Жените в Ку-Клукс Клан, които създадоха феминизма и други интересни движения
Американското общество може да се похвали с къса, само че задоволително завладяваща история. Все отново това е мястото, където ставаме очевидци на зараждащия се феминизъм, борбата за равните права, войната против расизма и още доста други. Опитът на тази страна да почисти името си и даже да вкара някаква нова и малко по-интересна идеология, стартира да се обяснява, когато разгледаме някои доста забавни практики.
Мнозина са чували за прословутата расистка организация ККК. Разбира се, историята на белите чаршафи, линчуването на афро-американци и откриването на нови способи за изтезание, са единствено част от главните типове развлечение, само че дано не забравяме, че американските членове са приветствали и голям брой дами. И не, те не са били просто добавка и присадка към мъжете, те са имали своя свободобна секта, с чиято помощ могат да се похвалят с нови способи за противопоставяне.
Зараждането на известния клан стартира в Пуласки, Тенеси. Малко след Гражданската война в Съединени американски щати се вижда първата формация на хора, които не са изключително очаровани от обстоятелството, че новите „ свободни “ жители са почнали да показват насладата от най-ценната си облага. Скорошните робовладелци били сюрпризирани и от обстоятелството, че са неведнъж наказвани от властта, когато вземат решение да се разправят с тях, употребявайки физическа мощ. В началото дамите можели единствено да оказват помощ и най-често били употребявани за зашиването на белите чаршафи, както за своите съпрузи, по този начин и за членовете на групата.
Друга причина за тяхното наличие е, както сами ще заявят, женската им непорочност против ужасяващите черни демони, които са били пуснати на независимост в страната. Някои дами отивали да търсят отбрана от демоните, най-малко това е една от формалните версии. Като членки на организацията, те имали протекцията и отбраната от възможни похищения.
Първият клан пропада някъде през 70-те години на XIX век. Вторият стартира през 1915 година и прокарва концепциите на анти-семитизма, линчуването и още доста други зверства, разпространявайки се из Атланта. И до през днешния ден не е несъмнено, само че броят членове е сред 3 и 6 милиона души. Разгръщането на активност почнало да преследва безусловно всички: католици, евреи, азаитци, мормони, имигранти, социалисти, притежатели на танцови зали и още доста други. Единствените предпазени били протестантите, а схемата на дейности е много сполучлива. Организацията търси симпатизанти в обособени градове и в следствие стартира да показва силата си.
Страхът се оказва доста по-силен, в сравнение с можем да подозираме. Вярата на господата доближава до там, че умерено минават по основната улица на града, заявявайки своята принадлежност. Именно втората организация ускорява дамското наличие, а белите протестантки били повече от предпочитание в редиците на мъжете. Някои назовават себе си Камелии, други се назовават Кралиците на Златната маска. Тя печели по бройка и в следствие получава формалното бойно кръщене. Първото им покръстване се случва в Литъл Рок, Арканзас през 1923 година Според някои историци, в своя пик, дамите имали представителки във всеки американски щат.
И както постоянно, те разпределяли своите позиции в йерархията на база своята ненавист. Те изразявали до друга степен увлечения по отношение на ксенофобия и расизъм, както и голямото предпочитание да запазят моралните устои на страната. Жените обаче, най-малко до колкото е известно, не се включвали интензивно в демонстрацията на сили, а и да бъдем почтени, надали биха могли да се оправят. Основната им роля е да откриват слабите места на тези претенденти, които се афишират против придвижването, а и няма по-добра организация за разкриването на секрети от тази на дамите.
С някои съществени практики и опцията да бойкотират самоуверено своите съперници, расистките съумяват постоянно да излъчат желаните претенденти, дали ще става въпрос за кметкса позиция или друго, можем да бъдем сигурни, че триумфите са повече от вълнуващи. В някои учебни заведения да вземем за пример стартират да подаряват хранителни артикули и да подкрепят фамилиите на по-бедните деца, като в подмяна желаят гласовете им. Често възнамеряват сватби, карнавали, а на хората в неволя дават пари, с цел да погребат околните си. Ако махнем главната концепция – расизма, дамите са изпълнявали доста добра социална активност, само че даже и това би трябвало да бъде развалено благодарение на други по-сериозни проблеми.
Някои хора непринудено ще заявят, че всички положителни и известни практики, изключително в помощ на обществото, са на дамите от клана. Именно това остава в архива – всички те имали положителни претекстове, само че също по този начин, с отлъчването на последователите на свободните плебеи, женският клан можел да продължи и да подсигурява свободното безредие. От друга страна, свободните хора също не се хвалели с особени триумфи и бързо съумели да покачат цифрата на изнасилвания.
Ето за какво и до през днешния ден се счита, че комбинацията сред расизма и феминизма може да докара до сформирането на нещо доста рисково. В края на 20-те години, когато и тази организация се разпада, феминистките влагат своята сила в друга борба за права и свободи. Други членки на организацията стартират да се борят за политическа кариера. Куриозни са случаите, в които дами се развеждат, с цел да се включат в новото придвижване. Лидерката Лулу Маркуел стартира да се бори за изборното право на дамите. Дейси Дъглас Бар насочва вниманието си към пасторството. Бар по-късно съумява да влезе и в политиката.
Мари Бенадум съумява да сътвори организацията на Бизнес и кариера за дамите в Индина, до момента в който Лилиян Седуик е назначена в просветителната система. Някои от тези лидерки настояват, че са получили отбрана и също така са защитени от други култури като евреи, католици и новите жители на юга. Голяма част от дамите даже упорствали да има еднообразно възнаграждение сред половете. В следствие можем да забележим, че организацията на дамите не се образува още веднъж. Веднъж откритите връзки не изискват ново кланяне на расова основа, до някаква степен можем да заявим умерено, че ККК е допринесал устойчиво за оформянето на феминизма, въпреки и доста историци да не споделят същото мнение.
