Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо до

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков с увещание, че се нагнетява напрежение с желанието на МТСП за административно налагане на прагове за минималните осигурителни приходи /МОД/ за 2018 година

Работодателите се аргументират с това, че МОД, определяни по заемани длъжности и стопански действия, са регулация, която не се ползва в нито една страна членка на Европейски Съюз. Реалното административно нарастване на МОД за 2017 година възлиза на 2.5%, макар че не бе приложено административно увеличение по реда на член 6, алинея 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 година растежът на междинния застрахователен приход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още един път и изрично потвърждава ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли неведнъж причини.

Представителите на бизнеса припомнят, че още при започване на т. година АОБР разгласи цели, измежду които централно място заема утвърждението на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за установяване на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за унищожаване на МОД. Те настояват, че измененията в така наречен „ характерни рекомендации за страната “ от последните години демонстрира също, че Европейска комисия също не поддържа определянето на МОД по длъжности и стопански действия.

АОБР акцентират, че е налице сгъстяване на разговора и позициите, даже по определянето на механизъм за МРЗ, като на процедура се отклонява препоръчаното от нас директно използване на правилата, на икономическите и обществени фактори, регламентирани в Конвенция 131 преди нейната ратификация.

При тези условия и след неналичието на каквато и да е подготвеност за смяна при определянето на МОД, изцяло предстояща е и неналичието на смяна в позицията на АОБР по договарянията за МОД за 2018 година В тази връзка считаме за належащо МТСП да предизвиква неведнъж подкрепеното от работодателските организации главно групово трудово договаряне на фирмено и браншово равнище, вместо да се тиражират в медиите планове за административно налагане на нови равнища на МОД за 2018 година, освен това без прелиминарен разбор, разпозната нужда и свързани последствия. Също по този начин е налице цялостен контрастност с високо оценените от нас старания на държавното управление за понижаване на административната тежест, интервенция в стопанската система и нуждата от реформиране на анахроничното и негъвкаво трудово законодателство, пишат работодателите до обществения министър, съобщи БГНЕС.

Те заключават, че нагнетяването на напрежение в индустриалните връзки може да принуди доста браншови организации и предприятия да премислят своите позиции в обществения разговор. Ние бихме предпочели разговорът да не се води през медиите, да не се неглижират причините ни и да не се пренебрегват обстоятелствата, а да се подхващат спомагателни ограничения, в това число на промени в трудовото и осигурително законодателство за повишение на мотивацията на работодателите и обезпечените лица, на успеваемостта на контрола и противопоставяне на недекларирания труд, а не отбрана на една остаряла и несъответстваща процедура, каквато е административното установяване на прагове за МОД, се споделя в писмото.

От своя страна КНСБ също насочи писмо до министър Петков – във връзка предлагането на Европейската комисия, в Директива 96/71/ЕО по отношение на командированите служащи, понятието „ минимални ставки на възнаграждение “ да се размени с „ заплащане “.

„ Ние нямаме пояснение за какво, откакто се одобриха от българската страна промени в Кодекса на труда през 2016 година, в действие от 1 януари 2017 година, при разискванията на предложенията на Европейската комисия за смяна на Директивата за командировани служащи, българските управляващи остават с запас към предложенията на Европейската комисия “, се споделя в писмото на синдиката до министър Бисер Петков.
Отхвърлянето на предлагането да се заменят „ минималните ставки “ на възнаграждение с понятието „ заплащане “ означава‚ че България поддържа правилото на свободата на даване на услуги с приоритет пред свободата на практикуване на правото на труд в Европейския съюз и произлизащите от това право на почтено възнаграждение, право на безвредни и здравословни условия на труд. Не би трябвало да се не помни, че командироващите сдружения, упражнявайки свободата на даване на услуги на европейския пазар, реализират тези услуги посредством труда на командированите служащи, добавя КНСБ в своята позиция.