Открита в Япония гъбичка сее смърт в Европа и САЩ
„ Ако вашата единствена цел е да станете богати, вие в никакъв случай няма да я постигнете “ . Казал го е милиардерът Джон Рокфелер. Тези слова звучат в действителност доста забавно, изключително като се има поради от чия уста са били произнесени. За мнозина парите постоянно са били цел номер едно в живота, а главният аргумент, който е употребен, с цел да се оправдае дивото им гонене е, че те са единственото нещо, което може да ти обезпечи успокоение. Апропо – доста неправилно разбиране!
Истината е, че финикийските знаци не могат да ти обезпечат нито успокоение, нито благополучие, независимо дали ги имаш или не.
И в двата случая тегне едно голямо терзание и мъка. При неналичието им се терзаем по какъв начин ще се оправим с битовите си потребности. При изобилието им пък се изяждаме от вътрешни дълбоки подозрения дали всички, които ни заобикалят не го вършат поради облагата. Е, това в случай че е бленуваното благополучие, здраве му кажи!
Някога в предишното Пабло Пикасо е споделил нещо доста забавно, което звучи по този начин: „ Искам да пребивавам като безпаричен човек с пари “ ! И върху тези думи човек си заслужава да поразсъждава. Що за „ животно “ ще да е това? Вероятно художникът, усетил мъчителната страна на славата и имането, е открил, че скромният човек, запазил своите духовни белези, определящи го за обособена еднаквост, живее в пъти по-нормално.
Единственият минус на по този начин нареченото духовно благосъстояние е, че не може да ти заплати сметките за тока, да вземем за пример. Така евентуално се е родила в съзнанието му безумната концепция, упомената в предходните редове. Между другото тази мисъл извънредно доста подхожда на някои дами, които родна институция е взела на мушка. Защо ли? Защото те някак са съумели да осъществен другояче съкровеното предпочитание на Пикасо – претърпяват оскъдно, само че с много пари. Заключението по въпроса е направено на база крайният резултат, забележим за елементарното око. Нулево количество работни дни, само че пък за сметка на това приход, на който биха могли да завидят повече от половината български жители, бъхтащи се по 12-13 часа, че и повече.
Ето по този начин, апропо, се раждат и етикетите, които толкоз доста обичаме да лепим на хората за щяло и нещяло.
Заради пустата злоба, че, видиш ли, някой е разкрил златната среда за своето битие, без да си дава напън, различен се усеща мощно прекаран, че хем би трябвало да работи като вманиачен, хем не може и да си намерения да направи какъвто и да е кощунствен непряк разход. Естествено, виновността я отнася имащият. Но, както споделя роденият в Русия доктор и афорист Генадий Малкин: „ Ако не бяха богаташите, благосъстоянието нямаше да нервира никого “! Само дето ние, българите, главно хейтим родните люде с милионите. Да не кажем, че и всеки, имащ пари, е комплициран под огромната дебела линия – шарлатанин, заграбил парите на народа.
Нека напомним обаче, че не всичко на този свят е черно и бяло. Има и други цветове. Защо със същия хъс не вземем да нападнем някой тънещ в разкош, я в Америка, я в други европейски страни. Не го вършим, тъй като носът ни пречи да виждаме по-надалеч от рамките на родината си. Поради същата тази причина и страдаме от други проблеми, надалеч нямащи доста общо с паричките.
Имаме поради здравословните такива. Тук незабавно ще изскочи някой, който самоуверено да съобщи, че здравето коства пари. Така е, и то доста! Но до този миг се стига, когато сляпо вярваш, че няма причина да зарежеш „ най-долното си качество постоянно да гледаш да минеш фино и да не си платиш заслужено за това, което получаваш “! Едно време, когато са върлували много страшни болести с потресаващо висок % на смъртност, да не би баба ви да се е лекувала с валута?
Присъствието или отсъствието на средства не са основателна причина да се трансформираме в ходеща болест! Да не приказваме, че към днешна дата обстановката е радикално друга. Сами непрекъснато се сблъскваме с образци, които ни дават да разберем, че когато човек желае да се избави от сполетялата го злина намира метод! Да, някои от тях не са изключително приятни, само че обстановките, касаещи здравето ни, рядко пъти ни дават разнообразни варианти, всред които да избираме.
Една такава, заслужаваща съществено внимание, е тематиката за мултирезистентните патогенни микроорганизми. От доста време насам международните здравни организации редовно сигнализират за заплахата от възникването на инфекции, резултат от " мутиралите инквизитори ". Дори в едно от доста изследвания, отдадени на мъчителната тематика, се споделя, че към 2050 година въпросните ще убиват повече хора, в сравнение с ракът, избран за бича на 21 век .
Тук самоуверено можем да кажем, че в лицето на новопоявилите се бактерии, гъбички, паразити канцерогенният палач има сериозна конкуренция .
До какъв брой обаче ние осъзнаваме сериозната опасност, пред която сме изправени? Можем да посочим редица патогени, способни да провокират или най-малко да повлекат след себе си толкоз съществени диагнози, колкото и не можем да си представим. По-лошото е, че се оказваме изцяло неподготвени за битката с тях.
Такъв е казусът с гъбичката Candida auris , определяна като новата световна опасност за здравето . Тя предизвиква съдбовни инвазивни инфекции, които не реагират на нормалните лекувания.
Първоначално е разпозната в Япония през 2009 година, по-късно стартира да се появява в Съединени американски щати и други страни в Европа. Освен третирането на инфекцията, породена от патогена, много комплицирано се оказва и самото й идентифициране, а от там и диагностициране. Candida auris нормално се популяризира при човеци, които към този момент имат съществено заболяване или нарушена имунна система. Статистиката демонстрира, че в границите на 30-60% от хората, които са имали инфекции с Candida auris, са умряли. Също по този начин се показва, че и доста от тях са изложени на нараснал риск от развиване на други съществени болести.
По принцип хората могат без да подозират да „ имат “ гъбички в тялото си, най-много по кожата , доста преди да развият зараза или да почувстват каквито и да е признаци. Това положение е известно като колонизация. Именно тези човеци се явяват разпространители на патогена и надлежно на заболяването, провокирана от него.
Симптомите при C. auris са разнородни, само че най-често срещаните са тресчица и студени тръпки . Те не се повлияват от антибиотично лекуване! В тези случаи са нужни профилирани лабораторни проби, с цел да се откри първо дали симптоматиката се дължи на инвазия с Candida auris.
Продължителното й наличие в човешкия организъм постоянно предизвиква зараза в кръвния поток, ушите или в открити рани. Candida auris е един от дребното типове Candida, които могат да причинят кандидоза при хората. Тя може да провокира инвазивна кандидоза (нахлуване на патогена в кръвта - фунгемия) при централната нервна система, бъбреците, черния дроб, костите, мускулите, ставите, далака или очите. Обикновено се демонстрира дружно с други съпътстващи диагнози като диабет, белодробни и бъбречни болести.
Лечението е комплицирано , защото гъбичката елементарно се бърка с други представители от огромния жанр на Candida. Също по този начин клиниката не рядко се усложнява и от взаимоотношението сред микотичния сътрудник и другите болестотворни микроорганизми, като бактерии и паразити.
Една доста постоянно срещана композиция да вземем за пример е тази на Candida auris и Pseudomonas aeruginosa . Бактерията също е мултирезистентна и води до генерализирано инфектиране при белите дробове, пикочните пътища и бъбреците. Проблемът е, че при съществуването и на двете мъчно може да се разбере кое в действителност е водещото при появилата се клиника.
Друга тежка композиция е тази със Salmonella spp. Комплицираността тук идва от свойството на салмонелата да се капсулира в тялото. Това разрешава на гъбичката да употребява токсините на салмонелата, като по този метод я прави невидима. Именно гореспоменатите обстоятелства дават съображение да се направи заключението, че най-трудното при лекуването на едно заболяване е откриването на симбиозта сред другите по рода си микроорганизми.
Но въпреки всичко дано не забравяме, че: „ Срещата на два характера е като взаимоотношението сред две химически субстанции: в случай че има реакция и двете се трансформират “ - Карл Юнг.
Истината е, че финикийските знаци не могат да ти обезпечат нито успокоение, нито благополучие, независимо дали ги имаш или не.
И в двата случая тегне едно голямо терзание и мъка. При неналичието им се терзаем по какъв начин ще се оправим с битовите си потребности. При изобилието им пък се изяждаме от вътрешни дълбоки подозрения дали всички, които ни заобикалят не го вършат поради облагата. Е, това в случай че е бленуваното благополучие, здраве му кажи!
Някога в предишното Пабло Пикасо е споделил нещо доста забавно, което звучи по този начин: „ Искам да пребивавам като безпаричен човек с пари “ ! И върху тези думи човек си заслужава да поразсъждава. Що за „ животно “ ще да е това? Вероятно художникът, усетил мъчителната страна на славата и имането, е открил, че скромният човек, запазил своите духовни белези, определящи го за обособена еднаквост, живее в пъти по-нормално.
Единственият минус на по този начин нареченото духовно благосъстояние е, че не може да ти заплати сметките за тока, да вземем за пример. Така евентуално се е родила в съзнанието му безумната концепция, упомената в предходните редове. Между другото тази мисъл извънредно доста подхожда на някои дами, които родна институция е взела на мушка. Защо ли? Защото те някак са съумели да осъществен другояче съкровеното предпочитание на Пикасо – претърпяват оскъдно, само че с много пари. Заключението по въпроса е направено на база крайният резултат, забележим за елементарното око. Нулево количество работни дни, само че пък за сметка на това приход, на който биха могли да завидят повече от половината български жители, бъхтащи се по 12-13 часа, че и повече.
Ето по този начин, апропо, се раждат и етикетите, които толкоз доста обичаме да лепим на хората за щяло и нещяло.
Заради пустата злоба, че, видиш ли, някой е разкрил златната среда за своето битие, без да си дава напън, различен се усеща мощно прекаран, че хем би трябвало да работи като вманиачен, хем не може и да си намерения да направи какъвто и да е кощунствен непряк разход. Естествено, виновността я отнася имащият. Но, както споделя роденият в Русия доктор и афорист Генадий Малкин: „ Ако не бяха богаташите, благосъстоянието нямаше да нервира никого “! Само дето ние, българите, главно хейтим родните люде с милионите. Да не кажем, че и всеки, имащ пари, е комплициран под огромната дебела линия – шарлатанин, заграбил парите на народа.
Нека напомним обаче, че не всичко на този свят е черно и бяло. Има и други цветове. Защо със същия хъс не вземем да нападнем някой тънещ в разкош, я в Америка, я в други европейски страни. Не го вършим, тъй като носът ни пречи да виждаме по-надалеч от рамките на родината си. Поради същата тази причина и страдаме от други проблеми, надалеч нямащи доста общо с паричките.
Имаме поради здравословните такива. Тук незабавно ще изскочи някой, който самоуверено да съобщи, че здравето коства пари. Така е, и то доста! Но до този миг се стига, когато сляпо вярваш, че няма причина да зарежеш „ най-долното си качество постоянно да гледаш да минеш фино и да не си платиш заслужено за това, което получаваш “! Едно време, когато са върлували много страшни болести с потресаващо висок % на смъртност, да не би баба ви да се е лекувала с валута?
Присъствието или отсъствието на средства не са основателна причина да се трансформираме в ходеща болест! Да не приказваме, че към днешна дата обстановката е радикално друга. Сами непрекъснато се сблъскваме с образци, които ни дават да разберем, че когато човек желае да се избави от сполетялата го злина намира метод! Да, някои от тях не са изключително приятни, само че обстановките, касаещи здравето ни, рядко пъти ни дават разнообразни варианти, всред които да избираме.
Една такава, заслужаваща съществено внимание, е тематиката за мултирезистентните патогенни микроорганизми. От доста време насам международните здравни организации редовно сигнализират за заплахата от възникването на инфекции, резултат от " мутиралите инквизитори ". Дори в едно от доста изследвания, отдадени на мъчителната тематика, се споделя, че към 2050 година въпросните ще убиват повече хора, в сравнение с ракът, избран за бича на 21 век .
Тук самоуверено можем да кажем, че в лицето на новопоявилите се бактерии, гъбички, паразити канцерогенният палач има сериозна конкуренция .
До какъв брой обаче ние осъзнаваме сериозната опасност, пред която сме изправени? Можем да посочим редица патогени, способни да провокират или най-малко да повлекат след себе си толкоз съществени диагнози, колкото и не можем да си представим. По-лошото е, че се оказваме изцяло неподготвени за битката с тях.
Такъв е казусът с гъбичката Candida auris , определяна като новата световна опасност за здравето . Тя предизвиква съдбовни инвазивни инфекции, които не реагират на нормалните лекувания.
Първоначално е разпозната в Япония през 2009 година, по-късно стартира да се появява в Съединени американски щати и други страни в Европа. Освен третирането на инфекцията, породена от патогена, много комплицирано се оказва и самото й идентифициране, а от там и диагностициране. Candida auris нормално се популяризира при човеци, които към този момент имат съществено заболяване или нарушена имунна система. Статистиката демонстрира, че в границите на 30-60% от хората, които са имали инфекции с Candida auris, са умряли. Също по този начин се показва, че и доста от тях са изложени на нараснал риск от развиване на други съществени болести.
По принцип хората могат без да подозират да „ имат “ гъбички в тялото си, най-много по кожата , доста преди да развият зараза или да почувстват каквито и да е признаци. Това положение е известно като колонизация. Именно тези човеци се явяват разпространители на патогена и надлежно на заболяването, провокирана от него.
Симптомите при C. auris са разнородни, само че най-често срещаните са тресчица и студени тръпки . Те не се повлияват от антибиотично лекуване! В тези случаи са нужни профилирани лабораторни проби, с цел да се откри първо дали симптоматиката се дължи на инвазия с Candida auris.
Продължителното й наличие в човешкия организъм постоянно предизвиква зараза в кръвния поток, ушите или в открити рани. Candida auris е един от дребното типове Candida, които могат да причинят кандидоза при хората. Тя може да провокира инвазивна кандидоза (нахлуване на патогена в кръвта - фунгемия) при централната нервна система, бъбреците, черния дроб, костите, мускулите, ставите, далака или очите. Обикновено се демонстрира дружно с други съпътстващи диагнози като диабет, белодробни и бъбречни болести.
Лечението е комплицирано , защото гъбичката елементарно се бърка с други представители от огромния жанр на Candida. Също по този начин клиниката не рядко се усложнява и от взаимоотношението сред микотичния сътрудник и другите болестотворни микроорганизми, като бактерии и паразити.
Една доста постоянно срещана композиция да вземем за пример е тази на Candida auris и Pseudomonas aeruginosa . Бактерията също е мултирезистентна и води до генерализирано инфектиране при белите дробове, пикочните пътища и бъбреците. Проблемът е, че при съществуването и на двете мъчно може да се разбере кое в действителност е водещото при появилата се клиника.
Друга тежка композиция е тази със Salmonella spp. Комплицираността тук идва от свойството на салмонелата да се капсулира в тялото. Това разрешава на гъбичката да употребява токсините на салмонелата, като по този метод я прави невидима. Именно гореспоменатите обстоятелства дават съображение да се направи заключението, че най-трудното при лекуването на едно заболяване е откриването на симбиозта сред другите по рода си микроорганизми.
Но въпреки всичко дано не забравяме, че: „ Срещата на два характера е като взаимоотношението сред две химически субстанции: в случай че има реакция и двете се трансформират “ - Карл Юнг.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ