Колосът се клати застрашително, но не пада
Александър МАРИНОВ
Интригата на втория тур на локалните избори бе като куфар с двойно дъно. Отгоре бе ползата към изхода на съответните конфликти, най-много – към финала на невижданата несигурност в столицата. Истински значителното предизвикателство за политическия разбор обаче бе очертаването на избрани трендове – както в положението на главните политически сили, по този начин и в държанието на значими електорални групи.
Резултатите от отминалия втори тур, макар че не са дефинитивни, дават задоволително учредения за няколко по-цялостни извода, които отразяват трайни и основни промени в българската политическа реалност. На този стадий анализът на данните ще бъде стеснен до резултатите в регионалните градове, само че безусловно би трябвало да бъде удължен по посока на процесите в дребните обитаеми места, където също има значими промени. Непосредствените и по-дългосрочни резултати от обрисувалите се трендове към този момент мъчно могат да бъдат планувани, само че новата действителност е реалност, с който всички ще бъдат принудени да се преценяват.
Най-важната наклонност е, че ерата на монополното владичество на ГЕРБ завърши. Партията остава най-добре показаната в локалната власт, само че параметрите на тази водеща позиция са кардинално променени. Победите бяха реализирани доста по-трудно, с цената на големи финансови и административни запаси и тотално потребление на – меко казано – съмнителни средства. На множеството места (вкл. в съвсем всички огромни и междинни градове) ръководещата партия губи забележителен брой свои гласоподаватели, а на балотажите притегли много по-малко поддръжка в профил. Доказателство за това привършване на политическите запаси са няколко обстоятелството.
Първо, в множеството регионални градове, където водеше безапелационно и в края на краищата завоюва, ГЕРБ позволи доста съкращаване на дистанцията (с изключение на Сливен, Смолян и Търговище). Във Варна и Пловдив това не бе решаващо за крайния излаз поради огромната преднина, само че инфарктно приключиха балотажите в Шумен (където преднина от 10 % и три хиляди гласа бе сведена до 130 гласа) и Ловеч.
Второ, партията на Борисов загуби в три регионални града (Благоевград, Перник и Видин), където водеше след първия тур. Особено мъчително е провалянето в „ царството на санирането” Благоевград, където преднината на Камбитов от пет % (почти две хиляди гласа) се трансформира в тежко закъснение от спечелилия Румен Томов с петнадесет % (пет хиляди гласа).
Трето, където изоставаше след първия тур, ГЕРБ не съумя да съкрати разликата по отношение на водещите претенденти на нито едно място (с изключение на Плевен).
Четвърто, макар че с тъга завоюва кметското място в София, ГЕРБ загуби половината столични региони – резултат, който удостоверява извода за фрапантна загуба на доверие в столицата.
Всички тези обстоятелства, взети дружно, вещаят сложни времена за партията и персонално за премиера Борисов, тъй като посочват неприятна композиция от (все още) доста власт и доста спаднало публично доверие. Явна опасност съставлява и събитието, че Борисов явно не схваща същността на казуса – той плаши с лични чистки в партийните структури, само че явно няма желание (а и не може) да промени модела на ръководство. Подобна неточност позволяват и други представители на управлението на ГЕРБ, които по принцип са способни на по-трезви преценки. Така да вземем за пример, Томислав Дончев призна, че „ ръководството допуска ерозия и изхабяване”, само че наподобява не съзира особения вид амортизиране, подбудено от некомпетентното и корумпирано ръководство.
Втората забележима наклонност, за която можем да приказваме, е слабото показване на съдружните сътрудници в ръководството. НФСБ и „ Атака” на практика изпаднаха от „ висшата политическа лига”, а Вътрешна македонска революционна организация не съумя да реализира нищо повече от един балотаж с предупреден край (в Пловдив). Заедно със сериозния отлив на доверие от ГЕРБ това вещае нови разтърсвания на централно и локално равнище.
Третата наклонност се показва в новата крачка напред, която Българска социалистическа партия направи след балотажа. Три победи на лични претенденти (Русе, Перник и Разград) и една на подсилен самостоятелен (Благоевград), минимални и много съмнителни загуби в Шумен и Ловеч, плюс обичайно показване в множеството останали регионални и на районните балотажи – това са причини в интерес на извода за известно възобновяване на въздействието на левицата. Все отново, става дума за крачка, а не за скок, а в най-големите градове (с изключение на характерния случай в София) Българска социалистическа партия остава вторичен участник в политическото съревнование. Няма качествена позитивна смяна в Пловдив, Бургас и Стара Загора, а рецесията във Варна наподобява безнадеждна.
Към тази наклонност в опозиционния набор би трябвало да прибавим и усъвършенстваните резултати на няколко достоверни десни групировки (преди всичко „ Демократична България” и кръгът „ Спаси София” към Борис Бонев). Засега този развой е забележим в столицата, следва да се откри дали ще се популяризира в страната.
Четвъртата, изключително основна политическа наклонност е забележимата политическа изолираност на ГЕРБ, които към този момент не са мечтан сътрудник. Отново по самопризнание на Томислав Дончев, „ на тези избори в София и страната всички играха против ГЕРБ”. Борисов с типичния си инстинкт усети заплахата и по тази причина одобри в обятията си Съюз на демократичните сили, само че се заблуди по отношение на действителната стойност на „ марката”. Съюз на демократичните сили от дълго време не е изразител на водещите достоверно десни трендове у нас, а електоралното му въздействие е по-скоро имагинерно.
Напразно ръководещите разчитаха на познатия шантаж за „ ЕНП-солидарност”. Отчаяните апели към „ братята по десница” освен бяха закъснели и лицемерни, само че и влязоха в открит дисонанс с редица политически послания на ГЕРБ и персонално на Борисов в последните дни преди балотажа.
Разбира се, консолидирането против ГЕРБ е комплициран и спорен развой. В София този спонтанен ход не даде и не можеше да даде упования решителен резултат, защото времето бе малко, а също така липсваше сериозна политическа основа. Ако съперниците на ГЕРБ са желали да обединят напъните си, пък било и предвид на някаква тактическа победа, те трябваше да стартират отдалеко и доста поредно да градят мостове, най-много свързани с общи цели в политиките за решение на главните проблеми на града. Именно тази деликатна подготовка сътвори предпоставки за консолидирането и крайната победа на опозицията в Будапеща.
Все отново би трябвало да отбележим, че обединяването против претендентите на ГЕРБ бе резултат не толкоз на въздействията на партийните управления, колкото на „ протеста на избирателите”. Този циничен модел на ръководство бе практикуван прекомерно дълго и брутално, с цел да бъде търпян повече. Вярно е също по този начин, че мнозина гласоподаватели в огромните градове към момента не смеят да си признаят, че с оглед преустановяване на безчинствата на ръководещите са подготвени да поддържат (доскоро) изцяло неприемливи от идейно-политическа позиция претенденти. Това е повода за фрапантното отклоняване на прогнозите на екзитполовете в София от действителните резултати ( "Тренд " надцени преднината на Фандъкова два пъти, а "Алфа Рисърч " – съвсем три пъти).
Както бе маркирано, този първичен разбор би трябвало да бъде изчерпателен и уголемен, само че и на този стадий е ясно едно: ръководещите се срутват, само че болшинството от жителите към този момент не разпознава пълноценна по-добра опция – нито на партийно, нито на личностно равнище.
Интригата на втория тур на локалните избори бе като куфар с двойно дъно. Отгоре бе ползата към изхода на съответните конфликти, най-много – към финала на невижданата несигурност в столицата. Истински значителното предизвикателство за политическия разбор обаче бе очертаването на избрани трендове – както в положението на главните политически сили, по този начин и в държанието на значими електорални групи.
Резултатите от отминалия втори тур, макар че не са дефинитивни, дават задоволително учредения за няколко по-цялостни извода, които отразяват трайни и основни промени в българската политическа реалност. На този стадий анализът на данните ще бъде стеснен до резултатите в регионалните градове, само че безусловно би трябвало да бъде удължен по посока на процесите в дребните обитаеми места, където също има значими промени. Непосредствените и по-дългосрочни резултати от обрисувалите се трендове към този момент мъчно могат да бъдат планувани, само че новата действителност е реалност, с който всички ще бъдат принудени да се преценяват.
Най-важната наклонност е, че ерата на монополното владичество на ГЕРБ завърши. Партията остава най-добре показаната в локалната власт, само че параметрите на тази водеща позиция са кардинално променени. Победите бяха реализирани доста по-трудно, с цената на големи финансови и административни запаси и тотално потребление на – меко казано – съмнителни средства. На множеството места (вкл. в съвсем всички огромни и междинни градове) ръководещата партия губи забележителен брой свои гласоподаватели, а на балотажите притегли много по-малко поддръжка в профил. Доказателство за това привършване на политическите запаси са няколко обстоятелството.
Първо, в множеството регионални градове, където водеше безапелационно и в края на краищата завоюва, ГЕРБ позволи доста съкращаване на дистанцията (с изключение на Сливен, Смолян и Търговище). Във Варна и Пловдив това не бе решаващо за крайния излаз поради огромната преднина, само че инфарктно приключиха балотажите в Шумен (където преднина от 10 % и три хиляди гласа бе сведена до 130 гласа) и Ловеч.
Второ, партията на Борисов загуби в три регионални града (Благоевград, Перник и Видин), където водеше след първия тур. Особено мъчително е провалянето в „ царството на санирането” Благоевград, където преднината на Камбитов от пет % (почти две хиляди гласа) се трансформира в тежко закъснение от спечелилия Румен Томов с петнадесет % (пет хиляди гласа).
Трето, където изоставаше след първия тур, ГЕРБ не съумя да съкрати разликата по отношение на водещите претенденти на нито едно място (с изключение на Плевен).
Четвърто, макар че с тъга завоюва кметското място в София, ГЕРБ загуби половината столични региони – резултат, който удостоверява извода за фрапантна загуба на доверие в столицата.
Всички тези обстоятелства, взети дружно, вещаят сложни времена за партията и персонално за премиера Борисов, тъй като посочват неприятна композиция от (все още) доста власт и доста спаднало публично доверие. Явна опасност съставлява и събитието, че Борисов явно не схваща същността на казуса – той плаши с лични чистки в партийните структури, само че явно няма желание (а и не може) да промени модела на ръководство. Подобна неточност позволяват и други представители на управлението на ГЕРБ, които по принцип са способни на по-трезви преценки. Така да вземем за пример, Томислав Дончев призна, че „ ръководството допуска ерозия и изхабяване”, само че наподобява не съзира особения вид амортизиране, подбудено от некомпетентното и корумпирано ръководство.
Втората забележима наклонност, за която можем да приказваме, е слабото показване на съдружните сътрудници в ръководството. НФСБ и „ Атака” на практика изпаднаха от „ висшата политическа лига”, а Вътрешна македонска революционна организация не съумя да реализира нищо повече от един балотаж с предупреден край (в Пловдив). Заедно със сериозния отлив на доверие от ГЕРБ това вещае нови разтърсвания на централно и локално равнище.
Третата наклонност се показва в новата крачка напред, която Българска социалистическа партия направи след балотажа. Три победи на лични претенденти (Русе, Перник и Разград) и една на подсилен самостоятелен (Благоевград), минимални и много съмнителни загуби в Шумен и Ловеч, плюс обичайно показване в множеството останали регионални и на районните балотажи – това са причини в интерес на извода за известно възобновяване на въздействието на левицата. Все отново, става дума за крачка, а не за скок, а в най-големите градове (с изключение на характерния случай в София) Българска социалистическа партия остава вторичен участник в политическото съревнование. Няма качествена позитивна смяна в Пловдив, Бургас и Стара Загора, а рецесията във Варна наподобява безнадеждна.
Към тази наклонност в опозиционния набор би трябвало да прибавим и усъвършенстваните резултати на няколко достоверни десни групировки (преди всичко „ Демократична България” и кръгът „ Спаси София” към Борис Бонев). Засега този развой е забележим в столицата, следва да се откри дали ще се популяризира в страната.
Четвъртата, изключително основна политическа наклонност е забележимата политическа изолираност на ГЕРБ, които към този момент не са мечтан сътрудник. Отново по самопризнание на Томислав Дончев, „ на тези избори в София и страната всички играха против ГЕРБ”. Борисов с типичния си инстинкт усети заплахата и по тази причина одобри в обятията си Съюз на демократичните сили, само че се заблуди по отношение на действителната стойност на „ марката”. Съюз на демократичните сили от дълго време не е изразител на водещите достоверно десни трендове у нас, а електоралното му въздействие е по-скоро имагинерно.
Напразно ръководещите разчитаха на познатия шантаж за „ ЕНП-солидарност”. Отчаяните апели към „ братята по десница” освен бяха закъснели и лицемерни, само че и влязоха в открит дисонанс с редица политически послания на ГЕРБ и персонално на Борисов в последните дни преди балотажа.
Разбира се, консолидирането против ГЕРБ е комплициран и спорен развой. В София този спонтанен ход не даде и не можеше да даде упования решителен резултат, защото времето бе малко, а също така липсваше сериозна политическа основа. Ако съперниците на ГЕРБ са желали да обединят напъните си, пък било и предвид на някаква тактическа победа, те трябваше да стартират отдалеко и доста поредно да градят мостове, най-много свързани с общи цели в политиките за решение на главните проблеми на града. Именно тази деликатна подготовка сътвори предпоставки за консолидирането и крайната победа на опозицията в Будапеща.
Все отново би трябвало да отбележим, че обединяването против претендентите на ГЕРБ бе резултат не толкоз на въздействията на партийните управления, колкото на „ протеста на избирателите”. Този циничен модел на ръководство бе практикуван прекомерно дълго и брутално, с цел да бъде търпян повече. Вярно е също по този начин, че мнозина гласоподаватели в огромните градове към момента не смеят да си признаят, че с оглед преустановяване на безчинствата на ръководещите са подготвени да поддържат (доскоро) изцяло неприемливи от идейно-политическа позиция претенденти. Това е повода за фрапантното отклоняване на прогнозите на екзитполовете в София от действителните резултати ( "Тренд " надцени преднината на Фандъкова два пъти, а "Алфа Рисърч " – съвсем три пъти).
Както бе маркирано, този първичен разбор би трябвало да бъде изчерпателен и уголемен, само че и на този стадий е ясно едно: ръководещите се срутват, само че болшинството от жителите към този момент не разпознава пълноценна по-добра опция – нито на партийно, нито на личностно равнище.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ