Aрхеолози откриха микропластмаси в древни почвени проби за първи път

...
Aрхеолози откриха микропластмаси в древни почвени проби за първи път
Коментари Харесай

Археолози откриха микропластмаси в древни останки

Aрхеолози откриха микропластмаси в антични почвени проби за първи път в историята, сочат данните от ново проуване. Това евентуално може да промени метода, по който се съхраняват археологическите остатъци.

Изследователите са намерили микропластмаси в почвени отлагания на повече от седем метра подземен, подадени през първи или втори век от н.е. и изкопани през 80-те години на предишния век.

Това показват от екипа, управителен от откриватели от университета в Йорк в Обединеното кралство, за CNN. Проучването разпознава 16 разнообразни вида микропластични полимери в модерни и архивирани почвени проби, се прибавя в изказването.

Микропластмасите са дребни късчета пластмаса, не по-големи от пет милиметра – почти с размера на едно сусамово семе. Те се образуват, когато по-големите пластмаси се разграждат - или посредством химическо разграждане, или посредством физическо изхабяване на по-малки части.

Те бяха постоянно употребявани в някои козметични артикули до към 2020 година, настояват откриватели, а дебатите за разпространяването им в света към нас се усилиха през последните години.

Съществуват опасения по отношение на въздействието на микропластмасата върху околната среда и човешкото здраве, а това последно изследване допуска, че те биха могли да наложат смяна и в цялата област на археологията.

Въпреки че запазването на археологически остатъци in situ (от латински, в естествена, истинска или подобаваща позиция) е пожеланият метод през последните години, новите открития могат да доведат до смяна в него, защото замърсяването с микропластмаса може да компрометира научната стойност на останките, съобщи Darik Business Review.

„ Това наподобява като значим миг, потвърждаващ, че това, което преди смятахме за девствени археологически залежи, узрели за проучване, в действителност е нечисто с пластмаса. Тук се включват и съхранявани проби, взети в края на 80-те години на предишния век, “ показва професор Джон Скофийлд, който е шеф на изследванията в катедрата по археология на университета в Йорк.

„ Запознати сме с пластмасите в океаните и реките. Но тук виждаме нашето историческо завещание, включващо токсични детайли. До каква степен това замърсяване компрометира доказателствената стойност на тези депозити и тяхното национално значение е това, което ще се опитаме да разберем по-нататък “, добавя специалистът.

От своя страна, Дейвид Дженингс, основен изпълнителен шеф на York Archaeology, изяснява за какво замърсяването с микропластмаса е толкоз обезпокоително.

„ Нашите най-добре непокътнати остатъци – да вземем за пример находките на викингите в Копъргейт (в град Йорк), са били в непрекъсната анаеробна влажна среда в продължение на повече от 1000 години, която резервира органичните материали необикновено добре “, споделя той в изказването.

„ Наличието на микропластмаси може и ще промени химическия състав на почвата, евентуално внасяйки детайли, които ще доведат до раздробяване на органичните остатъци. Ако казусът е подобен, запазването на археологията in situ може към този момент да не е уместно “, добавя още той.

Изследването е оповестено в Science of the Total Environment.

Снимката е илюстративна.
Източник: glasnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР