Албания без предразсъдъци
Ако решите да пътувате за Албания, наложително би трябвало да оставите предразсъдъците. Страната на орлите и на бункерите не е от " уау " страните, които притеглят като магнит туристите с блясъка и обилните витрини. Все още екзотична, Албания от няколко години се отваря към туристическите тълпи. И се пробва бързо да трансформира този бранш от стопанската система в първокачествен.
Осеяна с бункери, издигнати от Енвер Ходжа преди десетилетия, през днешния ден Албания влага в хотели. Фирмите за строителни материали се редят около към момента недобре построената инфраструктура и са съвсем толкоз, колкото са и автомивките в родината на Скендербег. Националният воин на албанците, на който е кръстен и известният още по времето на социализма коняк, участва освен по сувенирите, само че и във всеки град. Що се отнася до коняка, туристите го купуват за спомен, а локалните всекидневно не го пият. Те залагат повече на... ракията. Понякога тя е много разочароваща за българите с нейните 20 градуса.
Първите усещания от Албания са за друга от упованията страна. Разказите за " албанския реотан ", колкото и да звучат като анекдот, имат зрънце истина. В столицата Тирана, във втория по величина град Дуръс или в Круя, родното място на Скендербег, атмосферата е почти идентична. Различен е броят на хората.
Животът в Албания тече умерено, без изнервящи обстановки. Тесните кръгови кръстовища в столицата да вземем за пример и неспирният автопоток не провокират крясъци или ръкомахания. Опитите на чиновниците на реда да сложат ред в хаоса нормално приключват с още по-голям безпорядък. По традиция локалните водачи, които имат книжки едвам от няколко години, не стопират на пешеходна пътека и за туристите е премеждие да си отвоюват секване на пътя. Липсата на правила за придвижване се компенсира в последните години, а опитите на управляващите да контролират ситуацията се показват най-вече в по-строги наказания. Засега. Иначе Албания, споделят, е страната с най-вече мерцедеси на глава от популацията. Това е желаната марка тук, въпреки че през днешния ден се виждат и други " обичани ". И " проблем " с избора на кола няма.
Проблемът в страната през днешния ден се назовава липса на правила. Според локалните по този начин е с търговията с горива - близо 80 на 100 от бензиностанциите са в сивия бранш. Строителството, колкото и бурно да се развива, също не е регламентирано. Липсват стандарти, а доста от постройките не са узаконени. Затова и последствията от земетресенията са обилни. Ако това не се промени, ще има и по-сериозни проблеми, разясняват специалисти. Все още страната прохожда и в археологическите разкопки. Дори откритото мъчно се опазва и е обект на застрояване от натрупали капитали локални предприемачи.
Бегъл взор в региона на един от най-засегнатите от земетресенията градове Дуръс демонстрира, че в бъдеще албанските управляващи ще имат нелеката задача да открият кой по какъв начин е построил хотела си. Адриатическата " перла " на Албания от ден на ден замязва на родния Слънчев бряг. Дългата 10 километра плажна линия е застроена с хотели, а изкопите за нови се усилват. През лятото десетки хиляди плажуващи откриват " нова " Албания - с съвременни хотели, прелестна кухня и положително обслужване. И кристално чиста вода в морето.
В страната на орлите, обитаема от близо 3 милиона души, има относително малко равнинна територия, доминират планинските и полупланинските региони. Местните, от които евростандартите са надалеч, отглеждат " слънчеви " плодове и зеленчуци, без нитрати. В съвсем всеки двор има портокалови и мандаринови дръвчета, както и маслини. Месото, сиренето, млякото и хлябът тук са същински. Проблем е водата. Не че няма - в противен случай, още с първите километри на албанска земя може да усетите, че това е страната на автомивките. Водата обаче не е годна за пиянство. Липсата на правила и безразборното дупчене за битум и петрол са повода за замърсяването й. Екологичните проблеми занапред ще тормозят албанците, които към момента изхвърлят боклуците си под път и над път. Дано туристическата промишленост, на която страната залага, наложи и съответните ограничения.
Албанците са повече от уважителни към гостите. Гостоприемни по дух, те няма да оставят никого на пътя. Готови са да подслонят даже чужд, изпаднал в неволя, само че най-вече за седмица. Някогашната необщителност на страната към момента проличава в полутъмните села и градове. Уличното осветяване е семпло, тук-там даже липсва. В къщите тук-таме светят прозорци, множеството фамилии се крият зад солидни щори.
Младите албанци мъчно се задържат по родните места. Обичайно са в огромните градове, по курортите или в чужбина. Повечето приказват британски и италиански, доста са общителни и отворени. Виждат бъдещето си в Европейския съюз, което надали ще стане скоро, с изключение на по " целенасоченост ". Силното италианско въздействие в Албания намира израз в прелестното кафе, което оферират, направено всекидневно с италиански машини. В по-квалитетните заведения майсторите на кафето са подготвени от италиански експерти.
Въпреки несъмнено преобладаващото мюсюлманско население, албанците са по-скоро кланово и национално привързани, в сравнение с религиозно. Очакванията в региона да е цялостно със забрадени дами се разрушават на пух и прахуляк. И мъжете не са с обичайните бради. В Круя, където се намира и крепостта на Скендербег, локалните се майтапят, че бръснарниците са повече от туристическите дюкянчета на сокака. И най-младият, и най-възрастният наложително заран минават през берберницата, с цел да станат почтени за света.
В Албания " не дерат кожи " от туристите. Обичайно можете да се пазарите за всяка стока и съвсем на всички места да пазарувате в евро. Можете и да обръщате валута, освен това търговците са почтени и го вършат по корав курс. Безопасно е да обменяте евро на всички места. Безопасно е и да се движите из огромните градове. И да пътувате по пътищата, макар че тук-там липсват табелки и можете да се объркате. Обикновени джебчийски произшествия, несъмнено, са вероятни, само че като цяло престъпността не е от " дребната ", а от " огромната ". Но това е друга тематика. Някогашната навряна в бункери Албания през днешния ден гостоприемно и гордо се отваря за света.
Осеяна с бункери, издигнати от Енвер Ходжа преди десетилетия, през днешния ден Албания влага в хотели. Фирмите за строителни материали се редят около към момента недобре построената инфраструктура и са съвсем толкоз, колкото са и автомивките в родината на Скендербег. Националният воин на албанците, на който е кръстен и известният още по времето на социализма коняк, участва освен по сувенирите, само че и във всеки град. Що се отнася до коняка, туристите го купуват за спомен, а локалните всекидневно не го пият. Те залагат повече на... ракията. Понякога тя е много разочароваща за българите с нейните 20 градуса.
Първите усещания от Албания са за друга от упованията страна. Разказите за " албанския реотан ", колкото и да звучат като анекдот, имат зрънце истина. В столицата Тирана, във втория по величина град Дуръс или в Круя, родното място на Скендербег, атмосферата е почти идентична. Различен е броят на хората.
Животът в Албания тече умерено, без изнервящи обстановки. Тесните кръгови кръстовища в столицата да вземем за пример и неспирният автопоток не провокират крясъци или ръкомахания. Опитите на чиновниците на реда да сложат ред в хаоса нормално приключват с още по-голям безпорядък. По традиция локалните водачи, които имат книжки едвам от няколко години, не стопират на пешеходна пътека и за туристите е премеждие да си отвоюват секване на пътя. Липсата на правила за придвижване се компенсира в последните години, а опитите на управляващите да контролират ситуацията се показват най-вече в по-строги наказания. Засега. Иначе Албания, споделят, е страната с най-вече мерцедеси на глава от популацията. Това е желаната марка тук, въпреки че през днешния ден се виждат и други " обичани ". И " проблем " с избора на кола няма.
Проблемът в страната през днешния ден се назовава липса на правила. Според локалните по този начин е с търговията с горива - близо 80 на 100 от бензиностанциите са в сивия бранш. Строителството, колкото и бурно да се развива, също не е регламентирано. Липсват стандарти, а доста от постройките не са узаконени. Затова и последствията от земетресенията са обилни. Ако това не се промени, ще има и по-сериозни проблеми, разясняват специалисти. Все още страната прохожда и в археологическите разкопки. Дори откритото мъчно се опазва и е обект на застрояване от натрупали капитали локални предприемачи.
Бегъл взор в региона на един от най-засегнатите от земетресенията градове Дуръс демонстрира, че в бъдеще албанските управляващи ще имат нелеката задача да открият кой по какъв начин е построил хотела си. Адриатическата " перла " на Албания от ден на ден замязва на родния Слънчев бряг. Дългата 10 километра плажна линия е застроена с хотели, а изкопите за нови се усилват. През лятото десетки хиляди плажуващи откриват " нова " Албания - с съвременни хотели, прелестна кухня и положително обслужване. И кристално чиста вода в морето.
В страната на орлите, обитаема от близо 3 милиона души, има относително малко равнинна територия, доминират планинските и полупланинските региони. Местните, от които евростандартите са надалеч, отглеждат " слънчеви " плодове и зеленчуци, без нитрати. В съвсем всеки двор има портокалови и мандаринови дръвчета, както и маслини. Месото, сиренето, млякото и хлябът тук са същински. Проблем е водата. Не че няма - в противен случай, още с първите километри на албанска земя може да усетите, че това е страната на автомивките. Водата обаче не е годна за пиянство. Липсата на правила и безразборното дупчене за битум и петрол са повода за замърсяването й. Екологичните проблеми занапред ще тормозят албанците, които към момента изхвърлят боклуците си под път и над път. Дано туристическата промишленост, на която страната залага, наложи и съответните ограничения.
Албанците са повече от уважителни към гостите. Гостоприемни по дух, те няма да оставят никого на пътя. Готови са да подслонят даже чужд, изпаднал в неволя, само че най-вече за седмица. Някогашната необщителност на страната към момента проличава в полутъмните села и градове. Уличното осветяване е семпло, тук-там даже липсва. В къщите тук-таме светят прозорци, множеството фамилии се крият зад солидни щори.
Младите албанци мъчно се задържат по родните места. Обичайно са в огромните градове, по курортите или в чужбина. Повечето приказват британски и италиански, доста са общителни и отворени. Виждат бъдещето си в Европейския съюз, което надали ще стане скоро, с изключение на по " целенасоченост ". Силното италианско въздействие в Албания намира израз в прелестното кафе, което оферират, направено всекидневно с италиански машини. В по-квалитетните заведения майсторите на кафето са подготвени от италиански експерти.
Въпреки несъмнено преобладаващото мюсюлманско население, албанците са по-скоро кланово и национално привързани, в сравнение с религиозно. Очакванията в региона да е цялостно със забрадени дами се разрушават на пух и прахуляк. И мъжете не са с обичайните бради. В Круя, където се намира и крепостта на Скендербег, локалните се майтапят, че бръснарниците са повече от туристическите дюкянчета на сокака. И най-младият, и най-възрастният наложително заран минават през берберницата, с цел да станат почтени за света.
В Албания " не дерат кожи " от туристите. Обичайно можете да се пазарите за всяка стока и съвсем на всички места да пазарувате в евро. Можете и да обръщате валута, освен това търговците са почтени и го вършат по корав курс. Безопасно е да обменяте евро на всички места. Безопасно е и да се движите из огромните градове. И да пътувате по пътищата, макар че тук-там липсват табелки и можете да се объркате. Обикновени джебчийски произшествия, несъмнено, са вероятни, само че като цяло престъпността не е от " дребната ", а от " огромната ". Но това е друга тематика. Някогашната навряна в бункери Албания през днешния ден гостоприемно и гордо се отваря за света.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ