Антон Тодоров, политологПо време на вчерашното си посещение във Врачанско,

Антон Тодоров, политолог

По време на вчерашното си посещаване във Врачанско, където се срещна с животновъди и зърнопроизводители, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се обърна към локалните репортери на национални медии и към районните издания с молба да напомнят " зърнената рецесия " от 1996-97 година, когато управляваше Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. И незабавно вметна: " Но по този начин като Ви виждам - всички сте млади и не помните ".

Zonanews помни и има всички документи по тази спекулация, от която изгубиха всички, като се изключи няколко компании от обръчите към тогавашните ръководещи от Българска социалистическа партия - загуби " Нефтохим ", изгубиха българските жители, изгубиха обществените финанси. Нека осъществим молбата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов и в детайли разбираем какво се случи тогава.

Правителството на Жан Виденов, което пристигна на власт след парламентарните избори на 18 декември 1994 година докара страната и нацията до просешка сопа. В разнообразни сегменти на общественото ръководство, стопанство и финанси обстановката разви доста бързо спешни параметри и навлезе в скоротечна злополука през есента на 1996 година Резултатите от това ръководство имат знаков темперамент, тъй като обобщават една максима за новата и най-новата българска история - щом на власт е БКП/БСП, страната наложително завършва с банкрут, със скок на най-насъщните хранителни артикули, с галд, бедност, инфлация, от които след това в продължение на години не можем да изплуваме. И наложително се правят великански далавери. Българска социалистическа партия краде най-добре - това би трябвало да се изпише на един транспарант на постройката на тази партия на ул. " Позитано " 20.

Един от тях е злощастната и довела до големи загуби договорка за бартер на " Зърно против нефт ". Тя е част от зърнената рецесия, която беляза ръководството на Виденов и Българска социалистическа партия. Каква е предисторията? През интервала 1990-1995 година износът на зърно от България е неразрешен. От 1995 година възбраната за експорт на зърно отпада. Това се случва по отношение на договарянията по присъединението на страната ни към ГАТТ, заради което режимът за импорт и експорт става мощно либерализиран, като при редица артикули отпадат дотогавашните квоти и плафони. През януари 1995 година държавното управление на Виденов удостоверява избраната от служебния кабинет на Ренета Инджова квота за експорт на пшеница. Въведен е режим на търгове за разпределянето на квотата за експорт, която съгласно тогавашният министър на земеделието Васил Чичибаба към 540 хиляди тона пшеница. През април квотата е увеличена като един от формалните способи за това е посредством регионалните управи да се завишат данните за засетите площи и упования рандеман, което пък прави възможено увеличението на квотата. Според доста специалисти експорт през 1995 година не е трябвало да има. Факт е обаче, че неспособността на тогавашния министър Чичибаба и неговия екип от Министерството на земеделието, чиято съществена задача е съставянето и обезпечаването на зърнено-фуражния баланс, да дефинира упования и действителния рандеман, е главната причина за връхлетялата страната зърнена рецесия.

Както споделя по време на пленарното съвещание на Народно събрание на 26 юли 1996 година депутатът от Съюз на демократичните сили Владислав Костов:
" Уважаеми господин министър-председател, аз не мога да се съглася с Вашите квалификации, които давате при започване на Вашия отговор. Защото и сега земеделието продължава да си бъде своего рода държавен бранш. Защото Вие го ръководите - Вие и Министерството на земеделието и хранителната индустрия. Защо го ръководите? Защото нито собствеността сте върнали на законните притежатели, нито са основани структурите, а продължавате Вие и Вашите аграрни идеолози да насаждате избран колхозен вид стопанисване и земевладение. С това до средата няма да стигне нашето земеделие и единствено рецесия след рецесия. Това е цикличният темперамент за това, че Вие нямате концепция по какъв начин земеделието да стане такова, каквото е във всички естествени страни с развита стопанска система " (Стенограма от 202-то съвещание на Народно събрание, София, вторник, 26 юли 1996 година, ).

Реколтата през 1995 година демонстрира добиви под тези, които са регистрирани предходните години. Националният статистически институт предвижда общ рандеман от 3.5 млн. тона, само че действителният рандеман е към 2,7 млн. тона. Официално признатото количество, належащо за изхранване на популацията, е 1.6-1.8 млн. тона. Трябват още към 350 хиляди тона за посев, плюс други 400-600 хиляди тона в Държавния запас, където съгласно нормативната уредба би трябвало да има минимум една четвърт от нужното годишно количество, належащо за изхранването на популацията. Нужно е и зърно за подготвяне на фуражи за изхранване на животните в страната. В същото време планове за експорт през 1995 година са записали към 100 компании за повече от 1.5 млн. тона жито. Според формалните данни на държавното управление износ осъществят 78 компании, които са изнесли 554 700 тона.

Според Иван Костов, който изнася данните пред съвещанието на НКС на Съюз на демократичните сили, което разисква задаващата се зърнена рецесия:
" Установили сме още, че е изнесено над 1, 1 млн. тона зърно. Само по море е изнесено 955 000 тона зърно от старана и от новата годишна продукция. Изнесено е 115 000 тона брашно, което превърнато в зърно дава към 160 000 -190 000 тона пшеница. Това сме открили по категоричен метод. Установили сме още и това митниците ни го споделиха, когато изготвиха отчета, че сведенията които дават за износа не обобщават всички подадени заявления. И съмнението, което господин Соколов няколко пъти акцентира от наше име, че се изнася и освен по море. Имаме сведения, че е изнасяно зърно по Дунава. Ечемик е изнасян за Средна Европа и изнасяно зърно с влакови композиции и с ТИР-ове за Македония. Това зърно не е регистрирано. Това е доста значимо събитие, което би трябвало да имате поради ".

Изказване на Иван Костов пред НКС на Съюз на демократичните сили, 16 декември 1995 година Източник: Zonanews Изказване на Иван Костов пред НКС на Съюз на демократичните сили, 16 декември 1995 година по отношение на изнесеното зърно Източник: Zonanews
В листата на най-големите експортьори са българо-швейцарска компания. " Балко интернешънъл " ООД, в която с 50% взе участие " Гленкор интернешънъл " на Марк Рич – към 80 000 тона (Стенограма от 32-то изключително пленарно съвещание на Народно събрание, София, вторник, 11 юни 1996 година, ), както и компанията на Мултигруп " Балкан агро ", която с още една компания на групировката са изнесли 34 000 т зърно. Изнесеното от " Балко интернешънъл " ООД зърно е съвсем два пъти повече от размера, който е упоменат в пленарната зала на Народно събрание, съгласно журналистически следствия от това време
" По време на зърнената рецесия скандалният предприемач посредством компанията си " Гленкор " влиза в джойнт-венчър с Комбината за цветни метали в Пловдив – " Балко интернешънъл " ООД. По този метод с сякаш разграничилата се от Марк Рич компания " Гленкор " се осъществят огромни злоупотреби, настояват източници от държавни ведомства. " Балко интернешънъл " ООД получава най-високата квота за експорт на жито и слънчоглед и изнася по този метод 140 000 т зърно. " Гленкор ", която има 50% от " Балко интернешънъл ", от своя страна пък получава изключителните права за целия импорт на пшеница в България посредством бартера за импорт на жито против експорт на горива за Сърбия. Сделката стана известна като зърнената спекулация по време на социалистическото държавно управление на Жан Виденов. Фирмата внася зърното с 30-50 $ по-скъпо от износните цени в границите на бартера, настояват наши специалисти. Според тях свързаната с Марк Рич компания осъществя експорт на горива за 46.4 млн. $, основно за Сърбия, и внася жито на цени с 84 $ над интернационалните ".

Като похлупак на всичко това, 1995 година се оказва слаба година за добивите от зърно в целия свят, което допуска, че в обстановка на дефицит ще е доста мъчно да се откри зърно на мееждународните пазари. Нищо от тези обстоятелства обаче не е взето поради от държавното управление на Българска социалистическа партия и то удължава с един месец периода за експорт на зърно. Освен товаоблекчава изискванията за износ като минава на режим на регистрация с експортна такса, т.е. отстранява квотите. Това автоматизирано дава опция на търговците да изнасят жито освен от остарялата, само че и от новата годишна продукция. През октомври 1995 година се появяват първите признаци на недостиг и нито една институция не дава свястно пояснение по какъв начин зърното е изчезнало още преди да е завършила акцията по прибиране на реколтата. За похлупак и държавният запас се оказва полупразен. Само за два-три месеца в края на лятото и началото на есента цената на житото се усилва двойно. Расте и цената на царевицата, която става съпоставима с тази на чикагската борса. Тогавашният началник на Софийската стокова борса Христо Миленков разяснява, че " никоя цивилизована страна не изнася зърно през юли и август, това се прави най-рано през октомври, когато реколтата е събрана, разграничена и остойностена ". Опасенията, които Миленков показва са, че изнесеното ще се върне в България с огромна надценка. През 1996 година става тъкмо това - зърненият дефицитът се покрива със безценен импорт.

А " Нефтохим " АД е структурата, която " опира пешкира " и инкасира големи загуби. Какво разкриват през днешния ден архивите на Нефтохим, Главна прокуратура и Министерски съвет за тази спекулация? Според " Справка за подписаните покупко-продажби на " Нефтохим " АД-Бургас по схемата " жито-петрол " през 1996 година на тогавашната Главна прокуратура, направена на 15.09.1997 година са осъществени следните покупко-продажби с задгранични компании и български купувачи на зърно:
Договор от 12.01.96 година за бартер на 150 000 т. пшеница по 173.5 $/тон с/у 150 000 дизелово гориво по 172 $/тон, дружно с 2 анекса за количества и периоди на доставката;
1. Договор от 17.3.96 година с " Кодимпекс " -Унгария за покупка на 100 000 т. румънско брашно вид " Т-680 " на стойност 28.4 млн. $;
2. Договор от 22.3.96 година с " Вемекс " Унгария за покупка на 4500 т фураж за свине по 161 $/тон и 2500 т. фураж за птици по 183 $/тон;
3. Договор от 22.5.96 година с " Пано ТЛМ Импекс " -Румъния за доставка на 12 000 т брашно вид " Т-680 " по 260 $/тон;
4. Договор от 30.5.96 година с " Гленкор интернешънъл " -Ротердам за покупка на 50 000 т. пшеница по 232 $/тон, повишен с анекс за още 150 000 т. пшеница или общо 200 000 т пшеница, дадена като стоков заем за период от 4 месеца.
5. Договор от 17.6.96 година с " Бепар холдинг " -Женева за покуупка на 2424 т пшеница по 217 $/тон;
6. Договор от 28.6.96 година за стойностна замяна на 3172 т пшеница по 215 $/т против изнас на полипропилен с " Булком трейдинг " –Лимасол, Кипър;
7. Договор с ГУ " ДРВЗ " -МС за покупка на 140 000 т пшеница
8. Анекс № 1 от 28.8.96 година с ГУ " ДРВЗ " -МС за увеличение на количествата доставено зърно.
9. Приключителен протокол от 20.9.96 година сред " Нефтохим " АД и ГУ " ДРВЗ "

Справка на Главна прокуратура за подписаните покупко-продажби на Нефтохим по схемата петрол- зърно Източник: Zonanews
Анализът на договорите демонстрира, че те носят големи загуби за " Нефтохим " ЕАД, по които е комбинатът е страна. Ето да вземем за пример детайлности към контракта с " Югопетрол ". Тази договорка е контрактувана по време на посещаване на държавна икономическа делегация на 11 и 12 декември 1995 година в Белград, водена от тогавашния вицепремиер Кирил Цочев /днес народен представител от АБВ/. Клаузи на контракта плануват натурална обмяна на 150 000 тона дизелово гориво против зърно в съответствие 1:1,014 със 60-дневно отсрочено заплащане. Договорът е подписан сред " Нефтохим " и " Югопетрол " при гаранцията на Югославската национална банка.

Договорът на Нефтохим и Югопетрол по договорката петрол-зърно Източник: Zonanews Договорът на Нефтохим и Югопетрол по договорката петрол-зърно Източник: Zonanews
Полученото от " Нефтохим " зърно в началото се изкупува от Държавния запас, а след това (според непубликувано решение на Министерски съвет от април 1996 г.) - от " Житомел " АД. Дизеловото гориво по договорката е превозено до Драгоман с български цистерни, а полученото от Сърбия зърно – със шлепове до дунавско пристанище. Доставката на зърното обаче закъснява с месеци заради непознаване от българска страна на Братиславската спогодба за мореплаване по р. Дунав, несъобразяване с това, че " Параходство българско речно корабоплаване " има предварителна ангажираност по непознати контракти. Зимата на 1995-96 година е и със сериозен ледоход, който също бави доставките. Правят се опити за доставка с жп вагони, само че заради ниската пропусквателна дарба на зърнените жп терминали, по суша са доставени едвам 12 000 тона зърно, а през юни 1996 година – единична доставка по море. До тогава " Нефтохим " е експедирал 93 000 тона дизелово гориво, с начало на доставките януари 1996 година Срещу това " Югопетрол " е изпратил 64 000 тона зърно (вкл. 7 500 тона брашно). Общото осъществяване към лятото на 1996 година от сръбска страна е 72%, а общото закъснение е с 45 дни от датите планувани в контракта. Към този миг " Нефтохим " е заел в договорката 18 млн. $, т.е. 20 % от своя месечен запас. Поради забавянето на насрещните доставки и нередовното им възнаграждение от страна на Държавния запас и " Житомел " АД, рафинерията натрупва промеждутъчен негативен резултат в размер на 14 млн. $. Лошото осъществяване на тази договорка води до утежняване със приблизително 80 000 тона зърнения баланс на страната за първите четири месеца на 1996 година А заложените в контракта условия априорно ощетяват българската страна, макар че договорът е подписан под персоналното наблюдаване на тогавашния вицепремиер и министър на търговията Кирил Цочев.

На 5 януари 1996 година Съюз на демократичните сили, Народен съюз, Движение за права и свободи и няколко самостоятелни депутати внасят искане за избор на съмнение към държавното управление на Жан Виденов. В претекстовете е записано следното:
" Страната ни изпадна в тежка зърнена рецесия. Още през м. ноември, няколко месеца след прибиране на новата годишна продукция, от пазара изчезна зърното. Силозите се оказаха изпразнени. Брашно на пазара липсва. Цената на хляба стартира да се покачва. Цената на 1 кг брашно доближи 25 лв.. Прогнозите са за цена на хляба след Нова година 30-40-50 лв.. Тази зърнена рецесия се дължи на незаконната и безотговорна политика на държавното управление, което след битие на квоти за износа на хлебно и друго зърно т 20 юли освободи режима на експорт и го направи регистрационен, освен това при занижени експортни такси, стигащи до 5 $ на звук за избрани интервали. Правителството продължава да показва цялостна безнаказаност и неосведоменост; налице са въпиющи разлики сред изявленията на обособени негови представители, включително и на министър-председателя: той съобщи, че е бил позволен износът на 600 хиляди т зърно и толкоз е изнесено; министърът на земеделието и хранителната индустрия приказва за 455 хиляди т законно изнесено зърно и 120 хиляди т нелегално изнесено. Официалните данни, посочени от началника на ДИК по малкия екран бяха, че единствено през морските ни пристанища е изнесено 955 хил.т. зърно, а се знае, че зърно и брашно е изнасяно и по р. Дунав, посредством БДЖ и с тирове. В публична информация, получена от ръководство " Митници " в националното заседание, се сочи цифра за цялото изнесено количество в размер на 955 хил.т, толкоз, колкото е изнесеното количество зърно по море. По едно и също време министър-председателят декларира, че импорт на зърно няма да има, а министърът на търговията и външноикономическите връзки договаря в Белград за импорт на зърно. От една страна, формалните данни са, че зърнената годишна продукция през 1995 година е била доста добра и е възлязла на 3200 хил.т или 3500 хил.т, по данни на Централния статистически институт (ЦСИ). Остава необяснимо в случай че в действителност са изнесени от новата годишна продукция единствено 545 хил.т, къде е останалото количество от над 3000 хиляди т, което явно не може да бъде укрито. Появиха се обвинявания сред народни представители от Демократичната левица, които се упрекват взаимно и стоящите зад тях компании и стопански групировки за създалото се състояние. Настъпилата зърнена криза; неснабдяването на редица градове и обитаеми места с брашно и зърно изправи популацията пред трудности; частните хлебопроизводители и хлебопродавци пред заплахата от банкрут. Това постанова да се зададе въпросът не се ли касае до изкуствено основана от държавното управление обстановка. Създалото се полоожение приказва за цялостна некадърност на държавното управление освен да овладее ситуацията, само че даже да го обясни; за умишлено желание да бъде заблудена българската общност за същинското състояние на нещата. На няколко следващи съвещания на Народното събрание държавното управление не даде отговор на поставените му настоящи въпроси по зърнената рецесия. Ето за какво ние внасяме избор на съмнение на държавното управление на господин Жан Виденов, което носи виновност за зърнената рецесия заради освобождение на износа на зърно и брашно, без да бъде обезпечено потреблението в страната " (Мотиви на Парламентарната група на Съюз на демократичните сили за искане на избор на съмнение към държавното управление с министър-председател Жан Виденов, импортирани в 37-то Народно заседание на 5 януари 1996 година, Пресслужба " Куриер " на Българска телеграфна агенция – 1996, януари 1996 г.).

Когато три седмици преди внасянето на вота на съмнение той се разисква в НКС на Съюз на демократичните сили (16 декември 1995 г.), бъдещият финансов министър в държавното управление на Иван Костов - Муравей Радев - мъдро подсказва следното:
" Дами и господа, това е едно отлично решение и мощно политическо ориентирано решение. Когато обаче ние желаеме избор на съмнение, ние би трябвало да знаем, че най-подходящия миг е тогава, когато има рецесия освен, а когато тази рецесия е в своята кулминационна точка. Аз задавам въпроса, има ли кулминационна точка сега на такава рецесия? Със сигурност няма. Следващият въпрос, ще има ли кулминационна точка в миналото? Тук към този момент има два момента. Ако това държавно управление внесе по някакъв метод жито, заплати го по-скъпо и го пусне на ниска цена на пазара, тогава е наивно да чакаме, че повишаването на хляба ще донесе, само че защото няма да има такова повишаване няма да има такава кулминационна точка. Следващият въпрос, в случай че в действителност обаче държавното управление не е в положение да поевтини хляба, да внесе по най-евтини цени или да преглътне по някакъв метод против една бъдеща актуализация на идващия бюджет, някакси да излезе от тази дупка, в която влезе, това значи изместване в немногодалечно, обозримо бъдеще. Във всички случаи обаче, такава една рецесия, в случай че се сътвори ще бъде…не по-рано от март, април някъде, даже май може би. Според мен ние би трябвало през днешния ден да решим какво, да хванем ли в този момент бика за рогата при всичката опция тези рога един ден да ги изпуснем или да създадем едно напрежение, мощно напрежение в ръководещите посредством този избор, който ще бъде някъде евентуално при започване на месец януари. Във всички случаи той ще приключи несполучливо. Просто няма по какъв начин да приключи сполучливо в този момент. Но той би могъл да даде един старт на едно всеобщо неодобрение оттук-нататък. Аз считам, че това решение е по-претеглено да го дадем този избор с вярата да взривим вътре обстановката при тях ".

Изказването на Муравей Радев пред НКС на Съюз на демократичните сили по отношение на задаващата се зърнена рецесия Източник: Zonanews Изказването на Муравей Радев пред НКС на Съюз на демократичните сили по отношение на задаващата се зърнена рецесия Източник: Zonanews
Едвин Сугарев демонстрира рядка за него несъобразителност, когато декларира пред сътрудниците си в НКС следното:
" Кулминация на зърнената рецесия няма сега, има кулминационна точка на медийното показване на хлебната рецесия, което е извънредно значимо. Най-вероятно ще внесат тихомълком зърно в вероятност и кулминационна точка на рецесията в действителен смисъл евентуално няма да има ". Случва се тъкмо противоположното.

През идната, 1996 година, в България се развихря свирепа зърнена рецесия и стартира лудо повишаване на цената на хляба. Лидерът на Съюз на демократичните сили Иван Костов насочва поредност от питания и провокира неведнъж диспути в Народното събрание по отношение на избухналата рецесия със зърното напролет и изключително лятото на 1996 година:
" Искам обаче да припомня на всички тук, че Съюзът на демократичните сили предупреждаваше за задаващата се рецесия за зърното-и за хлебното, и за фуражното. В няколко питания, които аз държа в ръцете си, на парламентарната съпротива, ние ви предупреждавахме, че нещата ще отидат на зле. Казвахме ви и дори ви предлагахме решение на въпроса, още тогава. Ние се държахме като градивна съпротива, аз го споделям най-отговорно, тъй като преди да желаяме вота на съмнение, задавахме въпроси. Изяснихме степента на схващане и вашето отношение към зърнения проблем тогава, дано да си послужим с вашите термини. След това разбрахме, че има двама отговорни министри. Поискахме тяхната оставка, министър-председателят ги отбрани и тогава ние поискахме оставка на цялото държавно управление за зърнения проблем…. Всичко стартира от неуспеха с този над 1 млн. и 50 хиляди тона хлебно зърно, към който, отново по думите на министъра, би трябвало да се прибавят още 124 хиляди тона ечемик и друго зърно, тъй че в действителност става 1 млн. 150 хиляди тона. Не може една страна да претендира за икономическа непоклатимост, в случай че си изнесе зърното. Не може да претендираме за постоянен курс на българския лев по отношение на щатския $, откакто в действителност ние вземаме от пазара доларите, с цел да внасяме зърното. И тук не престават да ни заблуждават на тематика " зърнената рецесия ". Ето в ръцете ми контракта на " Нефтохим " - Бургас. Ето го контракта. (Показва документи) Знаете ли каква е цената в него? Цената е 27 хиляди лева на звук. Ето това внасяте сега. По 27 хиляди лева на звук. Вие казвате: " Нефтохим " си внася. Ние ви споделяме, че " Нефтохим " е на предписание на Министерския съвет. Вие казвате: " Нефтохим " си внася. Тук написа, че загубите на " Нефтохим " до момента са 14 млн. щатски $ от този импорт. Ето това е. Това е, което вършиме сега, с цел да спасявате пробития зърнен баланс на страната. Вие в действителност отказвате да погледнете и продължавате да отказвате да поглеждате истината в очите. Щом " Нефтохим " изнася това гориво, значи то не се появява на вътрешния пазар, или не се изнася за долари. Щом не се изнася за долари, значи в България не влизат долари. Щом не влизат долари, ясно е, че на валутния пазар ще има търсене на долари. Хвалите се с позитивния баланс. Ами, несъмнено - който е изнесъл 1 млн. тона зърно, той не може да няма позитивен търговски баланс. Това зърно коства големи пари " (Стенограма от 32-то изключително пленарно съвещание на Народно събрание, София, вторник, 11 юни 1996 година, ).

Жан Виденов и компания безусловно унищожават " Нефтохим " ЕАД. Когато Съюз на демократичните сили печели властта през 1997 година стартира детайлно следствие на случая " петрол-зърно " и загубите, които " Нефтохим " претърпява като резултат от присъединяване си в тези контракти. На 28 септември 1997 година Румен Порожанов, тогавашен шеф отдел в Управление " Финанси на стопанската активност " в МФ изпраща докладна бележка до министърът на финансите Муравей Радев. В нея разказва финансовата скица за споразумяване на взаимоотношенията по осъществения през 1996 година импорт на пшеница, брашна и фуражи от " Нефтохим " АД:

" Уважаеми господин Радев,
В резултат на осъществения импорт от " Нефтохим " АД през 1996 година на пшеница, брашна и фуражи, породиха неуредени финансови взаимоотношения сред вносителя и потребителите на импортираните артикули в страната – Главно ръководство " Държавен запас и военновременни ресурси ", " Зърнени храни " ЕАД и други лица. Както знаете, до преди 4 месеца по тези покупко-продажби съществуваше цялостна нейснота и само бяха предявявани искания от вносителя, и се разменяше преписка сред ангажираните юридически лица.
По самодейност на Министерството на финансите се направиха инспекции от ГУ " Данъчна администрация " и ГУ " Държавен финансов надзор ", и беше изискана съответна информация от Управление " Финанси на стопанската активност ". Съобразно своята подготвеност бяха ангажирани и ГУ " Митници " и други ръководства на министерството. Проверяваните лица бяха " Нефтохим " АД, гр. Бургас, " Държавен запас и военновременни ресурси ", " Деспред " ЕАД, гр. София и " зърнени храни " ЕАД, гр. София.
В резултат на осъществената активност се постановат следните заключения и констатации:
1. Няма нормативна документи на държавно равнище за реализиране на договорката по вноса на пшеница и брайшно, с която да се дефинират параметрите по вноса и характерния ред и условия за реализация на вътрешния пазар /каквито в действителност са били/. Първоначален документ по договорката за осъществения импорт е подписаният сред " Нефтохим " АД и ГУ " ДРВВЗ " контракт за покупко-продажба от 15.03.1996 година и анекса към него от 28.08.1996 година На 20.09.1996 година е формиран приключителен протокол сред двете страни за дефинитивно уточняване на количествата по вноса и разплащане по договорката. Министерството на финансите не се съгласи с контрактувания в приключителния протокол метод за разплащане по договорката, заради неговата незаконност и непрофесинално /елементарно/ разглеждане на казуса. Поемайки самодейността в свои ръце, министерството изготви и даде на " Нефтохим " АД инструкции за реда и метода по който да се извърши осчетоводяване на доставките от импорт, като същите бяха съобразени с настоящия режим на ценообразуване на импортираните през 1996 година артикули. Счетоводните интервенции за формиране на доставната цена бяха осъществени със съдействието и под контрола на специалисти от ГУДА. След привършване на този развой, доставната стойност на импортираните артикули е както следва /приложена справка/:
-Пшеница: Количество 302 907,7 тона, доставна стойност-13 731 989.0 хил.лев.
-Брашна: Количество 10 695.53 тона, доставна стойност-370 485.1 хиляди лева
-Фуражи: Все още не са осчетоводени доставките на фуражи, само че тяхното почти количество е 6 111.21 тона на стойност 151443.8 хил.лв. Общата доставна стойност е към 14 253 917.9 хил.лв.
2. Разпределението в страната на импортираните през 1996 година артикули е осъществявано от Министерството на земеделието и хранителната индустрия, облатните шефове и други, вследствие на което в действителност получатели на импортираните артикули са били следните лица: ГУ " ДРВВЗ " – 148 268 хиляди т пшеница; " Зърнени храни " ЕАД – 119 845.9 тона пшеница и 6 111.2 тона фуражи; Други лица – 10 695.5 тона брашна и към 30 000.0 тона пшеница. Съществува необвръзка сред доставените по документи количества пшеница и действително заприходените в крайните получатели. Също по този начин към момента не са доказани количествата получени в тъй наречените " други лица ", както и наличните средства от реализацията им.
3. Внесената пшеница е осъществена по цени избрани със заповедите за систематизиране, като същите са били доста по-ниски от действителната доставна стойност и не са отговаряли на настоящия режим на ценообразуване на брашната и пшеницата през 1996 година
В интервала на осъществяването на вноса в страната са работили пределни цени на брашната и пшеницата. Съгласно правилника за използване на Закона за цените продажната цена на вносителите на артикули, за които има избрани пределни цени се образуват въз основата на разноските по вноса и надценка до 2 на 100 от тези разноски. Към по този начин формираната цена се прибавят в действителност транспортните разноски до мястото на доставката след граничния пункт по документ. Горепосочените разноски по вноса се образуват въз основата на действително платената цена на импортираната стока, в това число транспортните, застрахователните и други разноски, осъществени във валута до българската граница, изразени в левове по централния валутен курс на Българска народна банка към датата на вписване на митническата декларация, митото, таксата за митническото оформяне и други такси и заплащания, планувани в нормативните актове. От импортираните артикули е направена следната реализация на вътрешния пазар: " Зърнени храни " – Продадени са 199 371.95 тона за които са получени 1 228 101 970 лева без Данък добавена стойност и 6 111.2 тона фуражи за които са получени 63 534 546 лева без ДДС; ГУ " ДРВВЗ " – От полученото зърно по този импорт през 1996 година продажби не са осъществявани. През 1997 година са деблокирани с решения на Министерски съвет и осъществени 84 400 т., от които 13 000 т. без разплащане, със период на възобновяване в натура, 41 400 т. по 85щ.д./тон и 30 000 т. по 140 щ.д./тон. Постъпленията от продажбите са към 12 милиарда лева Предвид зцабавената реализация е видно, че ГУ " ДРВВЗ " имо и ще има позитивни разлики при продажбите, по отношение на доставната стойност на стоката, което значи, че за тези количества не се постанова да се опемат негативни цунови разлики; Другите получатели- към момента не са открити поличените средства от реализацията на пшеницата и брашната, само че като се има поради, че реализацията е осъществявана на същия принцип, както при " Зърнени храни ", при тях ще има аналогични негативни ценови разлики. Видно от гореизложеното реализацията на пшеницата и брашната е осъществена без да са спазени условията за пределни цени и метода на тяхното образуване. Ако пределните цени бяха изчислени съгласно осъществените разноски по вноса и към тух беше калкулирана избрана доходност, нямаше да се получат негативните ценови разлики при реализацията. Разчети за доставната стойност на импортираните артикули, за приблизителните стойности при фактуриране от трана на " Нефтохим " АД и непокритите ценови разлики от реализацията са показани към докладната бележка. От направените планове е видно, че на ГУ " ДРВВЗ " следва да се фактирура по доставна стойност полученото при тях зърно от вноса, осъществен по контракта с " Гленкор ". ГУ " ДРВВЗ " е превело предплатено на " Нефтохим " АД през м. април 1996 година 1 100 млн. лв. и през м. септември с.г. още 900 млн. лв., или всичко 2 милиарда лв.. След като се приспадне този задатък, смятам, че с цел да може ръководството да се разплати с вносителя е оправдано да му се даде плануванаъа в бюджета за т.г. дотация за тазе цел от към 5 млрд.лв. Единствените неизяснени и противоречиви като събираемост са предстоящите в т. 3.4. от плановете 300 000 000 лева Считам, че тези средства са рискови и основават предпоставки за увеличение на непокритите ценови разлики. Въпреки това, ценовата разлика, която ще се покрива от бюджета не следва да надвишава 5 млрд.лв. По тази договорка е значителен и въпроса за митническия режим при който е бил завършен вноса. Около 214 000 т. пшеница са завършени на краткотраен импорт, като същият е бил освободен от обезпечения за митните сборове, а от дължимите митни сборове са били импортирани единствено към 150-160 млн.лв. В момента писмено се прави учредяването на доставките като постоянен импорт. Предвид на това, да не се усилва в допълнение доставната стойност на вноса и респективно негативната ценова разлика е оправдано целият импорт да се освободи от митни сборове, с което ще се облекчи схемата за дефинитивно привършване на финансовите взаимоотношения сред ангажираните страни. Господин Министър, за основаване на действителни предпоставки за привършване на финансовите взаимоотношения в страната по този импорт, предлагам следните въпроси да бъдат готови като план на нормативен акт на Министерския съвет:
1. Да се освободят от митни сборове импортираните от " Нефтохим " АД през 1996 година пшеница, брашно и фураж. Заплатените от " Нефтохим " АД митни сборове за горепосочените артикули да не подлежат на възобновяване. /Приложен е план на разпореждане по тази точка/;
2. Министерският съвет да даде единодушие за покриване с бюджетни средсдтва до 5 милиарда лева на негативната ценова разлика сред получените средства от реализация на импортираните артикули и доставната им стойност за сметка на плануваните разноски в пар. 35 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 година
3. С бюджетните средства за покриване на ценовата разлика по т. 2 да се извърши изплащане /прихващане/ на отговорности на " Нефтохим " АД към бюджета, изискуеми към 31.12.1996 година
4. " Нефтохим " АД, гр. Бургас да извърши фактуриране на съответните еполучатели на импортираните артикули по лед, избран от министъра на финансите.
5. Да се анулира решението на Министерския съвет, признато с Протокол № 2 от 09.01.1997 година по отношение на ценовите разлики по договорката, като дава единодушие с бюджета за 1997 година да се заложат суми,без да са закрепени за покриването им /Секретно/. Считам, че с нормативното споразумяване на горните въпроси може да се започва финансовата скица за разплащане по този импорт. " Нефтохим " АД ще фактурира по доставна стойност на ГУ " ДРВВЗ " и по в действителност цени на реализация на " Зърнени храни " ЕАД, от което следва да се получи в най-скоро време към 7,5 милиарда лева без Данък добавена стойност. Фактурирането на останалите получатели ще се извърши след окончателното им уточняване, само че това не попречва разглеждането на кардиналната финансова скица от Министерския съвет. Единствено отражение ще има в размера на негативните ценови разлики, които ще се поемат от бюджета, само че той няма да надвиши 5 милиарда лева Предлагам, със съдействието на ГУ " Държавно юристконсулство " и на другите ръководства да се приготви плана на нормативен акт на Министерския съвет.
28 септември 1997 година Началник отдел: (п) Р. Порожанов "

Докладна бележка от Румен Порожанов до министъра на финансите Муравей Радев Източник: Zonanews Докладна бележка от Румен Порожанов до министъра на финансите Муравей Радев Източник: Zonanews Докладна бележка от Румен Порожанов до министъра на финансите Муравей Радев Източник: Zonanews Докладна бележка от Румен Порожанов до министъра на финансите Муравей Радев Източник: Zonanews Докладна бележка от Румен Порожанов до министъра на финансите Муравей Радев Източник: Zonanews

Нека обобщя всичко, което написах и потвърдих с документи дотук. Първо, тази спекулация е едно от най-големите закононарушения на кабинета Виденов, за която никой, дублирам, никой не получи никаква присъда. През 2009 година,тринадесет години след зърнената рецесия и аферата с " Нефтохим ", както и шест години след влизането на делото в съда подсъдимите някогашен аграрни министър (покойник от 9 декември 2013 г.), неговите заместници Мария Бозукова, Димчо Попов и Маньо Манев, вицепремиерът в кабинета " Виденов " Кирил Цочев и някогашният шеф на " Нефтохим " Стефан Неделчев, бяха оправдани. Виновн