Ан Флаум е едва на 7 години, когато родителите й

Ан Флаум е едвам на 7 години, когато родителите й я водят на известна галерия на европейски картини в Института за изкуство на Минеаполис през 1948 година Десетилетия по-късно споменът за визитата й е към момента жив – библейските подиуми на Рембранд по стените на галерията, както и златистата коса на „ Венера “ на Ботичели, както и госпожица с перлена огърлица, която гледа към осветлен от слънцето прозорец в домашна сцена, рисувана от Вермеер. Но тези шедьоври, не са единственото, което остана в сузнанието на Ан. Тя си спомня съпътстващите документални фотографии на американски бойци, които изваждат тези творби на изкуството от немска мина в края на Втората международна война, както и тълпите от гости. „ Беше прелестно препълнено “, сподели Флаум. „ Публиката изглеждаше много смесена. “

Тя е един от 108 208 души, които виждат тази известна „ блокбъстърска “ галерия, озаглавена „ Шедьоври от музеите на Берлин “, по време на късото й двуседмично показване в Института, а милиони други американци от цялата страна я виждат, до момента в който е на гастрол из Съединени американски щати от 1948 година до март 1949 година Терминът „ блокбъстър “ е въведен за първи път по време на Втората международна война, с цел да опише двутонна бомба, която безусловно може да събори жилищен блок, и от този момент се развива до синоним за нещо доста сполучливо, мегахит.

Мина с нацистко злато

Към края на войната американската войска открива творби на изкуството от огромните музеи в Берлин в немска солна мина (където нацистите ги прибират дружно с националния златен запас, с цел да ги защитят от бомбардировки над Берлин). Войниците от Третата войска на военачалник Джордж Патън чуват клюки, че доста количество злато е прикрито в мина Kaiserroda, когато завладяват Меркерс през април 1945 година При влизането в изоставената мина те намират 100 тона злато на Райхсбанк, както и картини, 640 метра подземен. След това възобновените творби са трансферирани в колекционерски пункт във Висбаден, управляван от Пазители на наследството – специфичен корпус на американската войска, който има задачата да съхранява изкуство, разграбено от нацистите или по различен метод преместени по време на войната.

Но няколко месеца по-късно президентът Труман получава разследваща информация, че изискванията за предпазване във Висбаден са под минимума. Полковник Хари Макбрайд, върховен боен представител, изпратен от Вашингтон (и админ в Националната художествена изложба на Вашингтон), посещава събирателния пункт във Висбаден през ноември и се твърди, че информацията за изискванията е вярна. Наред с други неща, Макбрайд подлага на критика влажните армейски одеяла, които висяха от вратите – метод, основан от пазителите, с цел да добави влажността, нужна за опазване на творбите. Планът му е да занесе в Съединени американски щати селекция от 202 картини от сбирките на берлинските музеи Кайзер-Фридрих и Националната изложба – без период за връщането им.

Една от залите на Берлинска картинна изложба

Тези творби от дълго време са експонати на Кайзер-Фридрих – немска институция, която за първи път отваря обществено през 1830 година Както е разказано по-късно в каталога на „ Шедьоври от музеите на Берлин “ картините, пренесени в Съединените щати, „ може да се каже, че съставляват каймака на една от най-големите сбирки в света на старите майстори “. До ден сегашен доста от творбите, включени в тази сбирка от 202 картини, са показани картини в Берлинска картинна изложба – следвоенната версия на музея.

Разкъсан сред заповедите и съвестта си, Фармър събира 32 от сътрудниците си Пазители, с цел да стачкуват против прехвърлянето. Те разказват настроенията си в документ, който назовават Манифестът на Висбаден – единственият акт на митинг на армейски офицери против техните заповеди през цялата Втората международна война. „ Никоя историческа тъга няма да изтезава толкоз дълго или да стане причина за толкоз оскърбление “, написа в манифеста, „ като премахването по някаква причина на част от наследството на който и да е народ, даже това завещание да се пояснява като премия от война “. Фермер и неговите сътрудници считат, че творбите би трябвало да останат във Висбаден, преди възможното им завръщане в берлинските музеи.

Въпреки това картините прекосяват Атлантическия океан и се съхраняват в Националната изложба. „ След гладко корабоплаване, корабът [транспортиращ произведенията] минава Статуята на свободата в 17:00. на 6 декември [1945 г.] “, напомня Макбрайд в списание National Geographic през 1948 година „ Въпреки че Америка към момента е била пустиня, когато доста от картините са основани, те откриват тук изумително съзнаваща изкуството нация. “