По задните улички на идентичностите може да се стигне до русофобия
Аркадий Волож, един от създателите на съветския интернет колос “Яндекс ”, отстрани Русия от биографията си. Сега той е „ израелски предприемач, роден в Казахстан “. Ако това се прави с цел да се избегнат глобите на Запада, то наподобява наивно, защото американските и европейските финансови детективи несъмнено от дълго време са изучавали виталния път на този богат Пинокио и няма да му се получи да се измъкне с приказки, че няма общо с Русия.
Това мирише на непризнателност, защото точно в Русия и за сметка на Русия този човек е спечелил главните си пари, а бизнесът в Израел и още повече в Казахстан в никакъв случай нямаше да го направи това, което той стана.
Но може би е безсмислено да се наскърбяваме. Отдавна е известно, че капиталът няма родно място и в случай че човек обича парите толкоз доста, че може да завоюва стотици милиони долари, тогава ще бъде огромна изненада да се откри любовта към родината в сърцето му. За да направи това, би трябвало да има доста огромно сърце, като предреволюционните староверски търговци. Такива бизнесмени съществуват и през днешния ден. Но, несъмнено, ние нямаме право да желаеме просторност на душата за паричковците, които са се отрекли от родината си.
Инцидентът във Волож не остана неусетен измежду преселниците и други съветски жители, които не харесват протичащото се в страната. За доста от тях въпросът за намирането на гражданската им еднаквост е доста настоящ. Анна Монгаит, задграничен сътрудник и чиновник на телевизионния канал “Дождь ”, провежда огромна полемика по този въпрос в обществените си мрежи. Тя цитира образеца на съветския политически пълководец и арт-мениджър Марат Гелман, който в този момент се удостоверява като притежател на изложба в Берлин, родом от Молдова, живеещ в Черна гора. С една дума, образува се избран модел на жонглиране със личната биография, съвсем подготвен за потребление.
Самата Монгаит също се пробва да позволи този житейски въпрос за себе си. Според нейната версия физическата й татковина е Одеса, духовната й татковина е Израел, тя живее в Латвия, готви се да се реалокира в Амстердам, до момента в който се счита за представител на „ паралелна съответна Русия “. Ето такава комплицирана формула на еднаквост, в която може би липсва идеологическа непосредственост само с антарктическите пингвини.
Коментаторите на Монгаит дават цяла гледка на феномена, уместно наименуван " релокация ". „ Жена от предградието, която се пробва да стане израелка ”. “Родом от Ингерманландия ”. „ Московчанин с молдовски паспорт, затънал във Варшава “. „ Спомних си своята беларуска еднаквост. “ " Жена на украинец с майка украинка. " Някой въздъхва разочаровано: „ А аз съм руснак, колкото и да се рових, нито татари, нито евреи, даже ми е обидно. “ Други настойчиво търсят в родословието си баби, прегрешили с водолаз.
Този провокационен и от време на време даже находчив отвод от Русия първоначално буди неразбиране. В разнообразни страни понякога се случват събития, които разделят хората съгласно политическите възгледи. Понякога такива събития застрашаваха живота или свободата на избрана група от популацията и това пораждаше емигрантски талази – благородниците след Френската гражданска война, благородниците и буржоазията след болшевишката гражданска война в Русия, комунистите след военния прелом в Чили... Но тези емигранти не се стремяха да се откажат от родината си. Напротив, пазят лична си версия на патриотизма.
Това, което се случва с релокантите през днешния ден, наподобява на напълно други феномени. Така в Третия райх евреите се пробваха да скрият произхода си, с цел да не попаднат в концентрационен лагер (и въобще не тъй като бяха разочаровани от юдаизма). Така че отводът от Русия никога не постоянно се изяснява с откровено възприятие. И даже, явно, не всички събеседници на Монгайт в действителност се „ срамят, че са руснаци “. Често това е просто държание, подбудено от боязън за най-близките, личната персона и бъдеще.
Освен това има двойна система за заплашване. Първо, демократичните партии и демократичната агитация внушават на човек, че сигурно би трябвало да напусне страната, с цел да остане „ заслужен човек “. И към този момент в чужбина стигматизирането на руснаците прави своята работа. Да си руснак, да си от Русия значи най-малкото да се поставиш под съмнението на локалните управляващи и евентуални работодатели, изключително като се има поради какъв брой дейни украински емигранти има в близост. По-лесно е да кажеш „ Аз съм от Казахстан “.
Затова е значимо да разберем, че имаме работа не толкоз с вътрешен съветски идеологически раздор, а с резултата от външен напън върху нашата страна и нейните жители. И в случай че страната като цяло съумя да се опълчи на западния диктат, то обособените жители нямат задоволително сили да се съпротивляват; все си мислят, че от другата страна е " цивилизацията ", " цялото прогресивно човечество ", " всички честни хора ".
Но едно са слабите, комплицирани и наплашени хора, които неистово се пробват да пренапишат идентичността си, а друго са идеологическите русофоби, които постоянно са били на страната на „ лагерната администрация “ и „ прогресивното човечество “. Живеейки измежду нас, те през цялото време не симпатизираха на хората към тях. Следователно, с началото на специфичната военна интервенция, отношението им към „ тази страна “ въобще не се промени. Просто се появи изцяло.
Идентичността на тези хора в действителност е доста неприятна. Просто тъй като нямат и не могат да имат татковина. Нито остаряла, нито нова, нито духовна, нито историческа. Когато Анна Монгаит приказва за Израел като своя духовна татковина, тя лъже. За какво? Може би, с цел да не излага прекомерно намерено вътрешната си празнина.
Ако живееше в Израел, той щеше да бъде за нея същото, което беше Русия - хранителна база. Въпреки това даже и през днешния ден Русия продължава косвено да храни както нея, по този начин и демократичните публицисти от “Дожд ” и от многочислени релокирани медийни планове. Все още им дават пари, с цел да вредят на Русия. Ето за какво поражда понятието „ паралелна съответна Русия “.
Такъв е казусът, когато не е задоволително просто да излъжете „ Аз съм от Казахстан “. Това изисква двойна еднаквост. Необходимо е да се измисли и да се откажат от Русия и да се отбелязя връзка с нея. Важно е да се каже, че тези търсения на еднаквост нямат етническа основа. Виждаме хора от еврейски, немски, шведски генезис, които без съмнение застанаха на страната на Русия. Виждаме бойци от Бурятия и Якутия, които се бият за Русия като цяло, а освен за своята дребна татковина. И виждаме други хора, които хитруват и увъртат: „ Аз съм уралец “ (а не руснак), „ Аз съм сибиряк “ (а не руснак).
Нашето време даде на десетки милиони хора възприятие за роднинство между тях. И също по този начин докара страната до пречистване от злонамерени непознати, които към този момент бяха неприятни за всичко тук. Мисля, че е добре за всички. Тези, които заради уязвимост на волята са се изгубили в кътчетата на идентичността, рано или късно ще се върнат и ще схванат какво благополучие е да си руснак.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това мирише на непризнателност, защото точно в Русия и за сметка на Русия този човек е спечелил главните си пари, а бизнесът в Израел и още повече в Казахстан в никакъв случай нямаше да го направи това, което той стана.
Но може би е безсмислено да се наскърбяваме. Отдавна е известно, че капиталът няма родно място и в случай че човек обича парите толкоз доста, че може да завоюва стотици милиони долари, тогава ще бъде огромна изненада да се откри любовта към родината в сърцето му. За да направи това, би трябвало да има доста огромно сърце, като предреволюционните староверски търговци. Такива бизнесмени съществуват и през днешния ден. Но, несъмнено, ние нямаме право да желаеме просторност на душата за паричковците, които са се отрекли от родината си.
Инцидентът във Волож не остана неусетен измежду преселниците и други съветски жители, които не харесват протичащото се в страната. За доста от тях въпросът за намирането на гражданската им еднаквост е доста настоящ. Анна Монгаит, задграничен сътрудник и чиновник на телевизионния канал “Дождь ”, провежда огромна полемика по този въпрос в обществените си мрежи. Тя цитира образеца на съветския политически пълководец и арт-мениджър Марат Гелман, който в този момент се удостоверява като притежател на изложба в Берлин, родом от Молдова, живеещ в Черна гора. С една дума, образува се избран модел на жонглиране със личната биография, съвсем подготвен за потребление.
Самата Монгаит също се пробва да позволи този житейски въпрос за себе си. Според нейната версия физическата й татковина е Одеса, духовната й татковина е Израел, тя живее в Латвия, готви се да се реалокира в Амстердам, до момента в който се счита за представител на „ паралелна съответна Русия “. Ето такава комплицирана формула на еднаквост, в която може би липсва идеологическа непосредственост само с антарктическите пингвини.
Коментаторите на Монгаит дават цяла гледка на феномена, уместно наименуван " релокация ". „ Жена от предградието, която се пробва да стане израелка ”. “Родом от Ингерманландия ”. „ Московчанин с молдовски паспорт, затънал във Варшава “. „ Спомних си своята беларуска еднаквост. “ " Жена на украинец с майка украинка. " Някой въздъхва разочаровано: „ А аз съм руснак, колкото и да се рових, нито татари, нито евреи, даже ми е обидно. “ Други настойчиво търсят в родословието си баби, прегрешили с водолаз.
Този провокационен и от време на време даже находчив отвод от Русия първоначално буди неразбиране. В разнообразни страни понякога се случват събития, които разделят хората съгласно политическите възгледи. Понякога такива събития застрашаваха живота или свободата на избрана група от популацията и това пораждаше емигрантски талази – благородниците след Френската гражданска война, благородниците и буржоазията след болшевишката гражданска война в Русия, комунистите след военния прелом в Чили... Но тези емигранти не се стремяха да се откажат от родината си. Напротив, пазят лична си версия на патриотизма.
Това, което се случва с релокантите през днешния ден, наподобява на напълно други феномени. Така в Третия райх евреите се пробваха да скрият произхода си, с цел да не попаднат в концентрационен лагер (и въобще не тъй като бяха разочаровани от юдаизма). Така че отводът от Русия никога не постоянно се изяснява с откровено възприятие. И даже, явно, не всички събеседници на Монгайт в действителност се „ срамят, че са руснаци “. Често това е просто държание, подбудено от боязън за най-близките, личната персона и бъдеще.
Освен това има двойна система за заплашване. Първо, демократичните партии и демократичната агитация внушават на човек, че сигурно би трябвало да напусне страната, с цел да остане „ заслужен човек “. И към този момент в чужбина стигматизирането на руснаците прави своята работа. Да си руснак, да си от Русия значи най-малкото да се поставиш под съмнението на локалните управляващи и евентуални работодатели, изключително като се има поради какъв брой дейни украински емигранти има в близост. По-лесно е да кажеш „ Аз съм от Казахстан “.
Затова е значимо да разберем, че имаме работа не толкоз с вътрешен съветски идеологически раздор, а с резултата от външен напън върху нашата страна и нейните жители. И в случай че страната като цяло съумя да се опълчи на западния диктат, то обособените жители нямат задоволително сили да се съпротивляват; все си мислят, че от другата страна е " цивилизацията ", " цялото прогресивно човечество ", " всички честни хора ".
Но едно са слабите, комплицирани и наплашени хора, които неистово се пробват да пренапишат идентичността си, а друго са идеологическите русофоби, които постоянно са били на страната на „ лагерната администрация “ и „ прогресивното човечество “. Живеейки измежду нас, те през цялото време не симпатизираха на хората към тях. Следователно, с началото на специфичната военна интервенция, отношението им към „ тази страна “ въобще не се промени. Просто се появи изцяло.
Идентичността на тези хора в действителност е доста неприятна. Просто тъй като нямат и не могат да имат татковина. Нито остаряла, нито нова, нито духовна, нито историческа. Когато Анна Монгаит приказва за Израел като своя духовна татковина, тя лъже. За какво? Може би, с цел да не излага прекомерно намерено вътрешната си празнина.
Ако живееше в Израел, той щеше да бъде за нея същото, което беше Русия - хранителна база. Въпреки това даже и през днешния ден Русия продължава косвено да храни както нея, по този начин и демократичните публицисти от “Дожд ” и от многочислени релокирани медийни планове. Все още им дават пари, с цел да вредят на Русия. Ето за какво поражда понятието „ паралелна съответна Русия “.
Такъв е казусът, когато не е задоволително просто да излъжете „ Аз съм от Казахстан “. Това изисква двойна еднаквост. Необходимо е да се измисли и да се откажат от Русия и да се отбелязя връзка с нея. Важно е да се каже, че тези търсения на еднаквост нямат етническа основа. Виждаме хора от еврейски, немски, шведски генезис, които без съмнение застанаха на страната на Русия. Виждаме бойци от Бурятия и Якутия, които се бият за Русия като цяло, а освен за своята дребна татковина. И виждаме други хора, които хитруват и увъртат: „ Аз съм уралец “ (а не руснак), „ Аз съм сибиряк “ (а не руснак).
Нашето време даде на десетки милиони хора възприятие за роднинство между тях. И също по този начин докара страната до пречистване от злонамерени непознати, които към този момент бяха неприятни за всичко тук. Мисля, че е добре за всички. Тези, които заради уязвимост на волята са се изгубили в кътчетата на идентичността, рано или късно ще се върнат и ще схванат какво благополучие е да си руснак.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ