Алтернативата на ГЕРБ не е в този парламент
Ако третият кабинет на Бойко Борисов има някаква опция, то тя сигурно не е измежду парламентарно показаните партии. Такъв е главният извод от допитване до читателите на Факти , в което взеха присъединяване 980 консуматори.
Само 8% от тях считат противоположното - че вярата за някаква смяна въпреки всичко може да се открие и измежду политическите сили, влезнали в ролята на съпротива в сегашното Народно заседание. Това би трябвало да е чудесна вест за ръководещата коалиция, която по-скоро може сама да си навреди с несъответстващи дейности или корупционни кавги, в сравнение с да бъде притисната от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи или "Воля ".
Те очевидно не разполагат с задоволителен запас от доверие и благосклонности на търсещите смяна гласоподаватели. И в случай че за партиите на Карадайъ и Марешки това не е някаква трагична вест, то социалистите на Корнелия Нинова би трябвало доста да се замислят, за какво се докараха до това състояние. Уж не ръководят, сякаш излизат нескрито гейт след гейт, свързани с разпасани функционери на ГЕРБ, а народът очевидно не свързва Българска социалистическа партия с смяната. Която Нинова развя като девиз, само че очевидно и остана за лично прилагане.
Другата вест, която би трябвало да подари със успокоение статуквото е, че съгласно 35% от интервюираните "всички са маскари ". Такъв вид социална настройка постоянно е от изгода на ръководещите, които по този начин или другояче към този момент са се добрали до властта. Такава войска от отвратени и демотивирани умерено би спечелила едни хипотетични избори, само че по предписание тя остава съвсем на 100% в страни от изборния развой.
22% от интервюираните считат, че кабинетът на Борисов няма опция. Освен обичайни последователи на ГЕРБ и Патриотите, в тази група можем да сложим и част от изтощените от блуждаене и търсене на друго властово решение читатели. Които не виждат действителен политически индивид, кадърен да извърши коренна смяна в родния политически живот.
Най-любопитна обаче е групата от 30% от интервюираните, които считат, че опция има, само че сега тя не е парламентарно показана. Отново величествен %, също задоволителен за печелене на избори. И с доста по-голям късмет от 35-те % на гласувалите за "маскарите ", които по този начин или другояче няма по какъв начин да бъдат консолидирани. Това е и единственото, само че никога не дребно съображение за терзание у ръководещите.
Кои обаче стоят зад тези 30%? Тук с убеденост можем да посочим хората, очакващи структурирането на политическия план на Слави Трифонов. Неговото появяване след стартирането в канализацията на волята на 2,5 милиона гласоподаватели от референдума, е най-естественото продължение. Разбира се, тук слагаме и последователи на останалата зад борда така наречен "автентична " десница. Която в последно време показва първи проблясъци на някаква консолидация, обвързвана основно с гневни общи заявления по проблемите на правосъдната система. На този стадий обаче е безпределно мъчно да се предвиждат общи дейности сред бъдещия план на Слави и към момента необединените десни, които показват високомерно отношение към Трифонов и призоваваха да не се гласоподава на Референдума.
Най-малобройна е и любопитната група на интервюираните, които настояват, че стандартът им на живот не зависи от това кой е на власт - 5%. Както се споделя - дай Боже всекиму...
Само 8% от тях считат противоположното - че вярата за някаква смяна въпреки всичко може да се открие и измежду политическите сили, влезнали в ролята на съпротива в сегашното Народно заседание. Това би трябвало да е чудесна вест за ръководещата коалиция, която по-скоро може сама да си навреди с несъответстващи дейности или корупционни кавги, в сравнение с да бъде притисната от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи или "Воля ".
Те очевидно не разполагат с задоволителен запас от доверие и благосклонности на търсещите смяна гласоподаватели. И в случай че за партиите на Карадайъ и Марешки това не е някаква трагична вест, то социалистите на Корнелия Нинова би трябвало доста да се замислят, за какво се докараха до това състояние. Уж не ръководят, сякаш излизат нескрито гейт след гейт, свързани с разпасани функционери на ГЕРБ, а народът очевидно не свързва Българска социалистическа партия с смяната. Която Нинова развя като девиз, само че очевидно и остана за лично прилагане.
Другата вест, която би трябвало да подари със успокоение статуквото е, че съгласно 35% от интервюираните "всички са маскари ". Такъв вид социална настройка постоянно е от изгода на ръководещите, които по този начин или другояче към този момент са се добрали до властта. Такава войска от отвратени и демотивирани умерено би спечелила едни хипотетични избори, само че по предписание тя остава съвсем на 100% в страни от изборния развой.
22% от интервюираните считат, че кабинетът на Борисов няма опция. Освен обичайни последователи на ГЕРБ и Патриотите, в тази група можем да сложим и част от изтощените от блуждаене и търсене на друго властово решение читатели. Които не виждат действителен политически индивид, кадърен да извърши коренна смяна в родния политически живот.
Най-любопитна обаче е групата от 30% от интервюираните, които считат, че опция има, само че сега тя не е парламентарно показана. Отново величествен %, също задоволителен за печелене на избори. И с доста по-голям късмет от 35-те % на гласувалите за "маскарите ", които по този начин или другояче няма по какъв начин да бъдат консолидирани. Това е и единственото, само че никога не дребно съображение за терзание у ръководещите.
Кои обаче стоят зад тези 30%? Тук с убеденост можем да посочим хората, очакващи структурирането на политическия план на Слави Трифонов. Неговото появяване след стартирането в канализацията на волята на 2,5 милиона гласоподаватели от референдума, е най-естественото продължение. Разбира се, тук слагаме и последователи на останалата зад борда така наречен "автентична " десница. Която в последно време показва първи проблясъци на някаква консолидация, обвързвана основно с гневни общи заявления по проблемите на правосъдната система. На този стадий обаче е безпределно мъчно да се предвиждат общи дейности сред бъдещия план на Слави и към момента необединените десни, които показват високомерно отношение към Трифонов и призоваваха да не се гласоподава на Референдума.
Най-малобройна е и любопитната група на интервюираните, които настояват, че стандартът им на живот не зависи от това кой е на власт - 5%. Както се споделя - дай Боже всекиму...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ