Качество или пaк кърпежи в закона?
Акредитацията на висшите учебни заведения, която е главен наложителен детайл за съществуването им, на процедура от години не извършва ролята си на регулатор на системата. Де факто всичките 51 вуза у нас с лекост получаваха до момента институционална и програмна акредитация; с лекост се откриваха нови висши учебни заведения след неизменимата позитивна оценка от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА); със същата лекост колежи получаваха статут на висши учебни заведения, а профилирани в дадена област висши учебни заведения ставаха университети и откриваха какви ли не нови професионални посоки, за които досега не са имали кадрови потенциал. Всичко това постоянно ставаше с утвърждението на НАОА, което даже служеше като мотив за откриването на нови частни вузове по правилото " няма съображение да се откаже основаването на висше учебно заведение Х, тъй като планът е утвърден от организацията ". Два са главните " грехове " на НАОА - първо, че съвсем всички вузове получават при акредитацията оценка над 9 при 10 вероятни, без значение от разликата в качеството на образованието в тях, и второ - че организацията си затваря очите за честата липса на нужните преподаватели на главен трудов контракт и за активността посредством приходящи от други вузове лектори, изключително при откриването на нови академични структури.
Сега са се задали следващите промени в Закона за висшето обучение, който претърпя към този момент от 52 ремонти и допълнения от края на 1996 година до момента. Министерски съвет внесе следващия план на МОН за законови промени в Народното събрание. Доста страници в него са отдадени на раздела за акредитацията на висшите учебни заведения. Какво се трансформира и ще докара ли то до възстановяване на сегашната обстановка.
Два типа акредитации
Отсега нататък институционалната акредитация ще бъде два типа - първична и следваща, според от това дали се открива ново висше учебно заведение или се прави оценка към този момент съществуващо, получило предходни акредитации. Първоначална акредитация новосъздадено или преобразуващо се висше учебно заведение би трябвало да изиска в период до една година след решението на Народното събрание. Това значи, че една година то в действителност ще работи, без да е несъмнено, че има нужната благосъстоятелност за реализиране на дейностите си, вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството, задоволителна подготовка на университетския си състав, материално-техническа осигуреност на образованието, в сходство със стандартите на европейското пространство на висшето обучение. Именно това са пунктовете, по които ще се прави оценка структурата при първичната акредитация. При това още веднъж не е конкретизирано, че е наложителна инспекцията на щатния и на приходящия състав от преподаватели. При откриването на нова конструкция, както и на факултети, филиали, колежи и професионални посоки, НАОА ще се преценява с Националната пътна карта за разпределение на вузовете из страната, която е също оригиналност в закона и за която ДУМА към този момент писа в детайли. Тя среща несъгласието на ректори, съгласно които висшите учебни заведения отвън София образоват студенти за страната, освен за потребностите на района, и че разпределение на вузовете на териториален принцип няма да понижи университетските структури, а в противен случай - ще докара до повтаряне.
Последващата акредитация " регистрира резултатите от получените оценки по обособените професионални посоки във вуза " - като по никакъв начин не е ясно какво значи " резултати от оценки " и по какъв начин се мерят те. Десетобалната система за оценяване остава. Институционалната акредитация към този момент ще важи 6 години. Според настоящия ЗВО, тя е 6 години при оценка сред 9 и 10, само че е за 5 години при оценка сред 7 и 8.99, 4 години - сред 5 и 6.99, и 3 години - сред 4 и 4.99. Общата оценка се образува като междинна стойност от получените при последната акредитация оценки по посоки. Новото е обвързвано и с известно стягане на разпоредбите, считат от МОН - при получена оценка под 4 институционална акредитация не се дава, висшето учебно заведение получава отвод и в случай че не е изпълнило един от упоменатите нагоре критерии. При отвод на акредитация вузът може да изиска нова в период до 18 месеца. Ако едно висше учебно заведение получи два пъти отвод или не отговори на рекомендациите от първия отвод, то се закрива. Това значи, че въпросното висше учебно заведение може да продължи да съществува без акредитация в течение на две години и половина след решението на Народното събрание за откриването или преобразуването му. Т.е., и след задаващите се промени картината на висшето ни обучение надали ще се промени. Едва ли можем да чакаме и закриване на вузове поради акредитацията.
Оценяването при процедурите може да става и от задгранични организации в страни от Европейски Съюз, само че даването на акредитация се прави единствено от българската НАОА. Има вузове, които желаят акредитацията да се дава и от други организации в Европейски Съюз, само че
до момента сме очевидци на маневрите,
които някои медицински университети въртяха в чужбина, с цел да си докарат студенти, заобикаляйки условията на българския закон.
Най-сетне обаче МОН е възприело едно отдавнашно предложение на Българска социалистическа партия, което незнайно за какво трябваше да " шупва " с години, към този момент във втори парламент, поради предходния безапелационен отвод на ГЕРБ - един учител да може да взе участие в акредитацията единствено на едно висше учебно заведение. Това най-накрая ще промени хитрините на някои вузове да се легитимират с приходящи отдругаде доценти и професори. Интересно е, че частни учебни заведения в мненията си по проектозакона, получени в отрасловата комисия на Народно събрание, възразяват против тази мярка... Сетете се за какво. Тя, несъмнено, не приключва практиката един учител да преподава в няколко висши учебни заведения. По данни на Национален статистически институт преподавателите, които прихождат да образоват от едно в друго висше учебно заведение, са 8268... Някои смогват да практикуват така наречен куфарно образование в по 5-6 вуза.
МОН е възприело, въпреки и отчасти, още едно предложение на левицата, против което до момента се водеха пунически войни - Министерски съвет ще дефинира минимална заплата за най-ниската академична служба. Пак е нещо, въпреки че ще важи единствено за асистентите и ще се отнася единствено за държавните вузове, частните във всичко са оставени да работят, както желаят.
При програмната акредитация (за професионално направление), няма основни разлики, също така, че ще се правят оценка по едно и също време всички висши учебни заведения, в които това направление съществува. Програмната оценка ще се дава като междинен резултат от обособените критерии, по които НАОА прави акредитацията, като най-голяма относителна тежест има критерият " научна и художествено креативна активност ". Програмната акредитация се дава за 4 години. При оценка под 4 се прави отвод от акредитация, като вузът в период до една година може да изиска нова програмна акредитация. При втората процедура, в случай че балът е над 4, акредитацията се дава за период до приключването на 4-те години на акредитацията преди първия отвод. Акредитациите към този момент ще се реализират с електронни средства посредством създадена от НАОА електронна платформа, с цел да се пестят разноските, които вузовете до момента вършат за процедурите.
Проектът
завишава с малко прага,
при който вузовете могат да образоват в другите степени. Сега те могат да образоват в степен " бакалавър ", в случай че имат програмна акредитация от 4 до 4.99, отсега нататък горната граница се подвига до 5.99. За обучаването на магистри и доктори в този момент е нужна оценка от програмната акредитация от 5 до 10, отсега нататък, с цел да имат право да образоват магистри, на вузовете ще им е нужна оценка от 6 до 7.99, а доктори - от 8 до 10. Нови специалности те ще могат да откриват, като уведомят НАОА, само че тя ще ги прави оценка не при откриването им, а при идната програмна акредитация. Може да се допусна какъв ще продължи да бъде хаосът с новите специалности освен това " облекчение ".
И още - към непрекъснатите комисии на НАОА ще се назначават специалисти, които да подкрепят активността им. Капацитетът на висшето учебно заведение, който се дефинира при акредитацията, към този момент ще е еднакъв на сбора от потенциалите на професионалните посоки и специалностите от контролираните специалности. Така ще се избегне досегашното постоянно разминаване сред общия потенциал на вуза и този по посоки. Акредитационният съвет на НАОА ще може да понижава с една година периода на програмна акредитация или потенциала на вуза за обещано направление, в случай че не са изпълнени рекомендации, дадени към научната активност или към профила и квалификацията на университетския състав. При нарушавания на закона НАОА лишава програмната акредитация по предложение на просветителния министър. При отнета институционална акредитация се приключва неотложно всякакво образование във висшето учебно заведение, а в случай че е отнета програмна акредитация - образованието в съответното професионално направление. Може да се предвижда обаче, че отнемането на акредитация и отсега нататък ще е мъчно реализуемо занятие.
Сега са се задали следващите промени в Закона за висшето обучение, който претърпя към този момент от 52 ремонти и допълнения от края на 1996 година до момента. Министерски съвет внесе следващия план на МОН за законови промени в Народното събрание. Доста страници в него са отдадени на раздела за акредитацията на висшите учебни заведения. Какво се трансформира и ще докара ли то до възстановяване на сегашната обстановка.
Два типа акредитации
Отсега нататък институционалната акредитация ще бъде два типа - първична и следваща, според от това дали се открива ново висше учебно заведение или се прави оценка към този момент съществуващо, получило предходни акредитации. Първоначална акредитация новосъздадено или преобразуващо се висше учебно заведение би трябвало да изиска в период до една година след решението на Народното събрание. Това значи, че една година то в действителност ще работи, без да е несъмнено, че има нужната благосъстоятелност за реализиране на дейностите си, вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството, задоволителна подготовка на университетския си състав, материално-техническа осигуреност на образованието, в сходство със стандартите на европейското пространство на висшето обучение. Именно това са пунктовете, по които ще се прави оценка структурата при първичната акредитация. При това още веднъж не е конкретизирано, че е наложителна инспекцията на щатния и на приходящия състав от преподаватели. При откриването на нова конструкция, както и на факултети, филиали, колежи и професионални посоки, НАОА ще се преценява с Националната пътна карта за разпределение на вузовете из страната, която е също оригиналност в закона и за която ДУМА към този момент писа в детайли. Тя среща несъгласието на ректори, съгласно които висшите учебни заведения отвън София образоват студенти за страната, освен за потребностите на района, и че разпределение на вузовете на териториален принцип няма да понижи университетските структури, а в противен случай - ще докара до повтаряне.
Последващата акредитация " регистрира резултатите от получените оценки по обособените професионални посоки във вуза " - като по никакъв начин не е ясно какво значи " резултати от оценки " и по какъв начин се мерят те. Десетобалната система за оценяване остава. Институционалната акредитация към този момент ще важи 6 години. Според настоящия ЗВО, тя е 6 години при оценка сред 9 и 10, само че е за 5 години при оценка сред 7 и 8.99, 4 години - сред 5 и 6.99, и 3 години - сред 4 и 4.99. Общата оценка се образува като междинна стойност от получените при последната акредитация оценки по посоки. Новото е обвързвано и с известно стягане на разпоредбите, считат от МОН - при получена оценка под 4 институционална акредитация не се дава, висшето учебно заведение получава отвод и в случай че не е изпълнило един от упоменатите нагоре критерии. При отвод на акредитация вузът може да изиска нова в период до 18 месеца. Ако едно висше учебно заведение получи два пъти отвод или не отговори на рекомендациите от първия отвод, то се закрива. Това значи, че въпросното висше учебно заведение може да продължи да съществува без акредитация в течение на две години и половина след решението на Народното събрание за откриването или преобразуването му. Т.е., и след задаващите се промени картината на висшето ни обучение надали ще се промени. Едва ли можем да чакаме и закриване на вузове поради акредитацията.
Оценяването при процедурите може да става и от задгранични организации в страни от Европейски Съюз, само че даването на акредитация се прави единствено от българската НАОА. Има вузове, които желаят акредитацията да се дава и от други организации в Европейски Съюз, само че
до момента сме очевидци на маневрите,
които някои медицински университети въртяха в чужбина, с цел да си докарат студенти, заобикаляйки условията на българския закон.
Най-сетне обаче МОН е възприело едно отдавнашно предложение на Българска социалистическа партия, което незнайно за какво трябваше да " шупва " с години, към този момент във втори парламент, поради предходния безапелационен отвод на ГЕРБ - един учител да може да взе участие в акредитацията единствено на едно висше учебно заведение. Това най-накрая ще промени хитрините на някои вузове да се легитимират с приходящи отдругаде доценти и професори. Интересно е, че частни учебни заведения в мненията си по проектозакона, получени в отрасловата комисия на Народно събрание, възразяват против тази мярка... Сетете се за какво. Тя, несъмнено, не приключва практиката един учител да преподава в няколко висши учебни заведения. По данни на Национален статистически институт преподавателите, които прихождат да образоват от едно в друго висше учебно заведение, са 8268... Някои смогват да практикуват така наречен куфарно образование в по 5-6 вуза.
МОН е възприело, въпреки и отчасти, още едно предложение на левицата, против което до момента се водеха пунически войни - Министерски съвет ще дефинира минимална заплата за най-ниската академична служба. Пак е нещо, въпреки че ще важи единствено за асистентите и ще се отнася единствено за държавните вузове, частните във всичко са оставени да работят, както желаят.
При програмната акредитация (за професионално направление), няма основни разлики, също така, че ще се правят оценка по едно и също време всички висши учебни заведения, в които това направление съществува. Програмната оценка ще се дава като междинен резултат от обособените критерии, по които НАОА прави акредитацията, като най-голяма относителна тежест има критерият " научна и художествено креативна активност ". Програмната акредитация се дава за 4 години. При оценка под 4 се прави отвод от акредитация, като вузът в период до една година може да изиска нова програмна акредитация. При втората процедура, в случай че балът е над 4, акредитацията се дава за период до приключването на 4-те години на акредитацията преди първия отвод. Акредитациите към този момент ще се реализират с електронни средства посредством създадена от НАОА електронна платформа, с цел да се пестят разноските, които вузовете до момента вършат за процедурите.
Проектът
завишава с малко прага,
при който вузовете могат да образоват в другите степени. Сега те могат да образоват в степен " бакалавър ", в случай че имат програмна акредитация от 4 до 4.99, отсега нататък горната граница се подвига до 5.99. За обучаването на магистри и доктори в този момент е нужна оценка от програмната акредитация от 5 до 10, отсега нататък, с цел да имат право да образоват магистри, на вузовете ще им е нужна оценка от 6 до 7.99, а доктори - от 8 до 10. Нови специалности те ще могат да откриват, като уведомят НАОА, само че тя ще ги прави оценка не при откриването им, а при идната програмна акредитация. Може да се допусна какъв ще продължи да бъде хаосът с новите специалности освен това " облекчение ".
И още - към непрекъснатите комисии на НАОА ще се назначават специалисти, които да подкрепят активността им. Капацитетът на висшето учебно заведение, който се дефинира при акредитацията, към този момент ще е еднакъв на сбора от потенциалите на професионалните посоки и специалностите от контролираните специалности. Така ще се избегне досегашното постоянно разминаване сред общия потенциал на вуза и този по посоки. Акредитационният съвет на НАОА ще може да понижава с една година периода на програмна акредитация или потенциала на вуза за обещано направление, в случай че не са изпълнени рекомендации, дадени към научната активност или към профила и квалификацията на университетския състав. При нарушавания на закона НАОА лишава програмната акредитация по предложение на просветителния министър. При отнета институционална акредитация се приключва неотложно всякакво образование във висшето учебно заведение, а в случай че е отнета програмна акредитация - образованието в съответното професионално направление. Може да се предвижда обаче, че отнемането на акредитация и отсега нататък ще е мъчно реализуемо занятие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ