Работодатели: Не трябва да се дава платен отпуск за периода на майчинство
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) упорства да бъдат подхванати дейности за промени в Кодекса на труда. С тях трябвало да се спре натрупването на заплатен годишен отпуск за времето, през което даден чиновник действително не е полагал труд по лична воля. От бизнеса прецизират, че визират главно родителския отпуск, оповестява Българска телеграфна агенция. В момента за времето на отпуск по майчинство се начислява и постоянен заплатен годишен отпуск.
реклама
Позицията на АОБР е изпратена до вицепремиера Валери Симеонов и до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков.
Позицията на работодателите е направена след решение на Съда на Европейски Съюз, според което интервалът на наставнически отпуск не може да се приравни на интервал на фактически полагане на труд. Според работодателите този въпрос би трябвало да бъде оставен в полето на груповото трудово договаряне, а не да бъде организиран с императивни правила.
Съгласно Кодекса за обществено обезпечаване, за застрахователен стаж, без да се вършат осигурителни вноски, се зачита времето на заплатен и неплатен отпуск за развъждане на дете, на платените и неплатените отпуски за краткотрайна нетрудоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, означават от бизнеса. В позицията се добавя още, че резонно, за времето на прилагане на тези отпуски, служащият и служителят получава обезщетение от държавното публично обезпечаване, а не трудово заплащане, защото не поставя труд.
Според бизнеса " няма никаква причина този интервал да се взема поради при пресмятане на размера на полагаемия се заплатен годишен отпуск, който има напълно друго предопределение, а точно - възобновяване на служащия и служителя от положения при шеф труд ".
реклама
Позицията на АОБР е изпратена до вицепремиера Валери Симеонов и до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков.
Позицията на работодателите е направена след решение на Съда на Европейски Съюз, според което интервалът на наставнически отпуск не може да се приравни на интервал на фактически полагане на труд. Според работодателите този въпрос би трябвало да бъде оставен в полето на груповото трудово договаряне, а не да бъде организиран с императивни правила.
Съгласно Кодекса за обществено обезпечаване, за застрахователен стаж, без да се вършат осигурителни вноски, се зачита времето на заплатен и неплатен отпуск за развъждане на дете, на платените и неплатените отпуски за краткотрайна нетрудоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, означават от бизнеса. В позицията се добавя още, че резонно, за времето на прилагане на тези отпуски, служащият и служителят получава обезщетение от държавното публично обезпечаване, а не трудово заплащане, защото не поставя труд.
Според бизнеса " няма никаква причина този интервал да се взема поради при пресмятане на размера на полагаемия се заплатен годишен отпуск, който има напълно друго предопределение, а точно - възобновяване на служащия и служителя от положения при шеф труд ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ