10 любопитни факта от образователната система на Римската империя
Археолозите, разработвайки обекти от територията на Римската империя, вадят на бял свят артефакти и извличат информация за живота на хората от това време, с цел да възстановят по теоретичен път един от дълго време липсващ свят. Те реконструират допустимо най-точно римското общество и средата, в която то е съществувало. Но защо би ни била потребна тази информация?
Ние, европейците, от 21 век се считаме за най-напредналите, софтуерно най-модерните и надали не най-съвършените индивиди в историята на цивилизацията. Понякога забравяме, че културата на Европа е доста остаряла и корените на някои от традициите, присъщи за сегашните европейски страни, са доста надалеч обратно във времето. И даже някои от актуалните проблеми имат аналози в древността.
Античността е епохата на най-голям подем на културата и изкуствата. А просвета и изкуство без образовани основатели и консуматори не би могла да съществува. Питам се каква ли е била просветителната система в Римската империя?
Ако и вие сте любопитни за приликите и разликите със актуалната такава, запознайте се с 10 любопитни обстоятелството от просветителната система на Римската империя. 
1. “Началните “ учебни заведения в Римската империя се намирали под колонадите на улиците. Събирали групи от към 30-ина деца на териториален принцип, които били обучавани от преподавател (наречен в един махленски графит „ plagosus “). Преподавателят разполагал с преносима черна дъска и дълга, тънка пръчка, с която поправял грешащите възпитаници. В превод „ plagosus “ значи „ този, който бие “.
2. В Римската ера се четяло единствено на глас, даже когато човек е самичък в помещението. Думите се изговаряли мощно, а, в случай че текстът е прекомерно дълъг, в края му към този момент се шепнело. В учебните заведения всички декламирали текстовете хорово. Задължително било научаването и рецитирането на 23-те букви на латинската писменост, както и 12-те таблици – писаните закони на Рим. Четенето на разум се появило чак в Средновековието – в манастирите, където четящите не бивало да смущават молещите се.
3. Писането ставало върху дървени дъсчици, покрити с восък, по които се драскало с перо. Първоначално се пишело „ наужким “ – повтаряли се издълбани в дъсчицата букви, с цел да свикне ръката на детето с формата им. Междувпрочем на леваците в тези времена не им е било по никакъв начин елементарно – всички са били задължени да пишат единствено с дясната ръка. 
4. Началният (масов) стадий на образованието включвал преодоляването на четене, писане и броене. След това множеството деца започвали работа. В римското общество трудът на малолетните не се смятал за закононарушение.
5. Синовете от богати родове продължавали образованието си в частни учебни заведения или в домашна конюнктура, с наети от фамилията учители. Изучавали латинска и гръцка граматика, литература, митология и музика. Учителят (gramaticus) запознавал учениците си и с най-високите мостри в изкуството на това време. Подробно се изучавали творбите на Омир, Еней, Вергилий, Цицерон и Хораций. Това се смятало за наложително за общата просвета на младежите.
6. При изявени заложби и специфичен интерес от младежите, се поканвали и преподаватели по астрономия, математика и география. Тези младежи били бъдещите изследователи-пътешественици, инженери, градостроители и, несъмнено, пълководци, които да водят безбройните военни акции на империята. Но такова образование по механически и научни дисциплини на този стадий било по-скоро изключение. 
7. След като завършели „ прогимназия “ (на към 15-16 годишна възраст) момчетата от заможни фамилии започвали образование при rhetor, който да ги вкара в тънкостите на красноречието. Това се смятало за наложителна причина за сполучлива кариера в публичния живот.
8. След преодоляване на общите правила на реториката, учащите се разделяли на две групи: едните в направлението suasoriae, а другите в controversiae. Първото направление обучавало бъдещите политици – те се упражнявали в определянето на всички „ за “ и „ срещу “ даден мотив, поддържайки гледната точка, употребявайки типичен текстове. Второто направление било за хора, които щели да практикуват в региона на правото. Учениците по двойки се упражнявали в поддържането на противоположни тези, създавайки си умения да спорят безапелационно. 
9. Училищата от началния стадий, както към този момент разбрахте, се намирали на самите улици и събирали децата по квартали. „ Прогимназиите “ били в домовете на аристократите. А „ висшите “ учебни заведения – в специфични зали, в здания на огромния конгрес в Рим, които император Траян построил и дал за просветителни цели. Освен това, на територията единствено на град Рим имало 28 публични библиотеки.
10. Учителите в Римската империя отговаряли за образованието и възпитанието на цвета на римската юноша, все пак не били доста добре заплатени. Най-ниско било заплащането на учителите от началния стадий. Малко по-добро – на техните по-специализирани сътрудници (ludimagistri или literatores) и най-високо на учителите по изразителност и политически науки. Въпреки това множеството педагози трябвало да работят в допълнение (примерно като писари), с цел да се устоят.
