Арбитражният съд в САЩ взема решение за участието на държавата ни във фалита на КТБ
Арбитражният съд във Вашингтон готви решението си по жалбата на Оманския фонд против България за банкрута на КТБ. След представянето на разноските, които е направила всяка от страните по делото, следва само дефинитивно изговаряне. Ако съдът почете желаното от Оманския фонд обезщетение, следва то дружно с разноските направени по делото да бъдат платени от данъкоплатците в България.
Делото което заведе Оманския суверен капиталов фонд (SGRF) против България поради банкрута на КТБ е на финалната права. Казусът се гледа в Mеждународният център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон (ICSID).
Оманският фонд беше притежател на 30% от КТБ. По неофициална информация фондът упорства да получи от България сред 150 и 200 млн. лв. поради " породени материални вреди от отнемането на лиценза на КТБ, неравностойно отнасяне на вложителя и лишаването му от опция да отбрани правата си пред съд. "
Ответник по делото е Министерството на финансите, за чиято отбрана дават отговор Arnold & Porter и адвокатското сдружение " Томов & Томов ".
Съдебният спор за банкрута на КТБ, който арбитражният съд във Вашингтон стартира да преглежда през октомври 2015 година, към този момент е в последна фаза. Всяка от страните е призована да подаде своето заявление за разноските, които са направени по делото. Юристи потвърдиха, че това значи, че идващият ход на Арбитражния съд е да се произнесе дефинитивно по проблема и да излезе с решение дали държавните институции в България са взели участие във банкрута на Корпоративна комерсиална банка. Ако съдът почете желаното от Оманския фонд обезщетение, следва то дружно с разноските направени по делото да бъдат платени от данъкоплатците.
От 25 юни 2018 година до в този момент тримата арбитражни съдии - от Канада, Англия и Франция преценяваха обстоятелствата и доказателствата всъщност. Преди това, от онлайн досието на делото се вижда, че са били изисквани спомагателни документи от страните.
Българската страна твърди, че акционерите нямат съображение да заведат такива каузи, защото техните вложения не са били национализирани.
Оманският фонд обаче споделя, че България е нарушила основни правила за равно отнасяне и отбрана на вложителите в метода, по който е осъществила банкрута на КТБ.
Делото в Арбитражния съд беше предстоящо, откакто магистратите от всички инстанции в България не позволиха за разглеждане жалбите на Ооманския фонд против отнемането на лиценза на банката. Мотивът бе, че акционерите нямат юридически интерес в такива производства. Юристи разясниха още при завеждането на делото, че позицията на страната ни е уязвима и не би издържала в интернационалните съдилища.
Международният център за споразумяване на капиталови разногласия (The International Centre for Settlement of Investment Disputes), който гледа делото е международна арбитражна институция, основана през 1966 година Този съд се занимава с разрешаване на правни разногласия и помирявания сред интернационалните вложители. ICSID е част от и се финансира от Групата на Световната банка.
Делото което заведе Оманския суверен капиталов фонд (SGRF) против България поради банкрута на КТБ е на финалната права. Казусът се гледа в Mеждународният център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон (ICSID).
Оманският фонд беше притежател на 30% от КТБ. По неофициална информация фондът упорства да получи от България сред 150 и 200 млн. лв. поради " породени материални вреди от отнемането на лиценза на КТБ, неравностойно отнасяне на вложителя и лишаването му от опция да отбрани правата си пред съд. "
Ответник по делото е Министерството на финансите, за чиято отбрана дават отговор Arnold & Porter и адвокатското сдружение " Томов & Томов ".
Съдебният спор за банкрута на КТБ, който арбитражният съд във Вашингтон стартира да преглежда през октомври 2015 година, към този момент е в последна фаза. Всяка от страните е призована да подаде своето заявление за разноските, които са направени по делото. Юристи потвърдиха, че това значи, че идващият ход на Арбитражния съд е да се произнесе дефинитивно по проблема и да излезе с решение дали държавните институции в България са взели участие във банкрута на Корпоративна комерсиална банка. Ако съдът почете желаното от Оманския фонд обезщетение, следва то дружно с разноските направени по делото да бъдат платени от данъкоплатците.
От 25 юни 2018 година до в този момент тримата арбитражни съдии - от Канада, Англия и Франция преценяваха обстоятелствата и доказателствата всъщност. Преди това, от онлайн досието на делото се вижда, че са били изисквани спомагателни документи от страните.
Българската страна твърди, че акционерите нямат съображение да заведат такива каузи, защото техните вложения не са били национализирани.
Оманският фонд обаче споделя, че България е нарушила основни правила за равно отнасяне и отбрана на вложителите в метода, по който е осъществила банкрута на КТБ.
Делото в Арбитражния съд беше предстоящо, откакто магистратите от всички инстанции в България не позволиха за разглеждане жалбите на Ооманския фонд против отнемането на лиценза на банката. Мотивът бе, че акционерите нямат юридически интерес в такива производства. Юристи разясниха още при завеждането на делото, че позицията на страната ни е уязвима и не би издържала в интернационалните съдилища.
Международният център за споразумяване на капиталови разногласия (The International Centre for Settlement of Investment Disputes), който гледа делото е международна арбитражна институция, основана през 1966 година Този съд се занимава с разрешаване на правни разногласия и помирявания сред интернационалните вложители. ICSID е част от и се финансира от Групата на Световната банка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ