Необичайният случай на двамата Уест и въвеждането на отпечатъците
Алфонс Бертийон основава способ за идентифициране на хората, основан на техните самостоятелни физически ограничения. Според него всеки човек е изцяло самостоятелен и затова никой не може да има тъкмо същите ограничения като нечии други. Системата е призната и употребена от доста организации по света. Бертийон избира следните елементи на тялото, които да бъдат измервани:
– височина на тялото
– дистанцията сред раменете
– дължина на торса
– широчина на главата
– дължина на главата
– дължина и широчина на дясното ухо
– дължина на левия крайник
– дължина на междинния пръст на лявата ръка
– дължина на кутрето на лявата ръка
– дължина на лявата ръка
Въпреки че този способ е общопризнат от доста страни, той не работи постоянно и на 100%. Ако измерваният човек е изтощен или този, който прави измерването, е разсеян, резултатите могат да бъдат сбъркани и то много съществено. Освен това, още по-трудно ставало, когато обвинените са пияни, дрогирани или не оказват нужното подпомагане.
През 1903 година пандизчия на име Уил Уест е изпратен в пандиза в Лийвънуърт, Канзас. Когато дошъл на мястото, се налагало да му бъдат осъществени нужните ограничения и да му бъде направена полицейска фотография. Служителят на пандиза направил всичко, което се изискало от него, само че от самото начало усещал, че към този момент е виждал, снимал и измервал този човек. Уил Уест обаче твърдял, че в никакъв случай не е бил в пандиза в Канзас.
Служителят се усъмнил в думите на нарушителя и решил да се разрови в системата, с цел да потвърди подозренията си. Доволен, той се връща при обвинявания и му демонстрира карта с ограниченията на пандизчия на име Уилям Уест. Уил продължавал да упорства, че в никакъв случай не е бил на това място и отхвърля картата да е негова.
Мерките и фотосите на двамата Уест
По-късните проучвания по случая демонстрират, че Уилям Уест е арестуван в пандиза в Канзас на 9.09.1901 – две години преди Уил Уест. Когато разгледали по-подробно фотосите, чиновниците на пандиза и служителите на реда видели с очите си, че методът на Бертийон не всеки път работи.
Този случай постанова по-обстойното проучване на отпечатъците и въвеждането им в полицейските и затворническите системи. Скоро те се трансформират в един от най-хубавите способи за идентифициране освен на обвинени в закононарушения, само че и на елементарни хора.
