Рок поетът Александър Петров, който знае как да бъде свободен
Александър Петров написа първия си текст за ария инцидентно - " Нашият град " на " Тангра ", а тя става шлагер, както и още десетки песни по негови текстове. Рецептата на триумфа му е, че влага в текстовете си същински истории и знае по какъв начин да бъде свободен макар системата.
Александър Петров е стихотворец, рок стихотворец. Той е индивидът, написал текстовете на едни от знаковите български песни, под чиито саундтрак минава животът на няколко генерации българи.
Сред тези песни са " Нашият град ", " Богатство " и " Любовта, без която не можем ", " Жулиета ", " Бъди какъвто си ", " Оловният боец ", " Черно-бяла фотография ", " Циркът " на " Тангра " , " Приятели " и " Главната улица " на " Фактор " , " В друго време, в различен свят " на " Сигнал " , " Оставаме " от кино лентата " Оркестър без име " , " Тук и в този момент " на Д2 , “Равносметка ” на Лили Иванова и доста други. Петров е създател и на “сините химни ”, които десетки хиляди надяващи се на промени пяха на манифестации и барикади през 90-те: " Времето е наше ", " Последен валс ", " Развод ми дай ".
Петров е главен воин в документалният филм “Оловният боец ” на Костадин Бонев, който направи премиера на Международния София Филм Фест напролет на тази година. За 24 май служебният министърът на културата Найден Тодоров връчи на Александър Петров премия „ Златен век “.
“Днес ние сме се събрали тук, с цел да почетем Вас като хора, които осветяват пътя на останалите “, сподели Тодоров на церемонията.
Ден по-рано Петров бе отличен и премията „ Златно перо ”, която се дава на изявени български дейци на културата и изкуството
Режисьорът Костадин Бонев дефинира “Оловният боец ”, като “тъжната философия на Андерсен за индивида, който в любовта си може да изгори в огъня ”.
“Той (филмът) е и една равносметка на едно потомство, само че и мост към сегашните ни проблеми и паники ", сподели той пред Българска национална телевизия.
Сценаристът на кино лентата Митко Новков добави, че “Оловният боец ” е този човек, който без значение от всичко държи и знае по какъв начин да бъде свободен.
“Оказва се, че в България постоянно при всички системи, през всичките тези години е имало свободни хора. Тези свободни хора не са се съобразявали с условностите на господстващата идеология ”, сподели още Костадин Бонев за кино лентата си и за неговия основен воин - рок поета Александър Петров.
Рецептата на един шлагер - същинските истории
Петров стартира да написа текстове инцидентно и открива, че сполучливата рецепта за добра ария и безконечен шлагер, каквито са неговите песни, е, че “човек би трябвало да споделя същински истории ”.
В изявление пред той споделя по какъв начин стартира всичко. След като приключва Великотърновския университет, отива в казармата, и то за 2 години.
“И уволнявайки се, бродя безприютен, обезсърчителен и посърнал, и беден - не забравяйте, ме среща Борето Карадимчев [известният композитор на кино и поп музика]. И тъй като имаме роднинска връзка с него, по този начин, от вежливост, ме попита на улицата " Какво правиш? ". Ми, споделям, диря работа. По това време на беше елементарно да се откри добра работа ”, споделя Петров.
Тогава Карадимчев му предлага да се опитва да напише текст за ария, която ще се извършва от “някаква безусловно незнайна група от най-затънтените региони на България ”.
“Аз се замислих какво би било прелестно да изпеят тези момчета, които не познавах и в никакъв случай не съм ги виждал. Замислих се, че може би ще им е прелестно да изпеят нещо за себе си, да опишат за личния си живот. Така ми хрумна да направя един портрет на дребния град ”, споделя Петров.
Още първата ария по негов текст и музика на Карадимчев - “Нашият град ” - става шлагер. Втората му ария “Богатство ”, в която е историята с каничката кафе от студентската му “мансарда, тъкмо под звездите ”, и третата - " Любовта, без която не можем " - затвърждават триумфа му.
В песента " Бъди какъвто си " има един стих:
“Бях цели два сезона кандидат-студент,
само че не ми доближи балът със един % ”.
Тук също се следва формулата, в която поетът Петров влага живота си, и също е по същинска история.
“Не ми доближи балът с 1% за Софийския университет и ме одобриха във Великотърновския ”, споделя Петров пред Офнюз.
Според Петров рок музиката постоянно е била едно бунтарство, едно противоречие, даже и с хубавото, тъй като душата ти желае още по-хубаво.
“Колкото и да си свободен, душата ти желае да си още по-свободен ”, споделя той.
Александър Петров е стихотворец, рок стихотворец. Той е индивидът, написал текстовете на едни от знаковите български песни, под чиито саундтрак минава животът на няколко генерации българи.
Сред тези песни са " Нашият град ", " Богатство " и " Любовта, без която не можем ", " Жулиета ", " Бъди какъвто си ", " Оловният боец ", " Черно-бяла фотография ", " Циркът " на " Тангра " , " Приятели " и " Главната улица " на " Фактор " , " В друго време, в различен свят " на " Сигнал " , " Оставаме " от кино лентата " Оркестър без име " , " Тук и в този момент " на Д2 , “Равносметка ” на Лили Иванова и доста други. Петров е създател и на “сините химни ”, които десетки хиляди надяващи се на промени пяха на манифестации и барикади през 90-те: " Времето е наше ", " Последен валс ", " Развод ми дай ".
Петров е главен воин в документалният филм “Оловният боец ” на Костадин Бонев, който направи премиера на Международния София Филм Фест напролет на тази година. За 24 май служебният министърът на културата Найден Тодоров връчи на Александър Петров премия „ Златен век “.
“Днес ние сме се събрали тук, с цел да почетем Вас като хора, които осветяват пътя на останалите “, сподели Тодоров на церемонията.
Ден по-рано Петров бе отличен и премията „ Златно перо ”, която се дава на изявени български дейци на културата и изкуството
Режисьорът Костадин Бонев дефинира “Оловният боец ”, като “тъжната философия на Андерсен за индивида, който в любовта си може да изгори в огъня ”.
“Той (филмът) е и една равносметка на едно потомство, само че и мост към сегашните ни проблеми и паники ", сподели той пред Българска национална телевизия.
Сценаристът на кино лентата Митко Новков добави, че “Оловният боец ” е този човек, който без значение от всичко държи и знае по какъв начин да бъде свободен.
“Оказва се, че в България постоянно при всички системи, през всичките тези години е имало свободни хора. Тези свободни хора не са се съобразявали с условностите на господстващата идеология ”, сподели още Костадин Бонев за кино лентата си и за неговия основен воин - рок поета Александър Петров.
Рецептата на един шлагер - същинските истории
Петров стартира да написа текстове инцидентно и открива, че сполучливата рецепта за добра ария и безконечен шлагер, каквито са неговите песни, е, че “човек би трябвало да споделя същински истории ”.
В изявление пред той споделя по какъв начин стартира всичко. След като приключва Великотърновския университет, отива в казармата, и то за 2 години.
“И уволнявайки се, бродя безприютен, обезсърчителен и посърнал, и беден - не забравяйте, ме среща Борето Карадимчев [известният композитор на кино и поп музика]. И тъй като имаме роднинска връзка с него, по този начин, от вежливост, ме попита на улицата " Какво правиш? ". Ми, споделям, диря работа. По това време на беше елементарно да се откри добра работа ”, споделя Петров.
Тогава Карадимчев му предлага да се опитва да напише текст за ария, която ще се извършва от “някаква безусловно незнайна група от най-затънтените региони на България ”.
“Аз се замислих какво би било прелестно да изпеят тези момчета, които не познавах и в никакъв случай не съм ги виждал. Замислих се, че може би ще им е прелестно да изпеят нещо за себе си, да опишат за личния си живот. Така ми хрумна да направя един портрет на дребния град ”, споделя Петров.
Още първата ария по негов текст и музика на Карадимчев - “Нашият град ” - става шлагер. Втората му ария “Богатство ”, в която е историята с каничката кафе от студентската му “мансарда, тъкмо под звездите ”, и третата - " Любовта, без която не можем " - затвърждават триумфа му.
В песента " Бъди какъвто си " има един стих:
“Бях цели два сезона кандидат-студент,
само че не ми доближи балът със един % ”.
Тук също се следва формулата, в която поетът Петров влага живота си, и също е по същинска история.
“Не ми доближи балът с 1% за Софийския университет и ме одобриха във Великотърновския ”, споделя Петров пред Офнюз.
Според Петров рок музиката постоянно е била едно бунтарство, едно противоречие, даже и с хубавото, тъй като душата ти желае още по-хубаво.
“Колкото и да си свободен, душата ти желае да си още по-свободен ”, споделя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ