Гласуването в Турция: Всичко се случва за 1 минута
Ако някой желае да се научи по какъв начин се гласоподава дисциплинирано и най-много бързо, би трябвало да огледа вота на българите в Турция. На изборите в неделя сънародниците ни там с изключение на, че демонстрираха висока интензивност, съумяха да реализират и съвсем невъзможното. В няколко секции са дали своят вот толкоз бързо, че на съвсем на всяка минута е подаван по един глас. В голямата си част – за Движение за права и свободи, което получава над 96% поддръжка и във вота за парламент, и за президент.
Там усещане прави съвършената и скоростна организация.
Не един и два телевизионни репортажа демонстрираха проведеното транспортиране на гласоподаватели към секциите. Както означи кореспондентът на БНР, високата изборна интензивност в Турция се дължи освен на работата на изселническите организации и на партийна пропаганда, само че и на дейната интервенция на турските управляващи и турските политически партии. Кметове на общини агитираха непрестанно за присъединяване във вота, проведоха транспорт за турците с български паспорти, партийни функционери ги посещаваха на място, а новината за претендент за президент на България с турски генезис беше всеобщо отразявана в турските национални медии.
Близо 90 000 души гласоподаваха на вота 2 в 1 в Турция, което е три пъти повече спрямо изборите през юли. Това, в композиция с ниската интензивност у нас, неизбежно усили тежестта на вота в чужбина.
Бързи, смели, сръчни
Ако се съди от протоколите на Централната изборна комисия, избрани секции в Турция са работили с съвършена организация, а гласоподавателите са им подавани като че ли от конвейер. Простата сметка сочи, че с цел да съумеят толкоз доста сънародници да упражнят правото си на глас, е трябвало да го създадат със скоростта на експерти по машинно гласоподаване, знаещи съвършено български език, попълнили авансово изискуемите заявления и невидели опашка по време на вота.
В една от секциите в Истанбул да вземем за пример е регистрирано, че са дали своят вот 1178 индивида. Там изборният ден е бил продължен, тъй като евентуално към 20 ч. е имало чакащи гласоподаватели. Това значи, че гласуването е траяло 14 часа или 50 400 секунди и е имало две машини. Което значи, че на всеки от 1178-те жители им е лишило приблизително по към минута и 26 секунди, с цел да гласоподават.
Въпросната секция е единствено образец, само че обстановката е такава на доста други места. В Люлебургаз да вземем за пример за 13 часа са дали своят вот 1084 души. Т.е. те са разполагали с 46 800 секунди, тъй като изборният ден не е удължаван. Това значи, че на всеки му е лишило отново към минута и 26 секунди.
В друга секция, към този момент в Чорлу, са дали своят вот 1007 души, което значи, че вотът на всеки един е лишил към минута и половина. В друга секция в същия град гласоподаватели са били малко по-бавни. Там са дали своят вот общо 965 души, приблизително към 4 секунди по-бавно.
В секция 43 в Измир общият брой на гласувалите е 1608 души и единствено един от тях не е дал своя вот единствено за депутати, всички останали са дали и своя глас и в двата вота. Там обаче изборният ден е бил продължен с един час. Така излиза, че гласоподавателите са дали своят вот приблизително за малко над минута. От подадените гласове 1599 са за Движение за права и свободи, втора мощ е ГЕРБ със 7 гласа. При президентския избор още веднъж 1599 гласа са за Мустафа Карадайъ, а втора мощ е Анастас Герджиков с 8 гласа.
В секция 61 в Истанбул пък са дали своят вот общо 1505 души за 13 часа, тъй като изборният ден не е бил удължаван. Избирателите там са дали своят вот и за депутати, и за държавен глава. Там е имало две машини за гласоподаване, което означа, че междинната скорост, с която е дал своя вот един гласоподавател е малко над 1 минута.
За това време гласоподавателят е трябвало да показа документ за идентичност и наложителната при избор зад граница декларация, че няма да гласоподава на друго място. Той би трябвало да бъде дописан в листата, да му бъде дадена карта за гласоподаване и по-късно да упражни вота си. После да изчака разписката да се отпечата, да извади картата за гласоподаване, да постави разписката в кутия, да се подпише и да върне картата.
Иначе в секция 61 в Истанбул 1489 гласа са отишли за Движение за права и свободи, втора мощ е ГЕРБ с едвам 12 гласа. При президентския избор обстановката е сходна - 1495 гласа за Карадайъ, само че там Радев е втори с 4 гласа, а Анастас Герджиков - трети с два гласа.
Възможно ли е толкоз доста хора да са дали своят вот в тези секции?
През май ЦИК организира серия от опити, с цел да откри какъв брой време лишава на гласоподавателите да гласоподават с устройство . Първият от трите опита целеше точно да се ревизира какъв брой най-вече хора могат да гласоподават за 1 час. Резултатът беше 75 индивида, само че на сегашните избори сходни и близки резултати наподобяват нереални, тъй като през май симулацията беше единствено за парламентарни избори, само че не и за президентски. Освен това тогава представителят на ЦИК Цветозар Томов изясни, че при опита са взели участие " относително безпроблемна група гласоподаватели – с градски профил, евентуално с висок учебен статус ". Част от гласоподавателите в Турция обаче имат проблем с българския език, което би забавило гласуването им.
За изборите 2 в 1 не са правени сходни симулации, само че през август от компанията – снабдител на устройствата " Сиела Норма " оповестиха, че в случай че и за двата вота се гласоподава с една машина и една карта, както и стана, времето за гласоподаване ще се усили с 25-30%. Това значи, че оптималната численост за дали своят вот в границите на една един час съгласно опита на ЦИК приложена към вота 2 в 1 е към 56 индивида .
Ако приемем, че в огромните секции в Турция всички гласоподаватели са били извънредно готови, бързи, с написани заявления, нямат проблеми с разчитането на бюлетините, излиза, че в една секция с две машини могат да гласоподават към 1456 души, а в случай че устройството е едно – 728.
Ако обаче се върнем към протоколите от секция 61 в Истанбул, се вижда още един необикновен подробност. Според протоколите и за президент, и за парламент, под линия са дописани 1582 души т.е. тези хора са отишли там в изборния ден и са желали да гласоподават без да са подали представително заявление (предварително заявление са подали други 231 души, които на доктрина може да не са отишли да гласуват). Отново съгласно протоколите обаче са дали своят вот 1505 души. По принцип би следвало всички вписани в протокола да са дали своят вот, само че в тази ситуация има разминаване и то може да се дължи на две аргументи . Едната е, че има сериозна неточност, позволена от СИК при броенето на дописаните под линия гласоподаватели. Другата е, че най-малко 77 души са се пробвали да гласоподават на машината, само че не са съумели да се оправят с нея и са се отказали. Тогава обаче наподобява още по-невероятно междинната скорост на гласоподаване да е малко над 1 минута.
Там усещане прави съвършената и скоростна организация.
Не един и два телевизионни репортажа демонстрираха проведеното транспортиране на гласоподаватели към секциите. Както означи кореспондентът на БНР, високата изборна интензивност в Турция се дължи освен на работата на изселническите организации и на партийна пропаганда, само че и на дейната интервенция на турските управляващи и турските политически партии. Кметове на общини агитираха непрестанно за присъединяване във вота, проведоха транспорт за турците с български паспорти, партийни функционери ги посещаваха на място, а новината за претендент за президент на България с турски генезис беше всеобщо отразявана в турските национални медии.
Близо 90 000 души гласоподаваха на вота 2 в 1 в Турция, което е три пъти повече спрямо изборите през юли. Това, в композиция с ниската интензивност у нас, неизбежно усили тежестта на вота в чужбина.
Бързи, смели, сръчни
Ако се съди от протоколите на Централната изборна комисия, избрани секции в Турция са работили с съвършена организация, а гласоподавателите са им подавани като че ли от конвейер. Простата сметка сочи, че с цел да съумеят толкоз доста сънародници да упражнят правото си на глас, е трябвало да го създадат със скоростта на експерти по машинно гласоподаване, знаещи съвършено български език, попълнили авансово изискуемите заявления и невидели опашка по време на вота.
В една от секциите в Истанбул да вземем за пример е регистрирано, че са дали своят вот 1178 индивида. Там изборният ден е бил продължен, тъй като евентуално към 20 ч. е имало чакащи гласоподаватели. Това значи, че гласуването е траяло 14 часа или 50 400 секунди и е имало две машини. Което значи, че на всеки от 1178-те жители им е лишило приблизително по към минута и 26 секунди, с цел да гласоподават.
Въпросната секция е единствено образец, само че обстановката е такава на доста други места. В Люлебургаз да вземем за пример за 13 часа са дали своят вот 1084 души. Т.е. те са разполагали с 46 800 секунди, тъй като изборният ден не е удължаван. Това значи, че на всеки му е лишило отново към минута и 26 секунди.
В друга секция, към този момент в Чорлу, са дали своят вот 1007 души, което значи, че вотът на всеки един е лишил към минута и половина. В друга секция в същия град гласоподаватели са били малко по-бавни. Там са дали своят вот общо 965 души, приблизително към 4 секунди по-бавно.
В секция 43 в Измир общият брой на гласувалите е 1608 души и единствено един от тях не е дал своя вот единствено за депутати, всички останали са дали и своя глас и в двата вота. Там обаче изборният ден е бил продължен с един час. Така излиза, че гласоподавателите са дали своят вот приблизително за малко над минута. От подадените гласове 1599 са за Движение за права и свободи, втора мощ е ГЕРБ със 7 гласа. При президентския избор още веднъж 1599 гласа са за Мустафа Карадайъ, а втора мощ е Анастас Герджиков с 8 гласа.
В секция 61 в Истанбул пък са дали своят вот общо 1505 души за 13 часа, тъй като изборният ден не е бил удължаван. Избирателите там са дали своят вот и за депутати, и за държавен глава. Там е имало две машини за гласоподаване, което означа, че междинната скорост, с която е дал своя вот един гласоподавател е малко над 1 минута.
За това време гласоподавателят е трябвало да показа документ за идентичност и наложителната при избор зад граница декларация, че няма да гласоподава на друго място. Той би трябвало да бъде дописан в листата, да му бъде дадена карта за гласоподаване и по-късно да упражни вота си. После да изчака разписката да се отпечата, да извади картата за гласоподаване, да постави разписката в кутия, да се подпише и да върне картата.
Иначе в секция 61 в Истанбул 1489 гласа са отишли за Движение за права и свободи, втора мощ е ГЕРБ с едвам 12 гласа. При президентския избор обстановката е сходна - 1495 гласа за Карадайъ, само че там Радев е втори с 4 гласа, а Анастас Герджиков - трети с два гласа.
Възможно ли е толкоз доста хора да са дали своят вот в тези секции?
През май ЦИК организира серия от опити, с цел да откри какъв брой време лишава на гласоподавателите да гласоподават с устройство . Първият от трите опита целеше точно да се ревизира какъв брой най-вече хора могат да гласоподават за 1 час. Резултатът беше 75 индивида, само че на сегашните избори сходни и близки резултати наподобяват нереални, тъй като през май симулацията беше единствено за парламентарни избори, само че не и за президентски. Освен това тогава представителят на ЦИК Цветозар Томов изясни, че при опита са взели участие " относително безпроблемна група гласоподаватели – с градски профил, евентуално с висок учебен статус ". Част от гласоподавателите в Турция обаче имат проблем с българския език, което би забавило гласуването им.
За изборите 2 в 1 не са правени сходни симулации, само че през август от компанията – снабдител на устройствата " Сиела Норма " оповестиха, че в случай че и за двата вота се гласоподава с една машина и една карта, както и стана, времето за гласоподаване ще се усили с 25-30%. Това значи, че оптималната численост за дали своят вот в границите на една един час съгласно опита на ЦИК приложена към вота 2 в 1 е към 56 индивида .
Ако приемем, че в огромните секции в Турция всички гласоподаватели са били извънредно готови, бързи, с написани заявления, нямат проблеми с разчитането на бюлетините, излиза, че в една секция с две машини могат да гласоподават към 1456 души, а в случай че устройството е едно – 728.
Ако обаче се върнем към протоколите от секция 61 в Истанбул, се вижда още един необикновен подробност. Според протоколите и за президент, и за парламент, под линия са дописани 1582 души т.е. тези хора са отишли там в изборния ден и са желали да гласоподават без да са подали представително заявление (предварително заявление са подали други 231 души, които на доктрина може да не са отишли да гласуват). Отново съгласно протоколите обаче са дали своят вот 1505 души. По принцип би следвало всички вписани в протокола да са дали своят вот, само че в тази ситуация има разминаване и то може да се дължи на две аргументи . Едната е, че има сериозна неточност, позволена от СИК при броенето на дописаните под линия гласоподаватели. Другата е, че най-малко 77 души са се пробвали да гласоподават на машината, само че не са съумели да се оправят с нея и са се отказали. Тогава обаче наподобява още по-невероятно междинната скорост на гласоподаване да е малко над 1 минута.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ