Политиката срещу Русия в енергетиката води до по-скъп газ за европейците
Алексей Гривач е зам.-директорът на съветския Фонд за Национална енергийна сигурност. Занимава се с проучванията и анализите, свързани с газовата и енергийната политика, най-много в подтекста на газовите взаимоотношения сред Русия и Европейския съюз. Преди да се причисли към организацията през 2013 година, е работил над 10 години като стопански публицист, отразяващ газовата промишленост в редица настоятелен съветски всекидневници. Гривач беше един от участниците в кръглата маса " Развитието на газовите планове на Балканите ", която се организира в София.
На кръглата маса казахте, че Русия е дискриминирана в Европа във връзка с енергийната политика. Бихте ли разяснили изказванието си?
По принцип това е общата линия на европейската енергийна политика и тя, несъмнено, не влиза в нормите на европейската правна процедура - когато наопаки, се заявява нужда от нарастване на честната конкуренция, основаване на равни правила на играта, освен това се вижда, че регулярно плановете, които осъществя Русия, не получават никаква поддръжка, без значение от това, че са ориентирани към увеличение на конкуренцията и още повече се основават изкуствени трудности - по този начин беше с плана " Южен поток ", който беше доста важен за Балканския район - освен за енергийната сигурност, само че и като цяло да му съобщи подтик на икономическо развиване. Това се случва и, въпреки и в малко по-малка степен, с " Турски поток ", със " Северен поток 2 ", където изобщо обстановката е такава, че се прави всичко допустимо строителството да се усложни. При това очевидно има свръхрегулиране, тъй като опитът регулацията на вътрешния пазар да обгръща и морето е неуместен. В морето няма пазар и това опонира на организацията на газовата инфраструктура, организирането на точката на предаване в морето. На доктрина това е допустимо, само че това ще е виртуална точка, която няма да има нищо общо с възстановяване на конкуренцията и на работата на пазара. Напротив, това основава несигурност за вложителите на плана. В последна сметка нали не е в това ролята на регулатора - да основава несигурност за вложителите, които влагат свои средства - не държавни, не пари на данъкоплатците.
А какви са пречките съответно пред " Турски поток "?
Става въпрос за това, че за строителството на инфраструктурата на територията на европейските страни, в частност в България, би трябвало да бъде осъществено в границите на Третия енергиен пакет. Компанията оператор на газопреносната система в България " Булгартрансгаз " направи така наречен open season - искане към играчите на пазара дали имат потребност от нарастване на мощността на превоза през територията на България. Това публично не се назовава пренос, въпреки че на процедура е това. И това също е необичайно. И естествено, това искане го има, тъй като на територията на България може да пристигна газ от втората линия на " Турски поток " и има потребност той да бъде превозен към Сърбия и по-нататък в ликвидния централен европейски хъб в австрийския Баумгартен.
Обявеният open season удостовери това, след него беше подписано съглашение за потребление на мощности и на това съображение " Булгартрансгаз " към този момент провежда строителството на газопровода. Това всичко е в границите на Третия енергиен пакет. Но все пак се споделя, че това е съветски газ и върви политическо разискване по въпроса. Каква е разликата дали е съветски газ, или не. По същия метод може и различен газ да пристигна, да взе участие в този отворен сезон, да резервира мощности, да финансира строителството и да реализира доставките на пазара. Още повече за такива различни снабдители са създадени специфични условия на европейския пазар - Европейска комисия финансира строителството на интерконектори или газопроводи. Очевидно е, че това е дискриминация - когато помагаш на един план, а пропускаш различен, това няма по какъв начин да се назова по различен метод. Те споделят, че имат такива цели, само че, за жалост, тези цели не се съотнасят с разпоредбите на свободния пазар.
Има ли метод за превъзмогване на тези спънки?
Парадоксът е в това, че тази политика от страна на Брюксел не е занапред, а е от доста години. Парадоксът е, че без значение от тези дискриминационни ограничения ролята на съветския газ на европейски пазар се усили през последните години. През 2010 година съветският газ в Европа беше 23%, в този момент е 36%. Физическите размери са пораснали с 50-60 милиарда кубически метра на година. Това е огромен размер. Какво значи той - че без значение от тези трудности потребителите избират съветския газ - или нямат друга опция, само че пазарът е отворен, дано пристигна различен, за другите снабдители са основани всички условия, тъй че или няма други, или те не съумяват да преборят конкуренцията. Или си потеглят някакви други снабдители - да вземем за пример има проблем в Северна Африка, от време на време Норвегия понижава доставките и по този начин нататък, а съветският газ постоянно остава. И потребителите гласоподават с парите си, без значение от дейностите на политиците. При това съветският газ е благонадежден, конкурентоспособен, наличен и това се оказва нашият отговор на тези дейности. Тъжно е, че за тази политика заплащат европейските консуматори, тъй като в случай че ги нямаше тези дейности, газът за тях щеше да е по-евтин, тъй като всяко ограничение на конкуренцията, даже да е предпазено с реализиране на някакви велики цели като диверсификация да вземем за пример, води до това, че върху потребителя падат повече разноски. Защото вие създавате инфраструктура, създали сте интерконектор, който не се употребява, който може би на доктрина в действителност покачва устойчивостта на пазара или е ако се случи някое ужасно събитие, само че до момента в който това не се случи, вие задържате тези мощности.
Факт е, че политиката играе огромна роля в енергетиката. И това няма по какъв начин да се промени. Но има ли метод да се реализира някаква смяна?
Естествено е, когато става въпрос за огромни инфраструктурни планове в енергийната сфера, това да опира до политиката. Големият бизнес също е политика. Но може да е политика в положителен или отрицателен смисъл. За страдание, доста постоянно тези политически въпроси се употребяват точно за нечестна конкуренция, не за това да се усъвършенства обстановката - примерно да се понижи рискът и така нататък, а се стига до увеличение на риска и на утежняване на обстановката на пазара. Едно е да се опитваш да направиш пазара по-прозрачен - това е добре, доста беше направено в Европа, с цел да стане пазарът по-прозрачен, с цел да може газът да тече от една точка в друга. Това са естествени процеси, само че когато по-късно казваш, че от този източник газът би трябвало да се ограничи, се получава ограничаване на конкуренцията и тези достижения, които са завършени с помощта на промяната. Все отново това се прави, с цел да се почувства потребителят по-добре, а той стартира да се усеща по-зле. Струва ми се, че това е отрицателен миг, който постанова да се понижи идеологията. Трудно е, тъй като го употребяват за своите ползи. В последно време се приказва доста за американски СПГ, който ще пристигна в Европа и ще направи всичко хубаво. Но с цел да може газопроводът с американски газ да носи пари на всички участници, цените в Европа би трябвало да са доста по-високи. При сегашните цени доставчиците на СПГ губят пари. Какво значи това - че те са заинтригувани от това да се понижи конкуренцията и цените да пораснат. В ползите ли е това на европейските консуматори - в случай че цените пораснат за сметка да вземем за пример на ограничаване на доставките, на основаване на изкуствени спънки пред Северен поток, при прекъсване на украинския пренос ще възникне недостиг от съветски газ и цените ще се усилят. Кой ще завоюва от това? Ще завоюват всички снабдители, включително Русия, тъй като ще продава газ на по-висока цена. Ще изгубят единствено потребителите. И ми се коства, че не би трябвало да е това задачата на политическите борби на европейските политици. А част от тях водят борби, за жалост, не в полза на европейските консуматори.
По време на кръглата маса беше изказано мнението, че балканските страни е добре да се обединят, с цел да се оправят по-успешно с пречките пред разнообразни огромни планове. Такова ли е и вашето мнение?
Безусловно е, че въпросът за продължението на " Турски поток " да вземем за пример желае старания от няколко страни. За разлика от плана " Южен поток ", тук самите страни би трябвало да развиват инфраструктурата. Разбира се, те по-късно ще бъдат обезщетени посредством приходите от преноса и така нататък, само че в този момент, както се споделя, топката е в тяхното поле. Те би трябвало да работят и, естествено, когато има външен напън, в случай че са дружно, ще е по-добре, в сравнение с всеки да е самичък за себе си и да си мисли, че няма да стигнат до него, а ще оказват напън на съседа. В този случай такава тактичност не прави работа, тъй като кооперирането по този начин или другояче е належащо на страните и виждаме, че тя не доближава, да вземем за пример сред Сърбия и България има незадоволително взаимоотношение за реализирането на този план, което ще вреди и на двете страни.
Има огромна възможност втората част на " Турски поток " да не е подготвена до началото на 2020 година, както е планувано.
Има такава възможност, вие не бързахте доста, за жалост. Би било по-добре, в случай че работата беше почнала по-рано. Въпреки това ми се коства, че към момента има време, с цел да се решат най-големите политически проблеми, свързани с превозването на газа. Все отново това не е празно поле, има настояща инфраструктура в България. Има остра нужда инфраструктурата да е подготвена до началото на 2020 година, тъй като имаме и политически сделки с европейските сътрудници, че преносът на газ през Украйна ще продължава. Сега се водят договаряния, само че те бяха стопирани краткотрайно по справедливи аргументи поради изборите в Украйна. Проблемът е, че опитите да се забави строителството като че ли са ориентирани към това да засилят позицията на Украйна. В последна сметка това значи, че Украйна може да шантажира Европа и Русия със своето извънредно състояние тази зима. Ако инфраструктурата беше подготвена, то Украйна щеше да е принудена да се държи малко по-отговорно. Задачата им е Русия да бъде задължена да заплаща някаква висока цена за пренос - коства ми се, че това не е от изгода за потребителите, тъй като основава риск, а рационални договорености би трябвало и могат да бъдат достигнати, само че когато Украйна се усеща безнаказана и няма гаранции за това, че без нея ще има доставка на съветски газ на европейските консуматори, това основава предпоставки за несъответстващо държание на Украйна или може би дори за специфичен срив на преноса, тъй като, както споделих, има сили, които са заинтригувани от това да понижат конкуренцията, само че прекъсването на преноса е тъкмо този инструмент, който може да бъде употребен за подкопаване на репутацията на съветския газ в Европа и по едно и също време с това да усили цените за доставка на СПГ. Както споделих, това очевидно не е в ползите на Европа.
Тази динамичност - за растеж на съветския газ в последните години, тя демонстрира, че може да има потребност от преноса през Украйна, само че това би трябвало да е въз основата на допустими стопански условия и с гаранции. Да се употребява Украйна в качеството на дестабилизиращ детайл - за основаване на риск за доставките, е напълно друга история, която не се вписва в естествените връзки, само че не е необикновено. За България този риск понижава с построяването на " Турски поток ", тъй като по този начин доставките могат да стартират от началото на 2020 година Наистина би трябвало да има сделка с Турция, само че концепцията е да не се стига до обстановката от 2009 година, когато България доста мощно пострада.
На кръглата маса казахте, че Русия е дискриминирана в Европа във връзка с енергийната политика. Бихте ли разяснили изказванието си?
По принцип това е общата линия на европейската енергийна политика и тя, несъмнено, не влиза в нормите на европейската правна процедура - когато наопаки, се заявява нужда от нарастване на честната конкуренция, основаване на равни правила на играта, освен това се вижда, че регулярно плановете, които осъществя Русия, не получават никаква поддръжка, без значение от това, че са ориентирани към увеличение на конкуренцията и още повече се основават изкуствени трудности - по този начин беше с плана " Южен поток ", който беше доста важен за Балканския район - освен за енергийната сигурност, само че и като цяло да му съобщи подтик на икономическо развиване. Това се случва и, въпреки и в малко по-малка степен, с " Турски поток ", със " Северен поток 2 ", където изобщо обстановката е такава, че се прави всичко допустимо строителството да се усложни. При това очевидно има свръхрегулиране, тъй като опитът регулацията на вътрешния пазар да обгръща и морето е неуместен. В морето няма пазар и това опонира на организацията на газовата инфраструктура, организирането на точката на предаване в морето. На доктрина това е допустимо, само че това ще е виртуална точка, която няма да има нищо общо с възстановяване на конкуренцията и на работата на пазара. Напротив, това основава несигурност за вложителите на плана. В последна сметка нали не е в това ролята на регулатора - да основава несигурност за вложителите, които влагат свои средства - не държавни, не пари на данъкоплатците.
А какви са пречките съответно пред " Турски поток "?
Става въпрос за това, че за строителството на инфраструктурата на територията на европейските страни, в частност в България, би трябвало да бъде осъществено в границите на Третия енергиен пакет. Компанията оператор на газопреносната система в България " Булгартрансгаз " направи така наречен open season - искане към играчите на пазара дали имат потребност от нарастване на мощността на превоза през територията на България. Това публично не се назовава пренос, въпреки че на процедура е това. И това също е необичайно. И естествено, това искане го има, тъй като на територията на България може да пристигна газ от втората линия на " Турски поток " и има потребност той да бъде превозен към Сърбия и по-нататък в ликвидния централен европейски хъб в австрийския Баумгартен.
Обявеният open season удостовери това, след него беше подписано съглашение за потребление на мощности и на това съображение " Булгартрансгаз " към този момент провежда строителството на газопровода. Това всичко е в границите на Третия енергиен пакет. Но все пак се споделя, че това е съветски газ и върви политическо разискване по въпроса. Каква е разликата дали е съветски газ, или не. По същия метод може и различен газ да пристигна, да взе участие в този отворен сезон, да резервира мощности, да финансира строителството и да реализира доставките на пазара. Още повече за такива различни снабдители са създадени специфични условия на европейския пазар - Европейска комисия финансира строителството на интерконектори или газопроводи. Очевидно е, че това е дискриминация - когато помагаш на един план, а пропускаш различен, това няма по какъв начин да се назова по различен метод. Те споделят, че имат такива цели, само че, за жалост, тези цели не се съотнасят с разпоредбите на свободния пазар.
Има ли метод за превъзмогване на тези спънки?
Парадоксът е в това, че тази политика от страна на Брюксел не е занапред, а е от доста години. Парадоксът е, че без значение от тези дискриминационни ограничения ролята на съветския газ на европейски пазар се усили през последните години. През 2010 година съветският газ в Европа беше 23%, в този момент е 36%. Физическите размери са пораснали с 50-60 милиарда кубически метра на година. Това е огромен размер. Какво значи той - че без значение от тези трудности потребителите избират съветския газ - или нямат друга опция, само че пазарът е отворен, дано пристигна различен, за другите снабдители са основани всички условия, тъй че или няма други, или те не съумяват да преборят конкуренцията. Или си потеглят някакви други снабдители - да вземем за пример има проблем в Северна Африка, от време на време Норвегия понижава доставките и по този начин нататък, а съветският газ постоянно остава. И потребителите гласоподават с парите си, без значение от дейностите на политиците. При това съветският газ е благонадежден, конкурентоспособен, наличен и това се оказва нашият отговор на тези дейности. Тъжно е, че за тази политика заплащат европейските консуматори, тъй като в случай че ги нямаше тези дейности, газът за тях щеше да е по-евтин, тъй като всяко ограничение на конкуренцията, даже да е предпазено с реализиране на някакви велики цели като диверсификация да вземем за пример, води до това, че върху потребителя падат повече разноски. Защото вие създавате инфраструктура, създали сте интерконектор, който не се употребява, който може би на доктрина в действителност покачва устойчивостта на пазара или е ако се случи някое ужасно събитие, само че до момента в който това не се случи, вие задържате тези мощности.
Факт е, че политиката играе огромна роля в енергетиката. И това няма по какъв начин да се промени. Но има ли метод да се реализира някаква смяна?
Естествено е, когато става въпрос за огромни инфраструктурни планове в енергийната сфера, това да опира до политиката. Големият бизнес също е политика. Но може да е политика в положителен или отрицателен смисъл. За страдание, доста постоянно тези политически въпроси се употребяват точно за нечестна конкуренция, не за това да се усъвършенства обстановката - примерно да се понижи рискът и така нататък, а се стига до увеличение на риска и на утежняване на обстановката на пазара. Едно е да се опитваш да направиш пазара по-прозрачен - това е добре, доста беше направено в Европа, с цел да стане пазарът по-прозрачен, с цел да може газът да тече от една точка в друга. Това са естествени процеси, само че когато по-късно казваш, че от този източник газът би трябвало да се ограничи, се получава ограничаване на конкуренцията и тези достижения, които са завършени с помощта на промяната. Все отново това се прави, с цел да се почувства потребителят по-добре, а той стартира да се усеща по-зле. Струва ми се, че това е отрицателен миг, който постанова да се понижи идеологията. Трудно е, тъй като го употребяват за своите ползи. В последно време се приказва доста за американски СПГ, който ще пристигна в Европа и ще направи всичко хубаво. Но с цел да може газопроводът с американски газ да носи пари на всички участници, цените в Европа би трябвало да са доста по-високи. При сегашните цени доставчиците на СПГ губят пари. Какво значи това - че те са заинтригувани от това да се понижи конкуренцията и цените да пораснат. В ползите ли е това на европейските консуматори - в случай че цените пораснат за сметка да вземем за пример на ограничаване на доставките, на основаване на изкуствени спънки пред Северен поток, при прекъсване на украинския пренос ще възникне недостиг от съветски газ и цените ще се усилят. Кой ще завоюва от това? Ще завоюват всички снабдители, включително Русия, тъй като ще продава газ на по-висока цена. Ще изгубят единствено потребителите. И ми се коства, че не би трябвало да е това задачата на политическите борби на европейските политици. А част от тях водят борби, за жалост, не в полза на европейските консуматори.
По време на кръглата маса беше изказано мнението, че балканските страни е добре да се обединят, с цел да се оправят по-успешно с пречките пред разнообразни огромни планове. Такова ли е и вашето мнение?
Безусловно е, че въпросът за продължението на " Турски поток " да вземем за пример желае старания от няколко страни. За разлика от плана " Южен поток ", тук самите страни би трябвало да развиват инфраструктурата. Разбира се, те по-късно ще бъдат обезщетени посредством приходите от преноса и така нататък, само че в този момент, както се споделя, топката е в тяхното поле. Те би трябвало да работят и, естествено, когато има външен напън, в случай че са дружно, ще е по-добре, в сравнение с всеки да е самичък за себе си и да си мисли, че няма да стигнат до него, а ще оказват напън на съседа. В този случай такава тактичност не прави работа, тъй като кооперирането по този начин или другояче е належащо на страните и виждаме, че тя не доближава, да вземем за пример сред Сърбия и България има незадоволително взаимоотношение за реализирането на този план, което ще вреди и на двете страни.
Има огромна възможност втората част на " Турски поток " да не е подготвена до началото на 2020 година, както е планувано.
Има такава възможност, вие не бързахте доста, за жалост. Би било по-добре, в случай че работата беше почнала по-рано. Въпреки това ми се коства, че към момента има време, с цел да се решат най-големите политически проблеми, свързани с превозването на газа. Все отново това не е празно поле, има настояща инфраструктура в България. Има остра нужда инфраструктурата да е подготвена до началото на 2020 година, тъй като имаме и политически сделки с европейските сътрудници, че преносът на газ през Украйна ще продължава. Сега се водят договаряния, само че те бяха стопирани краткотрайно по справедливи аргументи поради изборите в Украйна. Проблемът е, че опитите да се забави строителството като че ли са ориентирани към това да засилят позицията на Украйна. В последна сметка това значи, че Украйна може да шантажира Европа и Русия със своето извънредно състояние тази зима. Ако инфраструктурата беше подготвена, то Украйна щеше да е принудена да се държи малко по-отговорно. Задачата им е Русия да бъде задължена да заплаща някаква висока цена за пренос - коства ми се, че това не е от изгода за потребителите, тъй като основава риск, а рационални договорености би трябвало и могат да бъдат достигнати, само че когато Украйна се усеща безнаказана и няма гаранции за това, че без нея ще има доставка на съветски газ на европейските консуматори, това основава предпоставки за несъответстващо държание на Украйна или може би дори за специфичен срив на преноса, тъй като, както споделих, има сили, които са заинтригувани от това да понижат конкуренцията, само че прекъсването на преноса е тъкмо този инструмент, който може да бъде употребен за подкопаване на репутацията на съветския газ в Европа и по едно и също време с това да усили цените за доставка на СПГ. Както споделих, това очевидно не е в ползите на Европа.
Тази динамичност - за растеж на съветския газ в последните години, тя демонстрира, че може да има потребност от преноса през Украйна, само че това би трябвало да е въз основата на допустими стопански условия и с гаранции. Да се употребява Украйна в качеството на дестабилизиращ детайл - за основаване на риск за доставките, е напълно друга история, която не се вписва в естествените връзки, само че не е необикновено. За България този риск понижава с построяването на " Турски поток ", тъй като по този начин доставките могат да стартират от началото на 2020 година Наистина би трябвало да има сделка с Турция, само че концепцията е да не се стига до обстановката от 2009 година, когато България доста мощно пострада.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ