Искал да остане на власт ли? Не, Путин се чуди как да я напусне без рискове
Анализът е препечатан от " Свободна Европа ". Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ".
Нова година, нов шанс. В посланието си за 2020 година пред Федералното заседание Владимир Путин даде поръчка за идни промени в съветската конституция. Но макар многото мнения, че с това Путин цели да остане на власт вечно, желанието му е тъкмо противоположното. Той в действителност чертае пътна карта за последователното си отдръпване от властта.
Същевременно съветският президент се стреми да увековечи режима, основан по негов облик и сходство.
За всички е ясно, че Путин няма да пусне юздите през 2024 година, когато изтича мандатът му и по в този момент настоящата уредба той не може да се кандидатира още веднъж. От дълго време в Москва, а и на Запад, се спекулира какви са вероятните разновидности. Дали Путин ще анулира конституционното ограничаване, че никой не може да заема президентската служба повече от два поредни мандата? Дали ще се опита да накара Минск да се съгласи така наречен Съюзна страна Русия-Беларус да се снабди с ръководител? Или пък ще сътвори напълно нов пост в границите на институциите на Руската федерация, който да му даде опция да упражнява власт?
След като удари на камък в пазарлъците с Лукашенко, очевидно Путин е заложил на третия вид. Преди две години, тъкмо преди да го преизберат за държавен глава, той уверяваше всички, че ремонт на главния закон не следва. Но малко на брой и тогава одобриха изявленията му за чиста монета.
Какво предлага Путин
Как би изглеждал новият парламентарен модел, препоръчан от Путин? На първо място, министър-председателят дружно с министрите в кабинета ще бъде избиран от Думата (долната камара на Федералното събрание), а не посочван от президента и по-късно официално одобряван от депутатите. Но също така има и друго - президентът взаимно със Съвета на федерацията ще може да уволнява държавното управление. Иначе казано, излиза, че Путин не е последовател на цялостен завой към парламентарна република.
На второ място, ограничаването за заемане на президентска служба ще е за два мандата, а не за два поредни мандата. С други думи рокадата Путин-Медведев-Путин ще е изключена.
На трето място, ще се разширят пълномощията на Държавния съвет, понастоящем чисто консултативен орган, чийто ръководител е президентът, а членове са висшите представители на законодателната и изпълнителната власт.
Преведено на политически език това значи следното: приемникът на Путин в Кремъл ще би трябвало да дели властта с министър-председателя и евентуално с шефа на реформирания и заздравен Държавен съвет. Нищо чудно самият Путин да си избере точно тази служба. Прецеденти има. През март 2019 година Нурсултан Назарбаев се отдръпна от президентския пост и пое председателството на Съвета за сигурност в Казахстан. На процедура той продължава да ръководи страната, без официално да е отпред.
Такъв е проектът на Путин: последователно някой различен да поеме работата, само че този правоприемник да е под контрол – най-малко за начало. Новият собственик на Кремъл да споделя власт с премиера, излъчен от " Единна Русия " или пък бъдещата партия на властта. А Путин в това време да резервира неофициални и официални лостове на въздействие.
Какво да чакаме
Държавният съвет, да вземем за пример, може би ще е шапка на Съвета за сигурност, който пък управлява силовите ведомства. Това е застраховка, че бъдещият президент няма да употребява пълномощията си против Путин или неговите подопечни в държавните структури, службите за сигурност или бизнеса. Също Кремъл изпраща сигнал, че системата ще продължи да действа по нормалните правила. Путин ще разпределя запаси и арибитърства във вътрешните спорове сред обособените кланове и лобита в ръководството.
С други думи, Владимир Путин набелязва пътя, по който малко по малко да се изтегли от властта и да се преобрази в съветския вид на Дън Сяопин. Един тип татко на нацията и висш лидер и пълководец.
Системата не пилее време. Вече е излъчена работна група по конституционните промени (формален акт, тъй като текстовете са несъмнено към този момент създадени в Кремъл). До началото на май се чака референдум, който да утвърди поправките. Референдумът ще гласоподава и корекция в Конституцията за автоматизирано индексиране на пенсиите. Целта е да се повдигне ентусиазмът на гласоподавателите. А нищо чудно той да се организира и дружно с предварителни избори за нова Дума.
Приоритетът ще бъде да се подтиква оптималната интензивност и по този метод да се легитимира както новият модел, по този начин и бъдещият парламент (имайки поради, че нивото на публично доверие в законодателната власт е ниско).
Кой ще пристигна на мястото на Путин
Остава обаче неуреден най-важният въпрос – кой ще бъде приемникът на Путин? Трябва да е някой, който да прави работа, само че да е предан на Върховния водач.
Такъв човек имаше: Дмитрий Медведев. Той все по този начин може и да се върне в миналото като президент, тъй като е де факто номер 2 в режима. Но към този момент, за Путиново страдание, Медведев е бита карта. Към днешна дата той въплъщава корупцията и безотговорността на ръководството. Той обра негативите от непопулярната пенсионна промяна, а и следствията на екипа на Алексей Навални също повлияха на публичния му облик.
Затова и Путин размени остарелия си приятел и сподвижник с Михаил Мишустин. Мишустин обаче е технократ, а не престолонаследник. Неговата задача ще е да организира политики, които да подвигат рейтинга на властта, както и този на Путин. И надлежно Путин да има повече време да се посвети на стратегически въпроси, в това число в областта на външната политика. И, несъмнено, да обмисля разновидности за идващия съветски президент.
От позиция на своя водач властническите режими имат един очевиден кусур. Диктаторът няма различен избор, с изключение на да остане на власт до края на живота си. Не са доста образците, когато сходните на Путин се отдръпват в пенсия и пишат на мира записките си. Слезеш ли от трона, в най-хубавия случай те чака дворцов прелом и вила на държавни разходи под наблюдението на съответните органи. В най-лошия – ориста на Кадафи. Путин обаче вижда за себе си напълно друго бъдеще.
Нова година, нов шанс. В посланието си за 2020 година пред Федералното заседание Владимир Путин даде поръчка за идни промени в съветската конституция. Но макар многото мнения, че с това Путин цели да остане на власт вечно, желанието му е тъкмо противоположното. Той в действителност чертае пътна карта за последователното си отдръпване от властта.
Същевременно съветският президент се стреми да увековечи режима, основан по негов облик и сходство.
За всички е ясно, че Путин няма да пусне юздите през 2024 година, когато изтича мандатът му и по в този момент настоящата уредба той не може да се кандидатира още веднъж. От дълго време в Москва, а и на Запад, се спекулира какви са вероятните разновидности. Дали Путин ще анулира конституционното ограничаване, че никой не може да заема президентската служба повече от два поредни мандата? Дали ще се опита да накара Минск да се съгласи така наречен Съюзна страна Русия-Беларус да се снабди с ръководител? Или пък ще сътвори напълно нов пост в границите на институциите на Руската федерация, който да му даде опция да упражнява власт?
След като удари на камък в пазарлъците с Лукашенко, очевидно Путин е заложил на третия вид. Преди две години, тъкмо преди да го преизберат за държавен глава, той уверяваше всички, че ремонт на главния закон не следва. Но малко на брой и тогава одобриха изявленията му за чиста монета.
Какво предлага Путин
Как би изглеждал новият парламентарен модел, препоръчан от Путин? На първо място, министър-председателят дружно с министрите в кабинета ще бъде избиран от Думата (долната камара на Федералното събрание), а не посочван от президента и по-късно официално одобряван от депутатите. Но също така има и друго - президентът взаимно със Съвета на федерацията ще може да уволнява държавното управление. Иначе казано, излиза, че Путин не е последовател на цялостен завой към парламентарна република.
На второ място, ограничаването за заемане на президентска служба ще е за два мандата, а не за два поредни мандата. С други думи рокадата Путин-Медведев-Путин ще е изключена.
На трето място, ще се разширят пълномощията на Държавния съвет, понастоящем чисто консултативен орган, чийто ръководител е президентът, а членове са висшите представители на законодателната и изпълнителната власт.
Преведено на политически език това значи следното: приемникът на Путин в Кремъл ще би трябвало да дели властта с министър-председателя и евентуално с шефа на реформирания и заздравен Държавен съвет. Нищо чудно самият Путин да си избере точно тази служба. Прецеденти има. През март 2019 година Нурсултан Назарбаев се отдръпна от президентския пост и пое председателството на Съвета за сигурност в Казахстан. На процедура той продължава да ръководи страната, без официално да е отпред.
Такъв е проектът на Путин: последователно някой различен да поеме работата, само че този правоприемник да е под контрол – най-малко за начало. Новият собственик на Кремъл да споделя власт с премиера, излъчен от " Единна Русия " или пък бъдещата партия на властта. А Путин в това време да резервира неофициални и официални лостове на въздействие.
Какво да чакаме
Държавният съвет, да вземем за пример, може би ще е шапка на Съвета за сигурност, който пък управлява силовите ведомства. Това е застраховка, че бъдещият президент няма да употребява пълномощията си против Путин или неговите подопечни в държавните структури, службите за сигурност или бизнеса. Също Кремъл изпраща сигнал, че системата ще продължи да действа по нормалните правила. Путин ще разпределя запаси и арибитърства във вътрешните спорове сред обособените кланове и лобита в ръководството.
С други думи, Владимир Путин набелязва пътя, по който малко по малко да се изтегли от властта и да се преобрази в съветския вид на Дън Сяопин. Един тип татко на нацията и висш лидер и пълководец.
Системата не пилее време. Вече е излъчена работна група по конституционните промени (формален акт, тъй като текстовете са несъмнено към този момент създадени в Кремъл). До началото на май се чака референдум, който да утвърди поправките. Референдумът ще гласоподава и корекция в Конституцията за автоматизирано индексиране на пенсиите. Целта е да се повдигне ентусиазмът на гласоподавателите. А нищо чудно той да се организира и дружно с предварителни избори за нова Дума.
Приоритетът ще бъде да се подтиква оптималната интензивност и по този метод да се легитимира както новият модел, по този начин и бъдещият парламент (имайки поради, че нивото на публично доверие в законодателната власт е ниско).
Кой ще пристигна на мястото на Путин
Остава обаче неуреден най-важният въпрос – кой ще бъде приемникът на Путин? Трябва да е някой, който да прави работа, само че да е предан на Върховния водач.
Такъв човек имаше: Дмитрий Медведев. Той все по този начин може и да се върне в миналото като президент, тъй като е де факто номер 2 в режима. Но към този момент, за Путиново страдание, Медведев е бита карта. Към днешна дата той въплъщава корупцията и безотговорността на ръководството. Той обра негативите от непопулярната пенсионна промяна, а и следствията на екипа на Алексей Навални също повлияха на публичния му облик.
Затова и Путин размени остарелия си приятел и сподвижник с Михаил Мишустин. Мишустин обаче е технократ, а не престолонаследник. Неговата задача ще е да организира политики, които да подвигат рейтинга на властта, както и този на Путин. И надлежно Путин да има повече време да се посвети на стратегически въпроси, в това число в областта на външната политика. И, несъмнено, да обмисля разновидности за идващия съветски президент.
От позиция на своя водач властническите режими имат един очевиден кусур. Диктаторът няма различен избор, с изключение на да остане на власт до края на живота си. Не са доста образците, когато сходните на Путин се отдръпват в пенсия и пишат на мира записките си. Слезеш ли от трона, в най-хубавия случай те чака дворцов прелом и вила на държавни разходи под наблюдението на съответните органи. В най-лошия – ориста на Кадафи. Путин обаче вижда за себе си напълно друго бъдеще.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ