Не възвеличавай нищожеството. Не допускай дребното в живота да овладее душата ти ♥ Александър ЗИНОВИЕВ
Александър Зиновиев (1922-2006) постоянно е определян като самостоятелен съветски мъдрец, една от най-крупните, истински и спорни фигури на съветската обществена мисъл от втората половина на XX век. Световно прочут публицист, мъдрец, логик, социолог и журналист, през целия си живот Зиновиев заема дейна гражданска позиция, подлагайки на остра рецензия на първо време руския строй, по-късно – съветския и западния, а в края на живота си – процеса на глобализация. Участник във Великата Отечествена война, Кавалер на ордена Червена звезда, през 1951 година той приключва с отличие философския факултет на МГУ. Година по-късно Зиновиев е измежду създателите на известната Московска логическа школа. През 50-те и 60-те години той става един от знаците на възобновление на философската мисъл в Съюз на съветските социалистически републики. През 1976 година книгата му „ Зейналите висоти ” (превърналата се в паметна за руските дисидентски кръгове) е оповестена от швейцарското издателство Age d’homme, а Зиновиев е уволнен от всички висши длъжности, лишен е от званието лекар на философските науки и професура, и е пропъден от страната си. Определяйки себе си на първо време като социолог, по време на своята 21-годишна имиграция, Зиновиев прави същинска писателска кариера. На Запад той разгласява над 20 романа, създавайки автентичен нов род – „ социологически разказ “. Произведенията му са оповестени на над 20 езика и му донасят международно самопризнание. С книгата си „ Комунизмът като действителност ” (1980), Зиновиев става първият и единствен съветски лауреат на премията „ Алексис де Токвил ” за най-хубава книга по социология. Книгата му „ Живей ” (1988) получава националната литературна премия на Италия, писателят става лауреат и на френската литературна премия „ Медичи “. Творческото му завещание включва над 40 книги, обхващащи редица области на знанието – социология, обществена философия, математическа логичност, нравственос, политическа мисъл. Александър Зиновиев умира през май 2006 година в Москва на 84-годишна възраст.
(1922 ~ 2006)
Принципи на живота
Запазвай персоналното си достолепие. Дръж хората на отдалеченост. Бъди самостоятелен в държанието си. Отнасяй се към всички с почитание. Бъди поносим към непознатите убеждения и недостатъци.
Не се унижавай, не се подмазвай, недей да угодничиш, каквото и да ти коства. Не гледай на никого отвисоко даже в случай че индивидът е нищожен и заслужава пренебрежение. Въздай на всекиму дължимото. Гения назови талант. Героя назови воин.
Не възвеличавай нищожеството. Не бъди непосредствен с кариеристи, интриганти, доносници, клеветници, страхливци. Махни се от обществото на неприятните хора. Обсъждай, само че не спори. Разговаряй, само че не глаголствай. Разяснявай, само че не агитирай. Ако не те питат, не отговаряй. Не отговаряй повече от това, което те питат.
Не привличай вниманието към себе си. Ако можеш да минеш без непозната помощ, по-добре. Не натрапвай помощта си. Не създавай прекомерно интимни връзки с хората. Не се пъхай в душата на другия, само че и не пускай никого в своята. Обещавай, в случай че си убеден, че ще изпълниш обещаното. Щом си заречен, извърши обещанието си непременно. Не мами. Не хитрувай. Не прави интриги. Не поучавай. Не злорадствай.
В битката даде на съперника всички прерогативи. Не насилвай другите. Насилието над другите не е симптом на воля. Само насилието над себе си е воля. Но не позволявай на другите да те насилват. Съпротивлявай се на превъзхождащата мощ с всички налични средства. Вини за всичко себе си. Ако децата ти са пораснали жестоки – ти си ги възпитал такива. Ако приятелят ти те е предал – ти си отговорен, че си му се доверявал. Ако ти е изменила жена – ти си отговорен, че си й дал опция за измяна. Ако те потиска властта – ти си отговорен, че си внесъл своя дял в нейната мощност.
Не действай от името и в името на другите. Мисли за следствията на своите дейности по отношение на другите – ти за тях (за последствията) носиш отговорност. Добрите планове не оправдават неприятните последици от дейностите ти, положителните последици не оправдават неприятните планове. Тялото е прояждано от невидими бактерии. Душата я изяждат дребните грижи и прекарвания. Не допускай дребното в живота да овладее душата ти.
Никога не разчитай на това хората да оценят твоите действия обективно – такава „ справедлива ” оценка въобще няма. Считаното от нас за справедлива оценка е методът, по който ние самите бихме желали хората да оценят постъпките ни. Мотивите за постъпките ти не съответстват с претекстовете, които ще им припишат другите. Твоите претекстове сами се трансформират с времето, а и постоянно са многостранни и спорни. Ти самичък несъзнателно търсиш подобаващи претекстове за постъпките си и даже оправдания за тях.
Хората гледат на държанието ти от позиция на своите ползи и съгласно личното си схващане за света. Хората са разнообразни. Една и съща постъпка е зло за едни и положително за други. Нещо повече, при оценката на човешките действия истината е достижима единствено от време на време и единствено отчасти. Ти живееш неразбираем от другите и ще умреш неразбираем. Това е общ закон. Само този, който не претендира за някакво обективно схващане на държанието си от другите, живее почтено като човек.
Смъртта и забвението поправят всички „ несправедливости ” в това отношение. Добави към всичко останало умишлената неистина и клеветата, а също и устрема на хората да идеализират определени персони. Помни: ти си единствен и върховен „ справедлив ” арбитър на държанието си, тъй като то е твое държание, и ти си свободен да го съдиш по лично убеждение.
„ Принципи на живота “, Александър Зиновиев
Източник:
Снимка: Зиновьев, Александр Александрович (1922-2006), ru.wikipedia.org
