Под въпрос е съществуването на Деветата планета в Слънчевата система
Анализът на четири ледени тела, открити във външната Слънчева система, не демонстрира никакви признаци, че те са под въздействие на огромна невидима планета, криеща се оттатък Нептун, оповестява Nature.
Откритите през през 2014 година белези за съществуването на Девета планета въз основа на групирането на обекти в област във външните региони на Слънчевата система, наречена Пояс на Кайпер, надалеч не са доказателства, твърди екип астрономи в публикация, оповестена първо на сървъра за препринти arXiv.
Техните констатации са на база наблюденията на обекти, открити по време на обзора OSSOS (Outer Solar System Origins Survey), който преглежда една област на пространството зад ледените колоси.
С помощта на 3,6-метровия телескоп в Хавай, екипът откри четири обекта в орбита към Слънцето в мощно елиптични орбити с огромна полуос 250 астрономически единици (1AU астрономическа единица = дистанцията от Зеята до Слънцето). Досега са регистрирани общо 12 ледени тела с сходни орбити, в това число последните четири благодарение на OSSOS.
Очакваната орбита на Деветата планета и орбитите на други независими обекти, прочут до края на 2015 година
Аргументите в интерес на " Деветата планети " се основават на кластеризацията (групирането) на шест по-рано познати обекти. Две самостоятелни изследвания (A Sedna-like body with a perihelion of 80 astronomical units / Chadwick A. Trujillo & Scott S. Sheppard и Evidence for a Distant Giant Planet in the Solar System / Konstantin Batygin, Michael E. Brown) демонстрираха, че те са разграничени на две групи, а най-вероятно причина е някаква невидима планета, по-голяма от 10 пъти масата на Земята.
Представа на художник за Деветата планета като мразовит колос, който засенчва централния Млечен път, с сходно на звезда Слънце в далечината. Орбитата на Нептун е показана като дребна елипса към Слънцето. Източник: Wikimedia Commons users Tomruen, nagualdesign.
Клъстерите (доказателствата) изчезват
Всъщност цялата мотивация на теорията на Батигин и Браун се основава на това, че " тези обекти съществуват и тяхното групиране (клъстеризация) е доста малко евентуално да е инцидентно ", акцентира астрофизикът Итън Сийгъл във Forbes. Но това, което виждате, зависи главно от това от кое място се следи и с каква сензитивност са направени тези наблюдения. Ако регистрирате групирани обекти, тъй като сте прекарали повече време в търсене в място, където желаете да видите групиране, това не значи, че има нещо извънредно. Всъщност е по-вероятно да сте жертва на събитие, наречено detection bias (пристрастие към откритието), припомня Сийгъл.
Намирането свръхслабо осветлен, ултрастуден или постепенно движещ се обекти е допустимо със съществуващата технология, само че напълно зависи от търсенето в местата, където съществуват тези обекти за задоволително дълго време. Тук задачата WISE намира рядко, ултрастудено джудже, показано в алено.
Учените са съгласни, че астрономическите наблюдения, които демонстрират шестте обекта на схемата горе, са несъвършени, разяснява Кори Шанкман (Cory Shankman), астроном от Университета на Виктория, Канада и водещ създател на последното проучване. Изследователите трябваше да се примирят с неприятната видимост в другите сезони на наблюдения. Освен това обектите от Пояса на Кайпер по-лесно се виждат на разстояние от равнината на Млечния път. Това може да докара до това астрономите да откриват повече ледените тела в избрани области, макар че са разпределени отмерено по цялото небе, споделя Шанкман.
Всичко това, твърди екипа на OSSOS в новата си обява, може да докара до подправени показания за клъстеризация.
" Те построиха своята доказателствена база към придвижванията на 6 обекта, без да регистрират метода, по който са открити " - съобщи Саманта Лоулер (Samantha Lawler), астроном в Националния проучвателен съвет на Канада (National Research Council Canada). " Три от четирите новооткрити обекта, както може да наподобява на пръв взор, принадлежат към двата изолирани преди клъстерз. Но, откакто се вземе поради обстоятелството, че наблюденията са осъществени в посока на една част от небето в несъмнено време на годината, доказателствата за кластеризация изчезват ", - прибавя Шанкман.
В 3D - орбитите на обекти от Пояса на Кайпер повлияни от Деветата планета. Както декларира Майк Браун, " Най-далечните обекти с орбити перпендикулярни на Слънчевата система подсказват хипотезата за Деветата планета.
Случаят " Деветата планета "
Грешките на предходните наблюдения отслабват причините за съществуването на " Девета планета " с размер и разстояние от Слънцето, предположени по-рано, отбелязва Рену Малхотра (Renu Malhotra), астроном от Университета на Аризона в Тусон. Но тя прибавя, че екипът на OSSOS не потвърждава, че тези неопределености в действителност способстват за появяването на лъжливо групиране на далечни обекти на Пояса на Кайпер, тъй че новата обява съвсем не трансформира дебата.
Скот Шепърд (Scott Sheppard), астроном в Института Карнеги във Вашингтон, който за първи път със своя екип допусна съществуването на някаква невидима планета, счита, че даже с новите данни най-хубавото пояснение за държанието на шестте обекта на Пояса на Кайпер към момента е голяма планета.
Подреждането в еклиптичната скица по широчина и дължина за по-дълъг интервал на Транснептуновите обекти би могло да е съвпадане, вследствие на предубедени проучвания или знак за нов физичен феномен.
" Дори в случай че в предходните наблюдения има неточности, те към момента приказват в интерес на съществуването на голяма планета. Освен това, клъстеризацията е единствено една линия на доказателства за " Деветата планета ". Движението на обектите от Пояса на Кайпер, които не са обвързани с Нептун, с орбити съвсем перпендикулярни на по-голямата част от телата в Слънчевата система може да се изясни най-лесно с съществуването на планета ", - сподели Константин Батигин, астроном от Калифорнийския софтуерен институт (САЩ).
В последна сметка събирането на по-точни данни за обектите от Пояса на Кайпер със съществуващите и бъдещите телескопи би трябвало дефинитивно да отговорят на въпроса дали има Девета планета в Слънчевата система.
Източник: НаукаOFFNews
Откритите през през 2014 година белези за съществуването на Девета планета въз основа на групирането на обекти в област във външните региони на Слънчевата система, наречена Пояс на Кайпер, надалеч не са доказателства, твърди екип астрономи в публикация, оповестена първо на сървъра за препринти arXiv.
Техните констатации са на база наблюденията на обекти, открити по време на обзора OSSOS (Outer Solar System Origins Survey), който преглежда една област на пространството зад ледените колоси.
С помощта на 3,6-метровия телескоп в Хавай, екипът откри четири обекта в орбита към Слънцето в мощно елиптични орбити с огромна полуос 250 астрономически единици (1AU астрономическа единица = дистанцията от Зеята до Слънцето). Досега са регистрирани общо 12 ледени тела с сходни орбити, в това число последните четири благодарение на OSSOS.
Очакваната орбита на Деветата планета и орбитите на други независими обекти, прочут до края на 2015 година
Аргументите в интерес на " Деветата планети " се основават на кластеризацията (групирането) на шест по-рано познати обекти. Две самостоятелни изследвания (A Sedna-like body with a perihelion of 80 astronomical units / Chadwick A. Trujillo & Scott S. Sheppard и Evidence for a Distant Giant Planet in the Solar System / Konstantin Batygin, Michael E. Brown) демонстрираха, че те са разграничени на две групи, а най-вероятно причина е някаква невидима планета, по-голяма от 10 пъти масата на Земята.
Представа на художник за Деветата планета като мразовит колос, който засенчва централния Млечен път, с сходно на звезда Слънце в далечината. Орбитата на Нептун е показана като дребна елипса към Слънцето. Източник: Wikimedia Commons users Tomruen, nagualdesign.
Клъстерите (доказателствата) изчезват
Всъщност цялата мотивация на теорията на Батигин и Браун се основава на това, че " тези обекти съществуват и тяхното групиране (клъстеризация) е доста малко евентуално да е инцидентно ", акцентира астрофизикът Итън Сийгъл във Forbes. Но това, което виждате, зависи главно от това от кое място се следи и с каква сензитивност са направени тези наблюдения. Ако регистрирате групирани обекти, тъй като сте прекарали повече време в търсене в място, където желаете да видите групиране, това не значи, че има нещо извънредно. Всъщност е по-вероятно да сте жертва на събитие, наречено detection bias (пристрастие към откритието), припомня Сийгъл.
Намирането свръхслабо осветлен, ултрастуден или постепенно движещ се обекти е допустимо със съществуващата технология, само че напълно зависи от търсенето в местата, където съществуват тези обекти за задоволително дълго време. Тук задачата WISE намира рядко, ултрастудено джудже, показано в алено.
Учените са съгласни, че астрономическите наблюдения, които демонстрират шестте обекта на схемата горе, са несъвършени, разяснява Кори Шанкман (Cory Shankman), астроном от Университета на Виктория, Канада и водещ създател на последното проучване. Изследователите трябваше да се примирят с неприятната видимост в другите сезони на наблюдения. Освен това обектите от Пояса на Кайпер по-лесно се виждат на разстояние от равнината на Млечния път. Това може да докара до това астрономите да откриват повече ледените тела в избрани области, макар че са разпределени отмерено по цялото небе, споделя Шанкман.
Всичко това, твърди екипа на OSSOS в новата си обява, може да докара до подправени показания за клъстеризация.
" Те построиха своята доказателствена база към придвижванията на 6 обекта, без да регистрират метода, по който са открити " - съобщи Саманта Лоулер (Samantha Lawler), астроном в Националния проучвателен съвет на Канада (National Research Council Canada). " Три от четирите новооткрити обекта, както може да наподобява на пръв взор, принадлежат към двата изолирани преди клъстерз. Но, откакто се вземе поради обстоятелството, че наблюденията са осъществени в посока на една част от небето в несъмнено време на годината, доказателствата за кластеризация изчезват ", - прибавя Шанкман.
В 3D - орбитите на обекти от Пояса на Кайпер повлияни от Деветата планета. Както декларира Майк Браун, " Най-далечните обекти с орбити перпендикулярни на Слънчевата система подсказват хипотезата за Деветата планета.
Случаят " Деветата планета "
Грешките на предходните наблюдения отслабват причините за съществуването на " Девета планета " с размер и разстояние от Слънцето, предположени по-рано, отбелязва Рену Малхотра (Renu Malhotra), астроном от Университета на Аризона в Тусон. Но тя прибавя, че екипът на OSSOS не потвърждава, че тези неопределености в действителност способстват за появяването на лъжливо групиране на далечни обекти на Пояса на Кайпер, тъй че новата обява съвсем не трансформира дебата.
Скот Шепърд (Scott Sheppard), астроном в Института Карнеги във Вашингтон, който за първи път със своя екип допусна съществуването на някаква невидима планета, счита, че даже с новите данни най-хубавото пояснение за държанието на шестте обекта на Пояса на Кайпер към момента е голяма планета.
Подреждането в еклиптичната скица по широчина и дължина за по-дълъг интервал на Транснептуновите обекти би могло да е съвпадане, вследствие на предубедени проучвания или знак за нов физичен феномен.
" Дори в случай че в предходните наблюдения има неточности, те към момента приказват в интерес на съществуването на голяма планета. Освен това, клъстеризацията е единствено една линия на доказателства за " Деветата планета ". Движението на обектите от Пояса на Кайпер, които не са обвързани с Нептун, с орбити съвсем перпендикулярни на по-голямата част от телата в Слънчевата система може да се изясни най-лесно с съществуването на планета ", - сподели Константин Батигин, астроном от Калифорнийския софтуерен институт (САЩ).
В последна сметка събирането на по-точни данни за обектите от Пояса на Кайпер със съществуващите и бъдещите телескопи би трябвало дефинитивно да отговорят на въпроса дали има Девета планета в Слънчевата система.
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ