АОБР предлага държавната помощ за енергоинтензивните отрасли да е 100 млн. лв. годишно при достатъчно приходи от квоти
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) поддържа концепцията за въвеждане на механизъм за компенсиране на разноските за излъчвания на енергоинтензивните, само че и сериозни браншове, които вземат участие в Европейската скица за търговия с излъчвания. Това са браншовете, които са застрашени от приключване на въглерод като циментовата и химическата промишленост. „ Изтичане на въглерод “ е вероятността за увеличение на световните излъчвания на парникови газове, когато сдруженията изместват производството си отвън Съюза. Те не могат да трансферират на своите клиенти повишаването на разноските, провокирано от Схемата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз и уговорките си да купуват квоти, без да понесат забележителна загуба на
пазарни дялове. Реално съгласно Схемата за търговия с излъчвания те заплащат за замърсяването, което предизвикват и въглеродния диоксид, който отделят в атмосферата. Но въпреки това са сериозни и значими браншове в енергетиката и производството, за които не би трябвало да се позволява изнасяне на производствата в други страни поради неналичието на значими метали и първични материали за произвеждане. Затова Европейската комисия дава опция на страните да одобрят механизъм за държавна поддръжка или отплата на тези енергоинтензивни, само че значими браншове. Такива страни са Испания, Португалия, Чехия, Германия, Румъния, Нидерландия, Словакия, Гърция, Белгия за район Фландрия, Словения, Италия, Финландия, Люксембург, Полша и Франция. Помощта в Европейски Съюз се дава още от 2012 година. В България, макар съществуване на производства от допустимите браншове, създаването и нотифицирането на скица за тяхното подкрепяне e към момента изостанало. При това конкурентоспособността на българската промишленост е изложена на спомагателен риск под въздействие на доста фактори: Страната ни е външна граница на Европейския съюз, имайки обща сухопътна граница с три страни (Р. Турция, Р. С. Македония и Р. Сърбия), които не ползват ЕСТЕ, имат по-ниски разноски и са директни съперници на българските производители; Основните страни-членки на Европейския съюз, в които е развита енергоинтензивната промишленост, към този момент ползват горепосочения механизъм. По този метод се основава неравнопоставеност сред едни и същи промишлености в България и другите членки на Европейския съюз, които са наши директни съперници както на вътрешния пазар, по този начин и на пазарите на трети страни. Нещо повече, и двете наши съседки-членки на Европейски Съюз, Румъния и Гърция, ползват този механизъм. Възприемането на механизъм за обезщетения за непреките разноски за излъчванията въглероден диоксид у нас ще изравни изискванията, при които българската промишленост се конкурира с европейската. Асоциацията на организациите на българските работодатели подкрепя въвеждането на механизъм за компенсиране на непреките разноски за въглероден диоксид за браншове и подотрасли, които са изложени на риск от приключване на въглерод. Но акцентира, че помощта е лимитирана и пропорционална и се дава напълно съгласно условията на насоките на Европейска комисия. Годишният бюджет на помощта не би трябвало да надвишава 2,5% от годишните доходи от квоти, само че не повече от 75 млн. лева годишно. При съществуване на финансова опция (достатъчно разполагаеми доходи от продажба на квоти емисии), неощетяваща другите икономически субекти посредством повишение на съществуващи такси или въвеждане на нови, помощта да доближи до 5% от годишните доходи от квоти, само че не повече от 100 млн. лева годишно. Въвеждането на обезщетителния механизъм в България не води до повишаване на цена „ отговорности към обществото “, показват от АОБР. Компенсациите за непреки разноски за въглеродни излъчвания няма да бъдат изплащани за интервалите, през които са получавани други обезщетения за цените на електрическата сила, или е работил таван на цените на електрическата сила, даже когато пазарните цени са били под избрания предел. Трябва прецизно да се съблюдават насоките на Европейска комисия по отношение на условията за енергийна успеваемост и декарбонизация на производствата.
Първата година, за която се изплаща помощта, е годината, в която е подадена известието пред Европейска комисия. Потенциалните бенефициери на помощта следва да изпълнят едно от изискванията на насоките на Европейска комисия. Те би трябвало да изпълнят рекомендациите от отчета от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните вложения не надвишава 3 години и разноските за техните вложения са пропорционални. Те би трябвало да понижат въглеродния отпечатък на своето ползване на електрическа енергия, тъй че да покриват минимум 30% от своето ползване на електрическа енергия от източници без въглеродни излъчвания. Те би трябвало
да влагат забележителен дял от най-малко 50% от размера на помощта в планове, които водят до значително понижаване на излъчванията на парникови газове от инсталацията и много под използвания целеви индикатор, употребен за гратис даване на квоти в схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания.
пазарни дялове. Реално съгласно Схемата за търговия с излъчвания те заплащат за замърсяването, което предизвикват и въглеродния диоксид, който отделят в атмосферата. Но въпреки това са сериозни и значими браншове в енергетиката и производството, за които не би трябвало да се позволява изнасяне на производствата в други страни поради неналичието на значими метали и първични материали за произвеждане. Затова Европейската комисия дава опция на страните да одобрят механизъм за държавна поддръжка или отплата на тези енергоинтензивни, само че значими браншове. Такива страни са Испания, Португалия, Чехия, Германия, Румъния, Нидерландия, Словакия, Гърция, Белгия за район Фландрия, Словения, Италия, Финландия, Люксембург, Полша и Франция. Помощта в Европейски Съюз се дава още от 2012 година. В България, макар съществуване на производства от допустимите браншове, създаването и нотифицирането на скица за тяхното подкрепяне e към момента изостанало. При това конкурентоспособността на българската промишленост е изложена на спомагателен риск под въздействие на доста фактори: Страната ни е външна граница на Европейския съюз, имайки обща сухопътна граница с три страни (Р. Турция, Р. С. Македония и Р. Сърбия), които не ползват ЕСТЕ, имат по-ниски разноски и са директни съперници на българските производители; Основните страни-членки на Европейския съюз, в които е развита енергоинтензивната промишленост, към този момент ползват горепосочения механизъм. По този метод се основава неравнопоставеност сред едни и същи промишлености в България и другите членки на Европейския съюз, които са наши директни съперници както на вътрешния пазар, по този начин и на пазарите на трети страни. Нещо повече, и двете наши съседки-членки на Европейски Съюз, Румъния и Гърция, ползват този механизъм. Възприемането на механизъм за обезщетения за непреките разноски за излъчванията въглероден диоксид у нас ще изравни изискванията, при които българската промишленост се конкурира с европейската. Асоциацията на организациите на българските работодатели подкрепя въвеждането на механизъм за компенсиране на непреките разноски за въглероден диоксид за браншове и подотрасли, които са изложени на риск от приключване на въглерод. Но акцентира, че помощта е лимитирана и пропорционална и се дава напълно съгласно условията на насоките на Европейска комисия. Годишният бюджет на помощта не би трябвало да надвишава 2,5% от годишните доходи от квоти, само че не повече от 75 млн. лева годишно. При съществуване на финансова опция (достатъчно разполагаеми доходи от продажба на квоти емисии), неощетяваща другите икономически субекти посредством повишение на съществуващи такси или въвеждане на нови, помощта да доближи до 5% от годишните доходи от квоти, само че не повече от 100 млн. лева годишно. Въвеждането на обезщетителния механизъм в България не води до повишаване на цена „ отговорности към обществото “, показват от АОБР. Компенсациите за непреки разноски за въглеродни излъчвания няма да бъдат изплащани за интервалите, през които са получавани други обезщетения за цените на електрическата сила, или е работил таван на цените на електрическата сила, даже когато пазарните цени са били под избрания предел. Трябва прецизно да се съблюдават насоките на Европейска комисия по отношение на условията за енергийна успеваемост и декарбонизация на производствата.
Първата година, за която се изплаща помощта, е годината, в която е подадена известието пред Европейска комисия. Потенциалните бенефициери на помощта следва да изпълнят едно от изискванията на насоките на Европейска комисия. Те би трябвало да изпълнят рекомендациите от отчета от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните вложения не надвишава 3 години и разноските за техните вложения са пропорционални. Те би трябвало да понижат въглеродния отпечатък на своето ползване на електрическа енергия, тъй че да покриват минимум 30% от своето ползване на електрическа енергия от източници без въглеродни излъчвания. Те би трябвало
да влагат забележителен дял от най-малко 50% от размера на помощта в планове, които водят до значително понижаване на излъчванията на парникови газове от инсталацията и много под използвания целеви индикатор, употребен за гратис даване на квоти в схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ