Отпадналият Ангел: Във Фермата има три силиконки
Ангел Тенев е на 43 години, от село Караджалово. Собственик е на транспортна компания. Беше един от най-атрактивните участници във „ Фермата “ 6. В новия, осми сезон на предаването, той влезе с упоритост да стигне надалеч, само че отпадна още в първите дни.
Между сезоните на предаването Ангел си остана същият. Продължава да живее на село, при земята. Бизнесът му се е свил поради пандемията. Мечтата му е да си откри половинка, само че до момента не е срещнал подобаваща за него жена. Във „ Фермата “ той хвърли око на синеоката хандбалистка Камелия, само че отпадането му постави завършек на горещия флирт.
- Господин Тенев, не страдахте дълго, че станахте първия напуснал участник във „ Фермата “ и вдигнахте страховит ваучър с някогашни фермери. Те ли са на-добрите ви другари и по какъв начин запазвате връзката си през годините?
- С множеството участници от шестия сезон на „ Фермата “ в действителност останахме сплотени повече от две години. Свързва ни вълшебното място над село Железница, където се запознахме, а също и един огромен човек с доста мощен дух - стопанинът Андрей. Когато се събираме на това място, ние в действителност се усещаме другари, макар че сме толкоз разнообразни един от различен. Има хора и от село, и от огромния град. На тези срещи обаче аз не си приказвам с юрист Милена Станджикова или с модела Жанета Осипова, а с моите хора, с фермерите, с които споделих обща страст. Това е вълшебството.
- Направи ви усещане какъв брой земен е Христо Стоичков. Смятате ли, че други известни българи се взимат прекомерно насериозно и какво още ще помните от огромния футболист?
- Каквото и да кажа за Стоичков, ще е малко. Голям човек, огромен българин. Радвам се, че се срещнах персонално с него. Стоичков е исполин. Великан в душата си. Това, което е постигнал на терена, е плод на доста, доста труд. Но не по-малко значимо е това, което е съхранил в душата и сърцето си. Стоичков е човек, с който можеш да си направиш чеверме и да си пиеш ракията, без да имаш натрапчивото възприятието, че, надали не, седиш до Господ. Макар че той е Господ за доста българи. И тъкмо това е неописуемото - хем виждаш Господ, хем си седнал с него на масата. Страхотно е.
- Имате транспортна компания, която се бори с доста компликации. Има ли бъдеще междинния бизнес у нас? Срещате ли поддръжка от страната и съсловните организации?
- Покрай коронавирус пандемията и войната пазарът се сви доста. Разходите за горива, смазочни материали и гуми се подвигнаха по две и по три. В момента се получава един вакуум. В него не ни излиза математиката да работим на цените, които ни желаят за превоз и надлежно на цените, които ние слагаме като разноски. Съюзът на интернационалните превозвачи, в който членувам, оказва помощ и се пробва да лобира за транспортния бизнес у нас. Но, за жалост, политиката в страната ни по отношение на междинния бизнес, а и по отношение на междинната класа, не е ефикасна. Според мен това е и международната политика - не желаят да има междинна класа, а единствено доста богати хора и работническа класа.
- Имате ли любимец, на който ще стискате палци да завоюва предаването? За късото време, през което бяхте вътре, по какъв начин усетихте останалите участници?
- За страдание бях за малко в новия сезон на „ Фермата “ и не можах да видя участниците на Арената. Но, все пак, имам трима любимци. На първо четене Иван ми направи доста мощно усещане. Финци също е мощен състезател, смъквам му шапка. Според мен, Камелия също ще има доста положителни изяви и късмет за победи отсега нататък.
- Обичате животните. Как гледате на неналичието на зоополиция в България и какво мислите за хората, които зарязват домашните си любимци или още по-лошо-ги тормозят?
- Да, доста обичам животните. Независимо дали става дума за домашни животни или, като е при мен, за селскостопански, най-важното е да ги обичаш и да се грижиш за тях. Както споделяше дядо ми, животните би трябвало да се гледат с копнеж. Въобще не разбирам хората, които тормозят животните и ги изоставят - това държание демонстрира, че индивидът е неприятен и че няма обич в сърцето си. Не разбирам обаче и хората, които в прекомерната си обич тормозят животните като ги обличат в неуместни облекла и ги трансформират в плюшени играчки. Трябва да се разбере, че всяко животно има избрани потребности и подобаващ хабитат, в който да се отглежда. Не можеш, да вземем за пример, да отглеждаш голямо куче в апартамент. Защо няма зоополиция не зная, само че специалността наподобява забавна. Ако имаше зоополиция, щях да съм първият, който ще кандидатства за зоополицай! (смее се). Защото обичам животните и знам какви са потребностите на множеството типове.
- Все още не сте срещнали любовта. Твърди високи условия ли имате към дамите? Имахте задявка със силиконка в предаването, такива дами ли харесвате?
- Мисля, че в новия сезон на „ Фермата “ има три дами със силикон - Симона, Камелия и Аксения, и че трите са доста красиви. Силиконът обаче не е фактор, който дефинира пътя към сърцето ми. Нямам прекомерно високи условия. При мен, а и при всеки един човек, сърцето единствено си избира. То не пита по кое време и къде, не пита за мястото, нито за ситуацията, не пита дали ще е във фермата или отвън нея, дали в селото или града. Сърцето просто желае, това е! Единственото значимо е сърцето какво ще ми подскаже.
- Разкажете ни малко повече за фамилията си. От баби ли сте отгледан, какви родители бяха майка ви и татко ви? Кой ви научи да почитате традициите?
- Живея на село. Имам си едно детенце, да ми е живо и крепко. Племенниците ми също са към мен и това доста ме радва. Родителите ми са живи и здрави, уповавам се да е по този начин още дълги години. Гледаме си градинка и животинки. Като множеството хора, отраснали през 80-те години, съм отгледан на село от баби и дядовци, които ни дадоха скъпи уроци. Живяхме с агънцата и кученцата, спяхме на двора лятно време в сеното, а бабите и дядовците ни предаваха уменията да се трудим. Всяка заран си имах задачки - да отида да нахраня кокошките, да изпратя овцете на паша...Имахме свободен метод на живот и скъпо детство, което днешните деца, за положително или неприятно, нямат. Те живеят с интернет, с таблетите, с насадените идоли и с този насаден, бляскав метод на живот, в който всичко е красиво и розово. Простата истина обаче не е това. Простата истина е, че свободата е да си до земята, а не да си свободен в интернет пространството.
Между сезоните на предаването Ангел си остана същият. Продължава да живее на село, при земята. Бизнесът му се е свил поради пандемията. Мечтата му е да си откри половинка, само че до момента не е срещнал подобаваща за него жена. Във „ Фермата “ той хвърли око на синеоката хандбалистка Камелия, само че отпадането му постави завършек на горещия флирт.
- Господин Тенев, не страдахте дълго, че станахте първия напуснал участник във „ Фермата “ и вдигнахте страховит ваучър с някогашни фермери. Те ли са на-добрите ви другари и по какъв начин запазвате връзката си през годините?
- С множеството участници от шестия сезон на „ Фермата “ в действителност останахме сплотени повече от две години. Свързва ни вълшебното място над село Железница, където се запознахме, а също и един огромен човек с доста мощен дух - стопанинът Андрей. Когато се събираме на това място, ние в действителност се усещаме другари, макар че сме толкоз разнообразни един от различен. Има хора и от село, и от огромния град. На тези срещи обаче аз не си приказвам с юрист Милена Станджикова или с модела Жанета Осипова, а с моите хора, с фермерите, с които споделих обща страст. Това е вълшебството.
- Направи ви усещане какъв брой земен е Христо Стоичков. Смятате ли, че други известни българи се взимат прекомерно насериозно и какво още ще помните от огромния футболист?
- Каквото и да кажа за Стоичков, ще е малко. Голям човек, огромен българин. Радвам се, че се срещнах персонално с него. Стоичков е исполин. Великан в душата си. Това, което е постигнал на терена, е плод на доста, доста труд. Но не по-малко значимо е това, което е съхранил в душата и сърцето си. Стоичков е човек, с който можеш да си направиш чеверме и да си пиеш ракията, без да имаш натрапчивото възприятието, че, надали не, седиш до Господ. Макар че той е Господ за доста българи. И тъкмо това е неописуемото - хем виждаш Господ, хем си седнал с него на масата. Страхотно е.
- Имате транспортна компания, която се бори с доста компликации. Има ли бъдеще междинния бизнес у нас? Срещате ли поддръжка от страната и съсловните организации?
- Покрай коронавирус пандемията и войната пазарът се сви доста. Разходите за горива, смазочни материали и гуми се подвигнаха по две и по три. В момента се получава един вакуум. В него не ни излиза математиката да работим на цените, които ни желаят за превоз и надлежно на цените, които ние слагаме като разноски. Съюзът на интернационалните превозвачи, в който членувам, оказва помощ и се пробва да лобира за транспортния бизнес у нас. Но, за жалост, политиката в страната ни по отношение на междинния бизнес, а и по отношение на междинната класа, не е ефикасна. Според мен това е и международната политика - не желаят да има междинна класа, а единствено доста богати хора и работническа класа.
- Имате ли любимец, на който ще стискате палци да завоюва предаването? За късото време, през което бяхте вътре, по какъв начин усетихте останалите участници?
- За страдание бях за малко в новия сезон на „ Фермата “ и не можах да видя участниците на Арената. Но, все пак, имам трима любимци. На първо четене Иван ми направи доста мощно усещане. Финци също е мощен състезател, смъквам му шапка. Според мен, Камелия също ще има доста положителни изяви и късмет за победи отсега нататък.
- Обичате животните. Как гледате на неналичието на зоополиция в България и какво мислите за хората, които зарязват домашните си любимци или още по-лошо-ги тормозят?
- Да, доста обичам животните. Независимо дали става дума за домашни животни или, като е при мен, за селскостопански, най-важното е да ги обичаш и да се грижиш за тях. Както споделяше дядо ми, животните би трябвало да се гледат с копнеж. Въобще не разбирам хората, които тормозят животните и ги изоставят - това държание демонстрира, че индивидът е неприятен и че няма обич в сърцето си. Не разбирам обаче и хората, които в прекомерната си обич тормозят животните като ги обличат в неуместни облекла и ги трансформират в плюшени играчки. Трябва да се разбере, че всяко животно има избрани потребности и подобаващ хабитат, в който да се отглежда. Не можеш, да вземем за пример, да отглеждаш голямо куче в апартамент. Защо няма зоополиция не зная, само че специалността наподобява забавна. Ако имаше зоополиция, щях да съм първият, който ще кандидатства за зоополицай! (смее се). Защото обичам животните и знам какви са потребностите на множеството типове.
- Все още не сте срещнали любовта. Твърди високи условия ли имате към дамите? Имахте задявка със силиконка в предаването, такива дами ли харесвате?
- Мисля, че в новия сезон на „ Фермата “ има три дами със силикон - Симона, Камелия и Аксения, и че трите са доста красиви. Силиконът обаче не е фактор, който дефинира пътя към сърцето ми. Нямам прекомерно високи условия. При мен, а и при всеки един човек, сърцето единствено си избира. То не пита по кое време и къде, не пита за мястото, нито за ситуацията, не пита дали ще е във фермата или отвън нея, дали в селото или града. Сърцето просто желае, това е! Единственото значимо е сърцето какво ще ми подскаже.
- Разкажете ни малко повече за фамилията си. От баби ли сте отгледан, какви родители бяха майка ви и татко ви? Кой ви научи да почитате традициите?
- Живея на село. Имам си едно детенце, да ми е живо и крепко. Племенниците ми също са към мен и това доста ме радва. Родителите ми са живи и здрави, уповавам се да е по този начин още дълги години. Гледаме си градинка и животинки. Като множеството хора, отраснали през 80-те години, съм отгледан на село от баби и дядовци, които ни дадоха скъпи уроци. Живяхме с агънцата и кученцата, спяхме на двора лятно време в сеното, а бабите и дядовците ни предаваха уменията да се трудим. Всяка заран си имах задачки - да отида да нахраня кокошките, да изпратя овцете на паша...Имахме свободен метод на живот и скъпо детство, което днешните деца, за положително или неприятно, нямат. Те живеят с интернет, с таблетите, с насадените идоли и с този насаден, бляскав метод на живот, в който всичко е красиво и розово. Простата истина обаче не е това. Простата истина е, че свободата е да си до земята, а не да си свободен в интернет пространството.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ