На старта на кампанията: ледът се пука във всички посоки
Александър МАРИНОВ
Предстоящото начало на предизборната акция за европарламента сякаш припомня до болежка (в дословния смисъл) електоралните мелета от последните години. Празни приказки, взаимни обвинявания, черен пиар с компромати (верни и лъжливи) и подготвени на всичко медии, набираща скорост подготовка за всевъзможни измами и операции.
Но има няколко нови особености, които заслужават внимание. Не толкоз поради отражението им върху резултатите от тези избори, а тъй като сочат за отприщването на трендове, които назряваха от дълго време. Както възкликва безсмъртният воин на Илф и Петров: „ Ледът се пука, господа правосъдни заседатели!”
Българското общество – което би трябвало да играе ролята на правосъдно жури от най-висока инстанция – усеща и реагира инстинктивно на назряващите промени. Най-очевидното доказателство се показва в едно неповторимо за последните 10 години събитие – ГЕРБ влиза в акцията като втора политическа мощ. Това се записва от всички естествени социологически организации, даже от известните като доближени до ръководещите. Нещо сходно се наблюдаваше при започване на акцията за предварителните парламентарни избори през 2017-а, само че тогава данните бяха много спорни и неустойчиви. Причината бе, че болшинството от българите към момента не бяха решили в каква посока да извърнат палеца, решителен ориста на ГЕРБ. Днес картината наподобява много по-ясна – за партията на Борисов няма да има прошка.
Това напълно не значи, че хегемонът на ръководството наложително и от единствено себе си ще загуби евроизборите. В последните месеци ГЕРБ употребява основно пасивите от личните си пороци и неточности, само че не е изключено да получи (не)очаквана помощ поради грешките на главния си конкурент (за това малко по-нататък). Като цяло обаче наклонността кристализира и набира инерция и доста мъчно може да бъде спряна в сегашната обстановка от сегашните артисти. Както успешно се изрази един социолог, акция с лице Цветан Цветанов е обречена, без значение на какви обороти върти прословутата предизборна машина на ръководещите. Със сигурност можем да прибавим състава на листата, в който се открояват семейства като Габриел и Майдел, и следващия герберски бисер на „ тъпотия с взлом” – изплагиатствания слоган на акцията. В това неуместно завръщане към делата на късното Национална движение „Симеон Втори" може би има някаква символика – по всичко проличава, че ГЕРБ потегля към към този момент познатия завършек на царската партия.
И по този начин, ГЕРБ влизат в акцията в неприятна кондиция, в положение на ступор и некомпетентност, в атмосфера на към този момент неприкриван публичен негативизъм. Последното е доста неприятен знак за Борисов и Ко. Един от най-важните принадлежности на политическото владичество на тази партия (освен клиентелизма) бе страхът – в случай че не в различен смисъл, то най-малко страхът на множеството елементарни хора да показват на глас какво мислят за ГЕРБ. Машината за боязън към момента не е демонтирана, изключително в по-малките обитаеми места, само че успеваемостта й пада. И, което е още по-лошо за ръководещите, на мястото на страха идва гняв и жадност за възмездие. Това ще придаде значим колорит на гласуването, защото ще засилва наказателния избор против набелязания „ публичен зложелател №1”. До наскоро някои анализатори към момента смятаха, че разкритията за злоупотреби с власт и ответните компроматни удари ще отвратят хората и ще доведат до незаинтересованост и доста ниско присъединяване. Но, в случай че не се случи нещо непредвидимо, резултатът ще е тъкмо противоположният.
Положението на ГЕРБ се утежнява още повече и тъй като няма никаква странична опора. Партньорската „ малка” коалиция освен е раздирана от несъгласия, само че и направи съдбовната нелепост да иде на избори, разграничена на три. По всичко проличава, че от трите крилца на патриотите до евродепутатски мандат има някакъв късмет да додрапа само Вътрешна македонска революционна организация, и то в случай че през идващите 30 дни и те не бъдат пометени от вълната на обществените разкрития. Това освен ще понижи политическата стойност на националистическото съдружничество, а и ще изостри до прекаленост разправата сред тях – въпреки всичко, някой би трябвало да бъде посочен пред електората като провинен за неуспеха.
В тази изходна обстановка всичко би трябвало да се подрежда по прелестен метод за главната опозиционна мощ – Българска социалистическа партия. Но не би. След безсмислено продължителния и излишно изострен спор за подреждането на листата, социалистите освен не стопираха с междуособиците, а противоположното – готвят се да създадат невероятното, като влязат във вътрешнопартийна война тъкмо по време на предизборната акция. Наистина, всички в един глас се кълнат, че разногласията са останали в предишното и в този момент е време за сближение, само че делата са в противоположната посока. Колкото и да е парадоксално, сега лагерите в Българска социалистическа партия (макар и не в идентична степен) вършат това, в което упрекват ГЕРБ. Засипват ни с клевети и компромати, популяризирани посредством допустимо най-отвратителните осведомителни пошенски кутии, закани за политическа кавга, обикновени издайничества, демонстративно оскърбително отношение към вътрешнопартийните съперници, почистване на остарели персонални сметки - и всичко това не в навечерието на предопределен партиен конгрес, а пред решаващи избори. Не броим дейната подготовка за всеобщо преференциално гласоподаване, което единствено по себе си не е неприятно, само че в случай че бе предопределено да притегли периферния електорат, а не да насъсква една против друга обособени елементи от партията. Някакво усъвършенстване на подредбата е потребно и евентуално належащо, само че в този момент на процедура нито един участник в алената листа не може да е сигурен кое място ще му отреди лотарията на гласуването.
Дори да не провокира директно загуба на евроизборите, това „ пропукване на леда” при Българска социалистическа партия може да има съдбовни последствия за по-нататъшните, още по-важни политически процеси в страната. Защото, както е тръгнало, „ нощта на дългите ножове” в партията ще стартира още в нощта против 27-и май, и то – колкото и да е неуместно – без значение от изборните резултати.
В това пързаляне по тънкия и пропукващ се лед към този момент най-добре стоят Движение за права и свободи (полагащо титанични старания за консолидиране) и правещата следващ опит за съживяване обичайната „ градска” десница. Техните сметки обаче изхождат от противоположни предпоставки, по тази причина мъчно могат да се осъществят по едно и също време.
Движение за права и свободи би имало най-хубави шансове при ниска изборна интензивност, заради което стои настрани от изострящата се социална полемика за фрапиращите мащаби на злоупотребата с власт и нужните ограничения против тях. А това няма да им донесе изгоди, изключително в случай че се надигне мощен углавен избор. При „ Демократична България” нещата стоят по противоположния метод – те са в основата на акцията за разобличения и разчитат по този метод да си върнат част от десните гласоподаватели, трансферирали се към ГЕРБ или демотивирани да гласоподават от недомислиците на десницата на предходни избори. В прочут смисъл, въпреки и по разнообразни аргументи, тактическите ползи на Българска социалистическа партия и десницата сега съответстват, което дава шансове, само че и поражда уязвимости от разнороден темперамент.
Истинската борба на тези избори – в степен, непозната до момента – ще бъде дали (с всички вероятни средства) да се стимулират или демотивират за присъединяване жителите. А самото съществуване на такава алтернатива демонстрира, че полемиката за резултатите от 30-годишния либерален преход би трябвало занапред да стартира.
Предстоящото начало на предизборната акция за европарламента сякаш припомня до болежка (в дословния смисъл) електоралните мелета от последните години. Празни приказки, взаимни обвинявания, черен пиар с компромати (верни и лъжливи) и подготвени на всичко медии, набираща скорост подготовка за всевъзможни измами и операции.
Но има няколко нови особености, които заслужават внимание. Не толкоз поради отражението им върху резултатите от тези избори, а тъй като сочат за отприщването на трендове, които назряваха от дълго време. Както възкликва безсмъртният воин на Илф и Петров: „ Ледът се пука, господа правосъдни заседатели!”
Българското общество – което би трябвало да играе ролята на правосъдно жури от най-висока инстанция – усеща и реагира инстинктивно на назряващите промени. Най-очевидното доказателство се показва в едно неповторимо за последните 10 години събитие – ГЕРБ влиза в акцията като втора политическа мощ. Това се записва от всички естествени социологически организации, даже от известните като доближени до ръководещите. Нещо сходно се наблюдаваше при започване на акцията за предварителните парламентарни избори през 2017-а, само че тогава данните бяха много спорни и неустойчиви. Причината бе, че болшинството от българите към момента не бяха решили в каква посока да извърнат палеца, решителен ориста на ГЕРБ. Днес картината наподобява много по-ясна – за партията на Борисов няма да има прошка.
Това напълно не значи, че хегемонът на ръководството наложително и от единствено себе си ще загуби евроизборите. В последните месеци ГЕРБ употребява основно пасивите от личните си пороци и неточности, само че не е изключено да получи (не)очаквана помощ поради грешките на главния си конкурент (за това малко по-нататък). Като цяло обаче наклонността кристализира и набира инерция и доста мъчно може да бъде спряна в сегашната обстановка от сегашните артисти. Както успешно се изрази един социолог, акция с лице Цветан Цветанов е обречена, без значение на какви обороти върти прословутата предизборна машина на ръководещите. Със сигурност можем да прибавим състава на листата, в който се открояват семейства като Габриел и Майдел, и следващия герберски бисер на „ тъпотия с взлом” – изплагиатствания слоган на акцията. В това неуместно завръщане към делата на късното Национална движение „Симеон Втори" може би има някаква символика – по всичко проличава, че ГЕРБ потегля към към този момент познатия завършек на царската партия.
И по този начин, ГЕРБ влизат в акцията в неприятна кондиция, в положение на ступор и некомпетентност, в атмосфера на към този момент неприкриван публичен негативизъм. Последното е доста неприятен знак за Борисов и Ко. Един от най-важните принадлежности на политическото владичество на тази партия (освен клиентелизма) бе страхът – в случай че не в различен смисъл, то най-малко страхът на множеството елементарни хора да показват на глас какво мислят за ГЕРБ. Машината за боязън към момента не е демонтирана, изключително в по-малките обитаеми места, само че успеваемостта й пада. И, което е още по-лошо за ръководещите, на мястото на страха идва гняв и жадност за възмездие. Това ще придаде значим колорит на гласуването, защото ще засилва наказателния избор против набелязания „ публичен зложелател №1”. До наскоро някои анализатори към момента смятаха, че разкритията за злоупотреби с власт и ответните компроматни удари ще отвратят хората и ще доведат до незаинтересованост и доста ниско присъединяване. Но, в случай че не се случи нещо непредвидимо, резултатът ще е тъкмо противоположният.
Положението на ГЕРБ се утежнява още повече и тъй като няма никаква странична опора. Партньорската „ малка” коалиция освен е раздирана от несъгласия, само че и направи съдбовната нелепост да иде на избори, разграничена на три. По всичко проличава, че от трите крилца на патриотите до евродепутатски мандат има някакъв късмет да додрапа само Вътрешна македонска революционна организация, и то в случай че през идващите 30 дни и те не бъдат пометени от вълната на обществените разкрития. Това освен ще понижи политическата стойност на националистическото съдружничество, а и ще изостри до прекаленост разправата сред тях – въпреки всичко, някой би трябвало да бъде посочен пред електората като провинен за неуспеха.
В тази изходна обстановка всичко би трябвало да се подрежда по прелестен метод за главната опозиционна мощ – Българска социалистическа партия. Но не би. След безсмислено продължителния и излишно изострен спор за подреждането на листата, социалистите освен не стопираха с междуособиците, а противоположното – готвят се да създадат невероятното, като влязат във вътрешнопартийна война тъкмо по време на предизборната акция. Наистина, всички в един глас се кълнат, че разногласията са останали в предишното и в този момент е време за сближение, само че делата са в противоположната посока. Колкото и да е парадоксално, сега лагерите в Българска социалистическа партия (макар и не в идентична степен) вършат това, в което упрекват ГЕРБ. Засипват ни с клевети и компромати, популяризирани посредством допустимо най-отвратителните осведомителни пошенски кутии, закани за политическа кавга, обикновени издайничества, демонстративно оскърбително отношение към вътрешнопартийните съперници, почистване на остарели персонални сметки - и всичко това не в навечерието на предопределен партиен конгрес, а пред решаващи избори. Не броим дейната подготовка за всеобщо преференциално гласоподаване, което единствено по себе си не е неприятно, само че в случай че бе предопределено да притегли периферния електорат, а не да насъсква една против друга обособени елементи от партията. Някакво усъвършенстване на подредбата е потребно и евентуално належащо, само че в този момент на процедура нито един участник в алената листа не може да е сигурен кое място ще му отреди лотарията на гласуването.
Дори да не провокира директно загуба на евроизборите, това „ пропукване на леда” при Българска социалистическа партия може да има съдбовни последствия за по-нататъшните, още по-важни политически процеси в страната. Защото, както е тръгнало, „ нощта на дългите ножове” в партията ще стартира още в нощта против 27-и май, и то – колкото и да е неуместно – без значение от изборните резултати.
В това пързаляне по тънкия и пропукващ се лед към този момент най-добре стоят Движение за права и свободи (полагащо титанични старания за консолидиране) и правещата следващ опит за съживяване обичайната „ градска” десница. Техните сметки обаче изхождат от противоположни предпоставки, по тази причина мъчно могат да се осъществят по едно и също време.
Движение за права и свободи би имало най-хубави шансове при ниска изборна интензивност, заради което стои настрани от изострящата се социална полемика за фрапиращите мащаби на злоупотребата с власт и нужните ограничения против тях. А това няма да им донесе изгоди, изключително в случай че се надигне мощен углавен избор. При „ Демократична България” нещата стоят по противоположния метод – те са в основата на акцията за разобличения и разчитат по този метод да си върнат част от десните гласоподаватели, трансферирали се към ГЕРБ или демотивирани да гласоподават от недомислиците на десницата на предходни избори. В прочут смисъл, въпреки и по разнообразни аргументи, тактическите ползи на Българска социалистическа партия и десницата сега съответстват, което дава шансове, само че и поражда уязвимости от разнороден темперамент.
Истинската борба на тези избори – в степен, непозната до момента – ще бъде дали (с всички вероятни средства) да се стимулират или демотивират за присъединяване жителите. А самото съществуване на такава алтернатива демонстрира, че полемиката за резултатите от 30-годишния либерален преход би трябвало занапред да стартира.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ