Любовта е всичко. И това е всичко, което знаем за нея ♥ Емили ДИКИНСЪН
„ Ако славата ми принадлежи, аз не бих могла да избягам от нея ”, написа Емили Дикинсън (1830 ~ 1886), а времето се съгласява с дълбокото й предусещане. В своя 56-годишен земен път обаче тя не се допира до славата, избира живота на аскет, а другарствата й живеят само в писмена преписка. Поетичната отдаденост на Емили Дикинсън рядко среща схващане даже у личното й семейство. Едва след гибелта й, нейната сестра Лавиния открива скътаните красиви поеми. Първите произведения на великата американска поетеса са оповестени през 1890 година под строга редакция в тона на тогавашните времена. Първият напълно достоверен и нередактиран алманах на Емили Дикинсън вижда бял свят едвам през 1955 година, а над 1800 нейни стихотворения намират леговище във вечността.
(1830 ~ 1886)
♥
„ Плачът е нещо нищожно -
въздишката е нещо дребно.
Но от товара им насъбран
човек умира постепенно… “
♥
Остаряваш с години, само че не всеки ден…
Животът самичък по себе си е толкоз изумителен, че остава малко място за други занимания.
Истината се среща толкоз рядко, че е наслаждение да бъде чута.
Най-добрите другари на душата са книгите.
Не съм имала майка. Мисля, че майката е човек, при който тичате със своята тъга.
Книгоиздаването е обществен търг на човешкия разум.
Това, което в никакъв случай няма да се върне, е това, което прави живота сладостен.
Ако чета книга и ми става толкоз студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета лирика.
Грижи се за родителите си, тъй като светът е заплашителен и замайващ без тях.
Поведението е това, което човек прави, а не това, което мисли, усеща или има вяра.
Всички споделят, че раздялата е гибел, а аз още съм жива.
Благодарността е скромното благосъстояние на тези, които нямат нищо.
Приятелите са моето завещание.
Умът е по-обширен и от небето.
Да бъдеш жив е мощ.
Успехът е най-сладък за тези, които в никакъв случай не са го вкусвали.
Надеждата е крилато творение, обитаващо сърцето, пеещо без думи и в никакъв случай не замлъкващо.
Може ли човешката природа да оцелее без слушател?
Брегът е благонадежден, само че аз обичам да се боря с вълните.
Хората се нуждаят от сложни времена и тествания, с цел да развият мускулите на душата си.
Умът се приспособява прекомерно бързо към всичко, с изключение на към копнежа.
Снимка: Emily Elizabeth Dickinson, thegrandmalogbook.blogspot.com
