Редкият късен разцвет в света на изкуството на Лорна Робъртсън и Андрю Кранстън
Андрю Кранстън и неговата партньорка Лорна Робъртсън рисуват в прилежащи ателиета, разграничени от гола бетонна стена. Северната светлина се процежда през високи прозорци в задната част на постройката на река Клайд в Глазгоу – непрекъсната светлина, която не проблясва като южното слънце. По-скоро е сив, само че добър, споделя Кранстън, поради неприпряността, от която се нуждаят и двамата актьори.
Изправен в симфоничния аранжимент на студиото си от изрезки от калико, остарели книги без тил, тенджери (използвани за избелване на платна), ярки сталагмити от багра и намазан с масло чайник, който свири до шупване, Кранстън поглежда нагоре към 12 фута таван. „ Винаги съм считал, че пространството над главата ти е в действителност значимо, по някакъв несъзнателен начин. “ Да рисуваш в стая с невисок таван е трудно, споделя той. Килимите също са не-не. Двамата с Робъртсън се смеят уплашено при тази мисъл.
Семейните тематики в работата както на Кранстън, по този начин и на Робъртсън – възпроизвеждането на паметта и пластовете време...
Прочетете целия текст »
