Geopolitical Futures: Защо Турция не може да не се намеси в Сирия
Анкара. Турция се съпротивляваше на въвличането си в Сирия, откогато в страната стартира гражданската война. Вместо това Анкара избра да работи с дипломатически способи или да употребява локални сили в Сирия. Но някаква невидима мощ продължава да въвлича Турция в Сирия, тъкмо както е правела в продължение на епохи, преди Турция да съществува, още по времето на византийците и османците. Изглежда, че Турция не може да продължи да се съпротивлява и националната й сигурност изисква по-директен метод.
Зони за сигурност и властови вакуум
Турските сили започнаха да се събират по югозападната граница със Сирия. Близо 80 бронирани машини, в това число и незнаен брой танкове и полеви коли за спешна помощ бяха изпратени до тази част от провинция Хатай, която се намира на 50 километра от границата. Друг ескорт с незнаен брой военни машини бе видян единствено на 4 километра от сирийската граница, до момента в който трета група турски сили, съставлявани от 20 бронирани машини се появиха покрай Баб ал Хава.
Сами по себе си тези придвижвания не наподобяват значими. Все отново не е необичайно Турция да придвижва войски, екипировка и машини в границите на личните си граници, според от това къде счита, че ще има опасност. Но подтекстът е всичко, а в този случай разполагането на войски не е рутина. На 15 септември Турция, Иран и Русия се споразумяха в Астана за установяването на зони за сигурност в сирийската провинция Идлиб. Трите сили се съгласиха да разделят провинцията на три зони за сигурност, всяка следена от една от тях. Същия ден турски официоз съобщи, че близо 25 хиляди бойци се готвят за разполагане в Идлиб. Целта на това огромно войсково формирование е да се поеме надзор над регион от пет хиляди квадратни километра, който има два милиона души население.
Досега Турция се опитваше да седи отвън събитията в Сирия, колкото се може повече. Единственото изключение бе интервенция „ Ефратски щит “, която се организира от август 2016-та до март 2017-та година. Мащабът на тази интервенция бе пресилен, както от Турция, по този начин и от медиите. „ Ефратски щит “ бе лимитирана интервенция, в която участваха осем хиляди турски бойци в интервал от седем месеца. Главната цел бе да се поддържа „ Свободната сирийска войска “ (ССА), която изтласкваше „ Ислямска страна от турската граница. Официално задачата бе да се отслабят кюрдските „ Народни отряди за самозащита “ (YPG), само че по време на интервенцията, не бяха заети никакви територии от тях. Основната тежест на сраженията пое ССА.
Ситуацията в Северозападна Сирия е по-заплетена. Сирийските кюрди управляват региона Африн, което съществено нервира Турция. “ Хайат Тахрир ал Шам “ (известни преди като “ Ал Кайда “ или „ Ал Нусра “) управляват град Идлиб, който наскоро заеха от турското прокси “ Ахрар ал Шам “. Антиправителствените бунтовници се изтеглиха от градовете и провинцията на Идлиб, откакто изгубиха борбата за Алепо. А режимът на Башар Асад не се е отказал от упоритостите си да си възвърне тези области.
Присъствието на толкоз доста разнообразни групи значи сигурно, че има доста външни сили, които имат интерес в това, което се случва в Северозападна Сирия. Турция поддържа антиправителствените бунтовници, които са натикани в провинция Идлиб, само че логистичните й линии към тях са несигурни в най-хубавия случай. Както Русия, по този начин и Иран, поддържат режима на Асад. Въпреки че Турция се споразумя с тях по този въпрос, в дълготраен проект ползите на трите страни за Сирия се разграничават. Турция няма интерес от проруски или проирански сили, които да умиротворят района, и евентуално да заплашват южните й територии. Сирийските кюрди също съставляват явен проблем за Турция, а групировката „ Хайат Тахрир ал Шам “, макар че се измъкна от международното внимание, което се концентрира на „ Ислямска страна “, също има дълготрайните си ползи в мюсюлманския свят, които не са в благозвучие с турските.
Това е нестабилна обстановка, като наклонността е да се върви към силов вакуум. Ако Турция не запълни пространството, някой различен ще го направи, а никоя от евентуалните вероятни варианти, не е добра за Анкара.
Велика Турция
Това не е просто съвременен проблем. Предишните сили основани към Босфора, също са виждали същата опасност от юг. Османците, както и византийците преди тях, в разнообразни моменти от историята си, са уголемявали въздействието си в днешна Сирия. Османската империя се е опитвала и да резервира днешна Сирия за страната, която я наследява. Едно от последните дейности на османския парламент през 1920-та година е да одобри така наречен „ Национален пакт “, който е трябвало да откри бъдещите граници на Турция. Османците не са получили това, което са желали, а новата Турска република станала по-малка от плануваното. Една от основните зони, които Турция изгубила е точно Северозападна Сирия. Не е съвпадане, че турските медии и даже президентът Реджеп Тайип Ердоган, постоянно загатваха „ Националния пакт “ през последните години. Тази карта демонстрира какво е „ Велика Турция “, съгласно този „ Национален пакт “.
Едно от нещата, които се виждат на картата е географското преимущество от надзор над Северозападна Сирия, което Турция би получила. Според съглашението с Русия и Иран, зоната, която Турция получи включва планинските територии, което разрешава на турските сили да управляват основните височини против всеки евентуален зложелател, който се опита да прекоси границата (в истинската обява е показана карта на " Велика Турция ", която обгръща северните елементи на Сирия и Ирак, Кипър, Армения, Югоизточна България, Западна Тракия, Солун и Батуми, бел.ред). Междувременно Идлиб е значим, тъй като се намира покрай дребен проход от планините Ал Нусайриах, които са алавитско ядро и територия на Асад, както и равнините, доминирани от сунитите. Ако Турция управлява Идлиб, тя ще може да владее и прохода, както и обилни елементи от автомагистрала 60, която може да употребява с цел да оказва помощ с логистиката на следените от нея сирийски групировки. Да управлява сирийската част от прохода ще направи по-лесна защитата на южните подстъпи към турските територии по западната граница на Сирия (Хатай, бел.ред.). Това ще сложи Турция и в по-добра позиция да проектира силата си в сраженията, които ще се водят в бъдеще за Сирия.
Турция има интерес да управлява тази територия, откогато тя е отнета от османците през 1923-та година. Това, което на Турция й е липсвало са опциите и подобаващата обстановка да промени нещата. Сега има и двете. Това бе неизбежно, откогато в Сирия избухнаха митинги през 2011-та година, и стартира революция. Боевете не престават от известно време, а другите страни, които се борят са се отслабили дотолкоз, че дават на Турция огромни благоприятни условия, само че и риск. Възможността да проектира силата си в остаряла сфера на въздействие, както и в територия, която Турция счита за буфер против бъдещи врагове от юг и изток. Но това идва с риск, а точно какво ще стане в случай че Турция не се възползва от обстановката. Тогава точно подобен зложелател ще се появи, търсейки да отслаби и дестабилизира границите на Турция.
Прокситата и локалните сирийски групировки, които Турция поддържа, няма да свършат работа в този случай. Дългосрочната сигурност на Турция е заложена, а в същото време управляващите в Анкара имат потенциала да се оправят със задачата. Въпреки желанията на държавното управление в Анкара, Турция е въвлечена към този момент в Сирия. Това не е първият, и няма да е последният път. Това е увещание за турската мощ, както и за обстоятелството, че географията дава положителни благоприятни условия на една районна мощ. Това е увещание и за турската уязвимост, която лишава страната от други благоприятни условия, с изключение на да работи в Сирия. Северозападна Сирия е подготвена да бъде взета, а Турция седи на масата, не тъй като желае, само че тъй като няма различен избор.
Geopolitical Futures е учреден от основателя и шеф на „ частното Централно разузнавателно управление на САЩ “ Stratfor Джордж Фрийдман.
Автор:Джейкъл Л. Шапиро.
Превод и редакция: Симеон Миланов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Зони за сигурност и властови вакуум
Турските сили започнаха да се събират по югозападната граница със Сирия. Близо 80 бронирани машини, в това число и незнаен брой танкове и полеви коли за спешна помощ бяха изпратени до тази част от провинция Хатай, която се намира на 50 километра от границата. Друг ескорт с незнаен брой военни машини бе видян единствено на 4 километра от сирийската граница, до момента в който трета група турски сили, съставлявани от 20 бронирани машини се появиха покрай Баб ал Хава.
Сами по себе си тези придвижвания не наподобяват значими. Все отново не е необичайно Турция да придвижва войски, екипировка и машини в границите на личните си граници, според от това къде счита, че ще има опасност. Но подтекстът е всичко, а в този случай разполагането на войски не е рутина. На 15 септември Турция, Иран и Русия се споразумяха в Астана за установяването на зони за сигурност в сирийската провинция Идлиб. Трите сили се съгласиха да разделят провинцията на три зони за сигурност, всяка следена от една от тях. Същия ден турски официоз съобщи, че близо 25 хиляди бойци се готвят за разполагане в Идлиб. Целта на това огромно войсково формирование е да се поеме надзор над регион от пет хиляди квадратни километра, който има два милиона души население.
Досега Турция се опитваше да седи отвън събитията в Сирия, колкото се може повече. Единственото изключение бе интервенция „ Ефратски щит “, която се организира от август 2016-та до март 2017-та година. Мащабът на тази интервенция бе пресилен, както от Турция, по този начин и от медиите. „ Ефратски щит “ бе лимитирана интервенция, в която участваха осем хиляди турски бойци в интервал от седем месеца. Главната цел бе да се поддържа „ Свободната сирийска войска “ (ССА), която изтласкваше „ Ислямска страна от турската граница. Официално задачата бе да се отслабят кюрдските „ Народни отряди за самозащита “ (YPG), само че по време на интервенцията, не бяха заети никакви територии от тях. Основната тежест на сраженията пое ССА.
Ситуацията в Северозападна Сирия е по-заплетена. Сирийските кюрди управляват региона Африн, което съществено нервира Турция. “ Хайат Тахрир ал Шам “ (известни преди като “ Ал Кайда “ или „ Ал Нусра “) управляват град Идлиб, който наскоро заеха от турското прокси “ Ахрар ал Шам “. Антиправителствените бунтовници се изтеглиха от градовете и провинцията на Идлиб, откакто изгубиха борбата за Алепо. А режимът на Башар Асад не се е отказал от упоритостите си да си възвърне тези области.
Присъствието на толкоз доста разнообразни групи значи сигурно, че има доста външни сили, които имат интерес в това, което се случва в Северозападна Сирия. Турция поддържа антиправителствените бунтовници, които са натикани в провинция Идлиб, само че логистичните й линии към тях са несигурни в най-хубавия случай. Както Русия, по този начин и Иран, поддържат режима на Асад. Въпреки че Турция се споразумя с тях по този въпрос, в дълготраен проект ползите на трите страни за Сирия се разграничават. Турция няма интерес от проруски или проирански сили, които да умиротворят района, и евентуално да заплашват южните й територии. Сирийските кюрди също съставляват явен проблем за Турция, а групировката „ Хайат Тахрир ал Шам “, макар че се измъкна от международното внимание, което се концентрира на „ Ислямска страна “, също има дълготрайните си ползи в мюсюлманския свят, които не са в благозвучие с турските.
Това е нестабилна обстановка, като наклонността е да се върви към силов вакуум. Ако Турция не запълни пространството, някой различен ще го направи, а никоя от евентуалните вероятни варианти, не е добра за Анкара.
Велика Турция
Това не е просто съвременен проблем. Предишните сили основани към Босфора, също са виждали същата опасност от юг. Османците, както и византийците преди тях, в разнообразни моменти от историята си, са уголемявали въздействието си в днешна Сирия. Османската империя се е опитвала и да резервира днешна Сирия за страната, която я наследява. Едно от последните дейности на османския парламент през 1920-та година е да одобри така наречен „ Национален пакт “, който е трябвало да откри бъдещите граници на Турция. Османците не са получили това, което са желали, а новата Турска република станала по-малка от плануваното. Една от основните зони, които Турция изгубила е точно Северозападна Сирия. Не е съвпадане, че турските медии и даже президентът Реджеп Тайип Ердоган, постоянно загатваха „ Националния пакт “ през последните години. Тази карта демонстрира какво е „ Велика Турция “, съгласно този „ Национален пакт “.
Едно от нещата, които се виждат на картата е географското преимущество от надзор над Северозападна Сирия, което Турция би получила. Според съглашението с Русия и Иран, зоната, която Турция получи включва планинските територии, което разрешава на турските сили да управляват основните височини против всеки евентуален зложелател, който се опита да прекоси границата (в истинската обява е показана карта на " Велика Турция ", която обгръща северните елементи на Сирия и Ирак, Кипър, Армения, Югоизточна България, Западна Тракия, Солун и Батуми, бел.ред). Междувременно Идлиб е значим, тъй като се намира покрай дребен проход от планините Ал Нусайриах, които са алавитско ядро и територия на Асад, както и равнините, доминирани от сунитите. Ако Турция управлява Идлиб, тя ще може да владее и прохода, както и обилни елементи от автомагистрала 60, която може да употребява с цел да оказва помощ с логистиката на следените от нея сирийски групировки. Да управлява сирийската част от прохода ще направи по-лесна защитата на южните подстъпи към турските територии по западната граница на Сирия (Хатай, бел.ред.). Това ще сложи Турция и в по-добра позиция да проектира силата си в сраженията, които ще се водят в бъдеще за Сирия.
Турция има интерес да управлява тази територия, откогато тя е отнета от османците през 1923-та година. Това, което на Турция й е липсвало са опциите и подобаващата обстановка да промени нещата. Сега има и двете. Това бе неизбежно, откогато в Сирия избухнаха митинги през 2011-та година, и стартира революция. Боевете не престават от известно време, а другите страни, които се борят са се отслабили дотолкоз, че дават на Турция огромни благоприятни условия, само че и риск. Възможността да проектира силата си в остаряла сфера на въздействие, както и в територия, която Турция счита за буфер против бъдещи врагове от юг и изток. Но това идва с риск, а точно какво ще стане в случай че Турция не се възползва от обстановката. Тогава точно подобен зложелател ще се появи, търсейки да отслаби и дестабилизира границите на Турция.
Прокситата и локалните сирийски групировки, които Турция поддържа, няма да свършат работа в този случай. Дългосрочната сигурност на Турция е заложена, а в същото време управляващите в Анкара имат потенциала да се оправят със задачата. Въпреки желанията на държавното управление в Анкара, Турция е въвлечена към този момент в Сирия. Това не е първият, и няма да е последният път. Това е увещание за турската мощ, както и за обстоятелството, че географията дава положителни благоприятни условия на една районна мощ. Това е увещание и за турската уязвимост, която лишава страната от други благоприятни условия, с изключение на да работи в Сирия. Северозападна Сирия е подготвена да бъде взета, а Турция седи на масата, не тъй като желае, само че тъй като няма различен избор.
Geopolitical Futures е учреден от основателя и шеф на „ частното Централно разузнавателно управление на САЩ “ Stratfor Джордж Фрийдман.
Автор:Джейкъл Л. Шапиро.
Превод и редакция: Симеон Миланов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ