Позицията ни е много важна за пътя на С. Македония
Ако приемем капризите им, скоро ще би трябвало да признаем, че българският е акцент на македонския, споделя проф. Николай Овчаров в изявление за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Овчаров, България прояви неотстъпчивост в Европейски Съюз по тематиката за Република Северна Македония. Според Вас какво би трябвало да създадем оттук-нататък, тъй че да не се стигне до неприемливи взаимни отстъпки?
- Аз първо желая да поздравя нашите политици от всички партии за вземането на това решение. Много постоянно ние даваме като образец Гърция, където може да имат всевъзможни политически разногласия, само че когато става дума за националния интерес, всички политици са единни. Най-сетне и българските политици се демонстрираха по този метод - всички застанаха зад " алените линии ", които одобри Народно събрание преди няколко месеца. А това са две неща, от които не можем да отстъпим - че по този начин нареченият македонски език е стъпил върху български диалекти и че историята до 1944 година е българска история, не споделена. Без да разясня Коминтерна и ролята му, да се признае, че едвам след 1944 година се основава македонска страна и тя има обособен път - по-различен, в сравнение с има българската страна. Върху това би трябвало да се градят всички останали позиции. На този стадий е добре, че в първия рунд българската страна сподели неотстъпчивост. Това не е несъгласие, само че е едно отсрочване на договарянията на Македония за Европейски Съюз, до момента в който не бъдат взети нужните ограничения. Между другото, в тях се включва и езикът на омразата, който в последно време минава всевъзможни граници - антибългарски изявления, които бяха 15 000 и може към този момент да са станали 20 000. Да не приказваме за обидните квалификации, които висши ръководители на Македония си разрешиха по отношение на наши политици и по отношение на външния ни министър. Надявам се, че ние ще запазим тази позиция и на втория рунд - на 8 декември, само че считам, че тя би трябвало да се държи освен когато се договаря на равнище историческа комисия, а и на висши политически равнища.
- От друга страна, Македония е толкоз индоктринирана във връзка с историята си, че евентуално няма да се стигне до компромис?
- Като откривател на Македония отпреди разпадането на Югославия, аз имам 13 експедиции и доста добре знам защо става дума. Да бъда изцяло прям - аз не съм оптимист, тъй като видях какъв брой изцяло индоктринирани са македонците в това отношение. Аз имах доста другари, които пострадаха, тъй като по това време ми оказаха подпомагане за едно проучване, което се трансформира в моя огромен докторски труд - " Вардарска Македония през 14 век ". Пострада моят другар, през днешния ден към този момент мъртвец, археологът Кирил Трайковски, който беше привикван в тяхната тогавашна Държавна сигурност и му бяха направени някои неща, които не трябва да се вършат на един човек /не желая да разясня в подробности/. През идващите години той към този момент не беше същият. По един доста тайнствен метод пък се спомина един човек, за който се знае малко - свещеник Гавраил, свещеник на Лесковския манастир, който искаше да чете в своя манастир книги не на сръбски, а на български език. През есента на 1989-та година бяхме дружно и два месеца по-късно разбрах, че си е отишъл. Има и доста други образци на хора, които са били преследвани и са изгубили здравето или даже живота си в тези времена. Разказвам тези образци, тъй като нищо или съвсем нищо не се е трансформирало от Титовите времена. Дори видях празнувания на Тито. Знам тази носталгия по Титова Югославия, само че популярност Богу, това към този момент не е нещо, което може да се върне обратно.
В момента Република Северна Македония би трябвало да избере своя път на развиване. И индоктринирането, за което говорихме, би трябвало да бъде превъзмогнато. Няма да е елементарно, само че в тази ситуация твърдата позиция на България е доста значима. Не са прави тези у нас, които не познават цялата комплицирана проблематика, само че споделят: " Да си траем, другояче още повече ще ги настроим ". Няма по какъв начин да ги настроим още повече - повече от това мъчно могат да бъдат настроени. Напротив, твърдата ни позиция е учредена единствено върху исторически обстоятелства и не можем да се съобразяваме повече с нечии прищявки. Само твърда позиция може да ни докара до един в действителност добър политически край. И тук ще напомня моята обичана фраза от Андлей Ляпчев, от македонски генезис: " Со кротце, со богатство, само че и со малко бой ". Разбира се, нямам поради бой в дословния смисъл на думата, а единствено позицията, която България би трябвало да поддържа и да не отстъпва от нея.
- Бяхте коментирали, че в случай че приемем техните искания, скоро ще би трябвало да приемем, че българският език е произтекъл от македонския.
- Това нещо за доста българи звучи много анекдотично или извънредно, само че аз познавам техни изявления, освен това много от дълго време. Още през 90-те години на предишния век с моя другар археолога Паско Кузман сме си говорили на ракийка край Охридското езеро и той се майтапеше: " Добре, че се обединиме в Майка България, само че дано езика да го признаем за македонски ". Тогава аз възприемах това като смешка, само че към този момент има напълно ясни изявления, в които се прокрадват нотки, че писмеността, на която пишат през днешния ден славяните, е основана от Климент Охридски край Охридското езеро. И оттова идва към България, затова българският език е акцент на македонския. Знам, че е налудничаво, само че такива тези се изричат сега. Дори и да не е в съществени издания, като се имат поради усложнените връзки сега, аз мисля, че не е изключено сходни тези да намират от ден на ден място в печата.
Да си представим, че ние в действителност създадем този компромис и признаем тяхната позиция, ние ще би трябвало да пренапишем учебниците си, да признаем, че Самуил е македонски цар. И даже ще би трябвало да напишем, че се е борил срещу българската власт, както написа в техните учебници. Да приемем, че Братя Миладинови не са събирали български, а македонски национални песни. Да не приказваме за Гоце Делчев, за Яне Сандански. Примерите са хиляди. Ако България се откаже от позицията си, това ще бъде по-голямо национално изменничество от това, което направиха Георги Димитров и Българска комунистическа партия след Втората международна война. Казвам Българска комунистическа партия, тъй като самият български народ в никакъв случай не е приемал това решение.
- Проф. Овчаров, България прояви неотстъпчивост в Европейски Съюз по тематиката за Република Северна Македония. Според Вас какво би трябвало да създадем оттук-нататък, тъй че да не се стигне до неприемливи взаимни отстъпки?
- Аз първо желая да поздравя нашите политици от всички партии за вземането на това решение. Много постоянно ние даваме като образец Гърция, където може да имат всевъзможни политически разногласия, само че когато става дума за националния интерес, всички политици са единни. Най-сетне и българските политици се демонстрираха по този метод - всички застанаха зад " алените линии ", които одобри Народно събрание преди няколко месеца. А това са две неща, от които не можем да отстъпим - че по този начин нареченият македонски език е стъпил върху български диалекти и че историята до 1944 година е българска история, не споделена. Без да разясня Коминтерна и ролята му, да се признае, че едвам след 1944 година се основава македонска страна и тя има обособен път - по-различен, в сравнение с има българската страна. Върху това би трябвало да се градят всички останали позиции. На този стадий е добре, че в първия рунд българската страна сподели неотстъпчивост. Това не е несъгласие, само че е едно отсрочване на договарянията на Македония за Европейски Съюз, до момента в който не бъдат взети нужните ограничения. Между другото, в тях се включва и езикът на омразата, който в последно време минава всевъзможни граници - антибългарски изявления, които бяха 15 000 и може към този момент да са станали 20 000. Да не приказваме за обидните квалификации, които висши ръководители на Македония си разрешиха по отношение на наши политици и по отношение на външния ни министър. Надявам се, че ние ще запазим тази позиция и на втория рунд - на 8 декември, само че считам, че тя би трябвало да се държи освен когато се договаря на равнище историческа комисия, а и на висши политически равнища.
- От друга страна, Македония е толкоз индоктринирана във връзка с историята си, че евентуално няма да се стигне до компромис?
- Като откривател на Македония отпреди разпадането на Югославия, аз имам 13 експедиции и доста добре знам защо става дума. Да бъда изцяло прям - аз не съм оптимист, тъй като видях какъв брой изцяло индоктринирани са македонците в това отношение. Аз имах доста другари, които пострадаха, тъй като по това време ми оказаха подпомагане за едно проучване, което се трансформира в моя огромен докторски труд - " Вардарска Македония през 14 век ". Пострада моят другар, през днешния ден към този момент мъртвец, археологът Кирил Трайковски, който беше привикван в тяхната тогавашна Държавна сигурност и му бяха направени някои неща, които не трябва да се вършат на един човек /не желая да разясня в подробности/. През идващите години той към този момент не беше същият. По един доста тайнствен метод пък се спомина един човек, за който се знае малко - свещеник Гавраил, свещеник на Лесковския манастир, който искаше да чете в своя манастир книги не на сръбски, а на български език. През есента на 1989-та година бяхме дружно и два месеца по-късно разбрах, че си е отишъл. Има и доста други образци на хора, които са били преследвани и са изгубили здравето или даже живота си в тези времена. Разказвам тези образци, тъй като нищо или съвсем нищо не се е трансформирало от Титовите времена. Дори видях празнувания на Тито. Знам тази носталгия по Титова Югославия, само че популярност Богу, това към този момент не е нещо, което може да се върне обратно.
В момента Република Северна Македония би трябвало да избере своя път на развиване. И индоктринирането, за което говорихме, би трябвало да бъде превъзмогнато. Няма да е елементарно, само че в тази ситуация твърдата позиция на България е доста значима. Не са прави тези у нас, които не познават цялата комплицирана проблематика, само че споделят: " Да си траем, другояче още повече ще ги настроим ". Няма по какъв начин да ги настроим още повече - повече от това мъчно могат да бъдат настроени. Напротив, твърдата ни позиция е учредена единствено върху исторически обстоятелства и не можем да се съобразяваме повече с нечии прищявки. Само твърда позиция може да ни докара до един в действителност добър политически край. И тук ще напомня моята обичана фраза от Андлей Ляпчев, от македонски генезис: " Со кротце, со богатство, само че и со малко бой ". Разбира се, нямам поради бой в дословния смисъл на думата, а единствено позицията, която България би трябвало да поддържа и да не отстъпва от нея.
- Бяхте коментирали, че в случай че приемем техните искания, скоро ще би трябвало да приемем, че българският език е произтекъл от македонския.
- Това нещо за доста българи звучи много анекдотично или извънредно, само че аз познавам техни изявления, освен това много от дълго време. Още през 90-те години на предишния век с моя другар археолога Паско Кузман сме си говорили на ракийка край Охридското езеро и той се майтапеше: " Добре, че се обединиме в Майка България, само че дано езика да го признаем за македонски ". Тогава аз възприемах това като смешка, само че към този момент има напълно ясни изявления, в които се прокрадват нотки, че писмеността, на която пишат през днешния ден славяните, е основана от Климент Охридски край Охридското езеро. И оттова идва към България, затова българският език е акцент на македонския. Знам, че е налудничаво, само че такива тези се изричат сега. Дори и да не е в съществени издания, като се имат поради усложнените връзки сега, аз мисля, че не е изключено сходни тези да намират от ден на ден място в печата.
Да си представим, че ние в действителност създадем този компромис и признаем тяхната позиция, ние ще би трябвало да пренапишем учебниците си, да признаем, че Самуил е македонски цар. И даже ще би трябвало да напишем, че се е борил срещу българската власт, както написа в техните учебници. Да приемем, че Братя Миладинови не са събирали български, а македонски национални песни. Да не приказваме за Гоце Делчев, за Яне Сандански. Примерите са хиляди. Ако България се откаже от позицията си, това ще бъде по-голямо национално изменничество от това, което направиха Георги Димитров и Българска комунистическа партия след Втората международна война. Казвам Българска комунистическа партия, тъй като самият български народ в никакъв случай не е приемал това решение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ