От Самуел Шен и Том Уестбрук
ШАНХАЙ/СИДНИ (Ройтерс) - Откакто Китай се отвори за чуждестранни инвестиции през 1978 г. при Дън Сяопин, глобалните фирми са вложили стотици милиарди долари, за да купуват и строят фабрики за достъп до пазара и евтина работна ръка, укрепвайки китайската валута.
Леката низходяща тенденция на преките чуждестранни инвестиции отстъпи място на рязък спад през последното тримесечие и приток към Китай падна до най-ниското си ниво от началото на записите преди 25 години, повишавайки перспективата, че дългосрочната тенденция се обръща.
Корпоративните лидери и техните съветници казват, че е налице промяна и политическите опасения зад инвестиционните решения са дългосрочен план, което оставя юана да бъде изправен пред натиск от това, което дълго време беше една от най-стабилните му опори.
„ПЧИ в исторически план не са били огромен фактор на колебание в стойността на обменния курс, тъй като обикновено сте имали излишъци от $50 до 100 милиарда долара годишно“, каза Лоугън Райт, директор на China Markets Research в аналитичната фирма Rhodium Group.
„Но когато това се промени до дефицит, което е в момента... това е доста голяма корекция."
Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се забави до по-малко от 4,9 милиарда долара за второто тримесечие, докато инвестициите на китайски компании в чужбина доведоха нетните преки инвестиции до рекорден дефицит от 34,1 милиарда долара, данни, публикувани последно седмица от Китайската държавна администрация за чуждестранна валута (SAFE).
Инвеститори и анализатори казват, че спадът е резултат от нервността на фирмите относно посоката на конкурентни и политически търкания между Китай и Запада, които вече са довели до търговски и инвестиционни ограничения и дипломатическо охлаждане.
Източници казаха на Ройтерс, че администрацията на Байдън вероятно ще приеме нови ограничения за изходящи инвестиции за Китай през следващите седмици. Япония, САЩ и Европа вече ограничиха продажбата на високотехнологични инструменти за производство на чипове на китайски компании, докато Китай отвърна на удара, ограничавайки износа на суровини.
Историята продължаваДипломатическото напрежение настрана, доверието на бизнеса вече е било подкопани от три години стриктна политика на Пекин за „нулева COVID“ на карантини и блокировки, които прекъснаха производството и веригите за доставки.
Китайските регулаторни репресии срещу някои индустрии и нападенията върху консултантските фирми в САЩ също бяха обезпокоителни, водещи бизнеси да се притеснявам кога и къде ще дойде следващият удар.
"Нямам нито един клиент, който да иска да инвестира в Китай. Нито един клиент", каза Джон Рамиг, партньор в адвокатската кантора Buchalter, който е специализирана в международни бизнес сделки и структуриране на производството.
„Всеки търси или да продаде китайската си дейност, или ако се снабдява с продукти в Китай, търси алтернативно място за това, " той каза. „Това е драстично различно от това, което беше дори преди пет години.“
Анализаторите на Oxford Economics казват, че нови производствени мощности се вливат на зелено, вероятно най-добре улавят настроенията за бъдещето и се плъзгат от години до общо само 18 милиарда долара през 2022 г. от около 100 милиарда долара годишно през 2010-2011 г.
ГОЛЕМИ РЕШЕНИЯ
Спадът на ПЧИ в Китай привлича вниманието, защото е бил взиман толкова дълго за даденост като факт на глобалната търговия и нейното разплитане предвещава по-дълбоки промени.
За разлика от по-променливите портфейлни потоци от инвеститори, разходите на компаниите, макар и циклични, са по-стабилни и стабилни, докато фирмите установяват и разширяват производството - - което означава, че икономическите последици са вероятни, докато се разплита.
Натискът върху обменния курс вече се усеща.
Покупките на долари чрез китайски банки за изходящи преки инвестиции постоянно надвишават покупките на юани за чуждестранни входящи инвестиции тази година, което води до шест последователни месеца на изходящи потоци, според последните данни на SAFE.
Тази тенденция беше уловена и от данните на Министерството на търговията, които показаха, че изплатените ПЧИ са спаднали с 5,6% през първия пет месеца в годината, най-големият спад от три години.
Юанът е намалял с около 4% спрямо долара тази година, въпреки че американската валута падна на други места и намери подкрепа само като централна банка насочи диапазона си за търговия към дъното, а държавните банки купуват на спот пазара.
Разбира се, инвестиционните потоци често варират и много фирми не напускат напълно Китай или изобщо не напускат .
Даниел Сееф, чийто бизнес за производство на чорапи Foot Cardigan беше засегнат от мита и логистични проблеми с COVID, обмисля преместване на производството от Haining в делтата на река Яндзъ към Перу, но не успя да изравни качеството и цената на неговата фабрика в Китай.
"Засега не мисля, че Китай е загубил това предимство за нас", каза той. И Чи Ло, старши инвестиционен стратег в BNP Paribas Asset Management в Хонг Конг, каза, че подобни потоци са само една част от посоката на юана и че той може да остане силен.
Все пак данните показват, че достатъчно фирми поемат решения или да напуснат, или да избегнат добавянето на капацитет в Китай, което ще даде тона на капиталовите потоци за години напред.
„Политическата атмосфера стимулира западните компании да се отдалечат от Китай... защото ползите от това да бъдат в Китай не надвишават рисковете“, каза Лий Смит, адвокат по глобалната търговия в Baker Donelson.
„Много от нашите клиенти се притесняват от излагането си на Китай като единствена страна на доставка.“
(Репортаж от Самуел Шен в Шанхай и Том Уестбрук в Сингапур; Допълнителен репортаж от Уини Джоу в Шанхай; Редактиране от Жаклин Уонг)
