След махането на МОЧА идва ред да свалим от коня и пред парламента и българомразеца Александър II
Александър Димов
Паметникът на съветския император Александър II, стои пред българския парламент? За мен това е прекомерно нихилистично, унизително, перверзно и извратено. Редно е пред българския парламент да се извисява български цар, както в Сърбия е сръбският крал, в Гърция - гръцкия и румънски в Румъния. Освен това, Александър II не е по-различен от всички други съветски империалисти. Погрешно е считан за някакъв безвъзмезден " избавител " и " благодетел " към българския народ.
Александър II е основен
провинен за обезбългаряването на нашите земи,
и за населяването им с черкези и татари. Това е политика на Александър II - съветски пропагандатори обезлюдяват цели области (с помощта на български рубладжии-русофили), села и градове, като ги лъжат, че в Русия ги чака добър живот. Десетки хиляди фамилии напущат домовете и се заселват в съветските степи, а на тяхно място, по спогодба сред Александър II и султана, се заселват татари и черкези от Кавказ, вършат си замяна на жители. Тази политика, кара Раковки да напише " Руската убийствена политика за българите ". По въпроса е писал и Л. Каравелов като да вземем за пример този фрагмент в " Хаджи Ничо ": " Окончателно поделение на честните и родолюбивите българи от хаджи Ничовата компания се случило в 1861 година, когато Ничо оказал помощ на съветските сътрудници да преселят българите в Русия и да населят нашето родно място с татари, черкези и с всякаква мръсотия. "
Каравелов написа още по тематиката и във вестник " Свобода " (10.XII.1870 г.):
" Че Россия са е малко грижила за християнските нации въ Турция, свидетелствуватъ нейните действия съ българете и съ татарите и черкезите. Ако Россия е ослабила турските сили, то тя още повече е ослабила и българските. Да пресели толкоз хиляди българи и да насели България съ толкоз хиляди татаре и черкези...Россия е можала да ни направи положително, само че до в този момент ние не сме виделе от нея нищо повече, с изключение на зло - това е реалност. "
Темата приковава вниманието и на Христо Ботев. Във вестник " Знаме ", 4.04.1875 година, издаван в Букурещ той разгласява (предава) думите на българи, преселени в Русия, които желаят
да се върнат при турския си подтисник,
тъй като в Русия ги насилват и ядат камшици, биват поругавани, бити.... закрепостявани... -
" И там както и на секо друго место, българинът е биен, омърсен, измамен, унищожен и осъден по законът на варварския абсолютизъм! А Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да истрие от лицето на земята българските колонии.когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които работливата българска ръка прекатурна на парадайс, и да са върнем в своето остаряло родно място, испроводи няколко черни български души с цел да ни отвърнат от това желание. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи държавното управление със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, в случай че ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха ``куда Макар телят не голял “, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това мина ненаказано от страната на държавното управление. На мяста дори и кръв са пролея!…
…Правителството натовари 1000 души български момци в един прекомерно веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново родно място. Нашето държавно управление е запретило входът на сичките български вестници в страната и задачата на това е „ да са не раздражават духовете. “ Видите ли какви прелестни мери употреблява защитницата на славяните, с цел да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете срещу това? “
Другата линия, която демонстрира лицето на Александър II, е това което прави съветската дипломация, против битките на българите за самостоятелна черква и против издадения по-късно Ферман за Българската Екзархия. По същото време съветският консул Ступин и пълномощният министър Новиков поучават българските представители да се откажат от техните претенции, тъй като " за в този момент Русия не може да поддържа такива претенции ". Професор П. Ников написа: “Това основава огромно неодобрение и отчаяние посред българите и ги убеждава, че Русия е зложелател на българските национални аспирации " В 1858 година съветският цар, посредством Азиатския департамент, инструктира архимандрит Троитской, а също по този начин и пълномощния министър Бутинев, че “при никакви условия ние не би трябвало да желаем установяването на която и да е самостоятелна черква от Патриаршеската черква (на Балканския полуостров). "
В Дунавска зора пишат:
" Да, искрений славянски разум не може поверва, че Руссия, тая православна славянска Руссия ся е провъзгласила за безконечното невъздигане на оная независима църква българска,
от която тя е зела с время веръта и книгите. "
Заточват се български духовници неведнъж поради Игнатиев, Лобанов, Титов и други съветски дипломати (Неофит Бозвели 2 пъти, Иларион Макариополски 3 пъти).
Раковски (както при въпроса по Преселението) се явява като най-върлият пропагандист по Църковния въпрос (не мога да не загатна и енергичната активност на доктор Стоян Чомаков). От Одеса, Букурещ, Белград и Нови Сад в пет вестника и четири брошури излиза наяве, че той неуморимо изяснява, спори, планува и предсказва развиването на църковната битка. Само в Дунавски лебед, от IX 1860 - до XII 1861 година, той разгласява 187 публикации, прегледи и бюлетини по въпроса. За написването на брошурите: Българският за без значение имъ през днешния ден священство възбуден въпрос. Белград 1860 г.; Гласъ едного българина, Земун 1860 г.; Отговор на богословска гръцка листовка, Белград 1861 г.; Българският виероизповеден въпрос.... Букурещ 1864 година, той учи и употребява гръцки, съветски, френски, чешки и южнославянски трудове и документи. Наистина трудолюбив и твърдоглав - втори като него няма.
Дунавски лебед написа, че след 1774 година, съветските и отоманските управляващи постановат огромно политическо напрежение да оказват помощ на Патриаршията да реализира цялостна власт над българите. “Тази власт става доста мощна и безгранична, тъй като беше публично подкрепяна и отбранявана от Русия " (Д.Л., 14.II.1861 год.).
Вестник Македония оповестява на 19 юли 1869 год.: “Ние забележим, ние чуваме, ние усещаме и разбираме какво ги блазни северните Елленофили (русите). "
В същата уводна публикация, вероятно писана от Петко Славейков, той предлага концепцията за доближаване със султана и по “тясно свързване " с османския народ. Такова предложение е резултат на мощния и от ден на ден възходящ шовинизъм, а не на мнима любов за православието. В същата уводна публикация, " Руската политика и българите ", той продължава:
" Едно от най-главните средства на Русия в тези деликатни работи беше концепцията на православието. Руссия, т.е. нейните сътрудници търсеха всякои случаи да се обаждат и да приказват с удивление за своите едноверни братя на Изплок, за ползите на които те се били най-вече грижили...
Колкото за нас българите ние ни можехме да бъдеме толкова послушни на такива едни внушения, щото за превърнатата (изопачена) цел на православието да останем безконечни подярвмници на гръцкото племе. Ние не можем за кефът на гърците да се отречем от народността си, не можем за хатъра на московците да робуваме постоянно на гърците. "
В същата уводна публикация от 19 юли и в публикацията “Политиката на Руссия " от 12 юли дядо Славейков си излива душата, доводно и логичен, неблагоприятно и негативно, по отношение на съветската политика:
" Онова, което най-много отличава политиката на Руссиа, е, дето всекога се е мъчила, та и кажи че множеството е усетила да бъде какъв брой може покрита, и да държи колкото може в неопределеност и приятелите си и неприятелите си. Забележително е дори, че ни една друга страна е Европа не е могла да крие толкова изобретателно мислите и желанията си, както Руссиа. Както в доста други въпроси. така и в черковниът наш, който за нас е елементарен въпрос за съществованието ни и националното ни устройство... и за нея като бранш на оживелият Източен въпрос. Руссиа умее до в този момент да отбегне да издаде некакво очевидно мнение, когато въпреки това не е преставала да поднива вода под сеното и да разстава тайните дипломатически си примки: да хване и промъкни всички и всичко в интерес на свойте лични ползи. "
Македония също по този начин изяснява, че българите “не желаят да бъдат основата за задгранично (руско) великолепие ".
Осем години по-рано, на 22 септ. 1861 год., в Дунавски лебед Раковски, написа:
" Но всеки, който се е занимавал с този наш въпрос от близо и е прочитал сичко, що е писано до в този момент за възбужденията му, знай прекомерно добре, че Руссиа освен не е подвижила този въпрос, само че още из началото на повелението му демонстрира се
най-голем противник на това българско избавително дело
Тя най-вече противодейства, посредством сътрудниците си в Цариград да не сполучат българите та да се отделят от гръцка духовна власт, само че да останат покорни плебеи фенерскому Патриарху! Защото нейната политика е да се утвърди statusquo православия в лице греческаго патриарха. ”
След издаване на Фермана за Екзархията, съветската дипломация прави всичко допустимо да осуети член 10 от документа, следва и оповестяване на схизма от Руската черква и Вселенската патриаршия под напън от Русия. Действията на граф Н. Игнатиев за анулация на член 10 от фермана са избрани още тогава от българите като " противников " и " противобългарски "!
Главният реализатор, най-важният мотор и значително основател на съветската политика по Църковния въпрос е съветският пълномощен министър в Цариград, военачалник Игнатиев (който през днешния ден се назовава от българите българофил, и се приема с огромно почитание). Той е постоянно под наблюдаване от всички възрожденци, църковни представители, редакторите на българските вестници, а също по този начин от гръцката страна, от Патриаршията, от Отоманското държавно управление и Западните страни. Той е индивидът, който “дърпа нишките и поставя тайните дипломатически примки ”.
Това “дърпане на нишките " наподобява като най-опасно нещо за българите. След издаването на Фермана на 14 май 1870 година Свобода (Л. Каравелов) написа:
" Пишат ни из Цариград, че съветският дипломат военачалник Игнатиев, поддържа фанариотския патриарх и заставлява турското държавно управление да промени Ферманът за изгода на гръцката патриаршия. Това също уведомление се удостоверява през днешния ден и от румънския (вестник) “Ромънул " щото ни накара да изречеме следующите думи: “Не требва да проповедваме славянско приятелство и братско единение, когато работиме срещу славянските ползи. Из двете едно: или гърци или българе, или православие или националност - средина тука не е допустима, а не е и потребна. "
През 1871г. във в. " Македония " П. Р. Славейков написа: " Силно възмущение владее сред българите в Цариград против Русия, която очевидно поддържава патриаршията и желаяла за българския въпрос таквози решение, което е положително за патриарха, само че прекомерно ухрабно за Българските ползи и националност. Приказуват, че Русия мощно желаела заличаването на 10-и член от Фермана и дори работела за това, както работела и за спогаждането на Българе и Гърци върху полуподчинението на Българските Епархии под патриаршески трон. На Русия доста се щяло да падне царското решение - Фермана и да залови мястото му друго от чисто фенерско изделие…
И работи Русия с тези планове и сили да реализира тези цели, без да съгледава, че желае да прави с непозната пита майчин помен. Достолепието на Черквата да се резервира, Русия товари с всички жъртви единствено българите. Българите да останат подвластни от фенер. Българската националност да става подножие на фенерското великолепие. Българските епархии да пъшкат под непознатото духовно робство и да носят на гърба са тежките разходи на гръцката патриаршия. Не е ли рационално и благожелателно за някаква си отвлечена концепция на православно единение да се жертва цялостен народ? “
П. Р.Славейков приключва саркастично: " Много е добра православната Русия, свята Русия? "
За вредите от намесата на граф Н. Игнатиев по българския църковен въпрос, Л. Каравелов установи във в. " Свобода ": " Ние сме уверени, че в случай че Русия да не беше се мешала в нашите черковни каузи, то българският черковен въпрос щеше да бъде решен (в наша полза) още през 1858 година ".
След свидетелствата на тези светли българи, още ли някой счита, че паметникът на един имперски държател на Русия, има място пред българския парламент?
Днес обществото ни е фокусирало внимание към премахването на паметника на руската войска окупатор, само че идва време, когато би трябвало да свалим от коня пред Народното събрание и царя българомразец.
Паметникът на съветския император Александър II, стои пред българския парламент? За мен това е прекомерно нихилистично, унизително, перверзно и извратено. Редно е пред българския парламент да се извисява български цар, както в Сърбия е сръбският крал, в Гърция - гръцкия и румънски в Румъния. Освен това, Александър II не е по-различен от всички други съветски империалисти. Погрешно е считан за някакъв безвъзмезден " избавител " и " благодетел " към българския народ.
Александър II е основен
провинен за обезбългаряването на нашите земи,
и за населяването им с черкези и татари. Това е политика на Александър II - съветски пропагандатори обезлюдяват цели области (с помощта на български рубладжии-русофили), села и градове, като ги лъжат, че в Русия ги чака добър живот. Десетки хиляди фамилии напущат домовете и се заселват в съветските степи, а на тяхно място, по спогодба сред Александър II и султана, се заселват татари и черкези от Кавказ, вършат си замяна на жители. Тази политика, кара Раковки да напише " Руската убийствена политика за българите ". По въпроса е писал и Л. Каравелов като да вземем за пример този фрагмент в " Хаджи Ничо ": " Окончателно поделение на честните и родолюбивите българи от хаджи Ничовата компания се случило в 1861 година, когато Ничо оказал помощ на съветските сътрудници да преселят българите в Русия и да населят нашето родно място с татари, черкези и с всякаква мръсотия. "
Каравелов написа още по тематиката и във вестник " Свобода " (10.XII.1870 г.):
" Че Россия са е малко грижила за християнските нации въ Турция, свидетелствуватъ нейните действия съ българете и съ татарите и черкезите. Ако Россия е ослабила турските сили, то тя още повече е ослабила и българските. Да пресели толкоз хиляди българи и да насели България съ толкоз хиляди татаре и черкези...Россия е можала да ни направи положително, само че до в този момент ние не сме виделе от нея нищо повече, с изключение на зло - това е реалност. "
Темата приковава вниманието и на Христо Ботев. Във вестник " Знаме ", 4.04.1875 година, издаван в Букурещ той разгласява (предава) думите на българи, преселени в Русия, които желаят
да се върнат при турския си подтисник,
тъй като в Русия ги насилват и ядат камшици, биват поругавани, бити.... закрепостявани... -
" И там както и на секо друго место, българинът е биен, омърсен, измамен, унищожен и осъден по законът на варварския абсолютизъм! А Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да истрие от лицето на земята българските колонии.когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които работливата българска ръка прекатурна на парадайс, и да са върнем в своето остаряло родно място, испроводи няколко черни български души с цел да ни отвърнат от това желание. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи държавното управление със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, в случай че ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха ``куда Макар телят не голял “, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това мина ненаказано от страната на държавното управление. На мяста дори и кръв са пролея!…
…Правителството натовари 1000 души български момци в един прекомерно веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново родно място. Нашето държавно управление е запретило входът на сичките български вестници в страната и задачата на това е „ да са не раздражават духовете. “ Видите ли какви прелестни мери употреблява защитницата на славяните, с цел да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете срещу това? “
Другата линия, която демонстрира лицето на Александър II, е това което прави съветската дипломация, против битките на българите за самостоятелна черква и против издадения по-късно Ферман за Българската Екзархия. По същото време съветският консул Ступин и пълномощният министър Новиков поучават българските представители да се откажат от техните претенции, тъй като " за в този момент Русия не може да поддържа такива претенции ". Професор П. Ников написа: “Това основава огромно неодобрение и отчаяние посред българите и ги убеждава, че Русия е зложелател на българските национални аспирации " В 1858 година съветският цар, посредством Азиатския департамент, инструктира архимандрит Троитской, а също по този начин и пълномощния министър Бутинев, че “при никакви условия ние не би трябвало да желаем установяването на която и да е самостоятелна черква от Патриаршеската черква (на Балканския полуостров). "
В Дунавска зора пишат:
" Да, искрений славянски разум не може поверва, че Руссия, тая православна славянска Руссия ся е провъзгласила за безконечното невъздигане на оная независима църква българска,
от която тя е зела с время веръта и книгите. "
Заточват се български духовници неведнъж поради Игнатиев, Лобанов, Титов и други съветски дипломати (Неофит Бозвели 2 пъти, Иларион Макариополски 3 пъти).
Раковски (както при въпроса по Преселението) се явява като най-върлият пропагандист по Църковния въпрос (не мога да не загатна и енергичната активност на доктор Стоян Чомаков). От Одеса, Букурещ, Белград и Нови Сад в пет вестника и четири брошури излиза наяве, че той неуморимо изяснява, спори, планува и предсказва развиването на църковната битка. Само в Дунавски лебед, от IX 1860 - до XII 1861 година, той разгласява 187 публикации, прегледи и бюлетини по въпроса. За написването на брошурите: Българският за без значение имъ през днешния ден священство възбуден въпрос. Белград 1860 г.; Гласъ едного българина, Земун 1860 г.; Отговор на богословска гръцка листовка, Белград 1861 г.; Българският виероизповеден въпрос.... Букурещ 1864 година, той учи и употребява гръцки, съветски, френски, чешки и южнославянски трудове и документи. Наистина трудолюбив и твърдоглав - втори като него няма.
Дунавски лебед написа, че след 1774 година, съветските и отоманските управляващи постановат огромно политическо напрежение да оказват помощ на Патриаршията да реализира цялостна власт над българите. “Тази власт става доста мощна и безгранична, тъй като беше публично подкрепяна и отбранявана от Русия " (Д.Л., 14.II.1861 год.).
Вестник Македония оповестява на 19 юли 1869 год.: “Ние забележим, ние чуваме, ние усещаме и разбираме какво ги блазни северните Елленофили (русите). "
В същата уводна публикация, вероятно писана от Петко Славейков, той предлага концепцията за доближаване със султана и по “тясно свързване " с османския народ. Такова предложение е резултат на мощния и от ден на ден възходящ шовинизъм, а не на мнима любов за православието. В същата уводна публикация, " Руската политика и българите ", той продължава:
" Едно от най-главните средства на Русия в тези деликатни работи беше концепцията на православието. Руссия, т.е. нейните сътрудници търсеха всякои случаи да се обаждат и да приказват с удивление за своите едноверни братя на Изплок, за ползите на които те се били най-вече грижили...
Колкото за нас българите ние ни можехме да бъдеме толкова послушни на такива едни внушения, щото за превърнатата (изопачена) цел на православието да останем безконечни подярвмници на гръцкото племе. Ние не можем за кефът на гърците да се отречем от народността си, не можем за хатъра на московците да робуваме постоянно на гърците. "
В същата уводна публикация от 19 юли и в публикацията “Политиката на Руссия " от 12 юли дядо Славейков си излива душата, доводно и логичен, неблагоприятно и негативно, по отношение на съветската политика:
" Онова, което най-много отличава политиката на Руссиа, е, дето всекога се е мъчила, та и кажи че множеството е усетила да бъде какъв брой може покрита, и да държи колкото може в неопределеност и приятелите си и неприятелите си. Забележително е дори, че ни една друга страна е Европа не е могла да крие толкова изобретателно мислите и желанията си, както Руссиа. Както в доста други въпроси. така и в черковниът наш, който за нас е елементарен въпрос за съществованието ни и националното ни устройство... и за нея като бранш на оживелият Източен въпрос. Руссиа умее до в този момент да отбегне да издаде некакво очевидно мнение, когато въпреки това не е преставала да поднива вода под сеното и да разстава тайните дипломатически си примки: да хване и промъкни всички и всичко в интерес на свойте лични ползи. "
Македония също по този начин изяснява, че българите “не желаят да бъдат основата за задгранично (руско) великолепие ".
Осем години по-рано, на 22 септ. 1861 год., в Дунавски лебед Раковски, написа:
" Но всеки, който се е занимавал с този наш въпрос от близо и е прочитал сичко, що е писано до в този момент за възбужденията му, знай прекомерно добре, че Руссиа освен не е подвижила този въпрос, само че още из началото на повелението му демонстрира се
най-голем противник на това българско избавително дело
Тя най-вече противодейства, посредством сътрудниците си в Цариград да не сполучат българите та да се отделят от гръцка духовна власт, само че да останат покорни плебеи фенерскому Патриарху! Защото нейната политика е да се утвърди statusquo православия в лице греческаго патриарха. ”
След издаване на Фермана за Екзархията, съветската дипломация прави всичко допустимо да осуети член 10 от документа, следва и оповестяване на схизма от Руската черква и Вселенската патриаршия под напън от Русия. Действията на граф Н. Игнатиев за анулация на член 10 от фермана са избрани още тогава от българите като " противников " и " противобългарски "!
Главният реализатор, най-важният мотор и значително основател на съветската политика по Църковния въпрос е съветският пълномощен министър в Цариград, военачалник Игнатиев (който през днешния ден се назовава от българите българофил, и се приема с огромно почитание). Той е постоянно под наблюдаване от всички възрожденци, църковни представители, редакторите на българските вестници, а също по този начин от гръцката страна, от Патриаршията, от Отоманското държавно управление и Западните страни. Той е индивидът, който “дърпа нишките и поставя тайните дипломатически примки ”.
Това “дърпане на нишките " наподобява като най-опасно нещо за българите. След издаването на Фермана на 14 май 1870 година Свобода (Л. Каравелов) написа:
" Пишат ни из Цариград, че съветският дипломат военачалник Игнатиев, поддържа фанариотския патриарх и заставлява турското държавно управление да промени Ферманът за изгода на гръцката патриаршия. Това също уведомление се удостоверява през днешния ден и от румънския (вестник) “Ромънул " щото ни накара да изречеме следующите думи: “Не требва да проповедваме славянско приятелство и братско единение, когато работиме срещу славянските ползи. Из двете едно: или гърци или българе, или православие или националност - средина тука не е допустима, а не е и потребна. "
През 1871г. във в. " Македония " П. Р. Славейков написа: " Силно възмущение владее сред българите в Цариград против Русия, която очевидно поддържава патриаршията и желаяла за българския въпрос таквози решение, което е положително за патриарха, само че прекомерно ухрабно за Българските ползи и националност. Приказуват, че Русия мощно желаела заличаването на 10-и член от Фермана и дори работела за това, както работела и за спогаждането на Българе и Гърци върху полуподчинението на Българските Епархии под патриаршески трон. На Русия доста се щяло да падне царското решение - Фермана и да залови мястото му друго от чисто фенерско изделие…
И работи Русия с тези планове и сили да реализира тези цели, без да съгледава, че желае да прави с непозната пита майчин помен. Достолепието на Черквата да се резервира, Русия товари с всички жъртви единствено българите. Българите да останат подвластни от фенер. Българската националност да става подножие на фенерското великолепие. Българските епархии да пъшкат под непознатото духовно робство и да носят на гърба са тежките разходи на гръцката патриаршия. Не е ли рационално и благожелателно за някаква си отвлечена концепция на православно единение да се жертва цялостен народ? “
П. Р.Славейков приключва саркастично: " Много е добра православната Русия, свята Русия? "
За вредите от намесата на граф Н. Игнатиев по българския църковен въпрос, Л. Каравелов установи във в. " Свобода ": " Ние сме уверени, че в случай че Русия да не беше се мешала в нашите черковни каузи, то българският черковен въпрос щеше да бъде решен (в наша полза) още през 1858 година ".
След свидетелствата на тези светли българи, още ли някой счита, че паметникът на един имперски държател на Русия, има място пред българския парламент?
Днес обществото ни е фокусирало внимание към премахването на паметника на руската войска окупатор, само че идва време, когато би трябвало да свалим от коня пред Народното събрание и царя българомразец.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ