Русия лудна по откачени теории за цивилизацията на скандален учен
Античност не е имало, Христос бил роден на Крим, а съветският жанр бил наставник и избавител на целия западен свят. Тези и други теории на един съветски академик стъписват специалистите, само че пък в Русия се радват на все по-голям интерес, отбелязва Deutsche Welle.
Историята на европейската цивилизация е доста по-кратка, в сравнение с се твърди, а основна роля в нея играят славяните - това са главните тези на съветския математик и академични учител Анатолий Фоменко, създател на школа, наречена " Нова последователност ".
За възгледите на Фоменко и неговите почитатели написа Феликс Филип Инголд, швейцарски журналист, публицист и учител в реномирания университет в Санкт Гален. Обширната публикация на Инголд в списание " Меркур " притегли вниманието на редица немски медии, в това число и на " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
Ето малко резюме на изявленията:
" Ужасяваща езотерика "
Привържениците на " Новата последователност " настояват да вземем за пример, че обратно на досегашните схващания, етруските са пристигнали в Италия чак през 13-14 век от Източното Средиземноморие и Северното Черноморие. Те били комбинация от разнообразни славянски племена с отчетлива християнска еднаквост, а името им потвърждавало съветския генезис: ет-руски.
Школата на " новите хронисти " съществува от края на 1970-те години, само че в последно време получава все по-интензивно внимание в съветските медии. Анатолий Фоменко и неговите почитатели пишат книги " за най-широка аудитория ", изнасят обществени лекции, провеждат семинари и разгласяват видеа в Ютюб.
Интересът е голям, тиражите и лайковете в обществените мрежи доближават върхови стойности. Фоменко се е трансформирал в запазена марка, а екипът му - в нещо като компания. Легитимация те черпят от многочислените си участия в академии, от премиите, грамотите и купите си.
Много учени и специалисти освен подлагат на критика " Новата последователност ", а даже я афишират за ужасяваща езотерика, за следващата тайна доктрина, която съставлява сериозна опасност за съветското просветително дело.
Фоменко и неговите почитатели на процедура зачертават от човешката история цялата древност и реалокират множеството събития в Средновековието. Като доказателство те оферират голямо количество образци от разнообразни евразийски култури, като натъртват основно на статистиката и етимологията.
Читателят е напряко сащистан от необикновената им теза и мъчно може да си пробие път в джунглата от диаграми, математически и физически формули, написа Инголд. И напомня, че измежду последователите на тази доктрина са такива имена като шахматистът Гари Каспаров и към този момент починалият публицист и теоретик на научното знание Александър Зиновиев.
Школата на Фоменко изхожда от възгледа, че не съществуват истински исторически документи по-стари от 400 години. И че всички исторически, метафизичен и литературни текстове, които се приписват на Античността, в действителност са имитации, зародили през Средновековието.
Същото се отнасяло и до архитектурните монументи, статуите, предметите от бита, саркофазите, портретите на властелини и прочие. Ватиканът и разнообразни европейски владетели преднамерено измислили това летоброене и удължили историята на християнството с към 1000 години, с цел да могат по-стабилно да легитимират властта си, гласи скандална доктрина.
" Фатална комбинация от обстоятелства и нереалност "
" В самото начало човек се стъписва от радикалното редуциране на историята, която познаваме: " Новата последователност " афишира египетската, гръцката и римската древност за усърдно планувана историческа небивалица, зародила през късното Средновековие и Ренесанса ", написа Инголд. И разяснява, че по този метод гръцката Античност се измества в интервала 11-16 век от новото летоброене.
Според Фоменко епохата на Римската империя съответствува с времето на средновековната династия Хоенщауфен, а Троянската война - с окончателното разтрошаване на Хоенщауфените от Карл Анжуйски в средата на 13 век.
Той твърди още, че събитията, разказани в Стария завет, в действителност са част от европейско-византийската история през 14-16 век и че Старият завет поражда след Новия, който бил писан през 12-13 век.
Досегашната версия на китайската история била имитация, а барутът, хартията и механичният щемпел зародили в Европа в интервала сред 10 и 16 век.
Инголд написа, че причините и " доказателствата " на Фоменко са забавни, само че изводите му са случайни и в действителност градят една чисто идеологическа структура: " Получава се съдбовна комбинация от обстоятелства и нереалност, която слага под въпрос както знанието, по този начин и вярата, както науката, по този начин и религията и ги вкарва в задънена улица. "
Конструкцията е идеологическа, тъй като в последна сметка коренно пренаписва и личната - съветска история. Фоменко твърди, че и възникването на страната, и покръстването, и " татарското робство ", и възцаряването на династията Романов, всичко това било небивалица на неколцина немски историци, които през 18 век сътворили тази история по поръчения на съветския царски двор, с цел да го легитимират.
Фоменко и неговите почитатели настояват, че пишат " същинската история на Русия " и потвърждават по какъв начин " славяните са завладяли света ". Според тях в евро-американската историческа просвета " съветският жанр " бил оклеветен като изостанала мешавица от разнообразни етноси без своя цивилизационна и културна автономия, до момента в който в действителност той бил наставник, избавител и културтрегер на западния свят - основополагаща велика мощ.
" Истината " за съветския жанр
" Благодарение на " Новата последователност " надълбоко вкорененият у руснаците нрав на евразийска нация-мъченик и жертва ненадейно се трансформира в триумфална история на победи и придобивки.
Аргументите, косвените доказателства и тези в интерес на това изказване разказват транснационалната история като напълно доминирана от свещеното славянство, чието въздействие се разгръща върху цяла Европа, в Близкия изток и в част от Северна Африка - от Шотландия до Византия, от Кавказ до Египет, в това число и източно от Урал ", написа Инголд.
Авторът на публикацията с учудване установи, че съгласно школата на Фоменко от славянството в действителност произлизат всички нации в по този начин обрисуваното пространство: норманите (викинги, варязи), скитите, шотландците, татарите, траките, турците и даже именитите монголци от Златната орда и митичните амазонки. Всичко това се случило в границите на " славянското настъпление по света " в интервала сред 13 и 15 век, което обичайна история назовава " преселение на народите " и датира в интервала сред 4 и 6 век.
" Тук явно се скицира концепцията за едно общо евразийско пространство, отпред с руснаците ( " славяните " ), а това може да послужи като пример за сегашната геополитика на Путин ", разяснява Инголд.
Един от образците, които цитира създателят на публикацията, е обвързван с Карл Велики. Според школата на Фоменко той също бил от славянски генезис, тъй като името му " Карл " идвало от славянското " крал ". " Велики " (на латински magnus) също произхождало от славянския език, с две вероятни пояснения: или " монголецът " (тоест, отново славянин и руснак), или пък по етимология от " доста ".
С други думи, Карл Велики в действителност били Карл Монголецът или пък " крал на многото ". А името на столицата му Аахен се извежда от монголското " хан " - т.е., градът бил седалището на властелина ", гласи псевдонаучната доктрина.
Новата история на Христос
Школата на Фоменко пренаписва и историята на Исус Христос. Според математика и неговите почитатели Исус се е родил през 11 век, а " Палестина " в действителност се намирала край Босфора.
На базата на своите математически и астрономически калкулации Фоменко твърди, че Спасителят е роден през 1053 година на полуостров Крим и е починал през 1086 в Константинопол. И че в действителност Исус Христос е византийският император Андроник Комнин.
Инголд счита, че анексирането на Крим е в цялостно благозвучие с тезата на " Новата Хронология " за този полуостров като " свещена земя на руснаците ". В края на обширната си публикация той обобщава рецензиите против школата на Фоменко:
Диагнозата
" Специалистите в региона на историята и езикознанието са уверени, че част от " доказателствата " в действителност са имитации и упрекват " Новата последователност " и нейните почитатели тъкмо в това, в което отсрещната страна упреква тях: доверчивост, непросветеност, променчивост, безнаказаност и разпространение на безумни, от време на време даже рискови хрумвания.
Факт е обаче, че учените си остават нечути. На редица научни конгреси и в редица изявления множеството тези на " Новата последователност " са оповестени за фалшифицирани. Въпреки това обаче почитателите на Фоменко се множат и той се трансформира в гуру на едно ново езотерично придвижване, което притегля внимание и отвън рамките на Русия.
В интернет в границите на многочислени семинари, в държавните и в частните медии Фоменко към този момент е фетиш и очевидно е обвеян със славата на оракул и интелектуален водач, който пренаписва " отечествената история " и измива лика на съветския жанр, като в това време му подсигурява ярко бъдеще.
" Във времена на оскъдност разкрасяването и подправянето на историята компенсира у хората възприятието за пропуснати благоприятни условия и в същото време им оказва помощ да повярват, че ще ги осъществят в бъдеще ". Такава е диагнозата на съветското общество, до която стига в края на публикацията си швейцарският журналист Феликс Филип Инголд.
Историята на европейската цивилизация е доста по-кратка, в сравнение с се твърди, а основна роля в нея играят славяните - това са главните тези на съветския математик и академични учител Анатолий Фоменко, създател на школа, наречена " Нова последователност ".
За възгледите на Фоменко и неговите почитатели написа Феликс Филип Инголд, швейцарски журналист, публицист и учител в реномирания университет в Санкт Гален. Обширната публикация на Инголд в списание " Меркур " притегли вниманието на редица немски медии, в това число и на " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
Ето малко резюме на изявленията:
" Ужасяваща езотерика "
Привържениците на " Новата последователност " настояват да вземем за пример, че обратно на досегашните схващания, етруските са пристигнали в Италия чак през 13-14 век от Източното Средиземноморие и Северното Черноморие. Те били комбинация от разнообразни славянски племена с отчетлива християнска еднаквост, а името им потвърждавало съветския генезис: ет-руски.
Школата на " новите хронисти " съществува от края на 1970-те години, само че в последно време получава все по-интензивно внимание в съветските медии. Анатолий Фоменко и неговите почитатели пишат книги " за най-широка аудитория ", изнасят обществени лекции, провеждат семинари и разгласяват видеа в Ютюб.
Интересът е голям, тиражите и лайковете в обществените мрежи доближават върхови стойности. Фоменко се е трансформирал в запазена марка, а екипът му - в нещо като компания. Легитимация те черпят от многочислените си участия в академии, от премиите, грамотите и купите си.
Много учени и специалисти освен подлагат на критика " Новата последователност ", а даже я афишират за ужасяваща езотерика, за следващата тайна доктрина, която съставлява сериозна опасност за съветското просветително дело.
Фоменко и неговите почитатели на процедура зачертават от човешката история цялата древност и реалокират множеството събития в Средновековието. Като доказателство те оферират голямо количество образци от разнообразни евразийски култури, като натъртват основно на статистиката и етимологията.
Читателят е напряко сащистан от необикновената им теза и мъчно може да си пробие път в джунглата от диаграми, математически и физически формули, написа Инголд. И напомня, че измежду последователите на тази доктрина са такива имена като шахматистът Гари Каспаров и към този момент починалият публицист и теоретик на научното знание Александър Зиновиев.
Школата на Фоменко изхожда от възгледа, че не съществуват истински исторически документи по-стари от 400 години. И че всички исторически, метафизичен и литературни текстове, които се приписват на Античността, в действителност са имитации, зародили през Средновековието.
Същото се отнасяло и до архитектурните монументи, статуите, предметите от бита, саркофазите, портретите на властелини и прочие. Ватиканът и разнообразни европейски владетели преднамерено измислили това летоброене и удължили историята на християнството с към 1000 години, с цел да могат по-стабилно да легитимират властта си, гласи скандална доктрина.
" Фатална комбинация от обстоятелства и нереалност "
" В самото начало човек се стъписва от радикалното редуциране на историята, която познаваме: " Новата последователност " афишира египетската, гръцката и римската древност за усърдно планувана историческа небивалица, зародила през късното Средновековие и Ренесанса ", написа Инголд. И разяснява, че по този метод гръцката Античност се измества в интервала 11-16 век от новото летоброене.
Според Фоменко епохата на Римската империя съответствува с времето на средновековната династия Хоенщауфен, а Троянската война - с окончателното разтрошаване на Хоенщауфените от Карл Анжуйски в средата на 13 век.
Той твърди още, че събитията, разказани в Стария завет, в действителност са част от европейско-византийската история през 14-16 век и че Старият завет поражда след Новия, който бил писан през 12-13 век.
Досегашната версия на китайската история била имитация, а барутът, хартията и механичният щемпел зародили в Европа в интервала сред 10 и 16 век.
Инголд написа, че причините и " доказателствата " на Фоменко са забавни, само че изводите му са случайни и в действителност градят една чисто идеологическа структура: " Получава се съдбовна комбинация от обстоятелства и нереалност, която слага под въпрос както знанието, по този начин и вярата, както науката, по този начин и религията и ги вкарва в задънена улица. "
Конструкцията е идеологическа, тъй като в последна сметка коренно пренаписва и личната - съветска история. Фоменко твърди, че и възникването на страната, и покръстването, и " татарското робство ", и възцаряването на династията Романов, всичко това било небивалица на неколцина немски историци, които през 18 век сътворили тази история по поръчения на съветския царски двор, с цел да го легитимират.
Фоменко и неговите почитатели настояват, че пишат " същинската история на Русия " и потвърждават по какъв начин " славяните са завладяли света ". Според тях в евро-американската историческа просвета " съветският жанр " бил оклеветен като изостанала мешавица от разнообразни етноси без своя цивилизационна и културна автономия, до момента в който в действителност той бил наставник, избавител и културтрегер на западния свят - основополагаща велика мощ.
" Истината " за съветския жанр
" Благодарение на " Новата последователност " надълбоко вкорененият у руснаците нрав на евразийска нация-мъченик и жертва ненадейно се трансформира в триумфална история на победи и придобивки.
Аргументите, косвените доказателства и тези в интерес на това изказване разказват транснационалната история като напълно доминирана от свещеното славянство, чието въздействие се разгръща върху цяла Европа, в Близкия изток и в част от Северна Африка - от Шотландия до Византия, от Кавказ до Египет, в това число и източно от Урал ", написа Инголд.
Авторът на публикацията с учудване установи, че съгласно школата на Фоменко от славянството в действителност произлизат всички нации в по този начин обрисуваното пространство: норманите (викинги, варязи), скитите, шотландците, татарите, траките, турците и даже именитите монголци от Златната орда и митичните амазонки. Всичко това се случило в границите на " славянското настъпление по света " в интервала сред 13 и 15 век, което обичайна история назовава " преселение на народите " и датира в интервала сред 4 и 6 век.
" Тук явно се скицира концепцията за едно общо евразийско пространство, отпред с руснаците ( " славяните " ), а това може да послужи като пример за сегашната геополитика на Путин ", разяснява Инголд.
Един от образците, които цитира създателят на публикацията, е обвързван с Карл Велики. Според школата на Фоменко той също бил от славянски генезис, тъй като името му " Карл " идвало от славянското " крал ". " Велики " (на латински magnus) също произхождало от славянския език, с две вероятни пояснения: или " монголецът " (тоест, отново славянин и руснак), или пък по етимология от " доста ".
С други думи, Карл Велики в действителност били Карл Монголецът или пък " крал на многото ". А името на столицата му Аахен се извежда от монголското " хан " - т.е., градът бил седалището на властелина ", гласи псевдонаучната доктрина.
Новата история на Христос
Школата на Фоменко пренаписва и историята на Исус Христос. Според математика и неговите почитатели Исус се е родил през 11 век, а " Палестина " в действителност се намирала край Босфора.
На базата на своите математически и астрономически калкулации Фоменко твърди, че Спасителят е роден през 1053 година на полуостров Крим и е починал през 1086 в Константинопол. И че в действителност Исус Христос е византийският император Андроник Комнин.
Инголд счита, че анексирането на Крим е в цялостно благозвучие с тезата на " Новата Хронология " за този полуостров като " свещена земя на руснаците ". В края на обширната си публикация той обобщава рецензиите против школата на Фоменко:
Диагнозата
" Специалистите в региона на историята и езикознанието са уверени, че част от " доказателствата " в действителност са имитации и упрекват " Новата последователност " и нейните почитатели тъкмо в това, в което отсрещната страна упреква тях: доверчивост, непросветеност, променчивост, безнаказаност и разпространение на безумни, от време на време даже рискови хрумвания.
Факт е обаче, че учените си остават нечути. На редица научни конгреси и в редица изявления множеството тези на " Новата последователност " са оповестени за фалшифицирани. Въпреки това обаче почитателите на Фоменко се множат и той се трансформира в гуру на едно ново езотерично придвижване, което притегля внимание и отвън рамките на Русия.
В интернет в границите на многочислени семинари, в държавните и в частните медии Фоменко към този момент е фетиш и очевидно е обвеян със славата на оракул и интелектуален водач, който пренаписва " отечествената история " и измива лика на съветския жанр, като в това време му подсигурява ярко бъдеще.
" Във времена на оскъдност разкрасяването и подправянето на историята компенсира у хората възприятието за пропуснати благоприятни условия и в същото време им оказва помощ да повярват, че ще ги осъществят в бъдеще ". Такава е диагнозата на съветското общество, до която стига в края на публикацията си швейцарският журналист Феликс Филип Инголд.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ