Областите на юг и на север от София – различни проблеми, различни решения
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Няма подозрение, че районът към София е стопански най-развитата част на България, като по доста знаци столицата се доближава или даже надвишава средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче постоянно остават на дъното на класациите за икономическо развиване, било то по приходи, произвеждане или вложения. Това обаче не значи, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. По тази причина, ще разгледаме в малко повече детайлности особеностите на икономическото развиване на няколко от областите на север и на юг от София – от едната страна това са Кюстендил и Благоевград, а от другата са Видин и Монтана, в опит да разграничим самостоятелните им проблеми.
1) Демографски разлики. Анализът на икономическото развиване и капацитет на областите на север и на юг от София постоянно, и с право, се концентрира върху демографското им развиване и капацитет. Разглеждайки структурата популацията им (Графика 1), наподобява че Благоевград се разграничава сензитивно от останалите, най-много по сензитивно по-големия си дял на трудоспособното население (15-64 годишните), и малко по-висок дял на младежите под 15 годишна възраст. Същевременно останалите три области имат относително повече хора в пенсионна възраст. Структурата на популацията има директно отношение към капацитета за развиване на обособените области, което непроменяемо се отразява както на интереса на вложителите, по този начин и на особеностите на работата на здравните и обществените системи.
© Институт за пазарна стопанска система
Бъдещата динамичност на популацията на четирите области също наподобява друго. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на натурален приръст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), то Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-хубавите връзки сред раждаемостта и смъртността в страната. Същото важи и за механичния приръст – макар че и чертите области са с негативен баланс сред заселващи и изселващи се хора, това е доста по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от популацията си в резултат на миграционни процеси. От значение е и разпределението на градското и селското население – Благоевград е с сензитивно по-нисък дял на градското (60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области). Прегледът на структурата и динамичността на популацията сочи, че запазването му и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще е доста предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.
2) Пазар на труда и обучение. В знаците на пазара на труда разликите по линията север-юг към този момент са ясно забележими. Докато безработицата в Благоевград и Кюстендил доближава рекордно ниска равнища през 2018 година, то в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с наклонност към утежняване през последната година (Графика 2). Южните области значително съумяват да се възползват от възобновяване след рецесията и усъвършенстват изискванията на трудовите си пазари, само че това не важи за северните. Аналогично е положението на заетостта –коефициентът на претовареност на работоспособните в Благоевград към този момент доближава 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, в това число с очебийно негативен тренд в Монтана.
© Институт за пазарна стопанска система
Трябва да отбележим, че е мъчно обяснението за тези разлики да се търси в просветителната конструкция на четирите области. Монтана е единствената от тях с доста невисок дял на висшистите (12,6% от работоспособните, с наклонност към спад). Благоевград пък е със относително висок дял на хората с главно и по-ниско обучение – съвсем 1/5, само че това явно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което най-вероятно се изяснява с преобладаващия профил на производството в региона, където, изключително до неотдавна, беше преобладаваща шивашката индустрия.
3) Инвестиции. Инвестиционната интензивност също сензитивно разделя четирите области, само че по тази група знаци Кюстендил също наподобява по-скоро на северните области, в сравнение с Благоевград (Графика 3). Интересно е да отбележим обаче, че Монтана и Видин са измежду областите, които се оправят релативно добре с усвояването на европейски средства – и двете са със стойност над междинната. Въпреки това слабото развиване на тези области за следващ път поддържа тезата, че европейските фондове не са сполучлив сурогат на частните вложения, и не съумяват да основат стабилно усъвършенстване в икономическото и общественото положение на популацията.
© Институт за пазарна стопанска система
4) Стандарт на живот и приходи. За разлика от останалите, тази категория разрешава да се прави пряк паралел сред областите на север и на юг от София, така тук класирането им е доста сходно. Видно е че, по-високите вложения и по-активния пазар на труда в Благоевград към момента не водят до сензитивно усъвършенстване нито при заплащането (Графика 4), нито при приходите на семействата. Що се отнася до приходите, Видин е единствената област от обсъжданите, която остава надалеч обратно – годишен приход от 3,5 хиляди лв. на разположение от домакинство през 2017 година, на фона на 4,5–5 хиляди лв. за останалите три. Това е най-много в резултат на огромния дял на приходите от пенсии и ниския дял на приходите от работна заплата във Видин, което не разрешава на региона сензитивен растеж на приходите.
© Институт за пазарна стопанска система
От позиция на материалните ограничения и бедността пък Кюстендил е единствената от четирите области с релативно положително показване – 15% от популацията ѝ през 2017 година живее в материални ограничения (спрямо 30% във Видин), а 16% е под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от междинните за страната индикатори за стандарт на живот.
Заключение
Прегледът на няколко от основните стопански индикатори на областите на север и на юг от София сочи, че опитите за групиране и търсене на общи решения съгласно географското разположение са по-скоро голословни. Докато предизвикването пред северните области и Кюстендил понастоящем е противопоставяне на застаряването и свиването на популацията, както и привличането на вложения, Благоевград има проблем не толкоз с съществуването, а с качеството на вложенията, както и с повишението на заплатите и стандарта на живот. Ако това съпоставяне се прави не на регионално, а на общинско ниво евентуално резултатите биха били напълно разнообразни, поради забележителните разлики и неравенства вътре в самите области, и техния значително инцидентен географски състав.
Няма подозрение, че районът към София е стопански най-развитата част на България, като по доста знаци столицата се доближава или даже надвишава средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче постоянно остават на дъното на класациите за икономическо развиване, било то по приходи, произвеждане или вложения. Това обаче не значи, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. По тази причина, ще разгледаме в малко повече детайлности особеностите на икономическото развиване на няколко от областите на север и на юг от София – от едната страна това са Кюстендил и Благоевград, а от другата са Видин и Монтана, в опит да разграничим самостоятелните им проблеми.
1) Демографски разлики. Анализът на икономическото развиване и капацитет на областите на север и на юг от София постоянно, и с право, се концентрира върху демографското им развиване и капацитет. Разглеждайки структурата популацията им (Графика 1), наподобява че Благоевград се разграничава сензитивно от останалите, най-много по сензитивно по-големия си дял на трудоспособното население (15-64 годишните), и малко по-висок дял на младежите под 15 годишна възраст. Същевременно останалите три области имат относително повече хора в пенсионна възраст. Структурата на популацията има директно отношение към капацитета за развиване на обособените области, което непроменяемо се отразява както на интереса на вложителите, по този начин и на особеностите на работата на здравните и обществените системи.
© Институт за пазарна стопанска система
Бъдещата динамичност на популацията на четирите области също наподобява друго. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на натурален приръст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), то Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-хубавите връзки сред раждаемостта и смъртността в страната. Същото важи и за механичния приръст – макар че и чертите области са с негативен баланс сред заселващи и изселващи се хора, това е доста по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от популацията си в резултат на миграционни процеси. От значение е и разпределението на градското и селското население – Благоевград е с сензитивно по-нисък дял на градското (60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области). Прегледът на структурата и динамичността на популацията сочи, че запазването му и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще е доста предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.
2) Пазар на труда и обучение. В знаците на пазара на труда разликите по линията север-юг към този момент са ясно забележими. Докато безработицата в Благоевград и Кюстендил доближава рекордно ниска равнища през 2018 година, то в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с наклонност към утежняване през последната година (Графика 2). Южните области значително съумяват да се възползват от възобновяване след рецесията и усъвършенстват изискванията на трудовите си пазари, само че това не важи за северните. Аналогично е положението на заетостта –коефициентът на претовареност на работоспособните в Благоевград към този момент доближава 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, в това число с очебийно негативен тренд в Монтана.
© Институт за пазарна стопанска система
Трябва да отбележим, че е мъчно обяснението за тези разлики да се търси в просветителната конструкция на четирите области. Монтана е единствената от тях с доста невисок дял на висшистите (12,6% от работоспособните, с наклонност към спад). Благоевград пък е със относително висок дял на хората с главно и по-ниско обучение – съвсем 1/5, само че това явно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което най-вероятно се изяснява с преобладаващия профил на производството в региона, където, изключително до неотдавна, беше преобладаваща шивашката индустрия.
3) Инвестиции. Инвестиционната интензивност също сензитивно разделя четирите области, само че по тази група знаци Кюстендил също наподобява по-скоро на северните области, в сравнение с Благоевград (Графика 3). Интересно е да отбележим обаче, че Монтана и Видин са измежду областите, които се оправят релативно добре с усвояването на европейски средства – и двете са със стойност над междинната. Въпреки това слабото развиване на тези области за следващ път поддържа тезата, че европейските фондове не са сполучлив сурогат на частните вложения, и не съумяват да основат стабилно усъвършенстване в икономическото и общественото положение на популацията.
© Институт за пазарна стопанска система
4) Стандарт на живот и приходи. За разлика от останалите, тази категория разрешава да се прави пряк паралел сред областите на север и на юг от София, така тук класирането им е доста сходно. Видно е че, по-високите вложения и по-активния пазар на труда в Благоевград към момента не водят до сензитивно усъвършенстване нито при заплащането (Графика 4), нито при приходите на семействата. Що се отнася до приходите, Видин е единствената област от обсъжданите, която остава надалеч обратно – годишен приход от 3,5 хиляди лв. на разположение от домакинство през 2017 година, на фона на 4,5–5 хиляди лв. за останалите три. Това е най-много в резултат на огромния дял на приходите от пенсии и ниския дял на приходите от работна заплата във Видин, което не разрешава на региона сензитивен растеж на приходите.
© Институт за пазарна стопанска система
От позиция на материалните ограничения и бедността пък Кюстендил е единствената от четирите области с релативно положително показване – 15% от популацията ѝ през 2017 година живее в материални ограничения (спрямо 30% във Видин), а 16% е под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от междинните за страната индикатори за стандарт на живот.
Заключение
Прегледът на няколко от основните стопански индикатори на областите на север и на юг от София сочи, че опитите за групиране и търсене на общи решения съгласно географското разположение са по-скоро голословни. Докато предизвикването пред северните области и Кюстендил понастоящем е противопоставяне на застаряването и свиването на популацията, както и привличането на вложения, Благоевград има проблем не толкоз с съществуването, а с качеството на вложенията, както и с повишението на заплатите и стандарта на живот. Ако това съпоставяне се прави не на регионално, а на общинско ниво евентуално резултатите биха били напълно разнообразни, поради забележителните разлики и неравенства вътре в самите области, и техния значително инцидентен географски състав.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ