Защо се страхувам от нещо, което знам, че не е опасно?
Ако страдате от някое обезпокоително разстройство, евентуално се интересувате какви са аргументите за казуса ви.
Може би си задавате въпроси, като: „ Защо получавам под паника пристъпи? Унаследил ли съм ги, или са последица от метода, по който съм отгледан? Какви са аргументите за развиването на уплахи? Защо се опасявам от нещо, което знам, че не е рисково? Какво поражда обсесиите и компулсиите?
Симптомите на тревожните разстройства постоянно наподобяват ирационални и необясними: напълно естествено е да се запитаме „ Защо? “
Но преди да разгледаме в детайли другите аргументи за тревожните разстройства, дано внесем две общи обяснения, които би трябвало да се имат поради.
Първо, познаването на аргументите за тревожните разстройства ще ви помогне да разберете по какъв начин те се развиват, само че не ви е належащо, с цел да преодолеете своя съответен проблем.
Ефективността на разнообразните тактики за превъзмогване на тревожните разстройства – като релаксация, физическа интензивност, лечебно излагане, смяна на вътрешния монолог и неправилните убеждения или работа с възприятията – не зависи от познаването на аргументите в тяхната основа.
Второ, пазете се от концепцията, че има една подбуда или един вид аргументи за кое да е от тревожните разстройства.
Независимо дали си имате работа с под паника пристъпи, обществена уплаха, генерализирана тревога, или обсесивно-компулсивно разстройство, приемете, че не съществува единствена причина, която, бъде ли отстранена, казусът ще изчезне.
Тревожните разстройства се провокират от разнородни аргументи на голям брой разнообразни равнища: приемственост, биологични процеси, фамилна среда и метод на развъждане и образование, обуславяне, сегашни стресори, вътрешен монолог и система от персонални убеждения, дарба за изложение на възприятията и така нататък
Някои експерти в областта на тревожните разстройства поддържат теории за „ единствената причина “. Тези теории свръхопростяват същността на тревожните разстройства и имат в основата си една от следните две неправилни линии на размишление: биологична илюзия и психична илюзия.
При биологичната илюзия се приема, че обещано обезпокоително разстройство се предизвиква единствено от даден биологичен или физиологичен дисбаланс в мозъка или тялото.
Напоследък да вземем за пример има наклонност аргументите за паническото разстройство, а също и за обсесивно-компулсивното разстройство, да се свеждат само до биологичното равнище.
Приема се, че паническото разстройство поражда вследствие на дисфункция в избрани елементи на мозъка, като амигдалата и синьото леке (locuscoeruleus), а обсесивно-компулсивното разстройство се предизвиква от дефицит на невротрансмитерасеротонин – или дисрегулация в серотониновата система от неврони в мозъка. (Невротрансмитер е химично вещество, което разрешава предаването на нервните импулси от една нервна клетка на друга.)
От изгода е да се знае, че в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции.
Това безспорно е от голяма важност за лекуването, само че то не е задоволително съображение да се приема, че паническите пристъпи и обсесивно-компулсивното разстройство са единствено физиологични нарушавания.
Остава въпросът: Какво предизвиква самото физиологично нарушаване? Може би хроничният стрес в резултат на психичен спор смущава функционалностите на амигдалата и синьото леке при паническото разстройство.
А хронично потисканият яд способства за неподходяща смяна в равнищата на серотонин в мозъка при обсесивно-компулсивното разстройство.
Психологичните спорове и потисканият яд от своя страна може да са следствия от метода на развъждане и образование.
Тъй като подбуда на всяко физиологично нарушаване може да е стресът или други психични фактори, илюзия е да се приема, че тревожните разстройства биват причинявани единствено (или дори предимно) от физиологични несъответствия.
При психичната илюзия се позволява същата неточност в противоположната посока.
При нея се приема, че повода за, да кажем, вашата обществена уплаха или генерализирано обезпокоително разстройство е израстването с родители, които са ви пренебрегвали, изоставили или малтретирали, вследствие на което у вас е зародило и се е затвърдило дълбокото възприятие на неустановеност или позор – което е причина за фобийното избягване и тревогата ви в зрелостта.
Макар да е допустимо фамилната среда в детството да е съдействала значително за сегашните ви проблеми, има ли съображение да се приема, че тя е единствената причина? И в този случай няма.
Така биха останали подценени вероятните въздействия на наследствените и биологичните фактори. В последна сметка не всички деца, които израстват в дисфункционални фамилии, развиват тревожни разстройства.
По-правдоподобно е допускането, че казусът ви е резултат както от 1) наследствена предразположеност към тревога (а може би и фобия), по този начин и от 2) условия в ранното детство, които са способствали развиването на позор и/или неустановеност.
Накратко, концепцията, че вашите характерни усложнения са единствено физиологично или единствено психично нарушаване, подценява обстоятелството, че биологичните и обществените фактори си взаимодействат.
Биологичните нарушавания може да са „ готови “ от стрес или психични фактори; психичните проблеми на собствен ред може да са повлияни от вродени биологични нарушавания.
Просто не е допустимо с решителност да се дефинира кое е първопричината или така наречен коренна причина.
В този ред на мисли, един изчерпателен метод за възобновяване от суматоха, уплахи или тревога не може да се ограничи до изолираното отнасяне на физиологични или психични аргументи.
За цялостното и трайно възобновяване е належащо използването на цялостен набор от тактики за влияние на няколко разнообразни равнища – биологично, поведенческо, прочувствено, мисловно, междуличностно и даже духовно.
Причините за тревожните разстройства варират освен съгласно равнището, на което пораждат, само че и съгласно времевия интервал, в който оказват своето деяние.
Има предразполагащи аргументи, които от раждането или от детството ви приготвят за развиването на суматоха или тревога по-късно.
Има и сегашни или краткосрочни аргументи – условия, които катализират началото на, да кажем, паническите пристъпи или агорафобията.
А има и поддържащи аргументи – фактори в актуалните ви метод на живот, настройки и държание, които поддържат тревожните разстройства откакто към този момент са се развили.
Причини за тревожните разстройства
Дългосрочни предразполагащи аргументи
Наследственост Обстоятелства в детството◆ Родители с прекомерно внимателно отношение към света
◆ Родители, които са прекомерно сериозни и поддържат прекомерно високи условия към детето
◆ Емоционална неустановеност и взаимозависимост
◆ Родители, които потискат изразяването на възприятията и себеутвърждаването на детето
Кумулативен стресБиологични аргументи
Физиология на паниката Панически пристъпи Генерализирана тревожност Обсесивно-компулсивно разстройство Повече детайлности по отношение на действието на антидепресантите Общомедицински положения, които може да провокират под паника пристъпи или тревогаКраткосрочни, катализиращи аргументи
Стресори, които катализират началото на паническите пристъпи◆ Значителна персонална загуба
◆ Значителна житейска смяна
◆ Стимуланти и рекреационни опиати
Обуславяне и генезис на фобиите Травма, елементарни уплахи и посттравматично стресово разстройствоПоддържащи аргументи
Отбягване на фобийни ситуации Разчитане на защитни поведения Тревожен вътрешен монолог Погрешни убеждения Сдържани (потискани) чувства Липса на асертивност Липса на умения за грижа към себе си Мускулно напрежение Стимуланти и други хранителни фактори Силно стресов метод на живот Ниска самооценка Липса на смисъл или цел в живота 
Д-р Едмънд Борн е експерт с над двайсетгодишен опит в лекуването на тревога, уплахи и други, свързани със напрежението, разстройства.
Неговите книги за самопомощ са помогнали на милиони хора и са преведени на доста езици. Понастоящем живее във Флорида и Калифорния. Предлага телефонни съвещания за хора с под паника пристъпи, уплахи и други проблеми с тревогата.
Още информация за работата на Борн в областта на тревожните разстройства ще откриете на интернет адрес: www.helpforanxiety.com.
