Психоаналитик спасява Александрина Пендачанска от депресията след смъртта на майка й
Александрина Пендачанска все по-често се завръща през дейния сезон в България, откакто цяло десетилетие фигурираше измежду примадоните на Париж и други европейски столици. Преди броени дни гастролира в Софийската опера като Сантуца в „ Селска чест “ на Маскани, роля №70 в съвсем 35-годишната й кариера. Тя е почетен член на трупата, а стъпи ли зад кулисите, пулсът й се учестява и сълзите напират, тъй като като че ли още веднъж вижда починалата си майка – царицата на белкантото Валери Попова, пяла под палката на Лорин Мазел и Клаудио Абадо.
Предишното излизане на Пендачанска в една от най-красивите здания в София е през 2021-ва – за концертно осъществяване на „ Макбет “. Интересно е дали сопраното ще откри по-продължителни креативен и настоятелен връзки с шефа на класиците Пламен Карталов, който е и режисьор на играните поредно едноактни творби „ Селска чест “ и „ Джани Скики “. Нито певицата с три номинации за „ Грами “, нито ученият са известни като актьори с елементарен темперамент. И двамата са взискателни до маниакалност към сътрудниците под прожекторите. Вероятно таман тази непрекъсната придирчивост е повода през идващите месеци Пендачанска да пътува из Европа най-много за концерти, а не за спектакли. Тя ще влезе в режисура чак в Токио, където се чака да стартира подготовки като Саломе на Рихард Щраус – една от най-екстремните дами в репертоара й. Но към този момент не се приказва дали българката ще се съблече гола, с цел да се превъплъти в юдейската принцеса, както го стори без съмнение преди 10 години. Тогава в швейцарския курорт Сен Гален, прави феновете разногледи със своя дибидюс, транспарантно поприкрит от воалите на ефектна рокля, без въобще да се тормози. Тъкмо това е и една от най-характерните черти на Джиджи, както я назовават околните – постоянно и със размах прави каквото си желае, без да се преценява с институции и престижи.
Тя е единствено на 11, когато изрично афишира, че няма нужда от заран до вечер да свири на пианото, защото ще става певица. Постоянно слуша на уокмена арии на Мария Калас. Толкова се вживява във виденията за бъдещото, че не след дълго си разрешава тийнейджърско безсрамие – записва личния си глас с Аида и Виолета от „ Травиата “. Почти на 15 за първи път пее пред аудитория – в къщата на популярния живописец Димитър Киров в Пловдив. След паметно зрелище в Античния спектакъл с Никола Гюзелев художникът кани цялата компания, в която е и Валери Попова с щерка си. „ Исках да покажа коя съм. На видеото от това мое осъществяване се вижда едно доста предостатъчно дете “, самоиронизира се Джиджи. Тя е на 17, когато Гена Димитрова я афишира за млад гений с грандиозно бъдеще . На 20 към този момент се държи като примадона – купува си палто от визон. Чак на 30 осъзнава, че това преобразяване е надалеч от нея - не желае повече да бъде детето знамение.
Пендачанска приключва Музикалното учебно заведение, където е дружно с Васко Василев, Веско Ешкенази, Хилда Казасян, Найо Тицин. Прочутият диригент Емил Чакъров хвали Александрина, Васко и Веско, още до момента в който са в осми клас. Джиджи обаче не избира нито един от двамата, а Найо Тицин. Женени са от 25 години, а са дружно от доста повече – Джиджи е от дамите, които се майтапят, че може би за родили съпрузите си. Сватбата им е в Боженци, само че имат една-единствена фотография от щастливия ден. Венчават ги в Преображенския манастир. Селото обаче е отворена рана в сърцата им – парцелът, който си купуват там, изгаря при пожар. Меденият им месец е тридневна почивка в резерват край брега на Мъртво море.
Когато Валери Попова си отива през 2000 година напълно млада - единствено на 55, Пендачанска изпада в неописуема рецесия - и на духа, и на подвластното му тяло . „ Животът ми стигна до поврат, в който трябваше да се пренамеря “, споделя тя. Дъщерята е уверена, че няма да оцелее нито физически, нито душевен без майка си. Възпитана е да не се съмнява в качествата си, само че все пак изпада в страхотни съмнения. Губи още дядо си и баба си – пианистката и клавирен възпитател Вера Попова, която с малко надживява щерка си. Вече на ръба, Пендачанска съумява да открие отличен професионален психоаналитик, с чиято помощ стартира да се измъква от клопката на депресията. Тръгва постепенно към светлината в края на доста дългия тунел. Джиджи е наясно, че болката в никакъв случай няма да си тръгне, само че събира сили, с цел да излезе от тъмнината - трудно, тежко и дълго. В последна сметка се добира до света на относителната нормалност. Казва, че да започнеш повторно е задоволително мъчно, с цел да се гордее със себе си. Дори има вяра, че второто начало е по-сполучливото, тъй като на 33 е лишено от ентусиазма и идеализма на ранната младост, от детското пояснение на действителността в розова палитра. Но все пак назовава „ пъкъл “ напъните за завръщането си в света на изкуството. Защото въпросът не е единствено да пее или да не пее, а да я има или не.
Ролите по света укрепват волята й за живот. Гастролира в четирите направления, среща впечатляващи персони. С „ Любовен балсам “ на Доницети печели публиката в Израел . След финала на спектакъла министър-председателят Шимон Перес й споделя, че е влюбен в нея. През двумесечния престой в Тел Авив българката става хаджийка.
Докато е в локдауните, Александрина Пендачанска го удря на равносметки – и осъзнава, че избира облиците на злодеи. По-пълнокръвни са като персонажи, а и посредством тях излива някакъв вид отрицателна сила. Те са в епицентъра на самобитния й катарзис. Пандемията не я изнервя, само че съгласно нея посттравматичният синдром се показва най-много в нетърпението, неспокойствието и възприятието за „ всичко незабавно и непременно “. Не крие, че и те с Найо Тицин се подават на всеобщата неуравновесеност и за един ден вземат решение да купят къща - в Копривщица. Пендачанска я сънува, а на другата заран натискат газта към възрожденската перла. Интериорите са напълно от дърво, а някои от мебелите, наподобяващи на артефакти, са направени от журналиста с тапия за пианист и ретро купа „ пи ар на Иван Костов “ и сегашен медиен гуру на „ Продължаваме промяната ”. Съпрузите към този момент провеждат и арт фестивал в Копривщица. А около него се оказаха още веднъж тиражирани и някои клюки за тях: че в предишното Джиджи се кара с родственици на пастрока си за унаследен парцел, че преди време Найо Тицин дължи неплатени налози и има запорирани сметки, че певицата побеснява от безконечните бохемски вечери на мъжа си с приятелите му от киното, че от „ Демократична България “ през 2021-ва се канят да я предложат в случай че не за претендент президент, то най-малко за вице.
Пендачанска има още едно амплоа – писането. То постоянно е било в кръвта й – стихове, дневници, фейсбук есета. Но когато стартира романа „ The Capo “, което в музиката значи „ Зaпочни изначало ”, Найо Тицин не утвърждава - на страниците прекомерно постоянно се загатва думата рак. И двамата му родители си отиват от подлата диагноза - художникът Атанас Нейков и Виолета Тицин, която превежда Стефан Цвайг и Алън Силитоу. Както и Валери Попова. Премиерата на дебютната прозаичност е преди 10 години. Джиджи започва в литературата ненапълно по тертипа на режисьорите, нахлуващи в киното – творбата й прелива от безконечното злободневие: секс, ксенофобия, хомосексуалност, война, религии. Но за разлика от безконечните оплаквачи в тукашното седмо изкуство, авторката утвърждава изцелителната мощ на любовта. Главните герои Ада и Филип търсят дружно щастието. Още тогава читатели и критици виждат, че Пендачанска лишава повествованието от личната си личност. Оперна певица се появява епизодично, само че нищо повече. Джиджи се аргументира – книгата не е автобиографична, само че за всеки случай тя се пробва да избяга от себе си.
Пендачанска към този момент не прецизира дали и по кое време ще е подготвена със идната си книга. Зарича се, че ще опише за майка си, само че към момента не е сигурна в жанра. Първият четец на Джиджи не е брачният партньор, а баба Рада – скъпата дама, която пътува на всички места със звездата, с цел да оказва помощ в развъждането на дъщерите й, Валери Виолета и Сара Мария. Все още е рано да се разисква до чии дървета ще паднат техните круши, само че и двете девойки са доста музикални и това надали е изненада.
В ДНК-то на Джиджи има и от Бачо Киро по бащина линия, и от световноизвестния френски романист Александър Дюма по майчина. Според фамилните митове прабаба й Валери Сципион е от незаконородените деца на драматурга Александър Дюма, създателят на „ Дамата с камелиите “, и внучка на бащата на „ Тримата мускетари “. Тя идва в България след Освобождението, омъжена за един от потомците на Бачо Киро, който приключва медицина във Франция. Д-р Андрей Даскалов е назначен в болничното заведение на Дупница, а по-късно е определен за народен представител във Великото национално заседание. Съпругата му написа драми и публикации, които обаче са неразрешени след 9 септември.
Гравитирайки гласно или мълчешком към политиката, през днешния ден Пендачанска съжалява за острия език, с който разяснява събитията в България, до момента в който преди пандемията живее и работи по света. Откакто й се постанова да остава за по-продължително време в родината, е доста по-сдържана в обществените си изявления, призовавайки за примирение. Избухванията от сорта „ Мразя комунистите “ остават в хрониките. Въпреки че Джиджи в действителност има учредения да ненавижда комунистите. Дядо й Саша Попов, бащата на Валери Попова, е изпъден от Софийската филхармония – пенсионират го на 57 в пика на гениите му, а е основател и диригент на националния оркестър. Виртуозният цигулар въпреки всичко съумява да напусне България – самата Пендачанска в никакъв случай не го е виждала. Всъщност нейната баба е една от петте съпруги на Саша Попов.
Другият й дядо прекарва 3 години в лагера „ Белене “, упрекнат в шовинизъм, тъй като отхвърля да го „ запишат “ като македонец - той е от Македония, само че няма съмнения, че родените там са българи. Затова татко й, Иван Пендачански, не може да стигне до Консерваторията. Завършва право, само че нито ден не упражнява специалността, а с Развигор Попов основават група „ Стакато “. Сред звездите, които хвалят дарбите на Пендачански като акордеонист, бас китарист и артист, са Емил Димитров, Бисер Киров, Георги Минчев, Стефан Воронов, Борис Гуджунов, Михаил Белчев, Георги Кордов.
„ Никога не съм се срамувала, че съм българка. Било ми е мъчително, било ме е гняв, била съм гневна, само че не съм изпитвала възприятие за национална непълноценност ", безапелационна е Пендачанска. Заради своята генетична предразположеност към бунтарство и около мераците си за гражданска война Джиджи рано или късно евентуално ще се изкуши да бръкне във врящото гърне на политиката.
Предишното излизане на Пендачанска в една от най-красивите здания в София е през 2021-ва – за концертно осъществяване на „ Макбет “. Интересно е дали сопраното ще откри по-продължителни креативен и настоятелен връзки с шефа на класиците Пламен Карталов, който е и режисьор на играните поредно едноактни творби „ Селска чест “ и „ Джани Скики “. Нито певицата с три номинации за „ Грами “, нито ученият са известни като актьори с елементарен темперамент. И двамата са взискателни до маниакалност към сътрудниците под прожекторите. Вероятно таман тази непрекъсната придирчивост е повода през идващите месеци Пендачанска да пътува из Европа най-много за концерти, а не за спектакли. Тя ще влезе в режисура чак в Токио, където се чака да стартира подготовки като Саломе на Рихард Щраус – една от най-екстремните дами в репертоара й. Но към този момент не се приказва дали българката ще се съблече гола, с цел да се превъплъти в юдейската принцеса, както го стори без съмнение преди 10 години. Тогава в швейцарския курорт Сен Гален, прави феновете разногледи със своя дибидюс, транспарантно поприкрит от воалите на ефектна рокля, без въобще да се тормози. Тъкмо това е и една от най-характерните черти на Джиджи, както я назовават околните – постоянно и със размах прави каквото си желае, без да се преценява с институции и престижи.
Тя е единствено на 11, когато изрично афишира, че няма нужда от заран до вечер да свири на пианото, защото ще става певица. Постоянно слуша на уокмена арии на Мария Калас. Толкова се вживява във виденията за бъдещото, че не след дълго си разрешава тийнейджърско безсрамие – записва личния си глас с Аида и Виолета от „ Травиата “. Почти на 15 за първи път пее пред аудитория – в къщата на популярния живописец Димитър Киров в Пловдив. След паметно зрелище в Античния спектакъл с Никола Гюзелев художникът кани цялата компания, в която е и Валери Попова с щерка си. „ Исках да покажа коя съм. На видеото от това мое осъществяване се вижда едно доста предостатъчно дете “, самоиронизира се Джиджи. Тя е на 17, когато Гена Димитрова я афишира за млад гений с грандиозно бъдеще . На 20 към този момент се държи като примадона – купува си палто от визон. Чак на 30 осъзнава, че това преобразяване е надалеч от нея - не желае повече да бъде детето знамение.
Пендачанска приключва Музикалното учебно заведение, където е дружно с Васко Василев, Веско Ешкенази, Хилда Казасян, Найо Тицин. Прочутият диригент Емил Чакъров хвали Александрина, Васко и Веско, още до момента в който са в осми клас. Джиджи обаче не избира нито един от двамата, а Найо Тицин. Женени са от 25 години, а са дружно от доста повече – Джиджи е от дамите, които се майтапят, че може би за родили съпрузите си. Сватбата им е в Боженци, само че имат една-единствена фотография от щастливия ден. Венчават ги в Преображенския манастир. Селото обаче е отворена рана в сърцата им – парцелът, който си купуват там, изгаря при пожар. Меденият им месец е тридневна почивка в резерват край брега на Мъртво море.
Когато Валери Попова си отива през 2000 година напълно млада - единствено на 55, Пендачанска изпада в неописуема рецесия - и на духа, и на подвластното му тяло . „ Животът ми стигна до поврат, в който трябваше да се пренамеря “, споделя тя. Дъщерята е уверена, че няма да оцелее нито физически, нито душевен без майка си. Възпитана е да не се съмнява в качествата си, само че все пак изпада в страхотни съмнения. Губи още дядо си и баба си – пианистката и клавирен възпитател Вера Попова, която с малко надживява щерка си. Вече на ръба, Пендачанска съумява да открие отличен професионален психоаналитик, с чиято помощ стартира да се измъква от клопката на депресията. Тръгва постепенно към светлината в края на доста дългия тунел. Джиджи е наясно, че болката в никакъв случай няма да си тръгне, само че събира сили, с цел да излезе от тъмнината - трудно, тежко и дълго. В последна сметка се добира до света на относителната нормалност. Казва, че да започнеш повторно е задоволително мъчно, с цел да се гордее със себе си. Дори има вяра, че второто начало е по-сполучливото, тъй като на 33 е лишено от ентусиазма и идеализма на ранната младост, от детското пояснение на действителността в розова палитра. Но все пак назовава „ пъкъл “ напъните за завръщането си в света на изкуството. Защото въпросът не е единствено да пее или да не пее, а да я има или не.
Ролите по света укрепват волята й за живот. Гастролира в четирите направления, среща впечатляващи персони. С „ Любовен балсам “ на Доницети печели публиката в Израел . След финала на спектакъла министър-председателят Шимон Перес й споделя, че е влюбен в нея. През двумесечния престой в Тел Авив българката става хаджийка.
Докато е в локдауните, Александрина Пендачанска го удря на равносметки – и осъзнава, че избира облиците на злодеи. По-пълнокръвни са като персонажи, а и посредством тях излива някакъв вид отрицателна сила. Те са в епицентъра на самобитния й катарзис. Пандемията не я изнервя, само че съгласно нея посттравматичният синдром се показва най-много в нетърпението, неспокойствието и възприятието за „ всичко незабавно и непременно “. Не крие, че и те с Найо Тицин се подават на всеобщата неуравновесеност и за един ден вземат решение да купят къща - в Копривщица. Пендачанска я сънува, а на другата заран натискат газта към възрожденската перла. Интериорите са напълно от дърво, а някои от мебелите, наподобяващи на артефакти, са направени от журналиста с тапия за пианист и ретро купа „ пи ар на Иван Костов “ и сегашен медиен гуру на „ Продължаваме промяната ”. Съпрузите към този момент провеждат и арт фестивал в Копривщица. А около него се оказаха още веднъж тиражирани и някои клюки за тях: че в предишното Джиджи се кара с родственици на пастрока си за унаследен парцел, че преди време Найо Тицин дължи неплатени налози и има запорирани сметки, че певицата побеснява от безконечните бохемски вечери на мъжа си с приятелите му от киното, че от „ Демократична България “ през 2021-ва се канят да я предложат в случай че не за претендент президент, то най-малко за вице.
Пендачанска има още едно амплоа – писането. То постоянно е било в кръвта й – стихове, дневници, фейсбук есета. Но когато стартира романа „ The Capo “, което в музиката значи „ Зaпочни изначало ”, Найо Тицин не утвърждава - на страниците прекомерно постоянно се загатва думата рак. И двамата му родители си отиват от подлата диагноза - художникът Атанас Нейков и Виолета Тицин, която превежда Стефан Цвайг и Алън Силитоу. Както и Валери Попова. Премиерата на дебютната прозаичност е преди 10 години. Джиджи започва в литературата ненапълно по тертипа на режисьорите, нахлуващи в киното – творбата й прелива от безконечното злободневие: секс, ксенофобия, хомосексуалност, война, религии. Но за разлика от безконечните оплаквачи в тукашното седмо изкуство, авторката утвърждава изцелителната мощ на любовта. Главните герои Ада и Филип търсят дружно щастието. Още тогава читатели и критици виждат, че Пендачанска лишава повествованието от личната си личност. Оперна певица се появява епизодично, само че нищо повече. Джиджи се аргументира – книгата не е автобиографична, само че за всеки случай тя се пробва да избяга от себе си.
Пендачанска към този момент не прецизира дали и по кое време ще е подготвена със идната си книга. Зарича се, че ще опише за майка си, само че към момента не е сигурна в жанра. Първият четец на Джиджи не е брачният партньор, а баба Рада – скъпата дама, която пътува на всички места със звездата, с цел да оказва помощ в развъждането на дъщерите й, Валери Виолета и Сара Мария. Все още е рано да се разисква до чии дървета ще паднат техните круши, само че и двете девойки са доста музикални и това надали е изненада.
В ДНК-то на Джиджи има и от Бачо Киро по бащина линия, и от световноизвестния френски романист Александър Дюма по майчина. Според фамилните митове прабаба й Валери Сципион е от незаконородените деца на драматурга Александър Дюма, създателят на „ Дамата с камелиите “, и внучка на бащата на „ Тримата мускетари “. Тя идва в България след Освобождението, омъжена за един от потомците на Бачо Киро, който приключва медицина във Франция. Д-р Андрей Даскалов е назначен в болничното заведение на Дупница, а по-късно е определен за народен представител във Великото национално заседание. Съпругата му написа драми и публикации, които обаче са неразрешени след 9 септември.
Гравитирайки гласно или мълчешком към политиката, през днешния ден Пендачанска съжалява за острия език, с който разяснява събитията в България, до момента в който преди пандемията живее и работи по света. Откакто й се постанова да остава за по-продължително време в родината, е доста по-сдържана в обществените си изявления, призовавайки за примирение. Избухванията от сорта „ Мразя комунистите “ остават в хрониките. Въпреки че Джиджи в действителност има учредения да ненавижда комунистите. Дядо й Саша Попов, бащата на Валери Попова, е изпъден от Софийската филхармония – пенсионират го на 57 в пика на гениите му, а е основател и диригент на националния оркестър. Виртуозният цигулар въпреки всичко съумява да напусне България – самата Пендачанска в никакъв случай не го е виждала. Всъщност нейната баба е една от петте съпруги на Саша Попов.
Другият й дядо прекарва 3 години в лагера „ Белене “, упрекнат в шовинизъм, тъй като отхвърля да го „ запишат “ като македонец - той е от Македония, само че няма съмнения, че родените там са българи. Затова татко й, Иван Пендачански, не може да стигне до Консерваторията. Завършва право, само че нито ден не упражнява специалността, а с Развигор Попов основават група „ Стакато “. Сред звездите, които хвалят дарбите на Пендачански като акордеонист, бас китарист и артист, са Емил Димитров, Бисер Киров, Георги Минчев, Стефан Воронов, Борис Гуджунов, Михаил Белчев, Георги Кордов.
„ Никога не съм се срамувала, че съм българка. Било ми е мъчително, било ме е гняв, била съм гневна, само че не съм изпитвала възприятие за национална непълноценност ", безапелационна е Пендачанска. Заради своята генетична предразположеност към бунтарство и около мераците си за гражданска война Джиджи рано или късно евентуално ще се изкуши да бръкне във врящото гърне на политиката.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ