Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би

Ако възрастните имаха обичана игра, то сигурно тя би била ухажването. Това е оня миг на гонене сред сътрудниците, когато ползата и тръпката посред им ескалират до степен, в която можем да бъдем тотално захласнати от индивида против нас. Когато хем си демонстрираме, че се желаеме, хем не си принадлежим изцяло. А това е даже единствено началото на флирта.

Когато неумишлено изкарваме най-хубавото от себе си, единствено и единствено да впечатлим обекта на желанието си. Когато толкоз желаеме да се харесаме, че вършим и невъзможното и надскачаме себе си. И въпреки сходни моменти да не ни се случват всекидневно (в което в действителност е техният чар), то не можем да отречем, че точно те ни карат да се усещаме живи, привлекателни и безгранично щастливи.

Наблюдавали ли сте в миналото неотдавна срещнала се двойка – мъж и жена, които явно се харесват. Ще бъдете сюрпризирани какъв брой доста тяхното държание прилича това на животните в интервал на ухажване. Ако в сходен миг, птиците разперват крила и опашки, то дамите съзнателно играят с косата си и прехапват устни, а мъжете неумишлено изпъчват гърди и прибират стомах. Ако някои животни създават характерни миризми, с цел да привлекат противоположния пол, то всички знаем, че и дамите, изключително в интервал на овулация, отделят нараснало количество полови феромони, на които се преписват свойствата на афродизиак. При ухажването сред хората, към момента важат някои напълно скотски способи, антични инстинкти и подсъзнателни подбуди, на които ние сме към момента мощно подвластни.

Ухажването - игра на антични инстинкти

Преди всичко - инстинктът за продължението на рода. Това е главен човешки инстинкт, на който изискуем съществуването и еволюцията си.И макар че в днешно време, даже и те, на подсъзнателно равнище, са подтикнати към флирт точно с помощта на това непреходно вътрешно чувство. Разбира се, в случай че единственият ни претекст за ухажването, беше сдобиването с наследници, то нещата щяха да бъдат в действителност лесни и елементарни. Но, не щеш ли животът е толкоз непредвидим и забавен, че подбудите за влизане в сходна любовна игра могат да бъдат доста повече и по-интересни.

Ловуването. Добре познатата пристрастеност на мъжете по лова е заложена преди десетки хиляди години. И в случай че тогава, тяхна плячка разумно е бил дивечът, то през днешния ден нещата стоят по малко по-различен метод. Ловните пристрастености надалеч не са утихнали, само че фокусът е преместен върху друга, не по-малко примамлива цел – дамското сърце. Колкото по-труднодостъпна е плячката, толкоз по-сладка е премията. Това е развило у дамите едно типично държание да бъдат недостъпни. Жалко е, че в стремежът си да сме забавни, като бъдем недостъпни, можем да пропуснем в действителност скъпи хора и връзки около себе си. Ако харесваме някой, дано сложим най-хубавата усмивка, да дадем явен знак на индивида насреща, че го харесваме и се оставете да бъдем впечатлени.

Сексът и любовта като разследване на егото. За страдание, ухажването надалеч не е артикул единствено на желанието за продължение на рода и чистата обич. В днешни дни, то постоянно бива изопачено, като се трансформира в обичаното на доста хора средство за напомпване на егото. Егото ни е директно подчинено на подсъзнанието, мъчно може да бъде следено и по тази причина постоянно ни играе неприятна смешка, изключително що се касае човешките взаимоотношения. И в тази връзка флиртуването доста постоянно се явява не метод за завързване на нови контакти с хора от противоположния пол, а по-скоро прийом за покачване на самочувствието, напомпване на егото и един тип доказателство, че „ към момента ни бива “.

Полигамия. Каквото и да си приказваме, би трябвало да признаем, че хората през днешния ден са по-скоро полигамни, в сравнение с моногамни. Древният инстинкт нашепва, мъжът да разпръсне колкото се може повече генетичен материал, само че и дамите възприеха това държание. Често връзките ни следват една след друга и се застъпват, а ухажването е някак естествена част от целия развой по асортимент и завоюване на следващата половинка. От деликатното сканиране на територията, през избора на подобаващата „ плячка “ и тихите сигнали на тялото, досега на „ нападението “ – ухажването е някакъв магичен танц на сетивата и вилнеещите хормони, който ни кара да опитваме още веднъж и още веднъж от тази неописуема тръпка.

Езикът на тялото издава флирта:

Очите – необятно отворени очи, отместване на погледа ту към обекта на желанието ни, ту надолу или настрана

Веждите – покачване на веждите при диалог

Усмивката – необятна, плаха, стеснителна – всякаква. Има ли усмивка, има и благосклонност.

Копиране – хората, неумишлено копират придвижванията на обекта на тяхното увлечение.

Оправяне на косата - дамите подсъзнателно считат косата си за доста привлекателна и непрекъснато играят с нея, когато флиртуват

Навлизане в персоналното пространство (около 50 см към нас) - това най-агресивният, само че и категоричен симптом, че има флирт.

Притеснението – малко на брой са тези, които не изпитват терзание, щом на хоризонта се появи техният любим. Притеснението е сигурен симптом освен, че индивидът против вас ви харесва, само че и че явно има мощно увлечение към вас.

И макар че учените са разгадали и могат с лекост да проучат човешкото държание единствено с къс разбор на видяното в профил, то за елементарния човек това е съвсем невероятно - хем да проучва, хем да дава самичък сигнали. Но постоянно ни остава едно – да се доверим на интуицията си. Факт е, че даже и без каквито и да било ясни сигнали от противоположния пол, доста дами съумяват да доловят прехвърчащите във въздуха искри. За наше благополучие интуицията съвсем в никакъв случай не лъже и постоянно е била явен предвестител на не една красива любовна история.