Археолози откриха останки на потънал кораб от Османския период до устието на река Камчия
Археолози от Националния исторически музей (НИМ) направиха няколко открития при подводни изследвания до устието на река Камчия в Черно море. Сред най-вълнуващите са останките на потопен транспортен съд от Османския интервал, видимо липсващ загадъчен остров и неповторим оловен слитък, показват от музея, оповестява Българска телеграфна агенция.
Подводните търсения са осъществени северно от устието на Камчия, на два стадия през месеците септември и ноември 2023 година Екипът е управителен от заместник-директора на НИМ проф. доктор Иван Христов.
Археолозите са локализирали останките на потопен транспортен съд от Османския интервал. От него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик, считат археолозите. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.
Оловният слитък е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол, споделя ръководителят на изследванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предметът е с датировка 2-и - 4-и век.
Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай едвам от късните римски времена, започвайки към трети век, защото доста испански калаени мини са изчерпани, описват историците. По думите им Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през Средновековието и през актуалния интервал.
Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка. Тежи 5,35 кг и съгласно осъществените лабораторни проучвания в НИМ, включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя работилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.
Друг необичаен предмет е обреден съд, направен от камък, наименуван от античните гърци перирантерий, оповестяват от НИМ. Перирантерият е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в разнообразни светилища. Предметът е първият сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие, извънредно необичаен е и на сушата показват от музея.
Проектът е обвързван с провеждането и на геофизични проучвания сред устието на река Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на видимо липсващ загадъчен остров наоколо до самото устие на реката. От получените данни може да се заключи, че е допустимо в предишното рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал, споделят от НИМ.
По думите им този остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година – 1750 година „ В огромна част от картите в този интервал усещане вършат изображенията на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава “, пишат от НИМ. Островът съставлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на проучванията са доктор Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, силата и водите Камбера, Австралия) и доцент доктор Крум Бъчваров (университет „ Кънектикът “, департамент „ Антропология “). В екипа вземат участие още Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – шеф на Общинския водолазен център в Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и другари на музея.
Специалистите от Националният исторически музей показват, че акваторията сред Черни нос и нос Галата при Варна е измежду най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие.
Подводните търсения са осъществени северно от устието на Камчия, на два стадия през месеците септември и ноември 2023 година Екипът е управителен от заместник-директора на НИМ проф. доктор Иван Христов.
Археолозите са локализирали останките на потопен транспортен съд от Османския интервал. От него на морското дъно лежи чудесно непокътнат дървен кил. Водолазите са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потопен евентуално при неприятно време, търсейки отбрана в дребния залив на нос Иланджик, считат археолозите. Предполага се, че се е разрушил върху мъчно забележимите при стихия плитко стърчащи морски рифове.
Оловният слитък е достигнал водите на Черно море от римските мини в региона на Корнуол, споделя ръководителят на изследванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предметът е с датировка 2-и - 4-и век.
Корнуол и Девън преобладават на европейския пазар за калай едвам от късните римски времена, започвайки към трети век, защото доста испански калаени мини са изчерпани, описват историците. По думите им Корнуол резервира смисъла си като източник на калай през Средновековието и през актуалния интервал.
Това е първата находка в български териториални води от подобен темперамент и датировка. Тежи 5,35 кг и съгласно осъществените лабораторни проучвания в НИМ, включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил квалифициран за доставка за някоя работилница на сушата за направа на бронзови предмети или монети.
Друг необичаен предмет е обреден съд, направен от камък, наименуван от античните гърци перирантерий, оповестяват от НИМ. Перирантерият е древногръцки съд, употребен в езическите култове като контейнер за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в разнообразни светилища. Предметът е първият сходен, излязъл под вода по нашето Черноморие, извънредно необичаен е и на сушата показват от музея.
Проектът е обвързван с провеждането и на геофизични проучвания сред устието на река Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, помощник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на видимо липсващ загадъчен остров наоколо до самото устие на реката. От получените данни може да се заключи, че е допустимо в предишното рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал, споделят от НИМ.
По думите им този остров е маркиран върху голям брой западноевропейски карти в интервала 1452 година – 1750 година „ В огромна част от картите в този интервал усещане вършат изображенията на острови, които през днешния ден не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава “, пишат от НИМ. Островът съставлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с широчина почти 520 м и дължина 870 метра.
Научни консултанти на проучванията са доктор Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, силата и водите Камбера, Австралия) и доцент доктор Крум Бъчваров (университет „ Кънектикът “, департамент „ Антропология “). В екипа вземат участие още Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – шеф на Общинския водолазен център в Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и другари на музея.
Специалистите от Националният исторически музей показват, че акваторията сред Черни нос и нос Галата при Варна е измежду най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ