрагменти от метеорити, въпреки и да не съставляват опасност за живота на планетата, могат въпреки всичко да усилят вероятността от местни конфликти.
Грануик твърди, че метеоритите с диаметър по-малък от 1 км не са сериозна опасност, само че усилват вероятността от произшествия. Въпреки това си коства да не се подценяват спомагателните опасности, които могат да зародят заради образуването на нови парчета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ