Анализът на Лъчезар Богданов е част от седмичния бюлетин на

Анализът на Лъчезар Богданов е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).   Правителството забрани вноса на 20 селскостопански артикули от Украйна. Този акт, обсъждан неотлъчно от причините за ограничението на свободата на търговия на държавното управление, подкрепящи политици, част от медиите и, несъмнено, на заинтригуваните бизнеси, демонстрира образно за какво към този момент повече 30 години Институтът за пазарна стопанска система без отмалялост развенчава икономически илюзии и дава отговори, когато дефицитът на схващане по какъв начин работи стопанската система ражда нездравословни политики.   И в случай че за малко повярвахме, че нашата raison d’être толкоз време след тоталния колапс на социалистическата планова, централизирана и затворена стопанска система надскача борбата за разбиране на базови икономически правила, че тези разногласия са спомен от отминалата ера на началото на прехода към пазарна стопанска система, то сходни начинания стремително ни връщат към основата.   За това какво стимулира човешкото деяние, по какъв начин изборът и размяната изясняват стопанските решения, по какъв начин в стопанската система се основава стойност, и за какво, в частност, свободната търговия и конкуренцията са от изгода за публичното богатство са писали доста велики мозъци.   Много от техния труд е разполагаем в библиотеката ни „ на хартия “, а опциите за четене в електронен формат – платено или гратис – са на практика неограничени. За търговията, протекционизма, възбраните са писали от Адам Смит и Дейвид Рикардо до Ричард Кобден и Фредерик Бастиа. В историята на човечеството постоянно комерсиалните войни са се превръщали в горещи войни и революции, и обяснението е едно – възбраната или високото облагане на съперниците постоянно води до ограничение на предлагането, по-високи цени за потребителите и преразпределение на богатство от всички към дребната група на „ предпазените “.   Знаем, че политиците в последно време са плахи при общественото отбраняване на правила. Ако заради стеснителност или неуверност, или терзание да не бъдат упрекнати в идеологическа обремененост и догматизъм те заобикалят да заявят съдържателна позиция, ето няколко линии от подтекста на решението, които демонстрират цялостната му неплатежоспособност:   - Пшеницата и слънчогледът са релативно стандартизирани световно търгуеми артикули. Цените на такива артикули не могат да се повлияят от местни налози или забрани. Ако нашето държавно управление се изправя против международните тържища на зърнени култури – кураж и на добър час!   - България е голям чист експортьор на пшеница – производството през годините е най-малко четири-пет пъти над вътрешното ползване. Няма догадка, в която при такова съответствие да може възбрана на вноса да „ загради “ локалните консуматори за локалния производител, и това да докара до по-високи продажби на по-високи цени на вътрешния пазар. Така или другояче, приходите зависят от износа – затова, от световното търсене и интернационалните цени. Впрочем, за последните 12 месеца импорт на пшеница съвсем няма.

- Дори заинтригуваните представители на бизнеса, другояче подкрепящи възбраната, най-вече се оплакват от цените и от конкуренцията на пазари в други страни по света. Ако това е по този начин, то наподобява те са си правили погрешно сметката – да вземем за пример, че Украйна вълшебен ще спре напълно да създава и продава на международния пазар земеделска продукция. Тази вяра – очакване за някакви цени на галактически равнища – евентуално е стимулирала задържането на по-големи ресурси от непродадена продукция предходната година. Добре е да се научат и тези уроци – когато спекулираш на световните пазари на първични материали, без значение дали става дума за нефт, метали или храни, може да спечелиш доста, само че може и да загубиш доста.
- При слънчогледа в действителност има забележителен импорт предходната година, само че той е употребен на практика напълно за преправка и експорт на олио – което още веднъж значи, че вътрешният пазар и родният консуматор не е фактор. През 2022 година износът на олио е повишен с 1,5 милиарда лв. спрямо 2021 година Така че даже да е правилно, че слънчогледът от Украйна се предлага по-евтино от българския – което в действителност беше неколкократно оспорено от разнообразни източници – възбраната на вноса ще ограничи преработката и износа на олио. От друга страна, този слънчоглед все някъде ще бъде продаден, тъй че на световния пазар предлагането няма да се промени. Отново – наклонността при цените не може да се обърне, тъй като някой различен преработвател ще купи от Украйна (ако в действителност е по-евтино), и няма да купи от тях.   И най-после не би трябвало да пропущаме шизофренната позиция на държавното управление, което по едно и също време се бори с високи и ниски цени на една и съща категория артикули. Когато в цяла Европа цените на горива и селскостопански цени падат и това стартира да се отразява на крайните цени на храните, тук приказваме за задържане. Разбира се, в никакъв случай не е ненужно да се хвърли на общо съображение виновността на търговци, прекупвачи и спекуланти.