Експеримент разкри, че животът, който познаваме, може да съществува на Венера
Ако Венера е дом на форми на живот в токсичните си облаци, те евентуално няма да бъдат лишени от аминокиселини - един от главните градивни детайли на живота (такъв, какъвто го познаваме). Поне по този начин настояват учените вследствие на нов лабораторен опит.
Въпреки че е " близнак " на Земята, на Венера температурите доближават стотици градуси и тя е покрита с облаци, формирани от корозивна сярна киселина - безцветна, канцерогенна течност, която разтваря метали, унищожава зъбите ни и нервира очите, носа и гърлото ни. Поради това скалистата планета не се счита за изключително удобна среда за живот на живите организми; тя несъмнено не е толкоз приветлива, колкото наподобяват Марс, ледената луна на Юпитер Европа или Енцелад на Сатурн. Въпреки това учените подозират, че всеки живот, който би могъл да се появи в адската среда на Венера, би могъл да бъде открит да се носи в нейните отровни облаци, които са по-хладни от повърхността на планетата и по този метод биха могли да поддържат някои типове рискови форми на живот.
В тази връзка нов лабораторен опит, извършен от откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT), откри, че 19 аминокиселини изненадващо се резервират най-малко един месец в разтвор на сярна киселина, който включва и малко вода. Концентрацията на сярна киселина в този разтвор е била сходна на тази, която се среща в облаците на Венера. Резултатите демонстрират, че сярната киселина не е универсално враждебна към органичната химия, която откриваме на Земята, и допускат, че венерианските облаци биха могли да бъдат хазаин на най-малко няколко от тези комплицирани, удобни за живота молекули.
" Това не значи, че животът там ще е същият като тук. Всъщност знаем, че не може да бъде ", споделя в изказване Сара Сийгър, астрофизик и планетарен академик от Масачузетския софтуерен институт и съавтор на новото проучване. " Но тази работа развива концепцията, че облаците на Венера биха могли да поддържат комплицирани химикали, нужни за живот. "
В началото на предходната година Сийгър и нейните сътрудници разтварят 20 " биогенни " аминокиселини - молекули, които са от значително значение за всички форми на живот на Земята с помощта на ролята им в разграждането на храната, генерирането на сила, построяването на мускулите и други - във флакони със сярна киселина, смесена с вода, с цел да имитират средата, която се намира в облаците на Венера. В продължение на четири седмици екипът ѝ проучва структурата на тези аминокиселини, измежду които глицин, хистидин и аргинин, и открива, че молекулярният " гръбнак " на 19 от молекулите остава недокоснат макар мощно киселинната среда.
" Хората имат визия, че съсредоточената сярна киселина е извънредно нападателен разтворител, който ще раздроби всичко на части ", споделя съавторът на проучването Януш Петковски от катедрата по науки за Земята, атмосферата и планетите (EAPS) на Масачузетския софтуерен институт (MIT). " Но ние откриваме, че това не е безусловно правилно. "
Въпреки че е " близнак " на Земята, на Венера температурите доближават стотици градуси и тя е покрита с облаци, формирани от корозивна сярна киселина - безцветна, канцерогенна течност, която разтваря метали, унищожава зъбите ни и нервира очите, носа и гърлото ни. Поради това скалистата планета не се счита за изключително удобна среда за живот на живите организми; тя несъмнено не е толкоз приветлива, колкото наподобяват Марс, ледената луна на Юпитер Европа или Енцелад на Сатурн. Въпреки това учените подозират, че всеки живот, който би могъл да се появи в адската среда на Венера, би могъл да бъде открит да се носи в нейните отровни облаци, които са по-хладни от повърхността на планетата и по този метод биха могли да поддържат някои типове рискови форми на живот.
В тази връзка нов лабораторен опит, извършен от откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT), откри, че 19 аминокиселини изненадващо се резервират най-малко един месец в разтвор на сярна киселина, който включва и малко вода. Концентрацията на сярна киселина в този разтвор е била сходна на тази, която се среща в облаците на Венера. Резултатите демонстрират, че сярната киселина не е универсално враждебна към органичната химия, която откриваме на Земята, и допускат, че венерианските облаци биха могли да бъдат хазаин на най-малко няколко от тези комплицирани, удобни за живота молекули.
" Това не значи, че животът там ще е същият като тук. Всъщност знаем, че не може да бъде ", споделя в изказване Сара Сийгър, астрофизик и планетарен академик от Масачузетския софтуерен институт и съавтор на новото проучване. " Но тази работа развива концепцията, че облаците на Венера биха могли да поддържат комплицирани химикали, нужни за живот. "
В началото на предходната година Сийгър и нейните сътрудници разтварят 20 " биогенни " аминокиселини - молекули, които са от значително значение за всички форми на живот на Земята с помощта на ролята им в разграждането на храната, генерирането на сила, построяването на мускулите и други - във флакони със сярна киселина, смесена с вода, с цел да имитират средата, която се намира в облаците на Венера. В продължение на четири седмици екипът ѝ проучва структурата на тези аминокиселини, измежду които глицин, хистидин и аргинин, и открива, че молекулярният " гръбнак " на 19 от молекулите остава недокоснат макар мощно киселинната среда.
" Хората имат визия, че съсредоточената сярна киселина е извънредно нападателен разтворител, който ще раздроби всичко на части ", споделя съавторът на проучването Януш Петковски от катедрата по науки за Земята, атмосферата и планетите (EAPS) на Масачузетския софтуерен институт (MIT). " Но ние откриваме, че това не е безусловно правилно. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ