Режисьорът, създал ужаса: Хичкок никога не е гледал филмите си
Алфред Хичкок е един от най-култовите, най-разпознаваеми и най-влиятелни кинорежисьори в историята. Най-големите му класики и незабравимите му обрати въобще не са остарели, а техниките му въодушевяват кинорежисьорите и през днешния ден.
„ Всичко е шанс. Моят огромен шанс беше, че съм се родил нерешителен и сензитивен към страха. Защото един супергерой не е в положение да направи добър филм на ужасите. Аз съм цялостен със страхове и се избавям от тях по единствения вероятен метод – като фотографирам филми за тях “. Тези думи принадлежат на Хичкок – индивидът, който сътвори едни от най-ярките и неповторими трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство.
Великият занаятчия на трилъра споделя, че концепцията да убиеш човек в никакъв случай не идва мъчно, по-ужасно е, когато би трябвало да се отървеш от натрупа и да разчистиш след себе си. „ Защото едно ликвидиране в никакъв случай не е елементарно. Това се пробвам да покажа. Убийството е сложна, мръсна и неприятна задача. “
Всичко, през което Алфред Хичкок минава, му служи като ентусиазъм за похватите и цялото му творчество. А то му печели прозвища като “краля на ужаса ”, “майсторът на съспенса ”, “бащата на страха ” или “владетелят на напрежението ”.
Самият той е толкоз ужасяващ от филмите си, че в никакъв случай не ги гледа. Шестнадесет от тях получават номинации за “Оскар ”, само че нито един не съумява да му завоюва това режисьорско самопризнание. Когато въпреки всичко е почетен с премията на името на Ървинг Талберг, дълго чаканата му благодарствена тирада е: “Много ви благодаря, в действителност! ”.
Според някои Хичкок е виртуоз в режисирането. Според други е вманиачен садист, с обсесия към русокоските. Неоспоримият факт е, че без неговите чудноватост и гениалност киното нямаше да е това, което е сега, написа и 10te.bg.
„ Аз мога да филмирам и „ Пепеляшка “, единствено че феновете незабавно ще видят мъртвец в каляската “, казвал майсторът на ужасите и психотрилъра и признавал, че през целия си живот, още от детството, е бил изпълнен със страхове.
Ето още забавни обстоятелства за гения Хичкок:
Бащата – Уилям Хичкок, е бакалин, който наследява специалността от татко си. Майката – Ема Джейн Хичкок, оказва помощ в магазина на брачна половинка си и в развъждането на децата. Ема и майката на Уилям са с ирландски генезис. И двамата били ревностни католици.
Алфред Джоузеф Хичкок е роден на 13 август 1899 година в жилището над наетата от родителите му бакалия в Лейтънстоун в покрайнините на Източен Лондон. Той е най-малкото от трите деца. Има по-голям брат – Уилям Даниел, и по-голяма сестра – Елън Катлийн. Кръстен е на брата на татко си.
Расте като затворено дете
с компликации в общуването, което се дължи най-много на наднорменото му тегло и честото преместване на фамилията. Когато е на шест години, се откриват в Лаймхаус, където татко му уголемява бизнеса си, наема два магазина и стартира да продава и риба. Семейството се мести още веднъж, когато Алфред е на 11 години, в Степни. Баща му умира, когато геният е на 14 години.
Родителите му са изключително строги. Майка му го санкционира да стои прав край леглото й и го държи по този начин с часове. Когато прави пакости, татко му го праща в полицията с записка, в която молел униформените да го затворят в килия за няколко минути, с цел да види по какъв начин се санкционират тези които нарушават разпоредбите.
За страдание вместо да изпроводят дребното момче до дома и да потърсят отговорност от садистичния татко, служителите на реда удовлетворяват молбата, написана в писмото, и Алфред прекарал 10 минути затворен в килия все едно е направил закононарушение. От този миг нататък той споделя, че изпитва доста мощен боязън от органите на реда. Всъщност не боязън, а смут, каквото е тъкмо възприятието, което задвижва часовниковия механизъм на сюжетите на неговите лични филми.
