Ако в царска България през 1942 г. е имало 10

Ако в царска България през 1942 година е имало 10 500 учебни заведения, то през 2000 година към този момент са 3491, а през тази образователна година учебните заведения у нас са 2456. За 14 години са закрити близо 1000 учебни заведения, а единствено през 2016 година са закрити 27, се споделя в позиция от Синдиката " Образование " към КТ " Подкрепа " за инспекциите на институциите в учебните заведения, свързани с отпадането на учениците и с отсъствията им.

 След Освобождението на България и изключително след 1880 година е имало национална акция за възобновление на българското обучение и учебно заведение, като са били издигнати и открити учебни заведения с работещи и дейни настоятелства в съвсем всяко българско село. Може би времето на просветителството към този момент е свършило и в този момент е неотложно да се дефинира нова просветителна тактика за реализиране на качествено модерно обучение, показват от синдиката. И декларират, " че в случай че тя кореспондира със закриване на учебни заведения и образуване на учебната активност единствено в " мега " учебни заведения от 700 до 2500 възпитаници, то сме на верния път и можем да продължим да закриваме учебни заведения ".

 Синдикатът разяснява и разкритията на Нова телевизия отпреди няколко дни за " скица с мъртви души " в учебното заведение в софийското село Хераково, в което по документи има 75 възпитаници. Повечето от тях постоянно не се явяват в часове, само че не им се пишат отсъствия. В същото време учебното заведение получава от страната по към 1400 лева за всяко дете. 

 В този съответен образец се следят два съществени порока на българската култура, споделят от синдиката.  " Първият е недъгавият делегиран бюджет, който не се интересува от потребностите на децата във всичките 2456 учебни заведения и 2000-те детски градини в страната, а дава финансов стандарт на брой деца, без да е съгласуван с нужния за естествен учебен развой брой на учителите, с паралелките и с обезпечаване на еднакъв късмет за децата и учениците ". Вторият недостатък е по-стар и по-страшен - това е казусът с прибиране и задържане на учениците в учебно заведение и установяване на действителния вероятен предел на отсъствия за учениците.

 Истината е, че и остарелият и новият учебен закон с хилядите страници нормативна база, не дават отговор на този значим проблем - по какъв начин да задържим учениците-роми в учебно заведение, без учители и шефове, да нарушават разпоредбите, се показва в позицията.

 Затова синдикатът " Образование " предлага на МОН и на Народното събрание да има смяна във философията на делегирания бюджет и финансиране на база на национална тактика за това дали да има учебно заведение в съответното обитаемо място, а не на база делегиран бюджет и на брой възпитаници. Според синдиката би трябвало да се промени и Законът за предучилищното и учебно обучение, като се вмени ефикасна финансова и административна отговорност към родителите за обезпечаване на наличието на децата им в учебно заведение. Трябва да има смяна в новия учебен закон и във връзка със социализацията на учениците-роми и с тяхното задържане в учебно заведение. " При сегашните правила, в случай че не се демонстрира благосклонност към тях, съгласно размера на познания и % на наличие, множеството не биха минали даже и във втори клас ", декларират от просветителния профсъюз. Според него детските надбавки за деца би трябвало да бъдат в учебните бюджети и МОН, а не в МТСП. От синдиката упорстват също 16-те типа обществени помощи за ромските фамилии също да бъдат обвързани с наличието на техните деца в учебно заведение.

Инфо: www.manager.bg