Държавата, която за нищо не отговаря
Александър МАРИНОВ
На пръв взор, за разлика от минали столетия, у нас дефицити няма. Напротив, стоковото предложение пращи от обилие в директния и преносния смисъл – от асортимента на дрешките в моловете до нароилите се (частни) лечебни заведения и учебни заведения. Но породи нов, може би още по-мъчителен проблем, невъзможният достъп до това обилие. Има голям подбор от качествени храни, места за отмора, жилища, здравни и просветителни услуги, само че болшинството от българите просто не могат да си ги разрешат. Или някои си го разрешават на цената на възходящо и рисково задлъжняване.
А най-страшният недостиг е неналичието на положително държавно ръководство. Образованите хора знаят, само че дано въпреки всичко напомним, че положителното ръководство не е метафора, нито случайно подложен етикет. То е система от стандарти и съответни измерители, които демонстрират дали страната се ръководи по този начин, че да служи на богатството на обществото. На обществото като цяло, а не на обособени негови членове, концентрирали властови и финансови запаси (които към този момент вървят ръка за ръка).
Тази система от стандарти за положително ръководство е необятно прилагана в целия свят или най-малко в по-напредналата част от него. Има интернационалните ранглисти и рейтинги, да не приказваме за вниманието и контрола от страна на обособените общества. Неслучайно правото на положително ръководство към този момент е възприето като главно човешко право и обществено богатство. У нас също се приказва за това, само че някак разсеяно и без никаква връзка с политическата и управническата процедура. Защото тя, българската процедура, е безспорен противовес и отричане на смисъла и правилата на положителното ръководство. Това събитие ни минимум не смущава нашенските политици и служители, а, за максимален позор, и цяла плеяда от вървящи с обоза на властта псевдо-журналисти и специалисти. За тази компания страната ни се ръководи по-добре от всеки път, а от днешните властници по-добри няма.
Цялата тази блага родна картинка би била мотив единствено за омерзение, псувни или незаинтересованост, в случай че не бе една значима и страшна последица от неприятното ръководство, която към този момент тегне над нашето ежедневно битие. Лошото ръководство убива – в дословния, а не в преносния смисъл на думата. И тази засилваща се опасност трансформира хиляди българи в бежанци, спасяващи себе си и децата си (родени и неродени) в чужбина.
Разбира се, това не се случи внезапно. Преглеждайки остарели изявления в „ Банкеръ”, попаднах на публикация, писана преди повече от 10 години и озаглавена „ Под отломките на държавата”. В огромен български град рухва козирка на постройка, заради почивните дни разчистването се забавя, само че от самото начало управляващите настояват, че потърпевши няма. В края на краищата под отломките намират тялото на 20-годишна студентка (която е агонизирала в продължение на часове).
Така се наливаха основите на неприятното, безконтролно ръководство у нас. Сега сме на нови висоти. В резултат на нехайството, некомпетентността и корумпираността на съответни лица и органи, представляващи държавната власт, жертвите на неприятното ръководство към този момент са хиляди. Те са в селата, потопени от неподдържани и прелели водоеми, по зле издигнатите пътища, под колелата на ръководени от пияни или неправоспособни водачи коли. Да не приказваме за на практика лишените от достъп до медицински грижи и медикаменти хиляди възрастни и небогати хора. Нека прибавим индустриалните повреди и трудовите злополуки.
Някой би възразил, че такива трагични произшествия стават на всички места по света и че страната не е в положение да ги предотврати. Един навирен млад народен представител от ръководещото болшинство даже отсече: „ Държавата не може да дава отговор за всичко!” Така е, а и не би трябвало. Но има неща, които само страната би трябвало да обезпечава и в противоположен случай да дава отговор, само че не въобще и нереално, а в лицето на свои упълномощени представители. Защото в последна сметка най-важните характерности на неприятното ръководство са непрозрачността, безотчетността и неналичието на съответни механизми за носене на лична отговорност.
Да вземем за образец най-шумните кавги през последните седмици, които обаче са отражение на рискови сривове на естественото публично действие. Безпрецедентното източване на голям масив от персонални данни не бе резултат от неотразима кибер-атака, а просто разумно разследване от сериозно ниската степен на защитеност на множеството български институции, и то макар изхарчените за това големи средства. Епидемията от африканска чума по свинете, която се трансформира в икономическа и екологична злополука, доближи такива поразяващи мащаби поради продължаващото безгрижие и трайна непросветеност на съответни длъжностни лица и органи (и още веднъж макар изразходването на огромни обществени ресурси).
Това, което е изключително особено за българската обстановка на неприятно ръководство, е точно показното бягство от отговорност. Виновни няма, а даже когато се подават насилствени оставки, се оказва, че въпросните герои не са създали нищо неприятно и даже могат да служат като образец за подражателство (случаят „ Своге”).
На обществото се оферират нелепи пояснения, които скоро се оказват опровергани по смешен метод. Така хакерската офанзива против Национална агенция за приходите в началото бе приписана на съветските секрети служби, по-късно бе квалифицирана като целящ дестабилизиране на ръководството терористичен акт, а най-после се оказа, че притежателят на фирмата-кибертерорист е основател на ГЕРБ.
Историите за дивите свине, които преплували Дунава или прескачали декоративната оградка по границата с Румъния, щяха да ни разсмиват, в случай че не бяха опит за отклонение на вниманието от същинските аргументи за очертаващата се крах на цялостен бранш. Но за това – по логиката на ръководещите – не може да бъде виновна страната. Нашата страна и най-много нейните ръководители могат да дават отговор само за триумфите, за рязането на лентички и за безконтролното разпределяне на милиарди без критерии, единствено за персонална известност и потушаване на възходящото публично неодобрение.
Всичко това не е низ от нещастни случайности, а разследване на системата, т.е. методът, по който е построена и действа страната. Това е цената за обсебването на държавната власт от некомпетентни и аморални хора и не трябва да има подозрение, че тази цена занапред ще нараства и ще става все по-страшна. Ние би трябвало да решим дали желаеме да я плащаме и докога ще можем да си го разрешаваме.
Решението на казуса, който заплашва самото ни битие като нация, не се свежда просто до премахване на тези некомпетентни и аморални хора, макар че с това би трябвало да се стартира. Трябва радикално да се промени системата, която разрешава такива човеци да превземат страната и да я ръководят по този метод.
А това също значи напълно съответни промени на съответни неща – като се стартира от Конституцията и законите, през институционните пълномощия и механизмите за кадрови асортимент до най-важното – въвеждането на действителни принадлежности за обществена отчетност и надзор на обществото над упражняването на властта. Крайно време е да проумеем, че използването на властта без персонална отговорност за това е в основата на всичките ни беди.
На пръв взор, за разлика от минали столетия, у нас дефицити няма. Напротив, стоковото предложение пращи от обилие в директния и преносния смисъл – от асортимента на дрешките в моловете до нароилите се (частни) лечебни заведения и учебни заведения. Но породи нов, може би още по-мъчителен проблем, невъзможният достъп до това обилие. Има голям подбор от качествени храни, места за отмора, жилища, здравни и просветителни услуги, само че болшинството от българите просто не могат да си ги разрешат. Или някои си го разрешават на цената на възходящо и рисково задлъжняване.
А най-страшният недостиг е неналичието на положително държавно ръководство. Образованите хора знаят, само че дано въпреки всичко напомним, че положителното ръководство не е метафора, нито случайно подложен етикет. То е система от стандарти и съответни измерители, които демонстрират дали страната се ръководи по този начин, че да служи на богатството на обществото. На обществото като цяло, а не на обособени негови членове, концентрирали властови и финансови запаси (които към този момент вървят ръка за ръка).
Тази система от стандарти за положително ръководство е необятно прилагана в целия свят или най-малко в по-напредналата част от него. Има интернационалните ранглисти и рейтинги, да не приказваме за вниманието и контрола от страна на обособените общества. Неслучайно правото на положително ръководство към този момент е възприето като главно човешко право и обществено богатство. У нас също се приказва за това, само че някак разсеяно и без никаква връзка с политическата и управническата процедура. Защото тя, българската процедура, е безспорен противовес и отричане на смисъла и правилата на положителното ръководство. Това събитие ни минимум не смущава нашенските политици и служители, а, за максимален позор, и цяла плеяда от вървящи с обоза на властта псевдо-журналисти и специалисти. За тази компания страната ни се ръководи по-добре от всеки път, а от днешните властници по-добри няма.
Цялата тази блага родна картинка би била мотив единствено за омерзение, псувни или незаинтересованост, в случай че не бе една значима и страшна последица от неприятното ръководство, която към този момент тегне над нашето ежедневно битие. Лошото ръководство убива – в дословния, а не в преносния смисъл на думата. И тази засилваща се опасност трансформира хиляди българи в бежанци, спасяващи себе си и децата си (родени и неродени) в чужбина.
Разбира се, това не се случи внезапно. Преглеждайки остарели изявления в „ Банкеръ”, попаднах на публикация, писана преди повече от 10 години и озаглавена „ Под отломките на държавата”. В огромен български град рухва козирка на постройка, заради почивните дни разчистването се забавя, само че от самото начало управляващите настояват, че потърпевши няма. В края на краищата под отломките намират тялото на 20-годишна студентка (която е агонизирала в продължение на часове).
Така се наливаха основите на неприятното, безконтролно ръководство у нас. Сега сме на нови висоти. В резултат на нехайството, некомпетентността и корумпираността на съответни лица и органи, представляващи държавната власт, жертвите на неприятното ръководство към този момент са хиляди. Те са в селата, потопени от неподдържани и прелели водоеми, по зле издигнатите пътища, под колелата на ръководени от пияни или неправоспособни водачи коли. Да не приказваме за на практика лишените от достъп до медицински грижи и медикаменти хиляди възрастни и небогати хора. Нека прибавим индустриалните повреди и трудовите злополуки.
Някой би възразил, че такива трагични произшествия стават на всички места по света и че страната не е в положение да ги предотврати. Един навирен млад народен представител от ръководещото болшинство даже отсече: „ Държавата не може да дава отговор за всичко!” Така е, а и не би трябвало. Но има неща, които само страната би трябвало да обезпечава и в противоположен случай да дава отговор, само че не въобще и нереално, а в лицето на свои упълномощени представители. Защото в последна сметка най-важните характерности на неприятното ръководство са непрозрачността, безотчетността и неналичието на съответни механизми за носене на лична отговорност.
Да вземем за образец най-шумните кавги през последните седмици, които обаче са отражение на рискови сривове на естественото публично действие. Безпрецедентното източване на голям масив от персонални данни не бе резултат от неотразима кибер-атака, а просто разумно разследване от сериозно ниската степен на защитеност на множеството български институции, и то макар изхарчените за това големи средства. Епидемията от африканска чума по свинете, която се трансформира в икономическа и екологична злополука, доближи такива поразяващи мащаби поради продължаващото безгрижие и трайна непросветеност на съответни длъжностни лица и органи (и още веднъж макар изразходването на огромни обществени ресурси).
Това, което е изключително особено за българската обстановка на неприятно ръководство, е точно показното бягство от отговорност. Виновни няма, а даже когато се подават насилствени оставки, се оказва, че въпросните герои не са създали нищо неприятно и даже могат да служат като образец за подражателство (случаят „ Своге”).
На обществото се оферират нелепи пояснения, които скоро се оказват опровергани по смешен метод. Така хакерската офанзива против Национална агенция за приходите в началото бе приписана на съветските секрети служби, по-късно бе квалифицирана като целящ дестабилизиране на ръководството терористичен акт, а най-после се оказа, че притежателят на фирмата-кибертерорист е основател на ГЕРБ.
Историите за дивите свине, които преплували Дунава или прескачали декоративната оградка по границата с Румъния, щяха да ни разсмиват, в случай че не бяха опит за отклонение на вниманието от същинските аргументи за очертаващата се крах на цялостен бранш. Но за това – по логиката на ръководещите – не може да бъде виновна страната. Нашата страна и най-много нейните ръководители могат да дават отговор само за триумфите, за рязането на лентички и за безконтролното разпределяне на милиарди без критерии, единствено за персонална известност и потушаване на възходящото публично неодобрение.
Всичко това не е низ от нещастни случайности, а разследване на системата, т.е. методът, по който е построена и действа страната. Това е цената за обсебването на държавната власт от некомпетентни и аморални хора и не трябва да има подозрение, че тази цена занапред ще нараства и ще става все по-страшна. Ние би трябвало да решим дали желаеме да я плащаме и докога ще можем да си го разрешаваме.
Решението на казуса, който заплашва самото ни битие като нация, не се свежда просто до премахване на тези некомпетентни и аморални хора, макар че с това би трябвало да се стартира. Трябва радикално да се промени системата, която разрешава такива човеци да превземат страната и да я ръководят по този метод.
А това също значи напълно съответни промени на съответни неща – като се стартира от Конституцията и законите, през институционните пълномощия и механизмите за кадрови асортимент до най-важното – въвеждането на действителни принадлежности за обществена отчетност и надзор на обществото над упражняването на властта. Крайно време е да проумеем, че използването на властта без персонална отговорност за това е в основата на всичките ни беди.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ