Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година до момента в който се укрива дружно със фамилията си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и вярата, които извират от страниците, го трансформират в най-известната книга, писана от дете и най-четения достоверен дневник в света.

(Anne Frank at her desk, © Madame Tussauds Amsterdam)

Сряда, 3 май 1944 година

Както можеш да си представиш, тук постоянно споделят с обезсърчение: „ Защо, о, за какво е тази война? Защо хората не могат да живеят в мир? Защо всичко би трябвало да бъде разрушено? “ 

Този въпрос е натурален, само че до момента още никой не му е дал приемлив отговор. Да, за какво в Англия строят все по-големи самолети, конструират все по-тежки бомби и по едно и също време с това възнамеряват панелни къщи за възобновяване след това? Защо всеки ден се харчат милиони за войната, а не се отделя пукната пара за опазването на здравето, за изкуството, за бедните? 

Защо някои хора би трябвало да гладуват, до момента в който има остатъци от храна в други елементи на света? О, за какво хората са толкоз неразумни? 

Не имам вяра, че виновност за войната имат единствено големците, политиците и капиталистите. О не, дребният човек също е толкоз отговорен, другояче народите от дълго време да са се възправили против това безумие - войната! В индивида има нагон към заличаване, нагон към ликвидиране, гибел и гняв и до момента в който не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, още веднъж ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще би трябвало да стартират всичко изначало. 

Често падам духом, само че в никакъв случай не съм отчаяна; виждам на това наше укриване като на рисково премеждие, което е сантиментално и забавно. Гледам на всяко лишаване като на нещо занимателно за разказване в дневника ми. Решила съм да пребивавам друго от другите девойки, а и по-късно да не съм като елементарните домакини. Това наше укриване е положително начало на един забавен живот и по тази причина в най-опасните моменти се дръзвам на комичното в тях. 

Млада съм и владея още доста неоткрити качества, млада съм и мощна, и изживявам това огромно приключение; то към момента продължава и аз не би трябвало да се окайвам по през целия ден. Дадено ми е доста - жизнерадост, бодрост и устойчивост. Всеки ден усещам по какъв начин се развива вътрешният ми живот, по какъв начин освобождението доближава, какъв брой са положителни хората към мен, какъв брой забавно е нашето прекарване! Защо тогава да бъда обезверена? 

Твоя Ане 

Избрано от: „ Ане Франк. Задната къща. Дневникови писма. 14 юни 1942 - 1 август 1944 ”, ИК Пан
Снимка: Anne Frank at her desk, © Madame Tussauds Amsterdam - personal archive